№ 17909
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110121623 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 167618 от 13.06.2023 г.,
подадени от „*** ***“ АД срещу Н. М. Н., в която се твърди, че на 01.11.2021 г. между
страните бил сключен Договор за *** „**“ под формата на ***на линия с възможност
за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения ***ен
лимит от 1200,00 лева. ***ополучателят следвало да заплаща текущите си задължения
до 30 дни от усвояването на главницата, но към датата на подаване на исковата молба
същите били просрочени, а срокът на договора - изтекъл. Дължимите до
предявяването на исковете вземания, начислени за периода от 01.11.2021 г. до
01.11.2022 г., възлизали на следните суми: 1/ 1193,23 лева главница, 134,25 лева -
договорна лихва; 2/ 230,16 лева - такса „Ангажимент за фиксиран лихвен процент“; 3/
54,80 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за постоянен и настоящ адрес; 4/ 54,80 лева - неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на
задължения по ДОПК; 5/ 216,46 лева - неустойка за непредоставяне на съгласие за
директен дебит; 6/ 135,00 лева - такси за ограничаване негативните последици при
просрочие; 7/ 26,65 лева - лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до 01.11.2022 г.
Ищецът отправя искане ответницата да бъде осъдена да заплати така формираните
задължения по сключения между страните договор за ***, а в условията на
1
евентуалност, в случай че бъде установена нищожност на процесния договор - да
заплати сумата от 1193,23 лева, представляваща платената на ответницата при липса на
основание главница по нищожния договор за ***, ведно със сумата от 165,06 лева,
представляваща начислена върху главицата лихва за забава за периода от 14.12.2021 г.
до 23.04.2023 г. Отправено е искане за уважаване на исковите претенции и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Н. М. Н. по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същата е назначен особен представител. В
подадения от него отговор на исковата молба са изложени подробни доводи за
наличие на основания, обуславящи нищожността на сключения между страните
договор за ***. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции, а в
условията на евентуалност - за присъждане в тежест на страната само на чистата
стойност на ***а на основание чл. 22 ЗПК.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са : 1/ осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Н. М.
*** да заплати на ищеца „*** ***“ АД сумата от 1193,23 лева - главница, ведно със
законнаталихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
сумата от 134,25 лева - договорна лихва за периода от 01.11.2021 г. до 01.11.2022 г.,
сумата от 230,16 лева - такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, сумата от 54,80
лева - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за
постоянен и настоящ адрес, сумата от 54,80 лева - неустойка за неизпълнение на
задължения за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК,
сумата от 216,46 лева - неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит;
сумата от 135,00 лева - начислени такси за ограничаване на негативни последици от
просрочие, и сумата от 26,65 лева - лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до
01.11.2022 г., дължими по сключен между страните Договор за паричен заем „***“ от
01.11.2021 г. под формата на ***на линия; 2/ евентуални искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1193,23 лева,
платена без основание от ищеца на ответника по сключен между страните нищожен
договор за паричен заем, и за сумата от 165,06 лева, представляваща начислена върху
главницата лихва за забава за периода от 14.12.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба.
В тежест на ищеца по главните искове е да докаже наличието на валидно
2
възникнало договорно правоотношение между страните по Договор за паричен заем
„***“ от 01.11.2021 г. под формата на ***на линия, отпускането и усвояването на
предоставената по силата на процесния договор за заем сума в общ размер от 2200,00
лева, настъпването изискуемостта на процесните вземания и изпадането на ответника в
забава. По евентуалните искове дружеството следа да докаже заплащането от него на
сума в размер на 1193,23 лева и постъпването на тази сума в имуществения комплекс
на ответника. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил претендираните вземания.
От представените по делото доказателства се установява, че на 01.11.2021 г.
между „*** ***“ ООД и Н. М. Н. е сключен договор за *** с № *** за срок от една
година в максимален размер до 1200,00 лева под формата на разрешен ***ен лимит,
усвояван еднократно или на части, при ГЛП от 15 % и ГПР от 49,32 % (съгласно чл. 2,
ал. 1 и чл. 4 от договора). Видно от представени платежни нареждания от 01.11.2021 г.,
16.11.2021 г., 14.12.2021 г. и 23.12.2021 г., ищцовото дружество е предоставило по
банкова сметка на ответницата сума в общ размер от 2200,00 лева с посочено
основание „по договор за заем ***“. Горното се установява и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът ***ира в цялост като
логично и компетентно изготвено. Вещото лице сочи, че по договора са извършени
две плащания - на 14.12.2021 г. и на 24.01.2022 г. - в общ размер от 1202,99 лева, като в
заключението подробно е изложено какви вземания по ***а са погасени със
заплатените суми.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и 2.3 от договора ***одателят се задължава да не
променя лихвения процент по договора, за което ***ополучателят заплаща такса
ангажимент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница.
В чл. 1, ал. 2 от договора е обективирано заявление на ***ополучателя, че преди
подписването на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителен пакет
услуги („VIP Обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие).
Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора ***ополучателят е задължен до 5 дни от
подписване на договора да предостави съгласие за директен дебит по банковата си
сметка за целия срок на договора, като в противен случай дължи неустойка в размер
на 2 % от усвоената, но непогасена главница, начислявана на всеки тридесетдневен
период от усвояването на главницата. В чл. 15, ал. 4 от договора е постигната уговорка
между страните, че ***ополучателят следва в срок до 5 дни от подписването на
договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки тридесет дневен период за заплащане
на текущо задължение да предоставя удостоверение за липса на задължения по чл. 87
ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при непредставяне на което и да е от
двете удостоверения се начислява неустойка в размер по 0,5 % от усвоената и
3
непогасена главница.
Между страните не се спори, че ищецът - ***одател е небанкова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ и има право да отпуска ***и със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на ***ор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски ***, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе, независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г.,
I т. о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно, по аргумент от т. 1 на ТР №
1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността
на уговорките в процесния договор за *** може да бъде установена и приложена
служебно от съда, без от страните да е наведен такъв довод.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление
на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва
4
размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
протИ.речието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедлИ.стта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедлИ.ст в гражданските и търговските правоотношения, като
примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при
преценката дали конкретна клауза за неустойка протИ.речи на добрите нрави:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Начислените по процесния договор неустойки са обосновани с неизпълнение на
вторични за договора за заем задължения (задължение за предоставяне на
удостоверения за постоянен и настоящ адрес, задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК, задължение за предоставяне на
съгласие за директен дебит). Основното задължение на заемател по договор за паричен
заем е да върне на датата на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Процесните компенсаторни неустойки обаче са уговорени в случай на
неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на
датата на падежа.
Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в
случая законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесните
неустойки излизат извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, протИ.речат на добрите нрави и са нищожни на основание чл.
5
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Начинът, по който са уговорени, сочи, че заемателят всякога ще
дължи неустойка, ако в кратки (от 2 до 5 дни) срокове от сключването на договора не
изпълни посочените вторични за договора задължения, дори и когато той е изправна
страна по отношение на основното си задължение – да върне на датата на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на
***ора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получи главницата и
възнаграждението си – същият ще има право да получи допълнително и неустойки,
които не са свързани с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем
и не обезпечават реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че
неустоечните клаузи са нищожни поради протИ.речие с добрите нрави.
Съдът намира за неравноправни и протИ.речащи на добрите нрави и клаузите,
установяваща задължения за ***ополучателя да заплаща такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент и такси за ограничаване на негативните последици от
просрочие, поради следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК ***орът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски ***,
каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя ***орът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, ***орът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
***а. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019 г.
по т. д. № 1768/18 г. Претендираните от ищеца такси за фиксиран лихвен процент и за
ограничаване на негативните последици от просрочие са свързани именно с
усвояването и с управлението на ***а. Чрез тях се нарушават принципите на
справедлИ.ст и ек***лентност на престациите, от което се налага изводът за
неравноправност на клаузите, с които е уговорено заплащането им.
Съдът намира, че така установената нищожност на отделни клаузи от
процесния договор за *** води до извод за нищожност на целия договор, поради
следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски *** се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по ***а и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за ***,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по ***а изразява общите разходи по
***а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
6
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения ***. В процесния договор за потребителски *** е посочен процент на
ГПР 49,32 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по
***а, а именно – неустойките за неизпълнение на задълженията за предоставяне на
удостоверения за постоянен и настоящ адрес, за предоставяне на удостоверение за
липса на задължения по ДОПК, за предоставяне на съгласие за директен дебит и
таксите за ограничаване на негативните последици от просрочие). Тези задължения
следва да се включат в общите разходи по ***а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
съгласно който „общ разход по ***а за потребителя“ са всички разходи по ***а,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за ***ни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски ***, които са
известни на ***ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за ***, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на ***а, или в случаите, когато
предоставянето на ***а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.
Така уговорените вземания за неустойки и такси безспорно са свързани с договора за
***, доколкото представляват бъдещи разходи по ***а, поради което попадат в
легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да бъдат включени в общия
разход по ***а, което в случая не е сторено. Отделно от изложеното, в процесния
договор липсва изрично посочване на елементите, включени в установения ГПР.
Следователно договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като в него не е отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски ***,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните ***ни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че исковете с право
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от ищцовото дружество на договорно основание, са изцяло неоснователни,
доколкото се установи по делото, че сключеният между страните договор за *** е
нищожен. Отхвърлянето на главните искове налага съдът да разгледа предявените в
условията на евентуалност такива с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
23 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които установи следното:
7
За основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
заплащането на сумата от него и постъпването на същата в имуществения комплекс на
ответника. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
установи наличието на валидно основание за заплащане на тази сума от ищеца в
негова полза.
Установи се от доказателствата по делото, че ищцовото дружество е
предоставило на ответницата по сключения между тях нищожен договор за *** сума в
общ размер от 2200,00 лева, а тя е извършила плащания по ***а в общ размер от
1202,99 лева. Доколкото съдът достигна до извод за недействителност на договора за
***, то съгласно чл. 23 ЗПК ***ополучателят дължи единствено чистата стойност на
***а, която в настоящия случай е в размер на 2200,00 лева, като лихва или други
разходи по ***а не се дължат. Част от така предоставената сума е върната от
ответницата, от което следва, че тя дължи на ищеца единствено разликата между
предоставената в заем сума (2200,00 лева) и заплатената от нея част от заема
(1202,99 лева), т. е. дължи сума в размер на 997,01 лева, за която искът по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
1193,23 лева - да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на лихва за забава,
начислена върху главницата по иска за неоснователно обогатяване, се явява изцяло
неоснователен. От една страна, разпоредбата на чл. 23 ЗПК изрично предвижда, че
недействителност на договор за *** лихви или други разходи по ***а не се дължат. От
друга страна, в случая лихвата се претендира върху сума, платена при липса на
основание. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изискуемостта за връщане на
полученото без основание настъпва още в момента на получаването му, в какъвто
смисъл са и разясненията по т. 7 от ППВС № 1/79 г. За да бъде поставен обаче
длъжникът в забава, е необходима покана, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
(в този смисъл – Решение № 222/03.05.2016 г. по т. д. № 3471/2016 г., ВКС, I т. о.), а по
делото липсват доказателства ответницата да е била поканен да възстанови получената
без основание сума. С оглед изложеното, евентуалният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото право на разноски имат и двете страни. В
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски
в общ размер на 901,78 лева, съразмерно с уважената част от предявените искове, за
държавна такса, депозити за възнаграждение на вещо лице и особен представител и
заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски в полза на ответника не следва да се
присъждат, доколкото не се установява същият да е сторил такива в хода на
8
производството.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „*** ***“ АД,
ЕИК: ***, срещу Н. М. ***, ЕГН: **********, главни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Н. М.
*** да заплати на „*** ***“ АД сумата от 1193,23 лева - главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от
134,25 лева - договорна лихва за периода от 01.11.2021 г. до 01.11.2022 г., сумата от
230,16 лева - такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, сумата от 54,80 лева -
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за
постоянен и настоящ адрес, сумата от 54,80 лева - неустойка за неизпълнение на
задължения за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК,
сумата от 216,46 лева - неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит;
сумата от 135,00 лева - начислени такси за ограничаване на негативни последици от
просрочие, и сумата от 26,65 лева - лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до
01.11.2022 г., всички дължими по сключен между страните Договор за паричен заем
„***“ от 01.11.2021 г. под формата на ***на линия, както и в цялост като
неоснователен предявения евентуален иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 165,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.12.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба, начислена върху платена при липса на
основание сума в размер на 1193,23 лева.
ОСЪЖДА Н. М. ***, ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД на „*** ***“ АД, ЕИК: ***, сумата от 997,01 лева, платена без
основание от „*** ***“ АД на Н. М. *** по сключения между тях нищожен Договор за
паричен заем „***“ от 01.11.2021 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 901,78 лева на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, представляваща сторени от ищеца разноски в хода на първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от предявените искове, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от 997,01 лева до пълния предявен
размер от 1193,23 лева.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10