РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Девня, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100402 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 49 ал. 1 от СК от М. Н.
М., ЕГН: **********, с адрес: с. Ч.************* срещу В. И. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Д************, с която се иска да бъде прекратен
сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на съпругата.
Ищецът излага в исковата молба, че страните са сключили
граждански брак на 30.09.2000 г., за което е бил съставен акт за граждански
брак №1394 от същата дата, като от брака си имат родено едно дете – С. М.ов
М., ЕГН: **********, понастоящем пълнолетен. Излага, че в началото на
брака отношенията между съпрузите били наситени с любов и взаимно
уважение, като през 2004 г. двамата с общ принос закупили жилище –
апартамент, находящ се в гр. Д**********. Не след дълго семейството
заминало да живее и работи в РПолша. Там те живели съвместно до 2014 г.,
когато ответникът се върнал в България и заживял в родното си село Чернево,
а ответницата и сина им останали в РПолша. През 2015 г. той заминал да
работи заедно с баща си в РЧехия, където живял до 2020 г., след което отново
се прибрал в България. Твърди, че от 2014 г. до настоящия момент съпрузите
не живеят заедно, виждали се много рядко, в резултат на което отношенията
им охладнели, а впоследствие и се влошили. Съпрузите се отчуждили един от
друг, а бракът им продължил да съществува само формално. Ищецът сочи, че
поддържа контакти само със сина си, а с ответницата нито се виждат, нито се
чуват от години. Счита, че брака му с ответницата е дълбоко и непоправимо
1
разстроен и не е възможно да бъде запазен, поради което моли да бъде
прекратен с развод. Заявява, че съпрузите нямат семейно жилище по смисъла
на закона, че няма претенции за издръжка и желае след прекратяване на брака
ответницата да носи предбрачното си фамилно име С., а придобитото по
време на брака недвижимо и движимо имущество да бъде трансформирано в
обикновена съсобственост при равни квоти за всяка една от страните.
Ответницата е призована по реда на чл. 47 от ГПК, като съдът й е
назначил особен представител – адв. Г. М., която в депозиран в срок писмен
отговор заявява, че не оспорва иска и същият е вероятно основателен.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищеца се явява
лично и поддържа предявения иск за развод, моли за положително
произнасяне по него.
Ответницата се представлява от назначения й особен представител,
който не оспорва иска и моли за неговото уважаване.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак
страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на
30.09.2000 г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №
1394 от същата дата от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Варна. Не е спорно между страните обстоятелството, че от години
двамата не живеят заедно, като съпругата е заминала да живее и работи в
Полша, а съпругът в Германия. От 2014 г. съпрузите не са се виждали и не
общуват по никакъв начин помежду си, като бракът им продължава да
съществува само формално.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, съдът приема, че продължителната раздяла между
съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като
съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална
и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка.
Последното обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с
оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това
положение, съдебният състав намира, че продължителната фактическа
раздяла между съпрузите е довела до лишаване на съществуващия между тях
брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата му
социална функция. Към настоящия момент тази брачна връзка е изчерпана от
съдържание и се явява безполезна както за самите съпрузи, така и за
2
обществото, поради което и запазването на брака е лишено от смисъл, тъй
като той съществува само формално.
Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на
брака не е направено от никоя от страните, следователно съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Относно отправеното в исковата молба искане за промяна на
фамилното име на съпругата след прекратяването на брака, то това искане е
процесуално недопустимо. Мотивите на съда за това са следните:
Няма правни способи да се иска промяна на името на друг човек.
Това е абсолютно важимо вече и в брачния процес и в този смисъл нормата на
чл. 53 от новия СК е недвусмислена. Искането на единия съпруг да се
промени името на другия или да се „възстанови“ предбрачното име на другия
съпруг, следва да се определи като категорично недопустимо, съгласно
актуалната законова разпоредба на чл. 53 от СК, защото този съпруг няма
процесуална легитимация да прави такова искане. Съгласно посочената по -
горе норма това е правна възможност само на лицето, което е променило
името си след брака /най-често в практиката това е жената/. Само лицето,
което е променило фамилното си името след брака е легитимирано да иска да
се „възстанови“ името от преди този брак и този въпрос вече е поставен в
зависимост от неговата воля изцяло. Принципно погледнато, бидейки и едно
от основните права на личността, упражняването на правото на промяна на
име не може да се поставя в зависимост от волята на друг, а следва да е
релевантна само волята на лицето, което променя или не името си. Затова в
тази му част производството следва да се прекрати като процесуално
недопустимо.
На основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в
размер на 20 лева, която да бъде заплатена от страните поравно съгласно чл.
329 ал. 1 изр. 2 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак, сключен между М. Н.
М., ЕГН: ********** и В. И. М., ЕГН: **********, за който е съставен е
съставен акт за граждански брак № 1394 от 30.09.2000 г. от длъжностно лице
по гражданското състояние при Община Варна, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината,
на основание чл. 49 ал. 1 от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 494/2021 г., в частта, в
която се иска след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си
3
фамилно име Стоянова, на основание чл. 53 от СК, като процесуално
недопустимо.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН: ********** и В. И. М., ЕГН: ДА
ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на РС Девня
сумата от по 10 лева всеки един от тях /по десет лв., 00 ст. За всеки един от
тях/, представляваща държавна такса за допускане на развода, определена
съгласно чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по реда на ГПК, на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4