РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Русе, 23.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20214500100467 по описа за 2021 година
Ищецът Н. Р. Т., от гр.Русе, твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. По
време на брака им, на 17.12.1997г., родителите на ищеца им прехвърлили
срещу задължение за издръжка и гледане, собствеността върху недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, представляващ *******, със застроена площ от
79,54кв.м, заедно с избено помещение №1 от 3,66кв.м и 0,708%ид.ч от общите
части на сградата. Малко след изповядване на сделката ответницата
напуснала семейното жилище, а впоследствие гражданският брак между
страните бил прекратен с развод по взаимно съгласие, с решение по гр.д.
№3203/2003г. по описа на РС, като се споразумели упражняването на
родителските права по отношение на малолетното им тогава дете да се
упражняват от бащата, на когото да се предостави и ползуването на
семейното жилище.Споразумели се жилището да остане в съсобственост.
Ищецът твърди, че от момента на сключване на договора за прехвърляне на
собствеността върху недвижимия имот, до смъртта на всеки от родителите му
/баща му починал през ***, а майка му – на ***/, само той, еднолично, е
полагал грижи за тях и им е осигурявал средства за издръжка за нормален
живот, съобразно клаузите на договора.Твърди, че през последните години от
1
живота й здравословното състояние на майка му рязко се влошило, което
наложило непрекъснати и ежедневни грижи и увеличило средствата за
издръжката й. През м.12.2019г. майка му си счупила лява бедрена шийка и
това наложило да лежи денонощно, което увеличило грижите за нея и
необходимите средства.През целия период на договора само ищецът
изпълнявал към майка си поетите задължения - готвел, чистел, перял,
пазарувал, заплащал битовите сметки, осигурявал медицинското й
обслужване и се грижел редовно да пие лекарствата си. Полагал грижи за
личната й хигиена, съпровождал я на разходки, докато тя можела да се движи,
той й купувал облеклото й.Когато се залежала, при всяка смяна на памперса й
я обтривал и мажел с лекарство срещу декубитъс, наел жена да стои при нея и
да я обгрижва, докато той не е вкъщи.Ищецът твърди, че през посочения
период ответницата никога не е посещавала дома им и не се е интересувала за
здравословното състояние на прехвърлителката, нито какви са нейните
нужди. През 2019г. я поканил да участва поне със средства /в издръжката/, но
тя отказала.
Ищецът иска съдът да постанови решение, с което ответницата да бъде
осъдена да му заплати сумата от 25477лв, представляваща половината от
остойностените грижи и издръжка, които ищецът е осигурявал на майка си за
последните пет години от живота й, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното й изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответницата СТ. М. ГР., с постоянен адрес ***** и постоянен адрес ***,
чрез назначения й особен представител адв.Т.Б., от АК-Русе, оспорва иска.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Тъй
като страните са сключили брак на 17.09.1988г. и по време на брака, на
17.12.1997г. родителите на ищеца Р. В. Т. и П. Н. Т.а му прехвърлят
собствеността върху описания в исковата молба апартамент №10, заедно с
избено помещение №1 и масивен гараж №3 срещу задължение за издръжка и
гледане, имотът става СИО /съпружеска имуществена общност/.
Процесуалният представител на ответницата заявява, че до смъртта на Р. Т.
през ***, същата е осигурявала дължимите грижи и издръжка и е била
изправна страна по договора.С влязло в сила на 23.07.2003г. решение
гражданският брак между страните е прекратен, като съгласно сключеното
споразумение имотът остава в обикновена съсобственост.На *** е починала
2
прехвърлителката П. Т.а. Приживе нито един от прехвърлителите не е
предявил иск за разваля на договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, което според ответната страна навежда на
извод, че задълженията по договора са изпълнение.Ответницата счита, че с
полагането на грижи за майка си ищецът е изпълнил своя синовен дълг,
поради което не му дължи компенсация.Моли съдът да отхвърли иска за
заплащане на претендираната сума, при законните последици.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
От представеното решение от 23.07.2003г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№3202/2003г. по описа на РРС, се установява, че
страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак, сключен на ******* е
прекратен с развод по взаимно съгласие, по реда на чл.10 СК/отм./.По силата
на постигнатото по чл.10 СК /отм./ споразумение относно ползването на
семейното жилище, страните са се съгласили, че „семейното жилище,
прехвърлено на Н. Р. Т. от неговите родители срещу задължението за гледане
и издръжка, остава в съсобственост на молителите и след развода ще се
ползва от него“.Липсата на изрична уговорка относно правата на страните,
насочва на извод, че имотът остава в съсобственост при равни права.
От представения нотариален акт №34 от 17.12.1997г. на нотариус при
Русенския районен съд, вписан с вх.рег.№11094/17.12.1997г., за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, се установява,
че по време на гражданския брак на страните, родителите на мъжа – Р. В. Т. и
П. Н. Т.а са прехвърлили на сина си Н.Т. следния свой собствен недвижим
имот : ******* на ******* състоящ се от две стаи, дневна, кухня, килер, две
антрета, два балкона, санитарни помещения, със застроена площ от 79,54кв.м,
с избено помещение №1 с площ от 3,66кв.м, заедно с 0,708%ид.ч от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж.С нотариалния акт
същите двама – Р. В. Т. и П. Н. Т.а прехвърлят на сина си Н. Р. Т. и масивен
гараж №3, находящ се в гр.Русе, в гаражна група от 6 гаражни клетки,
построени зад *******. От представената схема №15-981815-28.10.2019г. на
СГКК-Русе е видно, че апартамента представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.5.841.1.72.Недвижимите имоти са прехвърлени
3
срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите, като им осигури сносен и спокоен живот, какъвто са водили
досега, като си запазват правото да ползват двата имота пожизнено,
самостоятелно заедно и поотделно.Възмездното придобиване на имотите от
ищеца, по време на брака му с ответницата, прави имотите съпружеска
имуществена общност и вещни права върху имотите има и ответницата, както
и е обвързана с договорните задължения.
От представения препис-извлечение от Акт за смърт се установява, че
прехвърлителката П. Т.а е починала на ***, на 84г.От данните по
медицинската документация и от събраните гласни доказателства е видно, че
приживе същата е била във влошено здравословно състояние.В амб.лист
№000122/19.02.2020г. издаден от д-р Д., *****, е удостоверено, че основната
диагноза на П. Т.а е *******.От данните амбулаторния лист може да се
направи извод, че заболяването е с голяма давност. Като констатации за
обективното й състояние при прегледа, е отразено, че същото е влошено,
видимо е неспокойна и напрегната. В ясно съзнание, дезориентирана за
време и място и собствена личност. Мозъчният процес е забавен по темп,
разкъсан. Без съзнание за психична болест; има данни за слухови
халюцинации.От данните по амб.л.№004159 от 11.12.2019г., издаден от д-р
Б. и по амб.лист от 19.02.2020г. се установява, че през м.12.2019г. при падане
Т.а е счупила лявата бедрена шийка и оттогава е на легло – не може да става
от леглото/д-рД./. В образно изследване /ехография/, по повод оток в дясна
шийна област, извършено от д-р М., освен констатациите при ехографията,
изрично е посочено, че се касае за пациентка с деменция.
От показанията на св.Л. Ц., *** на семейството, се установява, че П. Т.а е
имала сърдечна недостатъчност /предсърдно мъждене/. През 2016г.
„отключила“ деменция, а през 2019г. счупила бедрена шийка, което я
поставило в невъзможност да се придвижва.Това наложило 24 да бъде
обгрижвана.Свидетелката установява, че Т.а винаги е била придружавана на
медицинските прегледи от сина си. Уточнява, че не е виждала съпругата на
ищеца да придружава свекърва си. От показанията на тази свидетелка се
установява, че Т.а приемала множество различни лекарства – Дигоксин/ от
лекарствата, които забавят сърдечната дейност и едновременно с това
повишават силата, с която бие сърцето/; Конкор/подобрява сърдечно-
4
съдовата система/; Синтром/за „разреждане „ на кръвта“предотвратява
съсиреци на кръвта/ Акутил - за деменцията и Аналгин за болката в
тазобедрената става.Свидетелката Б. С. познава и ищеца, и майка му, от около
20 години, заявява, че изобщо не познава бившата съпруга на ищеца.
Свидетелката показала на ищеца как да сменя памперсите на майка си, когато
тя се залежала след падането. Свидетелката има непосредствени впечатления
за това, че ищецът и майка му живеели в едно жилище и той полагал
ежедневни грижи за нея – „той готви, той чисти, то пере“. Ищецът работел
като ***** и имал възможност по всяко време да се прибира вкъщи.Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви,
за обстоятелства, за които имат непосредствени впечатления и се подкрепят
от представената медицинска документация за здравословното състояние на
прехвърлителката.
От данните по съдебно-икономическа експертиза вх.рег.
№269653/28.04.2021г. и допълнителната икономическа експертиза се
установява, че средно месечната пенсия на П. Т.а за периода от 01.03.2015г.
до *** е 385лв.Средномесечните разходи за издръжка на едно лице от
домакинството са 352лв., а средномесечната стойност на положените грижи е
478лв. В експертизите и в съдебно заседание на 23.09.2021г. вещото лице е
обяснило, че при изготвяне на експертизата е съобразила статистическите
данни на НСИ за средствата, необходими за издръжка на едно лице през
процесния период. При определяне на възнаграждението за личен асситент
вещото лице е съобразило служебното писмо от Дирекция „Социално
подпомагане”-Русе, с изх.№1804-11-00-2030/19.05.2021г./приложение №1 към
заключението/в което е удостоверено, каква е часовата ставка за лица, наети
по програма „Асистенти на хора с увреждания”, съобразно с минималната за
страната работна заплата за съответната година.Съдът кредитира
заключението на експертизата в частта относно разходите за издръжката на
едно лице за посочения период, тъй като вещото лице е съобразило възрастта
на Т.а и здравословното й състояние, което особено в последните години е
изисквало постоянни грижи, а след счупване на лява бедрена шийка в
началото на м.12.2019г. са осигурявани денонощни грижи. При определяне на
възнаграждението за личен асистент са съобразени обективните данни,
удостоверени от Дирекция „Социално подпомагане”-Русе. От заключението
5
се установява, че през процесния период Т.а е получила пенсия в общ размер
на 23180,88лв., с които може да покрива разходите за домакинство.С
получаваната пенсия не може да покрие възнаграждението за „личен
асистент“ или „домашен помощник“В таблица на стр.3 от допълнителната
експертиза, в която вещото лице определило разходите за издръжка на едно
лице и стойността на грижите, на база конкретни данни по отделните месеци,
е посочено, че разходите за издръжка по данни на НСИ, за периода
01.03.2015г.-*** възлизат на 20744лв., а стойността на положените грижи –
30210лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното :
Предвид наведените в исковата молба фактически обстоятелства и правни
доводи съдът квалифицира претенцията по чл.59 от ЗЗД. Ищецът претендира
заплащане на сумата 25477лв., представляващи обогатяване на ответницата за
сметка на ищеца, от спестени разходи за гледане и издръжка на
прехвърлителката по алеаторния договор. Страните по делото са били
задължени по силата на облигационно правоотношение да полагат грижи за
гледането и издръжката на прехвърлителката на имота - Със сключването на
алеаторния договор, за двамата съпрузи е възникнало едно неделимо
задължение, следователно тяхното положение отговаря на положението на
двама солидарни съдлъжници, като в случая единият от тях е престирал
дължимото изпълнение. От събраните доказателства безспорно се установява,
че задълженията по договора са изпълнявани цялостно, системно и
непрекъснато само от единия от приобретателите – ищеца по
делото.Издръжката и гледането е била общо задължение на ищеца и
ответницата, а престацията е неделима и всеки длъжник дължи престация в
пълен размер. Ищецът е осигурявал необходимите грижи и е осигурявал
издръжка на прехвърлителката и вместо ответницата, поради което има право
да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу последната. В
случая на същата са спестени средства за изпълнение на договора за сметка
на имуществото на ищеца.
При определяне равностойността на изпълнението следва да се има
предвид, че при тълкуването на волята на страните по един алеаторен
договор, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че
ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,
6
дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. В
настоящия случай не е уговорено подобно ограничение – например, че
издръжка се дължи само при поискване и пр. Задължението е описано като
издръжка и гледане, при което издръжката включва изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам-вж. Р № 82 от
5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК.По делото е
установено, че ищецът в пълен обем е изпълнявал договора. Няма основания
при определяне паричната равностойност на престираните грижи и издръжка
да се съобразява и приспада получаваната от прехвърлителката пенсия.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен съобразно
заключението по икономическата експертиза. Възражението в отговора на
исковата молба за погасяване на иска по давност, на основание чл.111,б“в“
ЗЗД е неоснователно.Претенцията по чл. 59 от ЗЗД не е претенция за
обезщетение от неизпълнен договор, нито претенция за периодични
плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за неоснователно
обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата 5-годишна
давност по чл. 110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл. 111, б. "б" или б.
"в" от ЗЗД-вж. Р. № 229 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2014 г., I г.
о., ГК.
Искът е основателен до размер на 25477лв, представляващи половината
от стойността на грижите и издръжката, престирани на прехвърлителката по
алеаторния договор през последните пет години от живота й, от ищеца по
делото вместо ответницата.
Съгласно чл.78 от ГПК ответницата дължи на ищеца разноските по
делото, които възлизат на 2828,31лв., но по списък ищецът претендира
2823,31лв.
По гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА СТ. М. ГР., ЕГН**********, с постоянен адрес *******,
настоящ адрес-*** да заплати на Н. Р. Т., ЕГН**********, от гр.Русе, чрез
адв.В.Р., от РАК, гр.Русе, *** сумата 25477лв. представляваща обезщетение
по чл.59 от ЗЗД, при законната лихва, считано от 01.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СТ. М. ГР., ЕГН**********, с постоянен адрес *******,
настоящ адрес-*** да заплати на Н. Р. Т., ЕГН**********, от гр.Русе, чрез
адв.В.Р., от РАК, гр.Русе, ***, сумата 2823,31лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд-гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8