№ 187
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502434 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
Община Варна, срещу решение №262398/30.07.21г., постановено по гр.д.№27/20г. на ВРС, с
което е отхвърлен предявения от Община Варна иск за осъждане на ЗЕБРА ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Аксаково, ТРАФИК БИЛД ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Аксаково, и ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Аксаково, като участници в Обединение Зебра-Трафик ДЗЗД, да заплатят на ищеца
сумата в размер на 5554,03лв, представляваща стойността на констатирани гаранционни
дефекти по договори за строителство: Договор за строителство №BG161PO001/1.4-
09/2012/006-S-04/26.11.2013г. и Договор за строителство №BG161PO001/1.4-09/2012/006-S-
030/05.10.2015г., възложени на ответника, определен за изпълнител на обществена
поръчка с решение №33337/19.09.2013год. на кмета на Община Варна, на осн. чл.163, ал.3
ЗУТ.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението,
постановено при неправилно приложение на матер.закон. Излага, че строителството,
предмет на сключените между страните договори, е изпълнено и прието по установения ред,
като било издадено разрешение за ползване, след което започнали да текат гаранционни
срокове. Счита, че гаранционният срок за предявяване на претенцията за дефекти е
1
двугодишен и е изтекъл на 28.12.17г. Навежда доводи, че с оглед наименованието на
договора и обекта и естеството на възложените дейности, работата не можела да се определи
като основен ремонт, а исковата претенция била съобразена с т.8 на ал.1, чл.22 от
договорите. Счита, че договорения срок не може да бъде една година, тъй като нарушава
минимално определения от Наредба №2/31.07.03г. гаранционен срок. Моли да бъде
отменено решението и да бъде уважен иска.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемите страни ЗЕБРА ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Аксаково,
ТРАФИКБИЛД ИНВЕСТ ЕООД /с предишно наименование ТРАФИКБИЛД ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище гр.Аксаково, и ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Аксаково, е постъпил отговор, с който считат жалбата за неоснователна и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Община Варна, против
ЗЕБРА ООД, ЕИК *********, ТРАФИКБИЛД ИНВЕСТ ЕООД /с предишно наименование
ТРАФИКБИЛД ЕООД/, ЕИК *********, и ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********,
като участници в Обединение Зебра-Трафик ДЗЗД, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.160, ал.3 ЗУТ за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата от
5554,03лв. /с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/,
представляваща обезщетение вместо изпълнение на гаранционно задължение, възникнало
по Договор за строителство №BG161PO001/1.4-09/2012/006-S-04/26.11.2013г. и Договор за
строителство №BG161PO001/1.4-09/2012/006-S-030/05.10.2015г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.01.2020 год. до
окончателното изплащане.
В исковата молба поддържа, че между Община Варна като възложител и
Обединение Зебра-Трафик ДЗЗД като изпълнител са сключени договор за строителство
№BG161PO001/1.4-09/2012/006-S-04/26.11.2013г. с предмет „ Изпълнение на СМР на
основен обект с обхват- Градска градина, Площад Независимост, бул.Княз Борис I, ул.Русе“
и Договор за строителство №BG161PO001/1.4-09/2012/006-S-030/05.10.2015г. с предмет „
Изпълнение на СМР на допълнителен обект с обхват- ул.Преслав в обхват от бул.Княз
Борис I до ул.Хан Аспарух“, и двата в рамките на проект на общ.Варна „Естетизация и
модернизация на главни пешеходни зони за обществен отдих на гр.Варна“. Твърди, че
възложената работа е изпълнена, приета по установения ред, като било издадено Разрешение
за ползване от 28.12.15г. Сочи, че от извършени проверки са изготвени и изпратени на
ответната страна констативни протоколи №5/04.04.17г. и №3/31.03.17г., в които били
отразени констатирани дефекти. За основния обект в КП №5/04.04.17г. били отразени
следните дефекти: целият участък следва да се фугира наново; пропадане на настилката на
алеите в градската градина; в целия участък около линейните отводнители липсват гранитни
плочи, част от плочите са счупени, а друга част –хлътнали; стълбите до хотел Мусала са
отлепени и счупени; римската стена на ул.Шипка е начупена, има изкъртени плочки, а за
2
допълн.обект в КП №3/31.03.17г. били отразени дефекти както следва: целият участък
следва да се фугира наново, решетките и паветата около дърветата са в лошо състояние,
кавър капака пред Дома на архитекта е в лошо състояние. Сочи, че с писмо от 06.07.17г.
ДЗЗД Зебра Трафик било уведомено за дефекта – „липсват и счупени черни гранитни плочи
на цветарниците“, както и че дефекти по основния обект били констатирани още преди
издаване на разрешение за ползване, а именно – в градската градина има счупени пейки; има
изсъхнали и липсващи дървета /констатирани с КП от 13-14.05.16г./. Счита, че тъй като
дефектите са констатирани и доведени до знанието на ответниците в рамките на
гаранционните срокове по чл.22, ал.1 и 2 от договорите, то следвало да се ангажира
гаранц.отговорност на последните в размер на стойността на ремонтните работи за
отстраняване на дефектите.
Ответниците ЗЕБРА ООД, ТРАФИКБИЛД ИНВЕСТ ЕООД и ТРАФИК
ХОЛДИНГ ЕООД, са депозирали в срока по чл.131 ГПК отговори на исковата молба, с
които оспорват иска по основание и размер. Обосновават неоснователността на иска с
твърдението, че гаранц.срокове за работите, предмет на иска, са изтекли на 29.12.16г. и
правото на възложителя да иска отстраняване на констатирани след тази дата дефекти е
преклудирано. Считат, че съгласно вида на строежа – основен ремонт/реконструкция на
улици от първостепенна улична мрежа, гаранц.срок е една година и тече от 29.12.15г. /
датата на въвеждане на обекта в експлоатация/. Твърдят, че дефектите, констатирани с КП
от 13-14.05.16г. са отстранени в гаранц.срок. Оспорват исковата претенция и с твърдението,
че протоколите не отговарят на изискванията на договора, тъй като са съставени
едностранно от възложителя, без да са спазени изискванията на чл.22 от договора. Считат,
че не се касае за дефектно изпълнени СМР, като навеждат довода, че изпълнителят не може
да носи отговорност за злоумишлени действия на трети лица или за неправилна
експлоатация. Правят възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.160, ал.3 ЗУТ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество
на спора.
По делото между страните няма спор, че са сключили договор за строителство
от 26.11.2013г. с предмет „ Изпълнение на СМР на основен обект с обхват- Градска градина,
Площад Независимост, бул.Княз Борис I, ул.Русе“ и Договор за строителство от 05.10.2015г.
с предмет „ Изпълнение на СМР на допълнителен обект с обхват- ул.Преслав в обхват от
бул.Княз Борис I до ул.Хан Аспарух“, и двата в рамките на проект на общ.Варна
3
„Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони за обществен отдих на гр.Варна“.
Не се спори още, че възложената работа е изпълнена и приета по установения ред, като е
издадено Разрешение за ползване от 28.12.15г.
Основният спор с оглед оплакванията, наведени с възз.жалба, се свежда до
това преклудирано ли е правото на възложителя да ангажира гаранционната отговорност на
строителя.
Съгласно чл.160, ал.3 ЗУТ гаранционната отговорност включва задължението
на строителя за определен период от време да гарантира нормалното функциониране и
ползване на завършените строителни обекти и да отстранява дефектите, които са се
проявили след приемането и въвеждане в експлоатация на строежа. В разпоредбата на
чл.160, ал.4 ЗУТ е предвидено, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между
възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект, като те не могат да бъдат по-
малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал.3, а именно Наредба №2 от
31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти. Съгласно договореното между страните /чл.22, ал.1, т.8/ гаранц. срок е
определен както следва - за останалите пътища и улиците-две години, а при основни
ремонти-една година, която договореност изцяло съответства на минималните срокове,
регламентирани в чл.20 ал.4, т.8 от Наредбата, в редакцията й към датата на сключване на
договорите.
Видно от приложеното по делото разрешение за строеж от 21.12.12г. същото е
издадено за извършване на СМР- реконструкция на градска среда, като подробно в акт обр.
№15/24.07.15г. са описани извършените СМР. В с.з. вещото лице по допуснатата СТЕ също
определя изпълнените работи като реконструкция на обектите. Като съобразява характера
на извършените СМР / изпълнение на нови настилки, изграждане на сух фонтан,
отводняване, подмяна на освет.тела и множество други дейности, подробно описани в акт
обр.№15/24.07.15г/ съдът намира, че същите нямат характера на текущ ремонт, а покриват
квалификацията за "реконструкция" по см. на §5, т.44 от ДР на ЗУТ, доколкото
представляват дейности по възстановяване на основни части, съоръженията и инсталации и
изпълнение на нови такива, чрез които се увеличава устойчивостта и трайността на строежа.
Ето защо приложение следва да намери предвидения в чл.20, ал.4, т.8 от Наредба №2 от
31.07.2003г., в редакцията й към датата на сключване на договорите, едногодишен
гаранционен срок при основни ремонти. Това е така, доколкото и в случая на реконструкция
законодателят е целял да бъде осигурено нормалното функциониране и ползване на
завършените строителни обекти и да бъде предвидена възможност за отстраняване на
скритите дефекти в минимални гаранционни срокове, което следва от логическото
тълкуване на горепосочената разпоредба, включваща, наред с основния ремонт, и термина
„рехабилитация“. В подкрепа на този извод е и предприетото от законодателя последващо
изменение на нормата на чл.20, ал.4 от Наредбата, сторено с ДВ бр.89/19г.
4
По делото няма спор, че СМР са приети от възложителя и обекта е въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване от 28.12.15г. Предвид това съдът намира, че считано
от 28.12.15г. е започнал да тече и гаранц.срок по ЗУТ, който в случая е една година. За да се
ангажира отговорността на строителя обаче следва процесните дефекти да са възникнали в
рамките на този гаранционен срок и и да не се дължат на неправилна експлоатация. Видно
от твърденията в исковата молба ищецът се позовава на констативни протоколи
№5/04.04.17г. и №3/31.03.17г., и писмо от 06.07.17г., в които са отразени констатирани
дефекти. Доколкото обаче гаранционният срок е изтекъл към 29.12.16г., то недостатъците,
установени с тези протоколи, се явяват възникнали след изтичането на гаранц.срок, поради
което и строителят не носи отговорност за тях. Правото на възложителя да претендира от
строителя отстраняване на тези недостатъци, респективно да иска заплащане на стойността
на ремонтните работи, необходими за отстраняването им, е погасено. Ето защо исковата
претенция в тази част е неоснователна.
Що се касае до недостатъците, установени с КП от 13-14.05.16г. / а именно
счупени пейки в гр.градина и изсъхнали, липсващи дървета /, с оглед гореизложеното е
видно, че същите са проявени в рамките на гаранц.срок, както е приел и ВРС в мотивите си.
За да отхвърли иска за тези недостатъци ВРС е приел, че тези претенции са недоказани по
основание и размер, доколкото протокола, с който са констатирани, не отговаря на
изискванията на чл.22 от договора и дефектите не са конкретизирани в него като вид и
количество. В сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба липсват конкретни
оплаквания касателно правилността на решението на ВРС в тази му част, поради което и
предприетото оспорване на първоинст.акт в горепосочената част следва да се квалифицира
като бланкетно. С оглед на така изложеното и доколкото не се установява нарушение на
императивна материалноправна разпоредба, за което, по аргумент от т. 10 на ТР № 1 от
17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт и в тази му част.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262398/30.07.2021г., постановено по гр. д. №
27/2020г. по описа на Варненски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5