Р Е Ш Е Н И Е
№ 271
град Горна Оряховица, 05.08.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, седми състав, в публично заседание на тридесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.КАРАГЬОЗОВА
при
секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора .....................,
разгледа докладваното от съдия Карагьозова АНД
№ 183 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Производството е
образувано по жалба на "*****"
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Г.О.и с ЕИК № *****, срещу Наказателно
постановление (НП) № 445883-F486362/04.07.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” - В. Търново в ЦУ на НАП Ж.А.,
с което е наложена имуществена санкция в размер на 800.00 лв., на основание чл.
185, ал.1, във вр. с чл.
185, ал. 2 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н - 18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти /накратко-Наредба № Н-18/. Навеждат се твърдения за
незаконосъобразност на обжалваното НП, обективиращи неговата отмяна. Излагат се
и доводи, според които нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
упълномощения си защитник поддържа подадената жалба и направените в нея
искания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява и излага довод за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателното производство е
образувано след изготвяне на Протокол за извършена проверка №
0361453/13.05.2019г./л.6 и сл. от делото/. Съставен е акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) сер. № F 486362 от 14.05.2019г./л.5/ от Р.Х. (инспектор по
приходите НАП) в присъствието на св.Д.Ц. и И.С./СЗ 16.06.2020г.-л.43/.
При описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено било прието, че на 13.05.2019г. в 11:15
часа е извършена проверка на търговски обект, а именно заведение/кафе-бар/,
находящо се гр.Г.О.на ул.”****” № 39, стопанисвано от "*****" ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Г.О.и с ЕИК № *****.
При проверката било установено, че
фактическата наличност в касата на обекта била в размер на +56,00 лв.,
неотразена чрез фискалното устройство като „служебно въведени” в касата суми.
Така била установена разлика между разчетената наличност от ФУ и фактическата
наличност към момента на проверката/73,10лв./.
Обоснован е извод, според който ЕООД-жалбоподател
не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и/или извеждане на пари
във и извън касата/ на ФУ чрез операцията "служебно въведени" или
„служебно изведени” суми.
Констатираното бездействие било квалифицирано
от контролните органи като нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите,
издадена от МФ във връзка с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието и връчен на представляващия
търговеца, който го подписал.
Въз основа на така съставения акт, при
идентично описание на нарушението, обстоятелствата, при които е установено и
посочване на правната му квалификация, на 04.07.2019г. е издадено обжалваното
НП/л.4 от делото/, с което на търговеца жалбоподател, за извършено нарушение на
чл. 33, ал.1 Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, е
наложена имуществена санкция в размер на 800.00 лв., на основание, чл. 185,
ал.1, вр. с чл.
185, ал.2 от ЗДДС. Наказателното постановление е връчено на представляващия търговеца на 15.02.2019 г./разписка-л.4/, а
жалбата против него е подадена на 20.02.2020 г./л.3/ в срок.
В оспореното НП се сочи, че „срещу съставения АУАН няма подадено
възражение”.
От въззиваемата страна не се оспорва, че в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирано възражение от "*****" ЕООД,
което се твърди от ЮЛ-жалбоподател. Следва
да се приеме, че между страните не се спори относно това, че жалбоподателят е
упражнил правото си в тридневен срок от връчване на АУАН да възрази в писмен
вид, като това възражение не е обсъдено от АНО и се сочи в НП, че то не
съществува. Дори да се аргументира извод за допуснато нарушение, касаещо
нарушаване правото на защита/предвид на факта, че има депозирано възражение, но
същото не е обсъдено и съобразено от АНО/, то изводът е, че подобно
нарушение не е от категорията на
съществените доколкото всяко едно от релевираните оплаквания във възражението
би могло да се заяви отново и при разглеждане на делото от съда/в жалбата до
съда/ и да бъдат съобразени сочените обстоятелства, евентуално изключващи
отговорността, на един последващ етап. Не е преградена възможността на
санкционираното лице в тази насока.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и от
разпита на Р.Х., св.Д.Ц. и И.С./СЗ 16.06.2020г.-л.43/. В показанията си
свидетелите потвърждават направените от тях констатации относно извършената
проверка и констатираното несъответствие между фактическата наличност и тази
отразена във ФУ. Свидетелят П.Стефанова посочва, че е работила в "*****" ЕООД като сервитьорка. В
деня на проверката забравила да въведе сума, тъй като била до близкия магазин и
смесила служебни и лични средства. Тези обстоятелства се сочат и в жалбата до
съда.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от лице имащо право на това.
При извършената служебна проверка
съдът намира, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са законосъобразни и хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Нормата на чл.33 ал.1
от
Наредба № Н - 18 за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти /Накратко-Наредба
№ Н-18/, гласи, че:
„извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми”.
Жалбоподателят е
санкциониран със санкцията по чл.185 ал.1 от ЗДДС за нарушаване на разпоредбата
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, според която норма „Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане,
се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“.
Нормата е субсидиарна и
приложима само дотолкова, доколкото е неприложима нормата на ал.1, според която
„На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.“. От контекста на фактите по делото е ясно, че не става въпрос
за неиздаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
За да е формално
законосъобразно наказателното постановление следва да се установи какво
нарушение се претендира от наказващият орган, кой е нормативният текст, от
който това нарушение произтича, и в какво се състои неспазването на този
нормативен текст от страна на субекта, чиято отговорност е ангажирана.
Настоящата инстанция намира,
че НП е формално законосъобразно. Не представлява формална незаконосъобразност
на постановлението непосочването в него на обстоятелството, изискващо се по
чл.185, ал.2, изречение последно от ЗДДС.
Пропускът на описването на това обстоятелство в АУАН се санира при
приложимостта на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН/ и в тази насока е имал
възможност да се произнесе Адм.съд-В.Търново с решение №
336 от 05.12.2018 г. по касационно
наказателно-административен характер дело № 10336 по описа на Административен
съд – Велико Търново за
За конкретния случай е
неприложим института на чл.28 от ЗАНН. В случая се претендира формално
нарушение, като липсата на вредоносен резултат не е сред обстоятелствата, които
са релевантни за степента и характера на обществената опасност. Нормата на
чл.185 от ЗДДС с особена строгост брани нарушенията на разпоредбите, въвеждащи
отчетност за паричните обороти по повод на продажби в търговски обекти, въз
основа на която отчетност фиска установява преките и косвени данъци. Т.е. тази
норма защитава особено важни обществени отношения, осигуряващи както приходите
в бюджета, така и предотвратяващи недобросъвестна конкуренция между изрядни и
неизрядни търговци на дребно. Обстоятелства, които да сочат на обществена
опасност, която да се приеме като пренебрежимо малка в сравнение със
съобразената от законодателя при формулирането на състава, липсват по делото.
Констатираната разлика между
отчетените чрез ФУ парични средства и констатираните налични в касата на
жалбоподателя средства е проява на нарушаването на задължението по чл.33, ал.1
от Наредбата, според която разпоредба в релевантната й към момента на
констатирането на нарушението редакция „Извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми.“. Посоченото задължение е за субект,
опериращ чрез търговски обект по смисъла на чл.118, ал.1 от ЗДДС, какъвто е
жалбоподателя ЮЛ.
Предвид посоченото в състава
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, то вината на съответният субект – търговец е ирелевантна.
Посоченото нарушение е съставомерно по приложената от наказващият орган
разпоредба, доколкото няма доказателства, а и не се поддържа, че нарушаването
на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата по същество е неиздаване на
документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, като нарушаването на тази разпоредба от
Наредбата от друга страна не е довело до укриването на приходи, реализирани
чрез търговията в обекта на жалбоподателя.
В процесното пред настоящата
инстанция постановление е определена имуществена санкция в размер от 800 лв.,
без да са посочени какви критерии са ползвани, за да се определи този размер. Законовопредвидената санкция е от 500
до 2000 лв., като в случая приложими са критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Предвид данните за еднократно нарушаване на разпоредба на Наредбата,
както и предвид характера на нарушението, съдът намира, че за постигане на
целения ефект от налагането на наказанието следва да се определи имуществена
санкция в предвидения от закона минимум.
Относно разноските,
претендирани с молба от 30.07.2020г./л.48/ и при този изход на делото, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100лв. с оглед представителството и явяването на процесуален
представител в две съдебни заседания.
Водим
от горното и на осн. чл.
63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 445883-F486362/04.07.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” - В. Търново в ЦУ на НАП Ж.А., като за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н - 18, налага на
"*****" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Г.О.и с ЕИК № *****, имуществена санкция от 500 лв. на основание
чл.185 ал.1,вр. ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА "*****" ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Г.О.и с ЕИК № ***** ДА ЗАПЛАТИ юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лв. в полза на отдел „Оперативни дейности” - В. Търново в
ЦУ на НАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн.срок от съобщенията
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: