№ 1212
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110129300 по описа за 2022 година
Производството е исково, образувано по Искова молба вх.№ 111394/02.06.2022 г. на К. С.
В., ЕГН **********, гр. София, ул. . № 14, вх. Б, ап. 9, чрез адвокат С. Н., със съдебен адрес:
гр. София, пл. Македония № 1, ет. 18, срещу „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.„.” №
23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, като е предявен отрицателен установителен иск
с правно основание. чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на
сумата от 1999.38 лв. – главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 03.07.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 341.80 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 16.09.2015 г. до 25.06.2018 г., за сумата от 49.57 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., лихви
върху последната главница в размер на 11.76 лв. за периода 16.09.2015 г. до 25.06.2018 г., както и
разноски в размер на 146.10 лв., поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че е получил съобщение на 17.05.2022 г. за насрочен опис от ЧСИ . по
изп.д. № .. След като направил справка по делото се оказало, че се касае за дълг към ответното
дружество, като изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 43766/2018 г. на СРС, 79 състав, за сумите, както следва: 1999.38 лв. – главница за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 03.07.2018 г. до
окончателното плащане, сумата от 341.80 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 16.09.2015 г. до 25.06.2018 г., за сумата от 49.57 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., лихви върху последната главница в размер
на 11.76 лв. за периода 16.09.2015 г. до 25.06.2018 г., както и разноски в размер на 146.10 лв.
Твърди, че не е бил уведомен за заповедното производство, както и че не е получил призовка за
доброволно изпълнение по изпълнителното производство. Твърди, че задължението си към
ответника е погасил на каса в дружеството и до момента на подаване на исковата молба не е бил
търсен от ответника, поради което е смятал дълга за погасен. Счита, че вземането е погасено по
1
давност. Моли съда да установи тези обстоятелства. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че вземането е установено по
исков ред с влязло в сила съдебно решение от 18.12.2019 г. по гр.д. № 12315/2019 г. на СРС, 79
състав. Поради липса на доброволно плащане от страна на ищеца, дружеството предприело
действия по принудително изпълнение и се снабдило с изпълнителен лист, като давността е била
прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 01.07.2020 г. Сочи конкретните изпълнителни
действия, които съдебният изпълнител е предприел за принудително събиране на вземането и
които са прекъснали давностния срок. Моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са изискани заверени преписи на изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ . с
район на действие СГС и е изискано и приложено гр.д. № 12315/2019 г. по описа на СРС, 79
състав.
От събраните писмени документи се установява, че производството пред ЧСИ . е започнало
по молба на ответното дружество в качеството му на взискател, подадена на 01.07.2020 г. и е
образувано за вземания, обективирани в Изпълнителен лист от 10.03.2020 г., издаден по гр.д. №
43766 от 2018 г. по описа на СРС, 79 състав, във връзка с решение № 305499 от 18.12.2019 г. по
гр.д. № 12315/2019 г. по описа на СРС, 79 състав. С изпълнителният лист в полза на ответното
дружество са присъдени сумите от 1999.38 лв. главница за цена на топлинна енергия за периода от
1.05.2014 г. до 30.04.2017 г., сумата от 341.80 лв. за периода 16.09.2015 лв. до 25.06.2018 г., сумата
от 49.57 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение през периода 01.05.2014 г. –
30.04.2017 г., лихва върху тази главница от 11.76 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 25.06.2018 г.,
ведно със законната лихва от 03.07.2018 г. до окончателното плащане. Върху гърба на
изпълнителния лист са налични отбелязвания за събрани суми, изплатени на взискателя в общ
размер на 2722.02 лв., събрани за периода 08.07.2022 г. до 29.06.2023 г., включително.
На 21.07.2020 г. ЧСИ . е наложила запор върху сметките на ищеца в различни банки. С
Разпореждане от 06.10.2020 г. ЧСИ . е наложила възбрана върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти, след като е констатирала, че лицето не получава пенсия и трудово
възнаграждение, не са постъпили суми от наложените запори на банкови сметки и не са
предприети действия по доброволно погасяване на вземането. Постановлението за налагане на
възбрана е вписано на 11.12.2020 г. от Службата по вписванията по отношение на ½ идеална част
от Апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. . № 12-14, в жилищна сграда на ЕС „Строителна
механизация“, вх. Б, ет. 3.
Насрочен е опис на Апартамент № 6 от вх. Б на втори етаж, за 07.06.2022 г., за което
длъжникът е бил уведомен чрез пълномощник на 17.05.2022 г. Върху ½ идеална част от същия
имот е наложена възбрана на 17.03.2022 г.
С Молба от 03.06.2022 г. съпругата на длъжника по изпълнителното дело е поискала
спиране на производството, като е представила доказателство за внесена сума от 20 % от дълга и е
заявила, че от месец юли 2022 г. ще внася суми от по 200 лв. месечно.
Видно от изисканото и приложено гр. д. № 12315/2019 г. на СРС, 79 състав, същото е
образувано по искова молба, депозирана по реда на чл. 415 от ГПК. От материалите по делото се
2
установява, че е постановено Решение на 19.12.2019 г. при условията на чл. 238 и следващите от
ГПК, като са уважени изцяло предявените искове. Решението е влязло в сила и въз основа на
същото е издаден изпълнителен лист за разноски на 12.08.2020 г.
По делото е била допусната и счетоводна експертиза, която обаче не е изготвена и
изслушана, тъй като ищецът не е представил доказателство за внесен депозит. Не са ангажирани
доказателства за погасяване на дълга на каса, както се твърди в исковата молба.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника вземане срещу ищеца, което е част от вземане в по-голям
размер. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите
спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр
на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би
се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното
от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата,
разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно
ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по
предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът
наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника,
ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.
Предвид това, че ищецът прави възражение за погасяване на правото на принудително
събиране на вземането за процесния период чрез изтекла в негова полза погасителна давност,
съдът изследва относимите обстоятелства, като съобрази и спирането на давността по време на
пандемичната обстановка в страната и обявеното извънредно положение, свързано с нея през 2020
г., уредено в чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
съгласно който се спира течението на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. – два месеца и една седмица. С оглед на това, че вземането е установено с влязло в
сила съдебно решение, то се погасява всякога с петгодишна погасителна давност, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. В конкретния случай, съобразявайки горните законови
изисквания, предвид това, че решението е постановено и влязло в сила на 19.12.2019 г., към датата
на образуване на изпълнителното производство на 01.07.2020 г. и към датата на предявяване на
настоящия иск на 02.06.2022 г., не е изтекла петгодишната давност. Не е налице и прекратяване на
изпълнителното производство по реда на чл. 433, т. 8 от ГПК, тъй като са извършвани действия по
принудителното събиране на вземането преди изтичане на двугодишния срок.
Предвид изложеното, следва исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и
неоснователна. На ответника следва да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 и ал. 3 от ГПК. При този изход от спора
ищецът няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. В., ЕГН **********, гр. София, ул. . № 14, вх. Б, ап. 9,
3
чрез адвокат С. Н., със съдебен адрес: гр. София, пл. Македония № 1, ет. 18, срещу „.
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.„.” № 23Б, представлявано от . – изпълнителен
директор отрицателен установителен иск с правно основание. чл. 124, ал.1 във връзка с
чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 1999.38 лв. (хиляда деветстотин
деветдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки) – главница за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 03.07.2018 г. до окончателното плащане,
сумата от 341.80 лв. (триста четиридесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2015 г. до 25.06.2018 г., за сумата от 49.57
лв. (четиридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща главница за
дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., лихви върху последната
главница в размер на 11.76 лв. (единадесет лева и седемдесет и шест стотинки) за периода
16.09.2015 г. до 25.06.2018 г., както и разноски в размер на 146.10 лв. (сто четиридесет и
шест лева и десет стотинки), поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА К. С. В., ЕГН **********, гр. София, ул. . № 14, вх. Б, ап. 9 да заплати на
„. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. . №23Б,
представлявано от . сума в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), на основание чл. 78, ал. 8
във връзка с ал. 3 от ГПК, за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4