№ 261
гр. Айтос , 22.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20202110100584 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на "ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК ***, представлявано от С. А. Г.а, в качеството на
изпълнителен директор, чрез пълномощник «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Р.М. – Т., в качеството на управител, чрез пълномощника си
юрисконсулт Р.П. против Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.А., общ. А., обл. Б., ул. ***.
С исковата молба ищецът "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *** моли
да бъде прието за установено спрямо ответника Ж. Г. Г., съществуването на вземането му
по издадена по ч.гр.дело № 303/2011 г. на АРС Заповед № 200/07.04.2011г. и изпълнителен
лист по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на: 82 066.39 лева
(осемдесет и две хиляди и шестдесет и шест лева и 39 ст.), от които главница 66932.09
лв. /шестдесет и шест хиляди деветстотин тридесет и два лева и 09 ст./; договорна лихва
15002.15 лв.(петнадесет хиляди и два лева и 15 ст.) за периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011
г.; наказателна лихва 132.15 лв. (сто тридесет и два лева и 15 ст.) за периода от 10.04.2009
г. до 10.03.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2011 г. до изплащане на вземането.
Ищецът претендира заплащане на направените по делото разноски, както и
разноските в заповедното производство. В случай на отхвърляне на иска му и в условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли
при присъждане на разноски в полза на ответника, съдът да определи същите в минимален
размер, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Ж. Г. Г., чрез пълномощник
адв.Ж.А. от БАК изпраща писмен отговор. Излага подробно становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Представя писмени доказателства и заявява искания за
задължаване на ЧСИ Н.Г., вписан в РЧСИ под № 802 да представи пълен препис на изп.дело
№ 20118020400476.
1
Съдът след като се запозна с исковата молба (с направеното след дадени указания
уточнение), приложените към нея доказателства и съобрази закона, намира, че същата се
явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по
делото да се прекрати. Съображенията за това са следните:
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК за установяване съществуването на вземането на ищцовото дружество против
ответника Ж.Г., съобразно дадените указания по заповедно производство – ч.гр.дело №
303/2011г. на РС-А. във връзка със задължение по Договор от 24.04.2007 г. за предоставяне
на банков кредит за закупуване на недвижим имот. Твърди се, че още при подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, договорът има всички кумулативно изискуеми от чл.535 от
Търговския закон реквизити и е предявен на длъжника по заявлението и издател на Договор
за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот, както повелява чл.538, ал.2 във
връзка с чл.477 от Търговския закон.
Наред със съображенията да съществуване на процесното вземане ищецът твърди,
че възражението на длъжника – ответник по делото е просрочено, доколкото първоначално
призовката за доброволно изпълнение (ПДИ), ведно със съобщение за издадените
Разпореждане, Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и Изпълнителен
лист (ИЛ) са връчени по изп.дело № 20118020400476 на ЧСИ Н.Г., вписан в РЧСИ под №
802. За установяване на заявеното са направени доказателствени искания, включително за
прилагане на ч.гр.дело № 303/2011г. на РС-Айтос и на пълен препис от изп.дело №
20118020400476 по описа на ЧСИ Н.Г..
Едва след предоставяне на заверено копие от образуваното изп.дело № 476/2011г. на
ЧСИ Н.Г. е видно, че за процесното вземане, предмет и на настоящото производство,
издадената Заповед № 200/07.04.2011г. и Изпълнителен лист от 08.04.2011г. са били
надлежно връчени с ПДИ на 28.07.2011г. (видно от приложеното заверено копие на писмо с
обратна разписка). Ето защо и подаденото едва на 25.06.2020г. от Ж.Г. възражение е
направено след изтичане на законовия срок (2-седмичен срок към действащата към онзи
момент - 08.04.2011г., разпоредба на чл.414 ГПК, едномесечен – в настоящата редакция) и
не е следвало да бъде разгледано по същество, а съответно за ищеца не е налице правен
интерес от установяване на вземането му, доколкото възможността за възражение срещу
него е била отдавна преклудирана. В конкретния случай само за изчерпателност следва да
се отрази, че след прекратяване на изп.дело № 476/2011г. въз основа на върнатия
Изпълнителния лист от 08.04.2011г., издаден по ч.гр.дело № 303/2011г. на РС – Айтос, по
молба на взискателя (след извършена цесия) е било образувано ново изпълнително дело под
№ 796/2019г. на ЧСИ Н.Г. и на длъжника Ж.Г. повторно е връчена ПДИ, с ново съобщение
от дата 12.06.2020г., като същото е препратено до заповедния съд от ЧСИ в изпълнение на
задължението му по чл.418, ал.5 ГПК (изм. –ДВ, бр.50 от 2015г., бр.86 от 2017).
Ето защо и настоящия състав намира, че исковата молба следва да се остави без
2
разглеждане, а производството по делото – да се прекрати, поради недопустимост на
предявения иск по чл.422 от ГПК. За изчерпателност и в допълнение следва да се отрази, че
е основателно възражението на ответника по допустимостта на иска, доколкото исковата
молба е подписана от юрисконсулт Р.Павлова, с отбелязване, че е подадена от
"ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК ***, представлявано от С. А. Г.а, в
качеството на изпълнителен директор, чрез пълномощник «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК
***, представлявано от Р.М. – Т., в качеството на управител, чрез пълномощник
юрисконсулт Р.П.. В конкретния случай за юрисконсулнт Р.Павлова е налице валидно
процесуално представителство по чл.32 от ГПК единствено по отношение на «ЕОС
МАТРИКС» ЕООД, но не и спрямо ищеца «ОББ»АД.
Предвид изложеното и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените съдебно-деловодни разноски, съобразно
приложени списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на 2 200 (две хиляди и двеста) лева, от
които 2 000,00 лв. – адв.възнаграждение по приложен договор за правна защита и
съдействие (на л.30) и 200,00 лв. – депозит на назначена ССчЕ. Досежно направеното още с
исковата молба възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, съдът счита същото за
неоснователно, при заявен материален интерес на ищцовата претенция в размер на
82 066,39 лева (осемдесет и две хиляди и шестдесет и шест лева и 39 ст.).
Водим от гореизложените съображения, Айтоският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.130 ГПК ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 584/2020 год. по описа на Айтоския районен съд,
поради недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК ***, представлявано от
С. А. Г.а, в качеството на изпълнителен директор да заплати на Ж. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр.Айтос, общ. А., обл. Б., ул. ***, направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 2 200 (две хиляди и двеста) лева.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд,
в едноседмичен срок от връчване съобщение и препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4