О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№...............
гр.София, 28.05.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Маргарита
Апостолова
Като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр.дело № 15369 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.140 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.Л.Х. и Г.З.Х. обективно
съединени искове, с които се претендира осъждане на А.И.-гражданин на Р.К. да
заплати на първия ишец сума в размер на 17977,50евро-главница и
1986евро-мораторна лихва, за периода от 27,10,2014год. до 27,11,2015год., а на
втори ищец сума в размер на 5992,50евро-главница и 662,00евро-мораторна лихва,
за периода от 27,10,2014год. до 27,11,2015год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се доводи ищците да са наследници по закон на А.З. Х., починала на 04,10,2014год. Приживе А. Х. и А.И. съвместно са били титуляри на банкова сметка ***„Р.Б.Б.“ АД. След смъртта на наследодателката банковата сметка е с наличност от 47925,17евро, която е изтеглена от ответницата на 27,10,2014год. като сметката е закрита. Поддържат да притежават общо ½ част от изтеглената сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Заявено е възражение за липса на международна компетентност на българския съд.
След становище на настоящия състав за липса на международна компетентност изложено в определение от 01,11,2016год. и по задължителни указания на САС, дадени с определение №770/07,03,2017год., постановено по дело №118/2017год., ТО, 9 състав, по делото е дадена възможност на ищцовата страна да ангажира доказателства сочещи на местоживеене ***.
Приложените допълнително доказателства са приходни квитанции на името на ответника от м.06,2011год, м.05,2012год., м.05,2013год., от които е видно извършено плащане на данък недвижим имот и такса битови отпадъци за имот в гр.София, ул.757, Овча купел №26, ап.4, ет.1. Приложени са квитанции от 01,12,2012год., 14,07,2013год. и 03,11,2013год., от които е видно плащане на такса вход. Приложена е декларация от П.Р.М., съсед на имота, в която се сочи, че познава А.И. като съсед и същата е „пребивавала, шумно и забележимо в имота в рамките на честите си престои в България“.
От извършената служебна справка от СГС от МВР, Дирекция „М.“ се установява за ответника да липсват данни за регистрирано пребиваване на територията на Република България съгласно чл.7, ал.1 от ЗВПНРБНГЕС. Не се установява регистрация на трудово правоотношение /справка НОИ/. Представени са доказателства от ответната страна за плащани осигурителни вноски в Р.К. по социална осигуровка 428528 за периода до 2010год., след който момент лицето е безработно.
Така събраните доказателства, съдът намира да не обосновават различен извод от изложения в определение от 01,11,2016год., а именно:
Приложимото право касаещо международната компетентност на съда се определя от Регламент ЕС 1215/2012год. на Европейския парламент и съвета от 12,12,2012год., в сила от 10,01,2015год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, с чл.80 от заключителните разпоредби на който се отменя Регламент 44/2002.
Регламентът
предвижда различни основания за международна компетентност, които се прилагат
при наличието на точно определени предпоставки и могат да бъдат обособени в
няколко групи изключителна компетентност
/чл.24/, мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/, споразумение за избор на
съд /пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по застрахователни,
потребителски и трудови договори , обща компетентност /чл. чл.4/, специална
компетентност /раздел 2, чл.7/.
В процесния случай не е налице изключителната компетентност, която се определя
от предмета на спора, а не от местоживеенето на страните по него. Мълчаливото
учредяване на компетентност предполага неоспорване на компетентността на
сезирания съд от страна на ответника, какъвто не е настоящият случай, тъй като изрично
в отговора на исковата молба се релевира възражение за липса на международна
компетентност на българския съд. По делото липсват данни за сключено между
страните пророгационното споразумение по смисъла на чл.25, с което страните
постигат съгласие/доколкото липсва основание за прилагане на изключителна
компетентност на съда/, за международно компетентния съд.
Наведените от ищеца твърдения не сочат на спор относно сключен застрахователен, потребителски или трудов договор /раздели 3, 4 и 5/. Напротив сочи се на доводи за неоснователно обогатяване. Според настоящия състав не е налице изключение приложението на регламента на осн.чл.2, б.“А“ сочещ на неприложимост на регламента по отношение на гражданско състояние, правоспособност и дееспособност на физически лица, имуществени права произтичащи от брачни отношения, завещание и наследяване. Изложената фактическа обосновка обосновава извод не за права произтичащи от настъпилото наследяване-спор между наследници относно наследствени квоти, място на откриване на наследството, делба и др., а за неоснователно обогатяване във връзка с открито наследство по повод оставена в наследство парична сума. Съобразно изложеното следва да намери приложение правилото на общата международна компетентност на сезирания съд съгласно чл. 4 от Регламент № 1215/2012. Според визирания текст, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава –членка, независимо от тяхното гражданство се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Т.е. ако ответникът в настоящото производство има местоживеене *** като гражданството е без значение, българският съд ще бъде компетентен съгласно посочената разпоредба. От приложеното становище с молба от 18,08,2016год. и доказателства-приложени с молба от 15,09,2016год. е видно, че А.И. е с регистриран адрес и местопребиваване/местоживеене/ в Р.К.. Преценката на местожителството на ответника се извършва на основание чл.62 от Регламент 1215/2012год., аналогичен на чл.59 от Регламент № 44/2001 на ЕП и съвета.
Съгласно чл. 62 преценката дали една страна има местоживеене в държавата – членка на сезирания съд става въз основа на нейното вътрешно право. В българското вътрешно право няма легално определение на термина „местоживеене” или „местожителство”. Законът за гражданската регистрация предвижда връзка между определено физическо лице и държава, чрез регистрация на постоянен и настоящ адрес, чиято функция е посочена в чл.93, ал. 1 ЗГР и чл. 94, ал. 1 ЗГР. Местоживеенето по смисъла на чл. 4, във връзка с чл. 62 от Регламент № 1215/2012 в България следва да се преценява съобразно настоящия адрес по смисъла на чл. 94 ЗГР. / Опр. №886/09,11,2011год. на ІІ ТО, по т.д.№130/2011год. на ВКС/. Ответникът изрично оспорва международната компетентност на българския съд и представя доказателства за адресна регистрация в Р.К.-Лимасол, А.Л. №1, ОАСИ К.Б. А, ап.303 ПК 3031, считано от 2013год. до 19,08,2016год. Фактът, че дадено лице притежава недвижим имот в държава членка на ЕС не сочи на местоживеене в същата. Закупуването на имот би могло да е обосновано поради множество фактори, включително с инвестиционна цел, поради което установяването на местоживеенето подлежи на самостоятелна преценка. Подобен извод би могъл да се обоснове, в случай, че освен наличие на собствен имот лицето е регистрирано и придобило статут на продължително или временно пребиваващ чужденец в страната, каквото по делото липсва. Липсват и данни за установени за ответника трудови и/или граждански правоотношения в Република България. Обстоятелството, че лицето е плащало данъци и такси за управление на ЕС за собствен в страната имот, не сочи на извод за местоживеене в него. Още повече, че видно от приложените доказателства се установява плащанията за такси вход да са извършвани за периоди от по около шест месеца, а не регулярно всеки месец. Плащането на данъци за имот е веднъж годишно. Що се касае до приложената декларация от П.М., то настоящия състав намира да не може да бъде ценена, но дори да се приеме противното не сочи на местоживеене ***, тъй като сочи, че при пребиваването си в страната ответницата пребивава „шумно и забележимо“ но по време на престоите си в България, а не принципно установено живеене в страната.
От извършената справка от Агенция по Вписванията се установява А.И. да не участва в управлението и собствеността на вписаните търговски дружества. Ето защо от допълнително събраните доказателства не може да се обоснове извод за местоживеене на ответника в Република България.
Видно от представения документ, удостоверяващ постоянното пребиваване на гражданин от страна – членка на ЕС постоянно в Р.К., настоящия състав приема, че съгласно чл. 4 от Регламент № 1215/2012 компетентен да разгледа иска срещу него е съответният съд в К..
С оглед горното Софийски градски съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА гр.д.№15369/2015 год. по описа на СГС, ГО І 14 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: