Протокол по дело №893/2023 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 237
Дата: 30 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия: Велина Иванова Ангелова
Дело: 20235240100893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 237
гр. Пещера, 29.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско
дело № 20235240100893 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ /по първоначалния иск/ П. В., редовно призован, не се явява.
Като процесуален представител за него се явява адв. Р. П., редовно
упълномощена.
ОТВЕТНИЦАТА /по първоначалния иск/ Д. Л., редовно призована, не
се явява. Като процесуални представители за нея се явяват адв. М. М. и адв.
В. Ц., редовно упълномощени.
ОТВЕТНИКЪТ /по първоначалния иск/ З. Л., редовно призован, не се
явява. Като процесуални представители за него се явяват адв. М. М. и адв. В.
Ц., редовно упълномощени.
ОТВЕТНИКЪТ /по първоначалния иск/ С. Д., редовно призован, не се
явява. Като процесуални представители за него се явяват адв. М. М. и адв. В.
Ц., редовно упълномощени.
ИЩЦАТА /по насрещния иск/ Д. Л., редовно призована, не се явява.
Като процесуални представители за нея се явяват адв. М. М. и адв. В. Ц.,
редовно упълномощени.
ИЩЕЦЪТ /по насрещния иск/ З. Л., редовно призован, не се явява. Като
процесуални представители за него се явяват адв. М. М. и адв. В. Ц., редовно
упълномощени.
ИЩЕЦЪТ /по насрещния иск/ С. Д., редовно призован, не се явява. Като
1
процесуални представители за него се явяват адв. М. М. и адв. В. Ц., редовно
упълномощени.
ОТВЕТНИКЪТ /по насрещния иск/ П. В., редовно призован, не се явява.
Като процесуален представител за него се явява адв. Р. П., редовно
упълномощена.

АДВ. П. – Считам, че няма процесуални пречки. Да се даде ход на
делото.
АДВ. М. – Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. Ц. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на
фактическата страна на спора.

АДВ. П. - Поддържаме исковата молба. Моля да се приемат
представените доказателства. Твърдим, че продавачите по предварителния
договор са разполагали с крепостен акт на името на общ наследодател, в
който описанието на имота е по такъв начин, че не може да се направи
индивидуализация на цялата сграда като сграда на ул. „Н. Л.“ № 3 и № 5. При
консултация, извършена с нотариуса, който е действал към онзи момент,
същият е дал указания за необходимост от снабдяване с документи, за да
може да се изповяда сделката. Такива документи не са снабдени и не е
изповядана сделката, нито по време на плащане на цената, нито към ден-
днешен. Даже крепостният акт е представен от ответниците като
доказателство по делото. При неговия анализ и разглеждане, се вижда, че
липсва каквато и да е конкретика като описание на имота, от която да се
2
изведе извода, че този имот е предмет на крепостния акт. По сделката е имало
посредническа агенция, която е свързала купувач и продавач, набирала е
документи провеждала е консултации във връзка с документите за
собственост. П. В. е възприел ответниците, понастоящем наследници на
продавачите, като собственици на имота на база на крепостния акт, но същият
не е бил достатъчен за изповядване на сделката за покупко-продажба.
Указанията от нотариуса са за снабдяване с документи за изготвяне на
констативен нотариален акт или акт по обстоятелствена проверка, за да се
изповяда сделката по предварителния договор. Договорът за наем не е
вписан. Позоваваме се, че същият може да бъде сключен и от несобственик на
имота.
АДВ. М. и Ц. – Поддържаме отговора си по първоначалната искова
молба. Поддържаме и насрещните си искове.
АДВ. Ц. – Не оспорваме обстоятелството, че Д. Л.а – Б. и З. Л. са
единствените наследници на Т. Л.. Не оспорваме и обстоятелството, че С. Д.
е наследник на М. С.. Не оспорваме обстоятелството, че има сключен
предварителен договор с П. В. със съдържанието, което е приложено. Това е
този предварителен договор, за който твърди ищеца, че е сключен с
наследодателя на ответниците. Н. Л. е бил общият наследодател на Т. Л. и Е.
Л.а, която е майка на М. С.. Имотът е наследен първоначално от Н. Л., в
последствие от Т. Л. и Е. Л.а, а след смъртта на Е. Л.а - от М. С. и М. С..
Налице е друг спор в същия съд по отношение на ¼ ид. ч., собственост на М.
С.. Тук е спора за останалите ¾ - ¼ за М. С. и ½ за Т. Л.. След смъртта му се
разпределя между З. Л. и Д. Л.а - Б.. Н. Л. се е легитимирал като собственик
не въз основа на крепостния акт. След съставяне на крепостния акт, имотът е
бил одържавен, а след това е бил реституиран – възстановен е по силата на
Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници,
складове и ателиета. Като свидетелство на това възстановяване е издаденото
удостоверение от Община - Пещера за възстановяване на имота. По силата на
реституционния закон, възстановяването на отнетите одържавени имоти се е
случвало след като реституираните собственици са възстановявали на
Държавата обезщетението, което са получили при отчуждаването.
Приложили сме удостоверение, че е възстановена, както и квитанция, че
реституираните собственици са възстановили полученото от наследодателите
3
им обезщетение. Били са налице всички документи, от които е било видно
безспорно, че продавачите по предварителния договор са собственици на
имота и са легитимирани по безспорен начин. Признаваме още, че е платено
капарото, както е уговорено в предварителния договор - в размер на 10 000
лв. Оспорваме твърдението, заявено в днешното с.з. и в исковата молба, че
окончателният договор не е сключен, поради липса на необходимите
документи за сключването му. Това обстоятелство като цяло е неотносимо,
доколкото спорът не е по отношение на изпълнението на предварителния
договор. Това обстоятелство не е вярно и причината за несключване на
окончателния договор е комуникираната от П. В. липса на останалата част от
окончателната покупна цена, която е трябвало да бъде изплатена при
изповядване на сделката. Окончателната продажна цена е била 40 000 лв., от
които 10 000 лв. - капаро, което не е оспорено, че е платено и 30 000 лв.,
които да бъдат изплатени. Имало е гратисен период до 2013 г. и окончателен
срок за сключване на сделката на 15.02.2015 г. Окончателната цена е следвало
да се плати в деня на сключване на сделката. Поради това оспорваме
обстоятелството, че ищецът е заплатил окончателната пазарна цена на имота.
Оспорваме категорично обстоятелството, че от 16.10.2012 г. ищецът е
започнал да владее имота като свой. Не оспорвам, че е предадена
фактическата власт върху имота, съгласно уговорките в предварителния
договор. Не оспорваме, че купувачът е получил държането на имота на
16.10.2012 г., съгласно уговорките в предварителния договор. Следвало е да
бъде извършен козметичен ремонт и е имало уговорка той да получи
държането на имота, докато събере останалата част от сумата и страните да се
срещнат за изповядване на сделката окончателно. Оспорваме тълкуването, че
лицето-купувач по предварителния договор получава владението върху имота
с получаване на фактическата власт върху него. Съзнанието на купувача по
предварителния договор е, че държи имота за другиго, а именно - за
продавачите и собствениците, което се установява и от изявлението на
страните по предварителния договор. Те отлагат сключването на
окончателния договор и до сключването му, купувачът не е собственик на
имота, няма намерение да свои - цитирали сме съдебна практика на ВКС с
това тълкуване. Независимо от това, при условията на евентуалност, в случай,
че се счете, че от момента на получаване на фактическата власт по силата на
закона купувачът има намерение да свои и е владелец на имота, считаме че
4
това владение е било преустановено най- късно с изтичане на действието на
предварителния договор, когато е станало ясно, че окончателната сделка за
продажба няма да бъде сключена. При условията на евентуалност, ако се
приеме, че е имал намерение да свои имота от момента на получаване на
фактическата власт, това намерение е променено след изтичане на срока на
договора най-късно през 2015 г., когато страните са се уговорили, че тъй като
сделка няма да има, купувачът ще продължи да ползва имота като наемател.
Страните са се уговорили, че ищецът в настоящото производство и купувач
по предварителния договор, ще продължи да ползва имота под наем. Не е
сключван писмен договор по този въпрос. Поискали сме допускане на
свидетелски показания за установяване на тези твърдения. Представили сме
извлечение от банковата сметка на Т. Л., който към онзи момент предимно е
контактувал с ищеца П. В. и е получавал наемната цена, която е разпределял
към племенниците си, според частта им, като от извлечението от банковата
сметка за периода 2015 г. – 2022 г., когато е преустановено плащането, се
вижда, че П. В. е заплащал наемна цена. Твърдим, че В. е заплащал месечна
наемна цена, сравнително регулярно, защото е имало закъснения, но е
заплащал за този период наемна цена. Видно е от извлечението, че е заплащал
лично наемната цена в много от случаите - бил е наредител на преводите към
Т. Л.. В някои случаи плащането са го правили лицето Н. В.а, която твърдим,
че е майка на П. В., а в редки случаи и лицето С. Б., която е била лицето, с
което П. В. е бил във фактическо съжителство към онзи момент. Видно е от
извлечението на банковите сметки и считаме, че представлява извънсъдебно
признание за наличието на такъв наемен договор. Считаме, че от този момент
наемателят е държател на имота, не е бил владелец на имота и дори да е
започнала да тече придобивна давност при получаване на фактическата власт,
при сключване на предварителния договор, тази давност е прекъсната с
уговорката за сключване на наемното отношение. Оспорили сме сключването
на писмения наемен договор, сключен с наемателката на П. В.. Оспорваме
датата с твърдението, че е недостоверна. Твърдим, че не сме знаели за този
договор до момента на подаване на исковата молба. В този момент
доверителите ни разбират, че е налице пренаемане на имота от това трето
лице. Поради това ищецът не е придобил право на собственост върху ¾ ид.ч.
от имота. Оспорваме, че е владял спокойно имота с намерението да го
придобие. Доверителите ни са се интересували от имота, поддържали са
5
отношения. До момента, до който е бил активен предварителния договор, са
провеждали обаждания кога ще се сключи окончателния договор. Питали са
дали купувачът разполага с продажната цена. След това са имали твърдото
съзнание, че са го отдали под наем и го ползва под наем, получавали са
наемната цена, чували са се, посещавали са от време на време имота като
лица със съзнанието, че са собственици и са отдали имота си под наем. В
настоящото производство ответниците по първоначалния иск твърдят, че са
собственици на ¾ ид. ч. от имота. Останалата ¼ ид.ч. е на друго лице, което
не е страна по делото. Поддържаме писмените доказателства.
АДВ. П. – Категорично оспорвам твърденията моят доверител да е
встъпвал в наемно правоотношение с наследодателя на ответниците.
Оспорваме твърдението, че ищецът е встъпил в наемно правоотношение с
наследодателя на ответниците, в посочения период. Въобще от 15.10.2012 г.,
до настоящия момент, никога не е възниквало наемно правоотношение между
ищеца и наследодателя на ответниците за процесния имот. В тази връзка
твърдим и във връзка с представените доказателства - банкови извлечения, че
е налице наемно правоотношение между Н. В.а, която е майка на П. В. и
наследодателя на ответниците - Т. Л.. Наемното правоотношение е
възникнало през 2012 г. и касае имот, различен от процесния, с
административен адрес: ул. „Н. Л.“ № 5, представляващ помещение с площ
около 20 кв. м., находящо се между първи и втори етаж, самостоятелно
помещение, което Н. В.а ползва от 2012 г. до настоящия момент, а и към
момента ползва това помещение. Същата е заплащала месечен наем от 160 лв.
на наследодателя на ответниците Т. Л., като много малка част от месечните
плащания са извършени от нейния син П. В., за сметка на Н. В.а и от жената,
с която е живял на семейни начала – С. Б.. При тези преводи, извършени от П.
В. и С. Б., навсякъде е посочено името на Н. В.а като задължено лице. Те са
били само платци и то при много малка част от извършените месечни
плащания. Тези твърдения, които са изложени в писмения отговор по
насрещния иск, сме заявили, че ще установяваме, посредством свидетелски
показания. Заявявам, че не е имало сключен писмен договор за наем между Н.
В.а и Т. Л.. През целия период е осъществявала ползване, продължаващо и в
момента, и е заплащала наем от 160 лв. месечно, което не касае процесния
имот. Н. В.а не плаща в момента наемна цена, но ползва имота. Ползването
продължава. Към нея претенции, към настоящия момент, не са постъпили от
6
никой. Твърдим, че Т. Л. е сключил наемния договор. Поддържаме, че са
платени остатъка от парите на 16.10.2012 г., по време на приемо-предаването
на имота, в присъствието на лица, които не са страни по договора. Ще се
установяваме със свидетелски показания плащането на окончателната цена и
поведението на страните. От този момент П. В. владее имота като собственик,
сменя бравата, прави ремонти и сключва продължителен наемен договор.
Третото лице-наемател ще установи и потвърди ползването, отношението,
подписа си и т.н. Насрещната страна твърди, че има трансформация на
намерението за своене в държане от 2015 г. и че оттогава заплаща наем П. В..
Още през март 2013 г. има данни за извършено плащане на наем от Н. В.а към
Т. Л..
АДВ. М. – Оспорваме, че е имало друго наемно правоотношение между
Н. В.а и Т. Л. за имот, различен от процесния. Твърдя, че Т. Л. и никой от
останалите ни доверители няма друг имот на територията на гр. Пещера, и не
е сключвал договор за наем за други имоти на територията на гр. Пещера. Не
беше уточнен адреса, моля колегата да го уточни.
АДВ. П. – Адресът на помещението по наемното правоотношение, по
което Н. В.а е плащала наем на Т. Л. ежемесечно, е на ул. „Н. Л.“ № 5. Това е
самостоятелно помещение, със самостоятелен вход, намира се между първия
и втория етаж, директно се влиза от стълбищната площадка, изцяло е
пригодено за живеене. Това помещение далече в годините назад е било
предназначено да се ползва от помощния персонал в тази сграда. Цялата тази
информация Н. В.а е получила от Т. Л., който й е предоставил ключ,
отключил е, договорили са се и е започнала ползването в края на 2012 г.,
което продължава и в момента да ползва. Всички съседи знаят, че тя живее
там и плаща наем за това. Това са наемните вноски, които са разпечатани.
АДВ. Ц. – Твърдим, че цялата сграда, находяща се на ул. „Н. Л.“ № 5, от
2012 г. е изключителна собственост на П. В., чиято майка е Н. В.а, за която се
твърди, че е сключила наемно правоотношение. Това е съседният имот на
процесния. Става въпрос за 2 сгради на калкан. Едната е на адрес ул. „Н. Л.“
№ 3, а другата е на адрес: ул. „Н. Л.“ № 5, като твърдим, че сградата на ул. „Н.
Л.“ № 5 е изцяло собственост на П. В.. Ще представим доказателства по този
въпрос. Считаме за спекулативни и неверни твърденията, че Н. В.а – неговата
майка, е сключила договор за наем за същия имот, собственост на нейния син,
7
с Т. Л.. Както се вижда от платежните нареждания, дори П. В. е заплащал този
наем. Това означава, че е заплащал наем за собствения си имот по сметка на
Т. Л.. Оспорваме твърдението, че се вижда, че задълженото лице е Н. В.а -
точно обратната е ситуацията. Има превод от 12.08.2020 г., направен от С. Б.,
в който се вижда в основанието, че е написано: „Вноска за наем месец 7-ми и
8-ми 2020 г. от П. В.“. В основанието е посочено задълженото лице. В превод,
направен от Н. В.а на 26.02.2020 г., се вижда че тя е заплатила наем, като в
основанието е написано: „П. В.- наем м. 12.2019 г.“. По отношение на
твърдението, че още от 2013 г. има платени наемни цени – никъде не сме
казали, че точно през 2015 г. е сключено наемното правоотношение. В
отговора на исковата молба се вижда, че с изтичането на гратисния период на
предварителния договор през есента на 2013 г., или най-късно 2015 г.,
страните са постигнали съгласие за сключването на наемно правоотношение
и е започнал да заплаща наем. Не установяваме точната дата, но със
сигурност най-късният момент за прекъсване на давността е 2015 г. и той е
релевантен за иска на ищеца. По отношение на свидетелските показания, във
връзка със заплащането на окончателната цена, се противопоставям на
допустимостта на свидетелските показания, не за размера, а за заплащане на
цената. Това обстоятелство, съгласно разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 4 от
ГПК, не може да бъде установявано със свидетелски показания, тъй като
размера на цената, която е трябвало да бъде заплатена, е уговорен в
предварителния договор. Моля за това обстоятелство да не бъдат допускани
свидетелски показания и да не бъдат изслушвани свидетели. Това е и
неотносимо по отношение на предмета на делото. Не се спори за
изповядването на предварителния договор.
АДВ. П. - Заявявам, че нямат родствени отношения П. В. и Л.и.
Ответниците твърдят, че между моя доверител и техните наследодатели
възникват наемни правоотношения - устни, за процесния имот.
Пълномощникът на същите току-що заяви, че няма твърдения, кога е
възникнало, като можело да е възникнало преди това, но най-късно през 2015
г. Моля да задължите ответната страна, тъй като това затруднява защитата
ми, ако се твърди, че има устен договор между моя доверител и
наследодателя на ответниците, да конкретизира кога е възникнало наемното
правоотношение и какви са параметрите му – цена, срок на наемно
правоотношение и т.н. Тези твърдения са пряко свързани към предмета на
8
делото и защитната им теза, че липсва анимус - собственическо отношение
към имота, поради трансформация на същото - станало държане към
определен период, що се касае за платена наемна цена и неотносимост към
предмета не делото. От съществено значение е заявеното, че на 16.10. –
датата, на която е предаден имота с приемо-предавателен протокол, на същата
дата в самия имот е извършено окончателното плащане в брой на продажната
цена. От този момент моят доверител се чувства собственик – получил -
платил изцяло. Доколкото там е имало други присъстващи лица в този момент
- имало е брокер, друго лице, същите са възприели обстановката по
плащането и реакцията им.
АДВ. Ц. – В началото, наследодателите на страните по делото са
притежавали цялата къща, след което са продали част от нея и са запазили
собствеността върху процесния имот, който е бил одържавен и реституиран.
Към настоящия момент притежават само този имот, тъй като са продали
останалата част от сградата, в която се намира имота, далече преди да бъде
одържавен и не им е реституирана останалата част от къщата. По крепостния
акт наследодателя на страните е бил собственик на цялата къща, като е бил
продаден и са запазили само процесния имот, който е предмет на делото,
който в последствие е бил одържавен и в последствие - възстановен. Имотът е
собственост на общия праводател на ответниците по силата на
реституирането. Заявяваме, че по предварителния договор не е получена
окончателната пазарна цена и не е сключен окончателен договор.
АДВ. М. – С исковата молба сме поканили ответника по нея да заплати
наемната цена, като сме направили изявление, че в случай, че не го направи,
разваляме наемния договор. От момента на развалянето се намира без правно
основание в него. Това е, за да бъде осъден да предаде фактическата власт.
Наемната цена не е платена до момента - от момента на подаване на
насрещната искова молба, до настоящия момент, предявената сума не е
заплатена.
АДВ. П. – Подали сме писмен отговор по насрещната искова молба, с
който оспорваме изцяло основателността на претенцията. Правим възражение
по насрещния иск по чл. 108 от ЗС. Нашето възражение е за придобиване
имота по давност от името на доверителя ми. Той е собственик на имота на
основание изтекла в негова полза придобивна давност. В този смисъл, считам
9
насрещния иск по чл. 108 от ЗС за неоснователен, респективно недоказан. Що
се касае за съединения иск с претенция за плащане на наем, поддържам
изложеното в писмения отговор, че никога не е имало наемно
правоотношение между страните по делото, нито между доверителя ми, нито
наследодателите на ищците по насрещния иск. Такова наемно отношение
няма, липсват доказателства, в т.ч. даже не е индивидуализирано наемното
правоотношение, липсват данни кога според ищците по насрещния иск е
възникнало наемно правоотношение, как е възникнало, при какви условия,
каква наемна цена е договорена, за какъв период от време е наемното
правоотношение. Подобни твърдения в посока индивидуализиране на
наемното правоотношение няма и към момента. Това затруднява защитната
ни теза по насрещния иск. Категорично, предвид липсата на наемно
правоотношение, която ние твърдим, доверителят ми не дължи наем за
посочения период за посочения имот. Считаме, че това е неговият собствен
имот, находящ се на ул. „Н. Л.“ № 3. Придобил го е по давност и поддържаме
твърдението, че наемното правоотношение е възникнало за имот, находящ се
на ул. „Н. Л.“ № 5, възникнало между Н. В.а и Т. Л.. Възникнало е през 2012
г., с месечен наем от 160 лв., за помещение с 20 кв. м. площ, южно
изложение, находящо се между първи и втори етаж. Досежно твърдението, че
е имало период на фактическо съжителство между доверителя ми и лицето С.
Б., не мога да се ангажирам с безспорност на периода, но С. Б. е
съжителствала с ищеца. Тя е отвън, наш свидетел е и ще го установи.
Заявявам, че обстоятелството, че е плащана наемна цена не е безспорно.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКАНВА страните към спогодба.

АДВ. П. – Няма вариант за такава на този етап.
АДВ. М. и Ц. – Няма такъв вариант.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по
10
делото:
Предявен е иск по чл. 124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ищеца П. К. В. от гр. Пещера, ул. „Н. Л.“
№ 5, чрез адв. Р. П., против ответниците Д. Т. Л.а – Б. от гр. София, ул. „***“
№ 38, вх. Б, ет. 8, ап. 43, З. Т. Л. от гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 32, вх. А, ет.
6, ап. 20 и С. С. Д. от гр. София, ул. „***“ № 33, вх. Б., ет. 1, в която твърди,
че е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.502.823.1.7 по КК и КР на град Пещера, община
Пещера, област Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
14.06.2023 г. Адрес на имота: град Пещера, ул. „Н. Л.“ № 3, ет. 1.
Самостоятелният обект се намирал на етаж 1 в сграда с идентификатор
56277.502.823.1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.502.823.
Предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта: 1. Посочена в документа площ: 60.30 кв.м. Прилежащи части: изба
54.42 кв.м., площадка пред търговския обект 39.40 кв.м. Съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: няма. Стар идентификатор: няма. Твърди се още, че собствеността
върху гореописания недвижим имот ищецът бил придобил посредством
непрекъснато давностно владение, осъществявано от него в периода от
16.10.2012 г. до настоящия момент.
Първите двама ответници били наследници на Т. Н.ов Л., починал на
28.03.2023 г., а третият ответник биле наследник на М. К. С., починала на
13.06.2016 г.
Твърди още, че е закупил имота от наследодателите на ответниците,
като е заплатил изцяло продажната цена, посочена в предварителния договор,
за което не разполага с разходен документ. Плащането на продажната цена е
извършено на 16.10.2012 г., когато му е предадено владението върху имота.
Прехвърляне на собствеността по нотариален ред не е извършено към
момента на заплащане на цената за имота, нито впоследствие, поради
обстоятелството, че продавачите не са разполагали с надлежен документ за
собственост.
11
На 16.10.2012 г. ищецът сменил бравата и патрона на входната врата на
обекта, като считано от тази дата до настоящия момент се възприемал като
пълноправен собственик на процесния имот.
На 01.11.2012 г. П. К. В. е отдал процесния имот под наем, като е
сключил петгодишен наемен договор. След изтичането на срока на наемния
договор наемното правоотношение се е трансформирало в безсрочно такова и
продължава и към настоящия момент.
Така ищецът упражнявал фактическа власт върху имота непрекъснато в
периода от 16.10.2012 г. до настоящия момент - повече от десет години.
Ищецът ползвал имота със съзнанието, че е собственик на същия.
Осъществяваното от него владение върху процесния имот било явно,
несмущавано, непрекъснато, продължително /повече от десет години/.
Ищецът В. не разполагал с документ за собственост за процесния имот
и при извършена от него справка в АГКК установил, че в кадастралния
регистър като собственик на имота е посочен общ наследодател на
ответниците - Н. Т. Л.. При извършена в Община Пещера - Местни данъци и
такси, справка се установило, че данъчната партида за процесния имот е на Е.
Н.ова Л.а - майка на М. К. С. - наследодател на ответника С. С. Д., и на Т. Н.ов
Л. - наследодател на другите двама ответници: Д. Т. Л. и З. Т. Л..
Ищецът потърсил съдействие от ответниците за уреждане на
собственическите му права чрез снабдяване с документ за собственост, но е
получил отказ, както и устно уведомление, че същите оспорват
собственическите му претенции.
Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищецът В. е собственик на процесния имот.
Излага подробни съображения. Претендира присъждане на разноските.
Ангажира доказателства.
В указания от съда срок ответниците Д. Л., З. Л. и С. Д. са депозирали
писмен отговор, с който оспорват изцяло иска, като частично недопустим, а
по същество изцяло неоснователен и недоказан. Твърдят, че придобивна
давност в полза на ищеца никога не е текла. Излагат подробни аргументи.
Молят искът да бъде оставен без разглеждане като недопустим, евентуално
като неоснователен. Ангажират доказателства. Претендират присъждане на
12
разноските.
При условията на чл. 211 от ГПК, Д. Л., З. Л. и С. Д. са предявили
насрещни искове по чл. 108 от ЗС, вр. с чл. 211 от ГПК, чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
232, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 211 от ГПК, като молят да бъде признато за
установено спрямо П. К. В., че Д. Л., З. Л. и С. Д. са собственици на по ¼ ид.ч.
от правото на собственост върху процесния имот. Молят да бъде осъден П. В.
да им заплати наемна цена за използване на имота в размер на 2240 лв. за
периода от м. август 2022 г. до м. септември 2023 г., включително.
Претендират присъждане на разноски и ангажират доказателства.
Съдът разпределя доказателствената тежест в следния смисъл: ищецът
по първоначалния иск П. В. следва да докаже, че е собственик на имота по
силата на давностно владение, с посочения период от 16.10. 2012 г. и към
момента - за срок от 10 г.
Ищците по насрещния иск Д. Л., З. Л. и С. Д. следва да докажат, че са
собственици на ¾ ид. ч. от имота по силата на наследяване и реституция, като
имотът се владее без основание от ответника. По другия иск следва да
докажат наемно отношение и размера на претенцията от 2 240лв.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване са, че:
ответниците са наследници на Н. Л., Е. Л.а и Т. Л.и. Безспорно е
обстоятелството, че има сключен предварителен договор за покупко-
продажба на процесния имот между ищеца по първоначалния иск П. В. и
наследодателя на ответниците. Не е спорно обстоятелството, че по
предварителния договор купувачът – ищецът по първоначалния иск П. В., е
следвало да заплати договорена окончателна цена от 40 000 лв. Не е спорно
обстоятелството, че 10 000 лв. са заплатени като капаро. Не се оспорва
обстоятелството, че няма окончателна сделка. Не се оспорва обстоятелството,
че с приемо-предавателен протокол от 16.10.2012 г., ищецът по
първоначалния иск е в имота. Не се оспорва и обстоятелството, че лицето Н.
В.а е майка на ищеца по първоначалния иск П. В..

АДВ. П. - Нямам възражения по доклада.
АДВ. М. и Ц. - Нямам възражения по доклада.

13
По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с
определение на съда № 184/18.03.2024 г.

АДВ. П. – Аз водя свидетелите си за разпит, но не виждам свидетелите
на насрещната страна. Държа на съвместен разпит, в случай, че възникнат
противоречия и нужда от очна ставка.

АДВ. Ц. – Ние не водим свидетелите си, тъй като са служебно
ангажирани - работят и не могат да присъстват днес. Противопоставям се на
искането за разпит в едно с.з. и не виждам необходимост. Имаме готовност да
разпитаме свидетелите на насрещната страна.
АДВ. П. – Настоявам за съвместен разпит.

Съдът предупреждава ответната страна, че при следваща причина за
отлагане на делото, ще бъдат санкционирани.

АДВ. Ц. – Моите доверители са обикновени другари, те са наследници
на различни съсобственици. Моля да се допусне реципрочен брой свидетели
за всеки от тях - поне двама за единия наследодател и двама за другия. Ще
бъдат разпитани за същите обстоятелства - за отношенията с купувача и дали
е ползвал имота под наем.
АДВ. П. – Противопоставям се. Моля да се остави без уважение
подобно искане. Свидетелите ще установяват обстоятелства за един и същи
период от време, отношения между едни и същи лица, наследодатели -
продавачи по предварителния договор. Ако допуснете на всеки от
ответниците по определен брой свидетели, моля за реципрочност и по
отношение на нас. Аз съм заявила с исковата молба, с отговора на насрещната
искова молба, искане за допускане на 3-ма свидетели, конкретно съм описала
14
и обстоятелствата, които ще установяват. Съдът е допуснал по 2-ма свидетели
на всяка страна. С оглед и на днес направеното уточнение, и разпределянето
на доказателствената тежест, относно твърдението, което е важно да се
изясни, имаме ли съответно плащане на пълния размер на продажната цена,
респективно какви са отношенията към момента на приемо-предаването,
твъдя, че тези обстоятелства са известни и са се развили пред очите на трето
за спора лице, а в случая - брокера по сделката.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит по трима свидетели на всяка страна, при режим
на довеждане.

АДВ. Ц. - Обстоятелството, че ищецът владее имота, мисля че е
безспорно. Представям нови писмени доказателства, с които се снабдих със
съдебно удостоверение и това са: декларации и документи от НАП, от които
се вижда, че данъкът е заплащан от Т. Л., който го е декларирал до 2023 г.,
както и удостоверения от Община – Пещера, които показват, че в КР, като
вписан собственик на имота, е наследодателят Н. Л.. Това е във връзка с
доказване правото на собственост по насрещния иск. Представям справка от
Имотен регистър и нотариални актове, и удостоверения от Община – Пещера,
които безспорно установяват, че сградата, находяща се на ул. „Н. Л.“ № 5, е
изключителна собственост на П. В. от 2012 г. Тя на части е купувана от него
от 2008 г., до 2012 г., съгласно тези нотариални актове. От 2012 г. е негова
изключителна собственост. Представяме и завещание.
АДВ. П. – Моля да ми се даде възможност да взема становище по днес
представените доказателства в следващото с.з. При първоначален преглед на
завещанието, моля да бъде уточнено това доказателство – Завещание от Т. Л.,
моля съдът да задължи насрещната страна да уточни във връзка с това
завещание дали същото е обявено, дали същото е в процедура по вписване,
вписано ли е, защото няма данни от документа. От значение за правния спор е
същевременно. На предпоследната страница, в т. 6, самият Т. Л. е посочил, че
завещава имот на ул. „Н. Л.“ № 5 и това го прави към дата 06.08.2022 г. Той е
15
бил със съзнанието, че притежава имот на ул. „Н. Л.“ № 5, което оборва
твърдението, че не би могъл да сключи наемен договор за имот, находящ се
на ул. „Н. Л.“ № 5. Искам да се уточни от страната, която го представя дали
завещанието е обявено, или е в производство по обявяване.
АДВ. Ц. – Завещанието не е вписано към този момент. Представяме го
във връзка с доказване на твърдението ни, че Т. Л. през целия период - от
сключване на предварителния договор, до съставяне на завещанието и до
смъртта си е, бил със съзнанието, че процесният магазин е негов, че не е
смятал, че е бил придобит от друго лице. Посочен е № 5, което твърдим, че
това е техническа грешка на лицето, което е писало завещанието. От
удостоверението, издадено от Община-Пещера се вижда, че има известно
колебание в администрирането кога едната къща е с № 3, а имотът е с № 5.
Административният адрес е № 3-5, целият имот е на № 3-5. Двете къщи са с
обособени обекти - едните са на № 3 и с № 5 е на П. В.. Поради това, и поради
възрастта му, е възможно Т. Л. да е объркал номера, но твърдим, че е грешка.
Това се вижда в акта, че е се описва много подробно имота. Описал е те да се
спогодят с другите съсобственици - по ¼ за М. и М.. Става ясно, че е за
магазина, предмет на настоящото производство. Съзнанието на Т. Л.,
споделено пред децата му е, че притежава магазина и не се е разпореждал с
него, и друго лице не го е придобивало, защото е смятал, че го дава под наем
и има този магазин към момента на изготвяне на завещанието. Т. Л. към
момента е починал.
АДВ. П. – Моля да ми дадете възможност да взема становище в
следващото с.з. по повод днес представените доказателства, в т.ч. и
завещанието.
Съдът дава възможност на ищеца по първоначалния иска да вземе
становище по днес представените доказателства за следващото с.з.

За разпит на свидетели,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и насрочва делото за 25.09.2024 г. от 10.30 часа, за която
дата страните да се считат уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
16
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.50 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
17