№ 426
гр. Перник, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720100220 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следнот:
Производството е по кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от И. Б. С., ЕГН: ********** от гр***, С. И.
С., ЕГН: ********** от гр. *** и С. Б. С., ЕГН: ********** от гр. *** против
М. Д. Й., ЕГН: ********** от гр. ***
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Б. С.. Сочат, че техният
наследодател е наследник по закон на С.Д. и в това си качество и по силата
на реституция, извършена с Решение № 118/01.12.1999 г., Решение №
310/30.03.2000 г. и Решение № 12/20.10.2000 г. на поземлени комисии в гр.
Перник са придобили в собственост по 1/18 ид. ч. от следните недвижими
имоти:
1. Поземлен имот, представляващ използваема ливада с площ от 1874 кв.м,,
находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „ДУПКАТА", X
категория, съставляващ имот с планоснимачен № 003077 по плана за
земеразделяне на гр. ***;
2. Поземлен имот, представляващ използваема ливада с площ от 1052 кв.м.,
находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „СР. РИД", V
категория, съставляващ имот с планоснимачен № 003080 по плана за
земеразделяне на гр. ***;
3. Поземлен имот, представляващ нива с площ от 10 963 кв.м., находящ се в
землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „РАЕЦ", категория,
съставляващ имот с планоснимачен № 025146 по плана за земеразделяне на
гр. ***;
4. Поземлен имот, представляващ нива с площ от 1865 кв.м., находящ се в
1
землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „ЗАВОЯ", V категория,
съставляващ имот с планоснимачен № 031051 по плана за земеразделяне на
гр. ***;
5. Поземлен имот, представляващ нива с площ от 16 939 кв.м., находящ се в
землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „СРЕДНИ РИД", V
категория, съставляващ имот с планоснимачен № 043008 по плана за
земеразделяне на гр. ***;
6. Поземлен имот, представляващ използваема ливада с площ от 11 664
кв.м., находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност
„ПОЯТИЩЕ", X категория, съставляващ имот с планоснимачен № 003073 по
плана за земеразделяне на гр. ***;
7. Поземлен имот, представляващ използваема ливада с площ от 1450 кв.м.,
находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „ПОЯТИЩЕ",
X категория, съставляващ имот с планоснимачен № 003071 по плана за
земеразделяне на гр. ***.
Ищците твърдят, че един от съсобствениците на посочените имоти –
А.Й.С., с участие в съсобствеността от 1/6 ид. ч. на 07.10.2015 г. е сключил
договор за аренда с ответника. Сочат, че те не са изразявали съгласие за
сключване на този договор и тъй като арендаторът не е собственик на повече
от 50 на сто от отдадените под аренда земи, той не може да им се
противопостави.
Твърдят, че от момента на сключване на договора за аренда – 07.10.2015 г.
ответникът ползва земеделските земи, като по този начин лишава ищците от
възможност да събират естествените и гражданските плодове от тях. Считат,
че ползването е без основание, тъй като договорът за аренда по аргумент от
чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ не може да им бъде противопоставен. Излагат, че тъй като
ответникът е събирал естествените плодове от собствената им част от
земеделските имот без да им заплаща цена за ползването, той се е обогатил за
тяхна сметка без основание с размера на спестения разход, с която сума те са
обеднели. Затова смятат, че ответникът им дължи обезщетение за ползването
на тяхната идеална част от земеделски земи без основание в размер на
пазарната цена дължима за същите, а именно за: имот с планоснимачен №
003077 - 50 лв.; имот с планоснимачен № 003080 – 25 лв.; имот с
планоснимачен № 025146 – 650 лв.; имот с планоснимачен № 031051 – 120
лв.; имот с планоснимачен № 043008 – 1000 лв.; имот с планоснимачен №
003073 – 300 лв.; имот с планоснимачен № 003071 – 40 лв. Претендират
обезщетение за периода от 25.06.2017 г. до 25.06.2022 г. в общ размер на 2185
лв.
Сочат, че са поканили ответника да им предаде фактическата власт върху
имота и да им заплати обезщетение за ползване на земеделските им земи без
основание. Поканата е връчена от ЧСИ С.Б. с район на действие ПРС на
26.02.2021 г., от когато считат, че ответникът е изпаднал в забава.
Претендират обезщетение за забава в размер на 294.37 лв. за периода от
26.02.2021 г. до 25.06.2022 г.
Искането към съда, след допуснатото в съдебно заседание на 27.03.2023 г.
изменение на исковете относно размери им, е да осъди ответника да заплати
на ищците разделно при равни части сумата от 650.33 лв. /216.78 лв. за
всеки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода от
25.06.2017 г. – 25.06.2022 г. от собствените им по 1/18 ид. ч. за всеки от
2
описаните поземлени имоти, с която сума ответникът се е обогатил за сметка
на ищците без основание, ведно с лихва за забава в общ размер от 77.21 лв.
/25.74 лв. – за всеки/ за периода от 25.06.2017 г. – 25.06.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
24.06.2022 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане
на направените разноски.
Исковата молба е връчена на ответника на 11.08.2022 г. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че договорът за
аренда е действителен – сключен е от съсобственик на земеделските земи за
срок от 30 години, считано от 07.10.2015 г., в изискуемата от закона форма и
е вписан. Счита, че нормата на чл. 3 от ЗАЗ /ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от
07.02.2017 г./ не предвижда като условие за действителност на договора за
аренда, сключването му от определен брой съсобственици или съсобственици
с определена квота в съсобствеността. Сочи, че отношенията между
съсобствениците се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, като договорът за
аренда обвързва всички, а не само тези, които са го сключили.
Твърди, че ищците не са собственици на общо 1/6 ид. ч. от отдадените под
аренда имоти, а само 1/9 ид. ч. от тях.
Сочи, че арендодателят – А.Й.С. е починал на 19.05.2017 г., като след тази
дата е заплащал дължимата аренда в размер на общо 229.50 лв. на неговите
наследници по закон – съпруга и дъщеря. Счита, че на основание чл. 30, ал. 3
от ЗС, във вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ те са надлежно пасивно процесуално
легитимирани да отговарят по предявения иск, като предявения срещу
ответника такъв е неоснователен.
Оспорва иска и по размер. Твърди, че арендните плащания за земеделските
земи са значително по-ниски от претендираните за процесния период, както и
че участието на ищците в съсобствеността е по малка.
Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално да
присъди обезщетение в размер на арендните вноски за периода и съобразно
действителните квоти в собествеността на ищците. Претендира присъждане
на направените разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез адвокат П. поддържат исковете, ведно с
допуснатото изменение досежно размера им. Искането към съда е да ги
уважи. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника му – адв. К. Б.,
оспорва иска. Поддържа подадения отговор. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Предявените искове са подадени от надлежно легитимирана страна, при
наличие на правен интерес и са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни. Съображенията за това са
3
следните:
По делото е представен договор за аренда, сключен на 07.10.2015 г. между
А.Й.С. и М. Д. Й., със заверка на подписа на страните, извършена на
07.10.2015 г. от нотариус с рег. № 462 на Нотариалната камара, с район на
действие ПРС, който е вписан в Служба по вписванията – Перник към
Агенцията по вписванията на 10.11.2015 г. С него арендодателят – А.Й.С. е
предоставил на аредатора – ответник по делото земеделски земи, нахождащи
се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, представляващи, както следва:
имот с планоснимачен № 003077.; имот с планоснимачен № 003080; имот с
планоснимачен № 025146; имот с планоснимачен № 043008; имот с
планоснимачен № 003073; имот с планоснимачен № 003073; имот с
планоснимачен № 003071 за временно ползване със срок 30 години, считано
от 07.10.2015 г. срещу арендно плащане в размер на 5 лв. годишно за всеки
декар земеделска земя.
От представените Решение № 118/01.12.1999 г., Решение № 310/30.03.2000
г. и Решение № 12/20.10.2000 г. на поземлени комисии в гр. Перник се
установява, че правото на собственост на земеделските земи, предмет на
арендния договор е възстановено на наследниците на С.С.Д., бивш жител на
гр. ***.
Видно от удостоверение за наследници № 32/30.01.2020 г. на община
Перник С.С.Д. е починал на 05.03.1899 г. и за свои наследници е оставил
съпругата си – В.С.Д., починала на 13.11.1996 г. и общите им деца – Т.С.Б.,
починала на 14.03.1993 г. Й.С.С., починал на 30.01.1999 г. и Н.С.Г., починала
на 03.09.2003 г.
Общият наследодател на ищците по делото – Й.С.С., починал на 30.01.1999
г. е оставил за свои наследници по закон съпругата си С.С. С. и децата си Б.
Й. С., починал на 01.08.2017 г. и А.Й.С., починал на 20.01.2017 г.
Б. Й. С. е пряк наследодател на ищците, като С. И. С. е негова съпруга, а С.
Б. С. и И. Б. С. – негови деца.
А.Й.С. е арендодателят по договора. След смъртта си на 20.01.2017 г. той е
оставил за свои наследници съпругата си В.Д.С. и дъщеря си Д.А. Й.а.
Ответникът е представил пет броя разходни касови ордери без номер и
датата на съставяне, в които е отразено, че са издадени от него за заплащане
на рента на В.С. от по 229.50 лв. за всяка от годините: 2017 г., 2018 г., 2019 г.,
2020 г. и 2021 г. Разходните касови ордери имат два подписа, положени
срещу броил сумата и получил сумата.
Ищците са оспорили фактическото извършване на плащането, отразено в
разходните касови ордери и са посочили, че същите нямат достоверна дата.
Представените РКО са частни свидетелстващи документи и на основание
чл. 180 от ГПК представляват доказателства, че изявленията направени от
лицата, които са ги подписали са направени от тях. В случая, с тях се
установява, че страните по арендния договор са признали плащане на
арендната цена за процесния период. Без правно значение за спора е датата на
съставянето на документите, както и извършването на плащането, тъй като
тези обстоятелства не са елемент от фактическия състав на предявения иск.
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице С. Е., която не е оспорена от страните. Съдът я кредитира, като пълна и
обективна, дадена от вещо лице с необходимите професионални знания и
4
опит.
От нея се установява, че пазарният наем за процесните имоти за периода от
25.06.2017 г. до 26.06.2022 г. е както следва: за имот с планоснимачен №
003077 - 137.59 лв.; за имот с планоснимачен № 003080 – 77.24 лв.; за имот с
планоснимачен № 025146 – 832.74 лв.; за имот с планоснимачен № 031051 –
141.65 лв.; за имот с планоснимачен № 043008 – 1286.68 лв.; за имот с
планоснимачен № 003073 – 856.37 лв.; за имот с планоснимачен № 003071 –
106.46 лв. Общата пазарна цена за стопанските 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г.
и 2020 г. за всичките процесни имоти е 3438.73 лв.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Алинея 2 на същата разпоредба урежда иска, като
субсидиарен – приложим, само когато ищецът няма друго правно средство за
защита срещу ответника.
В случая твърденията на ищците са, че ответникът ползва частта от
собствените им имоти без да има противопоставимо на тях основание и без да
им заплаща обезщетение за това, поради което той се е обогатил със сумата,
представляваща пазарна неамна цена на имотите, чието заплащане е спестил,
а ищците са обеднели със същата, тъй като са били лишени от възможността
да ползват земеделските си земи.
Процесуалната допустимост на иска, както и неговата квалификация се
извършва с оглед наведените от ищеца факти. В случая те сочат на предявен
иск по чл. 59 от ЗЗД. Той е допустим, тъй като няма твърдение за други –
облигационни или вещноправни отношения между страните, във връзка с
които ищецът да има на разположение друг иск срещу ответника.
В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно оплакването на
ответника за неправилна правна квалификация на претенциите. Посочената от
него такава по чл. 30, ал. 3 от ЗС е на разположение на ищеца, но не срещу
ответника, а срещу арендодателя. Наличието на възможност за ищеца да
защити своето право срещу определени лица, не изключва допустимостта на
защитата на същото право по реда на чл. 59 от ЗЗД срещу обогатилото се
лице./в този смисъл т. 11 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС, както и Решение № 75 от 15.05.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 770/2008 г., II г. о., ТК /.
За успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 от ГПК и в съответствие с
чл. 154 от ГПК в тежест на ищците е да установят настъпването/
осъществяването на факт или група от факти, които са довели до обогатяване
на ответника, в която връзка, те са обеднели, както и размера на
обогатяването и обедняването.
В случая ищците твърдят, че причина за обедняването им, респективно
обогатяването на ответника е ползване от последния на частта от собствените
им земеделски земи въз основа на договор за аренда, който не може да им
бъде противопоставен.
Спорният договор за аренда е сключен на 07.10.2015 г. и е в сила за 30
години, считано до 07.10.2045 г. По време на сключването му е приложим
Законът за аренда в земеделието в редакцията му, публикувана в ДВ бр.
14/20.02.2015 г.
5
Характерът, обектът, страните и формата на договора за аренда са уредени
в чл. 1 – чл. 3 от ЗАЗ. Към този момент законът не предвижда изискване за
сключване на договора за аренда от собственик, или съсобственик на
земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от
съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или
съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части
от съсобствения имот, както сега действаща норма на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ /ДВ,
бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ .
Относимата редакцията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, действаща до изменението и,
обнародвано в ДВ бр. 13/2017 г. предвижда, че когато договорът за аренда е
сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за
собствеността. Следователно арендодател по договорът за аренда може да
бъде само един от съсобствениците на арендованите земеделски земи, без
значение какво е участието му в съсобствеността. Договорът обвързва
страните по него и поражда предвиденото в закона действие. А отношенията
във връзка с получените ползи от съсобствените имоти се уреждат между
арендодателя и съсобствениците му по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
В случая договорът за аренда е сключен от А.Й.С.. След смъртта на общия
наследодател – С.Д. и съпругата му В.Д. всяко от трите им деца е получило в
дял по 1/3 ид. ч. от наследството. Наследодател на А.С., както и на ищците по
делото е синът на общия наследодател - Й.С.С.. Неговият дял от наследството
на общия наследодател е 1/3 ид. ч. и след смъртта му е придобит от
съпругата – С. С. и синовете Б. Й. и А.С. като всеки от тях на основание чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН е получил по 1/9 ид. ч. от процесните имоти. След
смъртта на Б. Й. на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, наследниците му
– ищци по делото са придобили всеки по 1/27 ид. ч. от процесните земеделски
земи. Във връзка с така установеното следва да се посочи, че е основателно
възражението на ответника за по-малък дял на ищците в съсобствените имоти
от твърдения от тях.
А.С. е бил собственик на 1/9 ид. ч. от арендованите имоти и е сключил
валиден договор за аренда с ответника за срок от 30 години. Договорът е в
изискуемата за действителността му писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните. Вписан е в Служба по вписвания – Перник към
агенцията по вписванията. Последното на основание чл. 3, ал. 5 от ЗАЗ / ДВ,
бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ , както и съгласно § 7, изр. 2-ро от
ПЗР към ЗИЗСПЗЗ /ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ осигурява
противопоставимостта му на арендатори, сключили, респективно - вписали
по-късно договор за аренда на същите имоти с друг съсобственик, както и на
основание чл. 17, ал. 5 и ал. 6 от ЗАЗ - на последващи приобретатели на
арендованите имоти или на вещни права върху тях.
Арендодателят е починал на 20.01.2017 г. След смъртта му, на основание
чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ/с непроменена редакция до настоящия момент/, на негово
място като страна по договора са встъпили наследниците му по закон – В.С. –
съпруга и Д. Й.а – дъщеря.
С § 6 от ЗИД на ЗСПЗЗ, обнародван в ДВ бр. 13/2017 г., в сила от
07.02.2017 г. се изменя чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Новата редакция въвежда
изискване договорът за аренда да се сключва от съсобственик или
съсобственици, с участие в съсобствеността на арендованите земи поне 50 на
сто, или пълномощници на такива. Няма спор, че арендодателя по процесния
6
договор, респективно неговите наследници по закон, не притежават 50% от
собствеността на отдадените под аренда земеделски земи. Тяхното участие в
съсобствеността е общо 1/9 ид. ч. Такъв е и общия дял на ищците в
съсобствеността.
§ 7 от ЗИД на ЗСПЗЗ предвижда, че когато договорът за аренда е сключен
преди изменението само от някои от съсобствениците на земеделската земя,
отношенията между тях се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за
собствеността.
Липсват изрични разпоредби, които да уреждат противопоставимостта на
облигационното право на арендатора на правото на собственост на
съсобствениците, които не са страна по договора за, аренда сключен преди
изменението на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ от съсобственик с по-малко от 50% участие
в съсобствеността.
В Решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 997/2017 г., I г. о., ГК
и Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК е
прието, че по аргумент от чл. 32, ал. 1 от ЗС, договор за аренда, сключен от
съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот,
е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го
приели изрично или мълчаливо /например, получавайки припадащата се на
дела им част от арендните плащания/.
Непротивоставимостта на облигационното право на ответника да ползва
частта от земеделските земи на ищците, на същото правомощие на ищците,
следващо от правото им на собственост, не е достатъчно за да се приеме, че е
осъществен фактическият състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Необходимо е
наличието на обогатяване, респективно обедняване и връзка между тях.
Лишаването на ищците от възможността им да ползват недвижимите си
имоти има за последица невъзможността им да реализират доходи от тях,
чрез събиране на гражданските или естествените им плодове. Следователно за
тях е налице обедняване, равняващо се на дохода, с който те биха могли да
увеличат имуществото си, ако ползват собствените си земеделски земи.
За ответника, обаче не е налице обогатяване от ползването на земите, тъй
като той го осъществява на възмездно правно основание – договор за аренда.
Договорът за аренда е възмезден и за ползване на арендованите имоти
арендаторът дължи възнаграждение. Такова е уговорено в договора и е
установено плащането му на арендотеля през процесния период.
Възмездността на отношенията между арендодател и арендатор, изключват
неоснователното обогатяване на последния.
Между обедняването на ищците и ползването от ответника на
собствените им земеделски земи, не е налице връзката, изискуема за
осъществяване на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Причинно
следствена връзка между обедняване и обогатяване е налице, когато те
произтичат от един или от няколко общи факта/в този смисъл Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
В случая обедняването на ищците следва от договор за аренда, сключен
между арендодателя и ответника. Те са лишени от възможността на ползват
собствената си част от процесните недвижими имоти, като същевременно
възнаграждението за ползването на последните се дължи от ответника, но не
на тях, а на арендодателя. Не е налице, обаче следващо от същия договор за
аренда обогатяване на ответника. Релевантните отношения за обедняването
7
на ищците са тези с техните съсобственици, отдали земеделските им земи под
аренда. Те получават полагащата им се част от гражданските плодове и се
обогатяват неоснователно. За преодоляване на неоснователното разместване
на блага, ищците имат на разположение иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС, което е и
изрично предвидено в ЗАЗ.
В посочения смисъл са Решение № 60100 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 165/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 50290 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 4537/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 190 от 7.03.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1928/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 804 от 21.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 2535/2019 г., IV г. о., ГК и др.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни, поради което следва да ги отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Същото е уговорено в размер на 400 лв. и заплатено от ответника в брой,
което е отразено и удостоверено с подписите на страните в договора за
правна помощ. То е в минимално предвидения размер съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004 г., поради което възражението на насрещната страна
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерността му е неоснователно. За остатъка
посоченото в списъка за разноски на ответника адвокатско възнаграждение в
размер на още 200 лв., не са представени доказателства за плащането му,
поради което не следва да се присъжда.
Следва да се присъдят и разноските за вещо лице в размер на 150 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от И. Б. С., ЕГН: ********** от гр***, С. И. С., ЕГН: ********** от
гр. София, кв. Челопечене, ул. „Ангел Маджаров" № 34 и С. Б. С., ЕГН:
********** от гр. *** за осъждане на М. Д. Й., ЕГН: ********** от гр. ***да
им заплати общо при равни части за всеки от тях сумата от 650.33 лв. /по
216.78 лв. за всеки/, представляваща обезщетение, за това, че през периода от
25.06.2017 г. до 25.06.2022 г. са лишени от ползването на собствените им по
1/18 ид. ч. за всеки от тях от недвижими имоти, нахождащи се в землището на
гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, представляващи, представляващи по плана за
земеразделяне на гр. ***, както следва: имот с планоснимачен № 003077.;
имот с планоснимачен № 003080; имот с планоснимачен № 025146; имот с
планоснимачен № 043008; имот с планоснимачен № 003073; имот с
планоснимачен № 003073; имот с планоснимачен № 003071, с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно без основание, както и за сумата в
общ размер от 77.21 лв. /25.74 лв. – за всеки/, представляваща лихва за забава
за периода от 25.06.2017 г. – 25.06.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.06.2022 г. до
окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. Б. С., ЕГН: ********** от
гр***, С. И. С., ЕГН: ********** от гр. *** и С. Б. С., ЕГН: ********** от гр.
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Д. Й., ЕГН: ********** от гр. ***сумата от общо
8
550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9