№260035
Гр.Барна,02.10.2020 г.
Апелативен съд град Барна, гражданско отделение, на 02.10.2020 г. в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 399 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 399/2020 г. по описа на Апелативен съд - Барна е по чл. 274 ГПК и е образувано по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, гр. София против определение №620 от 28.07.2020 г., постановено по гр.д. № 584/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е спряно производството по същото дело до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение № 8181 от 02.04.2019г. по гр.дело № 704/2017г. по описа на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз.
Жалбопадателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано като е претендирал неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Лицата на насрещната страна не са подали отговор на частната жалба.
Съдът намира, че подадената частна жалба е недопустима, поради необжалваемост на атакувания съдебен акт на ДОС.
Спирането на производството по делото на ДОС е на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед висящото дело пред СЕС по отправено от друг национален съд преюдициално запитване, касаещо приложимия по делото материален закон и с оглед действието на решението на СЕС по преюдициалното запитване. С недопустимата частна жалба се атакува неподлежащ на обжалване съдебен акт - определение за спиране на производството по делото поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпрос, имащ значение за висящото пред Окръжен съд - Добрич първоинстанционно производство. В случая спирането на производството по делото на ДОС не е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл. 229, ал. 1, т. 1-6 от ГПК, а на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед висящото дело пред СЕС по отправено от друг национален съд преюдициално запитване, касаещо приложимия по делото материален закон, и с оглед действието на решението на СЕС по преюдициалното запитване, уредено с нормата на чл. 633 от ГПК. В този смисъл макар и решението на СЕС да се постановява по преюдициално запитване по въпроси, които да са от значение за правилното решаване на конкретен правен спор, същото не е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Решението на СЕС обаче ще бъде задължително за всички съдилища в страната по силата на изричния текст на чл. 633 от ГПК, а тази задължителност произтича от основните функции на производството по преюдициални запитвания, предвидено в член 19, параграф 3, буква „б" от Договора за Европейския съюз и в член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на Европейския съюз /такава функция не е предоставена Европейската комисия/. Подчинявайки се на тези цели, в нашия процесуален закон са предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на преюдициално запитване и отражението му върху хода на производството, в частност - неговото спиране до произнасяне на СЕС. Тези разпоредби са специални по отношение на общия ред за спиране, предвиден в нормата на чл. 229, ал. 1 от ГПК.
Невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, като в този смисъл са Определение № 440/14.10.2019 год по ч.т.д. № 2001/2019 год на ВКС на РБ, I т.о., Определение № 587 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 259 от 07.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 762/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 341 от 14.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 42 от 21.01.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 94/2020 г.,Ш г.о.; Определение № 452/24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3759/2019 г. на ВКС, III г. о. и др., с които настоящият състав се съобразява и възприема направеното с тях тълкуване на нормата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК (имайки предвид противоречивата практика, при която с други актове на ВКС подобни частни жалби са били разгледани по същество и са потвърдени определенията за спиране - Определение № 138/21.03.2019 по ч.гр. дело № 631/2019 на ВКС, ГК, IV г.о., Определение № 444/11.10.2019 год. по ч.гр.д. № 3621/2019 год. на IV г.о. на ВКС, Определение № 317 от 27.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1413/2020 г., III г. о., Определение № 310 от 22.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1768/2020 г., III г. о./
По тези съображения, настоящото производство, като образувано по недопустима жалба, следва да бъде прекратено.
С оглед изложените съображения, Апелативен съд - Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 399/2020 г. по описа на Апелативен съд -Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с частна жалба по реда на чл.;
|
|
