Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе,
04.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение в публичното
заседание на 15 юни през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА.
при секретаря...
................... М.П. ................................................................................................
и в присъствието на прокурора..............................................................................................................................................................................
като разгледа докладваното от председателя
Т.дело ¹ 297
по описа за 2015 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Искат е с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ.
Постъпила е искова молба от „у.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.С.,район К. с.,***,представлявано
от управителя А. Н. Р.,чрез адв.С.Б. САК,със съдебен адрес ***,с Булстат
*** с адрес гр.В.,***,представлявана от к. Г. А. Г. с цена на иска 800000 лева.Твърди,че на 31.01.2-12г. О.В. чрез к. Г. Г. е издала запис на заповед,с
която безусловно и неотменимо се е задължила да заплати на Сдружение „Л.“ с
Булстат *** сума в размер на 1344950 лева.Падежът на същата е 13.01.2012г. и е
посочено изрично,че е издадена без протест.На 16.01.2012г.записът на заповед е
джиросан от Сдружение „Л.“,представлявано от изпълнителния директор К. Г. в полза на
ищеца „у.“ ЕООД ЕИК ***.Джирото е извършено редовно съобразно изискванията на чл.466 и
сл.от ТЗ и са прехвърлени всички права по записа на заповед.На 10.05.2013г.
въз основа на джиросания запис на заповед и по реда на
чл.417 от ГПК ищеца е отправил заявление до РРС за издаване заповед за
незабавно изпълнение за сумата 36000 лева от общия размер на запис на заповед
от 1344950 лева.Образувано е ч.г.д.№2790/2013г. на РРС
и съдът е разпоредил О.В. да заплати на „у.“ ЕООД сумата
36000 лева и е допуснато незабавно изпълнение на заповедта.Издаден е
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.О.В. е подала
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и в
законоустановения срок ищцовото дружество е предявил иск по чл.422 ГПК за
установяване съществуване на вземането
от 36000 лева,представляващо част от вземането 1344950 лева.По исковата
молба е образувано г.д.№744/2013г. на РОС и с Решение
№832/06.12.2013г. съдът е признал за установено
съществуване на вземане на „у.“ ЕООД спрямо О.В. дължимо по запис на заповед в
размер на 36000 лева,дължимо от общата сума 1264950 лева.Това решение е
обжалвано и е влязло в сила.С покана на „у.“ ЕООД от 25.09.2015г.,връчена на О.В. на 28.09.2015г. е представен отново на
ответника процесния запис на заповед и е отправена покана за заплащане на
дължимата сума по него.Ответника не е направил плащане.По процесния запис на заповед
от 1344950 лева О.В. е заплатила 180000 лева с ДДС извънсъдебно и 36000 лева по
г.д.№744/2013г.на РОС.Това обуславя правния интерес по водене на настоящото
дело.Твърди,че са налице предпоставките на чл.534 ал.1 от ТЗ,тъй като е налице
неоснователно обогатяване от ответника,тъй като е спестил разходи за погасяване
на задължението си към ищеца.Моли съдът да осъди О.В. да му заплати сумата
800000 лева,представляваща частичен иск от общия размер на главницата 1128950
лева като неоснователно обогатяване по запис на заповед,издаден от О.В. в полза
на Сдружение „Л.“ ,която е джиросана в полза на ищеца.Претендира и заплащане на
законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба и разноски по
делото.Представя писмени доказателства и моли да се изиска и приложи
г.д.№744/2013г. на РОС.
Ответника О.В. чрез пълномощника адв.Й.Д. *** е подал в срок
отговор на исковата молба,с който оспорва изцяло
предавения иск по основание и размер.Счита същия за
незаконосъобразен,необоснован и недоказан.За да се стигне до безспорния идвод
дали е налице неоснователно обогатяване по чл.534 от ТЗ съдът следва да
изследва дали е налице действителен менителничен
ефект,в каква каузална връзка се намира същия и страда ли от пороци.С Договор
за инженерингови и консултантски услуги от 12.05.2008г. между О.В. и Обединение
„с.в о. п. Л.“ на последния е възложен да изготви срещу заплащане „И. в. п.,О.В.,град В.“ п отделни
компоненти.Договореното възнаграждение съгласно чл.33 от Договора възлиза на
1594950 лева,договорени са и обезпечения за вземанията.На 13.01.2012г. между
страните е сключено извънсъдебно споразумение,с което
се регламентира подробно задължението на О.В. и начина на изплащане.Съгласно
чл.3 от това споразумение дължимата сума е в размер на 1344950 лева и
погасяването на дълга става по 30000 лева без ДДС на всяко тримесечие.За
обезпечение на дълга е издаден запис на заповед за дължимата сума и е вписан
особен залог върху настоящи и бъдещи вземания..В изпълнение
на това споразумение О.В. е извършила 5 бр.банкови преводи всяка една за сумата
36000 лева с ДДС.На 23.05.2013г. между О.В. и
Сдружението се постига съгласие
Споразумението от 13.01.2012г. да се прекрати,считано
от тази дата,уредени са всички финансови отношения и не се дължат такива за в
бъдеще.Съгласно чл.11 от това Споразумение Сдружение „Л.“ е поело задължение да
не предприема принудителни действия по реда на ГПК до подписване на окончателно
извънсъдебно споразумение,каквото не е направено,а то има силата на закон и при
прехвърляне на вземането.Счита,че извършеното джиро е в противоречие с клаузите
по договора от 13.01.2012г. и то е недействително.Между О.В. и Сдружение „Л.“
има два идентични договори и два броя записи на заповед за идентични суми и
считат,че всички извършени действия по първия договор нямат правна
стойност.Съгласно чл.486 ал.2 от ТЗ падежа за плащане на менителницата следва
да бъде посочен ясно и по начин да не буди съмнение.Издателя в настоящия запис
на заповед е поел да плати на датата на издаване и едновременно с това при
представяне записа,т.е.поетото задължение е с неясно определен падеж,поради което
същият е нищожен.Правят доказателствени искания.
С
допълнителна искова молба ищеца заема становище ,че с
Договор за инженерингови и консултантски услуги от 12.05.2008г. О.В. възлага,а
Сдружение „Л.“ приема да изготви срещу възнаграждение 1594950 лева без ДДС „И. в. п.,О.В. гр.В.“.Ответника е
дал съгласие „у.“ ЕООД да участва като подизпълнител
на сдружението и се е задължил да залага в разходната част на годишния си
общински бюджет всички плащания по този договор като те не са обвързани с
действия от МОСВ.С Договор за инженерингови услуги №03-А/15.05.2008г. Сдружение
„Л.“ възлага,а ищцовото дружество приема да изпълни
срещу възнаграждение 1344950 лева без ДДС“И. в. п. О.В. град В.“.Ищеца не се е ангажирал с одобряване проекта в МОСВ
и няма обвързване на плащанията от осигуряване финансиране на О.В..С двустранно подписан приемо-предавателен протокол №2 от
07.07.2008г. Сдружение „Л.“ предава,а О.В.
приема без забележки и одобрява изработения проект „И. в. п., О.В. гр.В.“,а в последствие
е приет и от О. с..Въз основа на така приетия проект е издадено Разрешение за строеж №6 от
27.02.2009г.На 13.01.2012г. между Сдружение „Л.“ и О.В. е сключено извънсъдебно
споразумение,където е констатирано,че вземането по договора на сдружението е в
размер на 1700062.26 лева,от които 1344950 лв.главница и остатъка лихви.По
силата на това споразумение Сдружение „Л.“ се задължава да преработи проекта съгласно
изискванията на МОСВ.С него се сконтират лихвите и се приема,че дълга на О.В. е
в размер 1344950 лева.За тази сума О.В.
издава в полза на Сдружение „Л.“ запис на заповед.В резултат спиране плащанията от страна
на О.В. ищеца е инициирал процедура по събиране на част от вземанията си по
джиросания в негова полза запис на
заповед издаден на 13.01.2012г. от ответника в полза
на Сдружение „Л.“.По образуваното гр.д.№744/2013г. Русенският окръжен съд е
приел,че по този запис на заповед О.В. дължи на ищеца сумата 36000 лева
частично от дължимата главница в размер на 1264950 лева и това решение е влязло
в сила.Във връзка с отговора на исковата молба счита,че в производството по
чл.534 от ТЗ не се изследва степента на обедняване и обогатяване.По цитирания
договор от 12.05.2008г. Сдружение „Л.“ е изпълнило задълженията си,а ответника
не е извършил плащанията си за това,във връзка с което е издаден запис на
заповед.Тази зависимост е била изследвана от Русенския окръжен съд с влязло в
сила решение.Оспорва твърдението,че джиросването е било извършено с цел да се
лиши О.В. да защити правата си.Твърдението,че Сдружението е поело задължение
със споразумение да не търси правата си по реда на ГПК е
незаконосъобразно,защото е недействителен отказа от процесуални права.Падежа в
записа на заповед е ясно посочен,а използваната дума представяне следва да се
чете предявяване и той съществува самостоятелно като абстрактна
сделка.Представя писмени доказателства.
С допълнителен
отговор на исковата молба ответника заявява,че
поддържа тезата за недобросъвестност на джиратаря в лицето на ищеца.Оспорва
твърдението на ищеца,че са предали с Протокол №2/2012г. от
26.06.2012г. цялата проектна документация допълнително
преработена.Този протокол е бил подписан от з..к. Д. Д.,а пълномощия по
чл.39 ал.2 от ЗМСМА упълномощен от кмета е бил з..к. И. С..Допълва доказателствените искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
По
делото са представени заверени преписи от договори и споразумения /л.74-118 от
дселото/ и от тях се установява,че по силата на Договор от 12.05.2008г. за
инженерингови и консултантски услуги,О.В. е възложила на Обединение „“с.в о. п.
Л.“ изготвянето на ингериран воден проект.Възложителя се е съгласил да плати
възнаграждение от 1594950 лева,при условията на отложено плащане на дата на
падежа 31.07.2009г. по банков път /т.34 от договора/.Вземането по договора е
обезпечено с „особен залог върху вземания“,учереден с Договор от 12.05.2008г.-
бъдещи вземания на О.В. по оперативна програма „Околна среда“ и вземания за
местни данъци и такси.С Договор за цесия от 04.08.2008г. вземането на Сдружение
„Л.“ е прехвърлено на „СИБАНК“ АД,за което о. е уведомена писмено,съгласно
чл.99 ал.3 от ЗЗД.С Договор за цесия от 29.12.2009г. „СИБАНК“ АД е прехвърлила
на Сдружение „Л.“ като цесионер частично вземанията си от О.В. в размер на
1344950 лева с дължимите лихви след датата на падежа-31.07.2009г. /чл.2,т.2/.За
този договор О.В. е получила уведомление.Представено е Извънсъдебно споразумение
от 13.01.2012г. подписано в гр.В. /л.175/,сключено между Сдружение „Л.“ и О.В.,с
което страните са се съгласили,че вземането на Сдружение „Л.“ към датата на
сключването възлиза на1700062.26 лева главница и лихви.В чл.2 е предвидено,че
Сдружение „Л.“ сконтира вземането си,като отписва от дълга на О.В. сумата
63123.73 лева лихви натрупани до 3012.2009г. и 291988.53 лева лихви
натрупани до 31.12.2011г.След
направеното сконтиране дългът е в размер на 1344950 лева /чл.3/,който следва да
бъде погасяван,като О.В. следва да заплаща регулярно по 30000 лева без ДДС на
всяко тримесечие от 15.01.2012г.По делото са представени 5 бр.заверени преписи
от фактури,с които О.В. е извършила тримесечни регулярни плащания по 30000 лева
без ДДС или 36000 с ДДС /л.183-200/.На 13.01.2012г. е издадена Запис на заповед
с падеж 13.01.2012г. с издадел О.В.,с която безусловно и неотменимо се е
задължила срещу представяне без предявяване за плащане и без протест да заплати
на Сдружение „Л.“ 1344950 лева.Този Запис на заповед е джиросан на 16.01.2012г.
от поемателя Сдружение „Л.“ на ищеца „у.“ ООД.Преди това на 07.07.2008г. в
гр.В. е съставен Предавателно-приемателен протокол №2 по Договор за
инженерингови и консултантски услуги от 12.05.2008г. между О.В. и Сдружение „Л.“,с
което възложителя одобрява изцяло и приема без забележки проекта „И. в. п.,О.В.,гр.В.“
и на 27.02.2009г. е издадено Разрешение за строеж на този обект/л.162-164/.Със
Споразумение от 23.05.2013г.О.В. и Сдружение „Л.“ е постигнато съгласие
действието на споразумението от 13.01.2012г. да се прекрати,считано от
23.05.2013г.,като е посочено,че са уредени всички финансови отношения и
страните не си дължат никакви парични суми.По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза.
При така релевираните от
страните доказателства, съдът прави следните правни изводи: С оглед
разпоредбата на чл.534, ал.1 ТЗ приложима в отношенията между страните, когато
приносителят на записа на заповед изгуби правата си да предяви прекия иск по
чл.531, ал.1 ТЗ поради изтекла давност или неизвършване на необходимите
действия за запазване правата по тях, той може да иска от издателя сумата, с
която се е обогатил в негова вреда.Този иск е предявен от ищеца в срока по
чл.534 ал.2 от ТЗ,ценната книга се държи от него,поради което е допустим.По
делото е представен заверен препис на Запис на заповед с дата и място на
издаване 13.01.2012г. гр.Ветово,падеж 13.01.2012г. с издадел О.В.,с която
безусловно и неотменимо се задължава срещу представянето и без предявяване на
плащане и без протест да заплати на Сдружение „Л.“ сумата 1344950 лева и същата
е подписана от к. Г. Г..Записано е и мястото на плащане- „СИБНК“ АД в гр.В..Съдържанието
и отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ и е налице редовен от външна страна
менителничен документ,който удостоверява подлежащо на изпълнение парично
задължение.Неоснователно е възражението на ответника,че падежът не бил ясен.Напротив,много
точно е изписан падежа-13.01.2012г. и няма пречка той да съвпада с датата на
издаване.Няма пречка,че в записа на заповед е използвана думата представяне,тъй
като в настоящия случай ценната книга е представена на ответника с покана за
плащане,връчена му на 28.09.2015г. и не е последвало погасяване на ефекта.На
16.01.2012г. Сдружение „Л.“ е джиросал настоящия запис на заповед от
13.01.2012г. за сумата 1344950 лева на „у.“ ООД.Същото е написано на гърба на
записа на заповед и е подписано от джиранта,поради което отговаря на
изискванията на чл.468 от ТЗ.Джирото е едностранна,абстрактна формална сделка
вследствие на която правата по джиросана ценна книга се прехвърлят от джиранта на джиратаря и го
легитимира като кредитор на вземането,инкорпорирано в ценната книга.Следователно
то легитимира ищеца като кредитор в
процесния запис на заповед.Искът по чл.534 ал.1 от ТЗ е иск за неоснователно
обогатяване,но той се различава съществено от исковете по чл.55-59 от ЗЗД и за
неговата основателност не е необходимо да се изследва въпроса за наличието на
разместване на имуществени блага от патримониума на едната страна в
патримониума на другата,т.е.за степента на обедняване и обогатяване и съотношението
между тях,тъй като такова разместване няма,предвед специфичността на
менителничните правоотношения.Налице е задължителна практика на ВКС,постановена
по реда на чл.290 и сл.от ГПК,обективирана в Решение №90 от 10.09.2012г. на ВКС
по т.д. №431/2011г., 2 т.о.,Решение №31 от 05.04.2012г. на ВКС по
т.д.№55/2011г. 2 т.о.Ответника като длъжник е напрравил възражения,произтичащи
от каузалните правоотношения със Сдружение „Л.“.Възражения по чл.465 и 473 ал.2
от ТЗ са противопоставими на ищеца като джиратар само ако той е
недобросъвестен.Недобросъвестността трябва да съществува към момента на
придобиване на менителничния документ.В случая ищеца не е недобросъвестен
приносител на запис на заповед.Това е така,тъй като записът е джиросан на
16.01.2012г.когато няма задължение на ответника по каузалното правоотношение с
джиратаря.Към датата на джиросване на записа на заповед джирантът /Сдружение Л./
е бил кредитор на ответника /О.В./,както по записа на заповед,така и по
каузалното правоотношение.По делото не са представени доказателства,които да
водят до други изводи.Представеното споразумение от 23.05.2013г.,с което
страните по договора за инженерингови и консултантски услуги са се съгласили,че
финансовите отношения между тях са уредени и не съществуват парични вземания е
без достоверна дата и е непротивопоставимо на ищеца.От устните обяснения на
вещото лице в съдебно заседание се установява,че в счетоводството на О.В. е
осчетоводено задължение на ответника към Сдружение „Л.“ на основание договор за
цесия и последващи споразумения в размер на 1344950 лева,като погасени са
отразуни 150000 лева,а в задбалансовата сметка „Просрочени задължения към
доставчици“ са в размер на 1194950 лева и това е станало въз основа
споразумението от 23.05.2013г.От изложеното по-горе съдът счита,че иска така
както е предявен е основателен.Между страните по това дело и на база същите
доказателства е било образувано в Русенския окръжен съд г.д.№744/2013г. с
правно основание чл.422 от ГПК,потвърдено с решение по в.г.д. №83/2014г. на
Апелативен съд-В.Търново и по част от възраженията пред тази инстанция същият
се е произнесъл в мотивите /двете приложени към настоящото дело/. Относно неговия размер съдът
съобрази заключението на съдебно-счетоводната експертиза.Съгласно същата по
процесния запис на заповед О.В. 5 броя плащания в периода 2012г.-09.01.2013г.
за общата сума 150000 лева към Сдружение „Л.“.Освен това е извършила плащане
въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№744/2013г. на Русенския окръжен
съд по изп.д.№4481/2013г. на ЧСИ Б. в размер на 36000 лева на „у.“ ЕООД.Към
датата на заключението-07.06.2016г.остава задължение на О.В. по Запис на
заповед от 13.01.2012г. в размер на 1158950 лева.Следователно,иска предявен
частично за сумата 800000 лева от „у.“ ЕООД срещу О.В. следва да бъде уважен
изцяло със законната лихва върху тази главница от завеждането на исковата
молба-28.10.2015г.,както и да бъдат присъдени направените разноски по делото от
ищеца в размер на 65180 лева-държавна такса и адвокатски хонорар,за което е
представен списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Окръжният
съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА О.В. с булстат ***
с адрес гр.В.,обл.Р.***представлявана от к. Г. А. Г. да ЗАПЛАТИ на „у.“ ЕООД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,район К. с.,***,представлявано
от управителя А. Н. Р. сумата 800000 лева ,представляваща частичен иск от общия
размер на главницата 1128950 лева,дължима като неоснователно обогатяване по
Запис на заповед от 13.01.2012г.,ведно със законната лихва,считано от
28.10.2015г. до окончателното и заплащане,както и направените съдебни разноски
по делото в размер на 65180 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: