Р Е Ш Е Н И Е
616/21.6.2019г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина
Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №83 по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод
предявени обективно и субективно съединени искови претенции, с правно основание
чл.61, ал.2 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът твърди, че работел по трудово правоотношение за „К.“
АД гр. П., на длъжност „зонов супервайзор“, Регион С.. Задълженията му
включвали издирване на търговци и водене на преговори за сключване на
дългосрочни договори за промотиране на продуктите на „К.“ АД гр. П..
Твърди,
че през пролетта на ***г. провел преговори с ответниците и те поели ангажимент
за дългосрочен договор. Заявява, че поради дълга и бюрократична процедура,
реалното сключване на договора от двете страни /и в частност подписването от
страна на „К.“ АД /отнемало около месец. Сочи, че с негово съдействие
ответникът получил от името на „К.“ АД и чрез дистрибутора „Ч.“ ООД, сумата от ***лв./
т.н. „търговска инвестиция“ съгл. чл. 1,
т.2.1 и т. 2.2 от Договор за сътрудничество хорека/, като това било в
нарушение на вътрешните правила на работодателя му „К.“ АД. За обезпечаване на риска от отмятане от поетия ангажимент от
страна на ответниците на ***г., управителят на „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ЕИК ***/първият ответник/
и третият ответник-Д.П.Д., ЕГН **********
в лично качество и като управител на дружеството, издала в полза на „К.“ АД
запис на заповед за получената сума от ***лв. от дистрибутора, който запис на
заповед бил подписан като поръчител и от вторият ответник- К.Л.К., ЕГН **********.
На ***г.
бил изготвен Договор за сътрудничество
Хорека, подписан само от страна на търговеца. Сочи, че ответниците
се отметнали от договора, като същевременно отказали да върнат получената сума
от 5 000 лв. Отказът на ответниците да
възстановят получената сума от ***лв., както и фактът, че ищецът нарушил
вътрешните правила на работодателя /чрез оказаното съдействие на ответниците да
получат ***лв. чрез дистрибутора на „К.“ АД –„Ч.“ ООД/, го принудило да възстанови с лични средства сумата 5 000
лв. на дистрибутора „Ч.“ ООД, което сторил през м.януари, ***г. Въпреки, че възстановил
сумата от 5 000 лв., работодателят го уволнил дисциплинарно за злоупотреба с
доверието му и поради разпространяване на вътрешнофирмена информация.
Уволнението ищецът атакувал пред съда, който отменил наказанието с влязло в
сила Решение № ***/******г. по в.тр.д.№ ***/***г. по описа на ШОС.
Гореизложените факти обуславяли
правния му интерес от настоящия иск.
Моли съда да
бъдат осъдени ответниците солидарно да му заплатят сумата от 5 000 лв., ведно
със законната лихва от ******г. до окончателното
възстановяване, както и
мораторна лихва в размер на 885,10лв. за периода от ******г до ***г.
Прилага писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, от ответниците не
е постъпил отговор на исковата молба. Депозиран е отговор с молба рег. № *** от ***г. и
допълнителен отговор с молба рег.№ *** от ***г. - след изтичане на законовия
едномесечен срок. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. С. при
ШАК. За ответниците, в съдебено заседание се явява адв. Н. от ШАК.
В съдебно заседание представителят на ответниците, от
тяхно име заявява, че сумата е била върната „на момента„ от К.К., на ищеца, когато
той е поискал половината да бъде разделена.По искане на ответниците, при режим
на водене, са допуснати двама свидетели за доказване на обстоятелството, че
сумата от ***лв. е върната на ищеца. В следващото съдебно заседание ответниците
не водят исканите от тях свидетели.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба и като съобрази
петитума на същата, съдът, с доклада си по делото, е квалифицирал солидарно
предявените от ищеца искове срещу „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ***, с управител Д.Д.; К.Л.К.,
ЕГН ********** и Д.П.Д., ЕГН **********, като такива по чл. 61, ал.2 от ЗЗД и
по чл. 86 от ЗЗД.
По делото е приложено копие на РКО № ***от ***г., с печат
на „Ч.“ ООД - Шумен, удостоверяваща, че на ***г. на Д.П.Д. е предадена сума от ***лв.
за „бонус К.“.
Представено е копие
на запис на заповед, издадена от Д.П.Д., ЕГН **********, в качеството й на
управител /собственик на „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ***, седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, кв.М., ул. „М.“ *** и лично, с която се задължава, при
предявяване на настоящия запис на заповед, да заплати сумата от ***лв. на „К.„
АД, безусловно и неотменимо. Като поръчител по записа на заповед е вписано лице
с имена К.Л.К., ЕГН **********, положен подпис на представляващия и печат на „П.
Т.Л.С.“ ЕООД, ЕИК***за издателя и под текста:“Приета за плащане“.
От приложеното копие на договор за
сътрудничество хорека от ***г. между страни „К.“ АД и „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ***,
представлявана от Д.П.Д. като
управител, се установява, че са водени преговори между страните относно
сключване на договор за осъществяване в общ план за търговско присъствие и
промотиране на продуктите на „К.“ в срокове и при условия на договора.
В чл.1 т.2.1 от Договора е посочено, че „К.“ се
задължава да извърши „търговска инвестиция“ в обектите, като предостави на
търговеца отстъпки. В чл.1, т.2.2 от Договора е посочен начинът на определяне
на „търговска инвестиция“, както и това, че се заплаща авансово на търговеца.
Процесният договор не е подписан от „К.“ АД, а от страна на
търговеца има положен подпис, без печат на фирмата.
По делото е приложено копие на Уверително писмо
от „Ч.“ ООД - Шумен от ******г., издадено на ищеца В.Й.И., в което е посочено,
че е погасил сумата от *** лв., която била взета от фирма „П. Т.Л.С.“ ЕООД,
като аванс от „К.“ АД.
По делото е наличен и доклад от изпълнителен
директор на „К.“ АД, изготвен по повод оплакване на К.К. - съпруг на управителя
на фирмата – търговец „П. Т.Л.С.“ ЕООД - Д.П.Д..
Видно от решение на ШРС по гр. д. № ***/***г. на ШРС,
със същото са отхвърлени предявените от В.Й.И. искове за отмяна на уволнение и
възстановяване на заеманата работа в „К.“ АД. С решение по гр. д.№ *** от ***г.
на ШОС, е било отменено решението на ШРС, признато е уволнението на В.Й.И., от
„К.“ АД за незаконно и е отменено, като същият е бил възстановен на заеманата
длъжност „зонов супервайзор“.
От показанията на св. Ч., дадени в съдебно
заседание, проведено на ***г. се установи, че „Ч.“ ООД имат договор за
дистрибуция с „К.“ АД, като по повод договора между „К.“ АД и търговец „П.
Т.Л.С.“ ЕООД, са дали сумата от ***лв. на търговеца. Свидетелката посочи:
„…….Представителите на „К.” имаха за задача .…да си наМ.ат клиенти,
които да им продават техните стоки. Ищецът …….в това си качество, той имаше
задължение да търси клиенти. ... ……..
Понеже процедурата в „К.“ е много бавна и тромава, за този случай от нас беше
поискано да се намесим и да предадем ……. сумата – ***лв. …….. Аз съм
разговаряла с представителя на „К.“ ищецът В.. За да дам тази сума, при нас
документ не е стигал, всичко беше на добри отношения и на приказки. Тези ***лв. ги дадохме в присъствието на В., на
представител на фирмата им. ………… Предадени са като бонус. .……. За предаването
на тази сума от нас, е издаден касов ордер.“
Същевременно свидетелката заяви :“ ……. Бяхме известени, че този
договор пропада и ние нямаме право по - нататък да се намесваме. Наш служител
предаде сумата на представител на фирмата, а ***лв. ни са върнати от В..
Шефовете от „К.“ дойдоха, след като стана ясно, че договорът няма да се сключи.
Ние бяхме притеснени, защото сме част от цялата схема – дадени са пари, които
са излезли от нашата фирма. Ние бяхме заинтересовани да потърсим разговор с
неговите шефове. Нас ни увериха, че парите, при всички случаи ще си ги получим
от В. и си ги получихме. При нас парите са приключени в същата година, когато
са дадени - ***г. Сигурна съм, че са върнати от самия В., в същата година……“
Предвид горната фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Воденето на чужда работа без пълномощие /чл. 60
– чл. 62 от ЗЗД/ е извъндоговорен източник на облигационни отношения и
представлява доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/.
Воденето на чужда работа без поръчка,
е законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице,
наречено (гестор) съзнателно предприема извършване на чужда работа.
Правоотношението се поражда между него и лицето, в чиято правна сфера са
извършени действията, което е наречено заинтересовано лице (доминус). По силата
на това правоотношение гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и
интереси, трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, а
заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски.
Водене на чужда работа и в свой интерес /чл. 61,
ал.2 от ЗЗД/ е налице, когато едно лице предприема извършването на действия
/фактически или правни/ за друго лице, като съзнава, че управлява чужда работа,
без да е натоварено, но действията се извършват не само в чужд, а и в собствен
интерес. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, ако работата е била предприета и в
собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването
му./ в този смисъл решение № 132/9.11.2009г. на ВКС по т.д. № 563/2008г., I
т.о., ТК/.
В случая и предвид изложените в
исковата молба твърдения и събраните по делото писмени доказателства, съдът
приема, че е изправен пред хипотезата на извършване на действие от страна на
ищеца в интерес на ответниците и при наличие на интерес и на самия ищец /с цел
благоприятно развитие на трудовото правоотношение с работодателя му /, именно заплащане
от ищеца на ***лв.–задължение на
ответниците./, получени на практика от дистрибутора на „К.“ АД - „Ч.“ ООД - Шумен.
Като доказателства обосноваващи, извода за наличие на солидарно задължение на тримата ответници, съдът
приема представените писмени доказателства:
* Запис на заповед, издадена от Д.П.Д., ЕГН **********,
в качеството й на управител/ собственик на „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ***, седалище
и адрес на управление: гр.Шумен, кв.М., ул. „М.“ *** и лично, с която се
задължава, при предявяване на настоящия запис на заповед, да заплати сумата от ***лв.
на „К.„ АД, безусловно и неотменимо. Като поръчител по записа на заповед е
вписано лице с имена К.Л.К., ЕГН **********, положен подпис на представляващия
и печат на „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ЕИК***за издателя и под текста: „Приета за плащане“;
* РКО ***от ***г.;
* Договор за сътрудничество хорека от ***г. между
„К.“ АД и „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ***, представлявана от Д.П.Д. като управител, с предмет: за
осъществяване в общ план за търговско присъствие и промотиране на продуктите на
К. в срокове и при условия на договора;
* Уверително писмо от „Ч.“ ООД - Шумен от ******г.,
издадено на ищеца В.Й.И., в което е посочено, че е погасил сума от ***лв./РКО ***от
***г ./, която била взета от „П. Т.Л.С.“ ЕООД, като аванс от „К.“ АД.
*В подкрепа на твърдението на ищеца, че именно
той е платил на „Ч.“ ООД - Шумен предадена от тях сума на представляващия „П.
Т.Л.С.“ ЕООД, са и показанията на св. Ч., дадени в съдебно заседание, които
съдът кредитира изцяло, като логични и непротиворечиви. Съдът наМ.а за
ирелевантно възражението на представителя на ответниците за изтекла давност по
чл. 531, ал.1 от ТЗ, по отношение записа на заповед, доколкото в случая, приема
процесния запис на заповед като разписка за възникналото задължение на фирма „П.
Т.Л.С.“ ЕООД, на управителката в лично качество и на поръчителя К. към „К.“ АД. В този смисъл и като такова
доказателство се кредитират и РКО ***от ***г. и приложеното Уверително писмо от „Ч.“ ООД. Давността,
визирана в нормата на чл. 531, ал.1 от ТЗ, касае изтичането на срок за
предявяване на искове срещу платеца по заповедта от страна на приносителя или
джирант срещу издателя на документа, като в случая не сме в такава хипотеза.
Ответниците, въпреки дадената им възможност, не
доказаха, че са възстановили платената сума на ищеца или че са я върнали на
дистрибутора „Ч.“
ООД – Шумен, от когото са я получили, именно по повод водените преговори с „К.“
АД. Гестията
представлява юридически факт от категорията на юридическите постъпки.
Предпоставките за възникване на правоотношение от воденето на чужда работа без
пълномощие, форМ.ат елементите на фактическия състав на този правен институт.
Гестията възниква при наличие на следните елементи: действие на управление на
чужда работа; чужд интерес и собствен интерес на гестора; намерение да се
обслужи чужд интерес; липса на възлагане от доминуса. В конкретния казус тези
елементи са налице –ищецът е извършил действия по управление на чужда работа -тази
на ответниците -да върнат получената като аванс сума от ***лв., при положение,
че са се отказали да сключат договор с „К.“
АД, като последните са имали интерес, доколкото тяхно е било задължението да върнат
сумата. Налице, според настоящата инстанция, е и интерес на ищеца от връщането
на тази сума, обусловен от стремежа му да запази трудовото си правоотношение с
работодателя „К.“ АД. Освен това е налице и ясно намерение да се обслужи чуждият
интерес, като не е имало възлагане от доминуса.
Поради изложеното, съдът наМ.а, че
искът за солидарно заплащане от ответниците на сумата от ***лв., представлява обезщетение за
водената от ищеца В.Й.И.
чужда работа без възлагане, в интерес и на ищеца, изразяваща се в заплащане
на сумата за погасяване на задължение на ответниците, възникнало по повод
водени преговори за сключване на Договор
за сътрудничество, следва да бъде
уважен.
Доколкото работата е предприета и в собствен
интерес обаче и съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД, според която „ако
работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само
до размера на обогатяването му“, съдът наМ.а претенцията за лихви като неоснователна, поради което искът за 885,10лв. -
лихви за периода от ******г. до ***г. следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца направените от него разноски
по делото, в размер на 1150лв., от които 900лв. за адвокатско възнаграждение и
250 лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ***, седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, кв.М., ул. „М.“ ***, представлявано от управителя Д.Д.; К.Л.К., ЕГН **********,
адрес: ***; и Д.П.Д., ЕГН **********,
адрес ***, на основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД, да заплатят солидарно на В.Й.И., ЕГН **********,***, сумата от ***,00лв./пет хиляди/ лева, както и законната лихва
върху главницата от ***г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД на
В.Й.И.,
ЕГН **********, в размер на
885,10лв. - лихва върху сумата от ***лв., за
периода от ******г. до ***г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ***, седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, кв.М., ул. „М.“ ***, представлявано от управителя Д.Д.; К.Л.К. ЕГН **********,
адрес: ***; и Д.П.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят солидарно на В.Й.И., ЕГН **********,***, направените
деловодни разноски, в общ размер на 1150,00лв./хиляда сто и петдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ