Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 166
гр.Габрово, 18.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровски окръжен съд в публично заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и
седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при секретаря В. Килифарева, с участие на прокурора............., като разгледа докладваното от съдия Косева т.д.№48 по описа за 2017 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Правното основание на предявения частичен иск за сумата 150 000
евро / частично от 362 402,68 евро/, с левова равностойност 293 374,50 лева,
срещу посочените двама солидарно отговорни ответници, е чл.100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с
чл. 82 ЗЗД, като по отношение на "Вал Де кафе"
правното основание е по чл. 101 ЗЗД вр. с чл.100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с
чл. 82 ЗЗД.
В исковата молба на "Сити кидс" ООД-
Благоевград се излага, че на 18.11.2014 год.
дружеството сключило договор за цесия с "Първа инвестиционна банка "
АД, по силата на който банката, в качеството си на Цедент, прехвърлила в полза
на Цесионера вземанията си към „ФУТУРОАОРА" ООД, възникнали на основание
Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009г. и Договор за кредитна линия № 000CL- S- 000018/ 12.02.2009г. и
последвалите ги анекси. В изпълнение договора за цесия, в деня на сключването
му, „Сити Кидс" ООД заплатило в полза на банката пълния размер на
договорената цена за прехвърляне на вземането- 367 402,68 Евро, както и 3
180,75 лева, с което се породили правните последици на цесията. В удостоверение
на горното, цедента писмено потвърдил настъпилия ефект на цесията, като
същевременно, на 20.11.2014г. уведомил по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжника
„ФУТУРОАОРА" ООД за извършеното прехвърляне на вземането.
След
сключване на договора за цесия ищцовото дружество установило, че вземането,
предмет на цесионния договор, не съществува, поради което следвало да ангажира
отговорността на цедента по реда на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1
и чл. 82 ЗЗД- на 28.11.2014 год. внесло
в деловодството на ответника „ПИБ" АД писмено уведомление с вх. № 51-
6649/28.11.2014 год., с което банката била известена за факта, че цедирания
длъжник оспорва изцяло прехвърленото вземане, както и самия договор за цесия.
Ищецът твърди, че към 18.11.2014
год. са липсвали каквито и да е договорни и практически основания за усвояване
на кредитните суми по двата договора за кредитна линия от страна на банката,
липсвали основания за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга,
следователно не бил налице валидно възникнал дълг на „ФУТУРОАОРА" ООД към
„ПИБ" АД и банката е цедирала в полза на „СИТИ КИДС" ООД дълг, който в
действителност не съществува. От
страна на „ПИБ" АД било налице неизпълнение на основното договорно
задължение - да прехвърли съществуващо вземане. Обезщетението, дължимо на
ищцовото дружество следвало да е равно на заплатените от него като цесионер
суми по договора за цесия- следователно „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД
дължала на "СИТИ КИДС" ООД, под формата на парично обезщетение за
неизпълнение на сключения договор за цесия от 18.11.2014 год., на основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 79, ал. 1 предл. In fine и чл. 82 ЗЗД,
сумата от 367
402,68 EUR /триста шестдесет и седем хиляди четиристотин и две евро и 68 евроцента/,
както и сумата от 3
180,75 лв. /три хиляди сто и осемдесет лева и 75 ст./.
Ответната банка изпаднала в
забава по плащането на дължимото обезщетение считано от 28.11.2014 год., тъй
като именно на тази дата „СИТИ КИДС" ООД връчило Уведомление с вх. №
51-6649/28.11.2014 год., което по съществото си представлява изрична покана за
плащане на обезщетение. От този момент, първият ответник дължал и заплащане на
дължимата се мораторна лихва,
която до датата на подаване на настоящата искова молба е в размер на 141 462,32
лева.
Съображенията изложени в исковата
молба, че към датата на сключване на договора за цесия липсвало вземане на банката, което да
обосновава качеството й на кредитор, тъй като към 18.11.2014 год. са липсвали каквито и да е договорни и
практически основания за усвояване на кредитните суми по двата договора за
кредитна линия от
страна на банката, както и за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга, са следните:
-Единствената
цел и предназначение на Договорите за кредитна линия е да обезпечат банката в
случай, че същата плати сумите по банковите гаранции в полза на бенефициента.
След като банковите гаранции не са били
платени, то липсвало основание за
усвояване на суми по кредитите, а това сочело, че не е налице валидно възникнал
дълг на „ФУТУРОАОРА" ООД към „ПИБ" АД, който банката да цедира на
18.11.2014г. на ищцовото дружество.
-
Настъпилата неплатежоспособност на „ФУТУРОАОРА" ООД била основание за
обявяване предсрочна изискуемост на дължимите суми по договорите за кредит,
само когато
обаче същите са били вече усвоени, а това не било направено.
-
Банката цедирала в полза на ищцовото
дружество дълг, който в действителност не съществува, тъй като Договорите за
банкова гаранция били прекратени едностранно от „ФУТУРОАОРА" ООД- "ПИБ" АД е условила в своя полза суми без правно основание, въз основа на
прекратените вече договори за банкова гаранция, по които до този момент не било
възникнало задължение.
В исковата молба се сочи
още, че по така формирания спор с първия ответник, е налице хипотезата на чл.
298, ал. 1 ГПК. Между същите страни, на същото основание, при еднаква
фактическа обстановка, но по предявен частичен иск за сумата от 5 000 евро било
налице влязло в законна сила Решение № 389/15.01.2016 год., постановено по
гр.д. № 270/2015 год. по описа на PC -
Благоевград. Съгласно цитирания съдебен акт, предявения от „СИТИ КИДС" ООД
частичен иск бил приет за основателен, като ответната банка е осъдена да
заплати на дружеството- ищец търсената сума. Съдът приел, че „ПИБ" АД е
цедирала в полза на „СИТИ КИДС" ООД дълг, който в действителност не
съществува, на което основание е присъдил обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1,
във вр. с чл. 82 ЗЗД, във вр. с чл. 100, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 219 от ГПК „Сити Кидс" ООД привлякло като подпомагаща страна
„ПИБ" АД и предявило цитираният по-горе иск срещу банката, като обратен иск
на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. Разглеждайки предявения иск от
„ФУТУРОАОРА" ООД съдът уважил същия с мотивите, че цедираното на „СИТИ
КИДС" ООД вземане не съществува. Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла.
Ето защо мотивите на съдебния акт, свързани с основателността на
исковата претенция имали обвързваща страните по настоящото производство сила,
която следва да бъде зачетена и от настоящия съдебен състав.
Въз
основа на цитираното съдебно решение, „СИТИ КИДС" ООД се снабдило с
Изпълнителен лист срещу „ПИБ" АД за сумата от 5 000 евро, по който бе
образувано изп.д. № 315/2016 год. по описа на ЧСИ М.В., per. № *, район на действие БлОС. В хода на това
изпълнително производство длъжникът заплатил пълния размер присъдената сума - 5
000 евро, с което общия размер на паричните му задължения намалял до сумата от 362 402,68 EUR /триста шестдесет и две хиляди
четиристотин и две евро и 68 евроцента/, както и сумата от
3 180,75 лв. /три хиляди сто и осемдесет лева и 75 ст./.
Следователно към момента, дължимите от първия ответник суми били, както следва:
- 362 402,68 EUR и 3 180,75 лева, представляващи дължимо парично обезщетение на основание чл. 79,
ал. 1 във вр. с чл. 82 ЗЗД за неизпълнение на задължения по сключен Договор за
цесия от 18.11.2014 год. и
- 141 462,32 лева, представляваща дължима
мораторна лихва върху дължимата главница, считано от 28.11.2014 год. до датата
на депозиране на исковата молба.
Исковата
претенция по настоящото дело била
заявена под формата на частичен иск, за сумата от 150 000 Евро,
представляваща част от общо дължимата от „ПИБ" АД главница. Към предмета
на настоящото производство не са включени начислените и дължими до този момент
мораторни лихви.
По
отношение на вторият ответник „ВАЛ ДЕ КАФЕ" ООД в исковата молба се
твърди, че е солидарно отговорен за заплащане на всички дължими от първият
ответник суми, въз основа на споразумение за делово сътрудничество и съвместно
предоставяне на услуги от 24.10.2014г. Едно от задълженията на „Сити Кидс"
ООД по цитираното споразумение било свързано с осигуряване на необходимия
финансов ресурс за започване на дейността, включително чрез изплащане на
задълженията на „Футуроаора" ООД към „Първа Инвестиционна банка" АД.
Споразумението било сключено по настояване на „Вал Де Кафе" ООД, във негов
интерес и в изпълнение на изискванията на „Oviesse Franchising" SPA,
В
исковата молба е формулиран петитум:
да се постанови решение, с което да се
уважи предявения частичен иск и на основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
79, ал. 1 предл. In fine и чл. 82 ЗЗД, като "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.
„ДРАГАН ЦАНКОВ" № 37, представлявано от Д.К.К. и „ВАЛ ДЕ КАФЕ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.
„Орловска" № 154, представлявано от управителя Е.П.Г. бъдат осъдени да
заплатят солидарно в полза на „СИТИ КИДС" ООД със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул."Петко Д. Петков" № *, ЕИК *********,
представлявано от управителя И.К.К. сумите:
150 000 Eur /сто и петдесет хиляди
евро/, представляваща част от дължимото се обезщетение по Договор за цесия от
18.11.2014 год., чиито общ размер е 362 402,68 EUR /триста шестдесет и седем хиляди четиристотин и две евро
и 68 евроцента/.
В отговора си
ответника "ПИБ" АД оспорва
изцяло твърденията и аргументите в исковата молба относно несъществуване на
вземане на Банката, предмет на процесния договор за цесия от 18.11.2014г. и
счита същата за недопустима и неоснователна.
В
отговора не се оспорва сключването на цитираните договори, описани в исковата
молба. Сочи се, че тъй като на 04.09.2014г., в 15:42 часа в Търговския регистър
е вписана молба от „ФУТУРОАОРА" ООД за откриване на производство по
несъстоятелност, поради неплатежоспособност и образувано търговско дело №
5718/2014г., било налице основание
Банката да усвои служебно сумите по двата Договора за кредитна линия на същата
дата - 04.09.2014г.
Направени
са следните основни възражения:
- Не съществувала солидарна
отговорност между Банката и Вал де Кафе за задълженията на Банката, като
цедент, по Договора за цесия към насрещната страна по Договора за цесия - Сити
Кидс ООД. Първо, посоченият в Споразумението договор за цесия не бил
индивидуализиран по какъвто и да е начин; ответника счита, че уговорката не
касае процесния Договор за цесия от 18.11.2014г., с който Банката прехвърля на
Сити Кидс ООД вземането си към Футуроаора ООД. На следващо място, Банката не
била страна по Споразумението от 24.10.2014г. Освен това, Банката нямала
каквито и да е отношения с ВАЛ ДЕ КАФЕ. В тази връзка, постигнатата в чл. 3.1.9 от
Споразумението уговорка била нищожна поради липса на основание и интерес на ВАЛ
ДЕ КАФЕ.
На
още по-силно основание, съгласно чл.101 от ЗЗД, встъпването на трето лице в
едно задължение, можело да се противопостави на кредитора, само ако той е дал
съгласие за това встъпване. В настоящия случай, встъпването в дълга е станало
след като Банката е цедирала своето вземане от длъжника.
-Възражение
срещу твърденията на ищеца, че предоставените кредити по двата Договора за
кредитна линия е следвало да бъдат усвоени едва след плащане на предявените
четири банкови гаранции.
-
Възражение срещу твърдението на ищеца за
липса на договорни и практически основания за усвояване на кредитните суми по
двата Договора за кредитна линия, както и срещу твърдението за липса на
основания за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга
-
Възражение, че дори основанието за усвояване на средствата по Договорите за
кредитна линия да се свързва с активиране на задължението на Банката за плащане
по банковите гаранции, на
12.11.2014г., същите са предявени на Банката и въпреки, че
сумата по гаранцията не е била преведена в полза на бенефициента по гаранцията
към датата на Договора за цесия,
предявените банкови гаранции вече са ангажирали сумата по гаранцията като част
от отпуснатия кредит.
-
Възразява се срещу твърдението, че единствената цел и предназначение на
Договорите за кредитна линия е да обезпечат Банката, в случай, че същата плати
сумите по банковите гаранции в полза на бенефициера (стр. 3, параграф втори на
Исковата молба)- същите обезпечавали задълженията на Банката, породени от
Договорите за банкова гаранция, а с издаване на едностранните безусловни и
неотменими банкови гаранции е ангажирана отговорността на Банката към
бенефициера.
-Възразява
се, че договорите на банкова гаранция са прекратени от Футуроаора ООД- ТЗ
бил специален закон и дори и да е допустима принципна аналогия
със ЗЗД и приложение на мандатния договор, това е възможно, само ако не се
стига до противоречие с вида на гаранцията, договорена между страните. Дори и да било възможно оттегляне
на издадените банкови гаранции, както твърди ищецът, това оттегляне е следвало
да се извърши преди уведомяването на бенефициера по гаранцията за издаването й
или алтернативно- със знанието и съгласието на бенефициера по гаранцията.
-Възразява
се, че цедентът отговаря за съществуване на вземането само към момента на
цесията. А в случая, чак след цесията, цесионерът е допуснал заличаване на
длъжника, поради непредплащане на разноски в производството по несъстоятелност,
поради което той не може да навежда повече възражения за съществуване на
вземането.
-
Възразява се срещу
претенцията, че било налице неизпълнение на Банката по Договора за цесия,
съответно - ангажиране отговорността на цедента по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
82 ЗЗД- банката действала
точно и добросъвестно при подписване на договора за цесия и ищеца не можел да
се позовава на обстоятелства, с които се съгласил подписвайки договора за
цесия и следвало да съобрази риска от сключване на
съответния договор. На основание чл. 83, ал. 2 ЗЗД, съгласно който „длъжникът
не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като
положи грижата на добър стопанин".
В
отговора си ответника "Вал Де кафе" ЕООД оспорва предявеният
срещу него иск изцяло. От анализа
на споразумението и тълкуване волята на
страните било очевидно, че липсва мотив и причина дружеството да поеме
солидарна отговорност наред с банката, за изпълнение на договор по който не е
страна. Тристранното споразумение не породило правни последици, поради което
ищеца не можел да се позове на същото - чл.12.8 от споразумението.
В
допълнителната искова молба ищецът:
Претендира
с доклада по делото съдът да приеме за
безспорни и ненуждаеши се от доказване следните обстоятелства:
- че
„ПИБ" АД е извършила служебно усвояване по двата договора за кредитна
линия и, че това е извършено преди предявяване на банковите гаранции и преди
датата на договора за цесия;
- че
по Договор за кредитна линия № 000 CL-S-000017/12.02.2009 год. са усвоени средства в
размер на 530 000 Евро, а по Договор за кредитна линия № 000 CL-S-000018/12.02.2009 год.
са усвоени средства в размер на 208 368 Евро;
- че
договорите за кредитна линия са обявени за изискуеми един ден след усвояването
на същите, т.е. на 05.09.2014 год.;
- че
предоставените с Договорите за кредитна линия кредити обезпечават банката по
процесиите договори за банкова гаранция;
че към датата на усвояване на договорите за
кредитна линия не е било налице плащане на банковите гаранции, като плащането е
извършено на 24.11.2014 год.
- че
цената, която е платена от ищеца по плоцесния договор за цесия е сумата от 367
402,68 Евро;
Излага
се още веднъж подробно защо според ищцовото дружество втория ответник е
солидарно отговорен с първия, както и се възразява срещу посоченото в отговора
му, че клаузата на чл. 8.1.3 от споразумението е изначално недействителна -
нищожна, на основание чл. 26, ал. 2, пред. 4 от ЗЗД, нито е лишена от
основание. Обективните факти сочели, че
страните са започнали реализацията на съвместния проект, заради който е
сключено споразумението. За това е достатъчно показателен факта, че „СИТИ КИДС
ООД е изпълнило ангажиментите си по чл. 3.1.7, сключило е договора за цесия с
„ПИБ" АД и по този начин е уредило
отношенията с банката.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорно
по делото е, че: На 18.11.2014 год. между "Сити кидс" ООД- Благоевград и
"Първа инвестиционна банка " АД бил сключен договор за цесия,
по силата на който банката, в качеството си на Цедент, прехвърлила в полза на
Цесионера вземанията си към „ФУТУРОАОРА" ООД, възникнали на основание
Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009г. и Договор за кредитна линия № 000CL- S- 000018/ 12.02.2009г. и
последвалите ги анекси;
„ПИБ" АД е извършила служебно усвояване по двата договора за кредитна
линия и това е извършено преди предявяване на банковите гаранции и преди датата
на договора за цесия; по Договор за кредитна линия № 000 CL-S-000017/12.02.2009 год.
са усвоени средства в размер на 530 000 Евро, а по Договор за кредитна линия №
000 CL-S-000018/12.02.2009 год. са усвоени средства в размер на
208 368 Евро; договорите за кредитна линия са обявени за изискуеми един ден
след усвояването на същите, т.е. на 05.09.2014 год.; предоставените с
Договорите за кредитна линия кредити обезпечават банката по процесиите договори
за банкова гаранция; към датата на усвояване на договорите за кредитна линия не
е било налице плащане на банковите гаранции, като плащането е извършено на
24.11.2014 год.; цената, която е платена
от ищеца по процесния договор за цесия е сумата от 367 402,68 Евро.
Спорно по делото е съществувало ли е вземането, предмет на договора за цесия между
"Сити кидс" ООД- Благоевград и "ПИБ" АД, към момента на
прехвърлянето му на 18.11.2014г. и носи ли отговорност за обезщетение банката, като цедент по договора, по отношение
на цесионера, ако вземането не е съществувало към момента на прехвърлянето,
както и какъв е размера на обезщетението.
Видно от приложеното гр.д. № 270/2015 год. по описа на
PC - Благоевград, между същите страни, на същото основание, при
еднаква фактическа обстановка, но по предявен обратен частичен иск за сумата 5 000 евро, е налице
влязло в законна сила Решение № 389/15.01.2016 год., постановено по гр.д. №
270/2015 год. на PC - Благоевград. С това решение предявения от „СИТИ КИДС" ООД частичен
иск е приет за основателен,
като "ПИБ"
АД е осъдена
да заплати на дружеството- ищец търсената сума. По това дело на основание чл.
219 ГПК „Сити Кидс" ООД е привлякло
„ПИБ" АД като подпомагаща страна по отрицателно установителният иск предявен срещу него и е предявило цитираният по-горе частичен иск срещу банката, като обратен
иск, на основание чл. 219, ал. 3 ГПК.
В решение № 389/15.01.2016 год.,
постановено по гр.д. № 270/2015 год. на PC - Благоевград е прието, че банката неправомерно е усвоила сумите по
процесните два броя договори за кредитни линии, последните са служили като
обезпечение на процесните договори за банкова гаранция. Към момента на служебно
усвояване на сумите банката не е изпълнила
своето задължение да заплати уговорените в банковите гаранции суми на
бенефициента, предвид което за ищцовото
дружество "Футуроаора" ООД не се е формирало задължение за плащане по
тях. Дори и след датата на неоснователното усвояване на паричните суми по
кредитните линии да е извършено плащане от страна на банката по процесните
гаранции, то същото би имало действие за напред, доколкото липсва правно
основание да му бъде придадено обратно действие, предвид на което плащането не
може да санира порока в обсъжданата
финансова операция. Поради изложеното и с допълнителни мотиви е уважен и
предявеният обратен частичен иск от "Сити Кидс" ООД срещу
"ПИБ" АД.
Видно от
решение №4246/12.08.2016г. по в.гр.д.№315/2016г. на Окръжен съд- Благоевград,
горецитираното решение на РС- Благоевград е било обжалвано изцяло пред
въззивната инстанция от банката, именно в качеството й на трето лице- помагач на ответника в
производството. Решението
на районният съд е потвърдено и по отношение на отрицателно установителният иск
и по отношение на обратвият иск, като са добавени разсъждения и на втората
инстанция по изложените пред нея съображения. Окръжен съд- Благоевград е приел
в мотивите си, че не са се изпълнили предпоставките, уредени в процесните договори за
кредитна линия за служебно усвояване от банката на предоставени с тях средства,
поради неизпълнение на задължения на "Футуроаора" ООД по договорите за банкови
гаранции. Процесните договори за кредитна линия обезпечават неизпълнение на
задълженията на същото дружество, но такива за него не са възникнали. За да се
пристъпи към изпълнение на едно парично задължение, то следва да е ликвидно,
т.е. да е установено по основание и размер. Категорично не може да се приеме,
че "Футуроаора"
ООД има към "ПИБ" АД ликвидни
задължения по процесните договори за банкова гаранция. Предвид това банката не
може да позовава на клаузите на т.5.2 от Анекси № 2, че може да усвои служебно
при неизпълнение на което и да било задължение на кредитополучателя по
договорите за банкова гаранция, като средствата се усвояват за погасяване на
задълженията по последните. Логично и в съответствие с правната уредба на
неизпълнениието на договорите и клаузите на процесните договори е да се приеме,
че след като не са се породили правите последици на главното правоотношение, и
по него не е правено изпълнение на задълженията и от двете страни, то не са се
породи правните последици и на гарантиращите правоотношения, уредени в
договорите за кредитна линия. Поради това за тези правоотношения е без значение
настъпилият факт по т.5.2, б. "а" от Анекси № 2, а именно образуваното
производство по несъстоятелност на "Футуроаора" ООД.
Съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната
страна, а съгласно чл.223 ал.2 от ГПК това,
което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото
лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Привличането на трето лице - помагач в процеса е
средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни
защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при
неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на
задължителната сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето
лице - помагач има за цел да обвърже третото лице - помагач в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила
на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/- Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
Съгласно нормите на чл.
223 и чл.
298 ГПК и съдебната практика, в
обективните предели на силата на пресъдено нещо влиза съществуването на
спорното материално право, а субективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат страните по делото, както и техните правоприемници. Третото лице е
обвързано от силата на присъдено нещо и може да се позове на нея в отношенията
си с насрещната страна съобразно чл. 223, ал. 1 ГПК, а за вътрешните отношения между
подпомаганата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите на
решението съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК- Определение
№ 82 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6254/2015 г., II г. о., ГК.
Следователно в случая привлеченото
трето лице по делото пред РС-
Благоевград- "ПИБ" АД, което е обжалвало в това си качество решението
пред ОС- Благоевград, е обвързано със силата на пресъдено нещо в отношенията с противната страна- "Футуроаора" ООД, а във вътрешните
отношения с подпомаганата страна "Сити Кидс" ООД - от задължителната сила на мотивите. По тази причина спорът дали
правомерно банката е усвоила сумите по договорите за кредитни линии на
"Футуроаора" ООД, служили като обезпечение на договорите за банкова
гаранция, е
бил разрешен със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение, с което е
признато за установено по отношение на "Сити Кидс" ООД, че не съществува вземането на
същото спрямо ищецът "Футуроаора" ООД, в размер на 5 000 евро,
представляващо част от заявено вземане на
ответното дружество спрямо ищцовото за сумата в общ размер 367 4012,68 евро,
предмет на договор за цесия от 18.11.2014г., претендирано на основание договор
за кредитна линия 0000СL-S-000017/12.02.2009г. и договор за кредитна линия
000018/12.02.2009г., сключени между "Футуроаора" ООД и
"ПИБ" АД. Силата на пресъдено нещо, формирана с това решение, следва да бъде
зачетена в настоящия процес, тъй като правоотношението, неин предмет, е елемент
от фактическия състав, от който се поражда твърдяното право. Задължението по чл.
297 ГПК обхваща както СПН, така и другите правни последици на решението, каквото е
и действието на привличането
на трето лице- в случая "ПИБ" АД. /чл.
223, ал.2 ГПК/. С оглед на изложеното настоящият съд не може да извършва нова проверка на фактите, обуславящи съдебно
установеното право, нито ново прилагане на закона към установените факти.
Следователно частичният иск за сумата 150 000 евро / частично от 362
402,68 евро/, с левова равностойност 293 374,50 лева, срещу "ПИБ" АД, с правно основание чл.100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с чл. 82 ЗЗД, е основателен и доказан. Предвид изложеното по- горе, следва, че към момента на сключване
на договора за цесия от от 18.11.2014г., вземането предмет на същия не е
съществувало. Това вземане в договора за цесия е дефинирано като вземанията на
банката по процесните два броя договори за кредитна линия от "Футуроаора" ООД, заедно с всички
привилегии и обезпечения. Прието е, че банката не е имала ликвидни вземания от ищеца по тези договори,
поради което не е могла да ги прехвърли на "Сити Кидс" ООД. Тъй като банката отговаря
за съществуване на вземането по време на прехвърлянето, ако последното е
възмездно, тя следва да отговаря за неизпълнението на задължението си по
договора за цесия по правилата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Поради това, частичният иск на "Сити Кидс" ООД против
"ПИБ" АД да му заплати сумата от 150 000 евро, представляваща част от дължимото се
обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014г., чиито общ размер е 367 402,68
евро, е основателен.
По
отношение на солидарната отговорност на "Вал Де Кафе" ЕООД: Ищецът
твърди, че вторият
ответник „ВАЛ ДЕ КАФЕ" ООД е солидарно отговорен за заплащане на всички
дължими от първият ответник суми, въз основа на споразумение за делово
сътрудничество и съвместно предоставяне на услуги от 24.10.2014г.- съгласно разпоредбата на чл. 3.1.9
от подписаното между ищеца и втория ответник Споразумение от 24.10.2014 год.,
„Вал де Кафе" ЕООД гарантирало пред „Сити Кидс" ООД, че
взаимоотношенията с цитираната банка ще бъдат окончателно уредени, чрез
сключването на споменатия договор за цесия, а в чл. 8.1.3 от Споразумението „Вал Де Кафе" ЕООД се
задължило изцяло, неотменимо и солидарно пред „Сити Кидс" ООД за
изпълнение на всички задължения на „Първа Инвестиционна Банка" АД,
възникнали в резултат на сключения договор за цесия.
Ответникът
е посочил, че от анализа на
споразумението и тълкуване волята на страните било очевидно, че липсва
мотив и причина дружеството да поеме солидарна отговорност наред с банката, за
изпълнение на договор по който не е страна. Тристранното споразумение не
породило правни последици, поради което ищеца не можел да се позове на същото -
чл.12.8 от споразумението.
Солидалност по отношение на длъжниците
е налице, когато няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от
всеки от длъжниците, но изпълнението от един погасява за всички / пасивна
солидарност/. В случая такава солидарност не е налице, тъй като отношенията
между банката, ищецът и "Вал Де Кафе" ЕООД не произлизат и не са обединени от обща цел, от една и съща престация- едноличното дружество
с ограничена отговорност не отговаря дали банката е прехвърлила с договор за
цесия съществувало към момента на прехвърлянето вземане.
Няма солидарна отговорност когато макар и две лица да дължат една и съща
престация, тя се дължи по облигационни
отношения, които помежду си нямат нищо общо, които са възникнали самостоятелно
и без връзка едно с друго- както в случая- договор за цесия между банката и
"Сити Кидс" ООД и договор
между "Сити Кидс" ООД, "Футуроаора" ООД и "Вал Де Кафе" ЕООД /според А. Кожухаров- Облигационно право, общо
учение, е налице неистинска солидарност- "нещо което много прилича на
солидарността"/.
Следователно
претенцията на ищеца, че ответника "Вал Де Кафе"
ЕООД е солидарно отговорен заедно с
банката , е неоснователна.
Следва обаче да се отбележи също, че: В
доклада на съда по разпределяне на доказателствената тежест е указано на
ищцовата страна, че същата следва да докаже солидарната отговорност и
действието на това тристарнно споразумение за делово сътрудничество и
съвместно предоставяне на услуги от 24.10.2014г. Това не е направено- въпреки указанията на съда няма твърдения или
доказателства по делото, направени от страна на ищеца, че споразумението е
породило правни последици, поради което ответника "Вал Де Кафе" ЕООД
да носи солидарна отговорност с банката към "Сити Кидс" ООД. В т.
12.8 от споразумението е посочено, че то
не поражда правни последици, в случай,
че съвместният проект не бъде предприет
до 01.12.2014г. и работата в магазините не бъде възстановена в пълен
обем до 15.12.2014г. Ищецът не е твърдял или представил доказателства, че този
договор въобще е действал- че тези магазини са работили, поради което
претенцията му за солидарна отговорност на втория ответник, е неоснователна.
Разноски:
На ищеца следва да се присъдят разноските по делото, с оглед основателонстта на
предявеният от него иск- 11 863 лева ДТ и 9 830 лева адвокатски възнаграждение
за процесуален представител / л.131 от делото том І/ . Ответната страна
"ПИБ" АД обаче е направила възражение за прекомерност на адвокатският
хонорар и съдът счита, че същото е основателно, съобразно фактическата и правна
сложност на делото. Адвокатското възнаграждение на процесуалният представител
на ищеца следва да бъде намалено на
сумата 7397,49 лева, съобразно чл.7 ал.2 т. 5 от Наредбата за минимарните
адвокатски хонорари. На ответника
"Вал Де Кафе" ЕООД не следва да се присъждат разноски, тъй като по
делото няма доказателства да са направени такива.
На
основание гореизложенотото съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
"Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК831094393 със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. "Драган Цанков" №37, да
заплати на "Сити Кидс" ООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, ул. "Петко Д. Петков" № *, сумата 150 000
евро /сто и петдесет хиляди евро/, с левова равностойност 293 374,50 лева,
представляваща част от дължимото обезщетение по договор за цесия от
18.11.2014г., чийто общ размер е 367 402,68 евро, на осн. чл. чл.100 ал.1 вр. с чл. 79
вр. с чл. 82 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от "Сити Кидс"
ООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.
"Петко Д. Петков" № *, против "Вал Де Кафе" ЕООД ,
ЕИК200175382 със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.
"Орловска" №154, за солидарна отговорност по чл. 101 ЗЗД по отношение на предявения частичен иск за сумата 150 000
евро / частично от 362 402,68 евро/, с левова равностойност 293 374,50 лева, по чл.100 ал.1 вр. с чл. 79 вр. с
чл. 82 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА
"Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК831094393 със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. "Драган Цанков" №37, да
заплати на "Сити Кидс" ООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, ул. "Петко Д. Петков" № *, сумата 19 260,49
лева / деветнадесет хиляди двеста и шестдесет лева и четиридесет и демет
стотинки/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд - Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: