№ 11504
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110127733 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. С. ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. С......, общ. Столична, обл. София (столица) срещу С. И. С. с ЕГН:**********, с
адрес: гр.С.... с която се ответника да бъде осъден да заплати сумите от 10,72 лева, от които
6,85 лева- главница, представляваща стойност на незаплатецата топлинна енергия /ТЕ/ до
топлоснабден имот с адрес гр.С...., аб. № ******/инст.№ ********** за периода 01.05.2020г.
до 31.05.2021г„ ведно със законната лихва от 29.03.2024г. до изплащане на вземането, 2,71
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05,03.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 0,89 лева - главница за периода от 01.03.2021г. до 31.03.2021г„ ведно със
законната лихва от 29.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,28 лева -
лихва за периода от 16.05.2021г. до 05.03.2024г.
Срещу ответника е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, и е образувано ч.гр.д. № 19060/2024г. но по отношение на него
заявлението е отхвърлено тъй като С. И. С. не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България.
Ищецът твърди, че ответника в качеството му на собственик на процесния имот, е
клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
1
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който
оспорва предявените искове. Оспорва качеството си на потребител и размера на доставената
топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Във връзка с направените възражения за недопустимост на производството, следва да
бъде разяснено следното:
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското
правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради
това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява
дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което
се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и
който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
408 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4633/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).
В случая процесуалната легитимация на ответниците произтича от твърденията на
ищеца, че между него и тях е налице облигационно отношение.
Възраженията изведени в отговора на исковата молба са за липса на облигационно
отношение, тоест касаят материалната легитимация на ответниците.
Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно
принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се
определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. №
3306/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).
Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата
молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в
исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази
хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между
обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.
129, ал. 2 ГПК - срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.
Не е такъв обаче настоящият случай, ето защо исковата молба е редовна, а
ответниците са носители на пасивна процесуална легитимация.
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415, ал.1 т.3 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
2
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, и съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че до
процесният имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойностите посочени от
ищеца.
Първият спорен въпрос е дали ответника има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител зависи от две групи факти –
установяването на сключен договор между ищеца или ответника или че ответникът
притежава право на собственост или ограничено вещно право върху процесния имот.
По делото е представено заявление-декларация, подадено от Б. Е. С.а, до ищеца с
която се иска откриване на партида на нейно име.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. На база на
представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Ето защо съдът намира, че между ищеца и Б. Е. С.а са налице облигационни
отношения и същата е потребител на топлинна енергия.
По отношение на ответника в настоящото производство обаче не са налице договорни
отношения тъй като такъв е налице с Б. Е. С.а.
3
Следва да се държи сметка че наличието на сключен договор изключва презумпцията
за наличие на договорна връзка визирана в Закона за енергетиката.
Действително той е собственик на ½ идеална част от процесния имот но доколкото е
налице договор с трето за производството лице то съдът намира, че едниствено тя е
отговорна за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.
Ето защо искът за главница подлежи на отхвърляне.
На отхвърляне подлежат и акцесорните искове да главница за услугата дялово
разпределение и мораторните лихви върху двете главници.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С......, общ.
Столична, обл. София (столица) срещу С. И. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С.... искове по
реда на чл. 415, ал.1 т.3 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите от 10,72 лева, от които 6,85 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатецата топлинна енергия /ТЕ/ до
топлоснабден имот с адрес гр.С...., аб. № ******/инст.№ ********** за периода 01.05.2020г.
до 31.05.2021г„ ведно със законната лихва от 29.03.2024г. до изплащане на вземането, 2,71
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05,03.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 0,89 лева - главница за периода от 01.03.2021г. до 31.03.2021г„ ведно със
законната лихва от 29.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,28 лева -
лихва за периода от 16.05.2021г. до 05.03.2024г. за които срещу ответника е отхвърлено
заявлението въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 19060/2024г. по описа на СРС 168
състав. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Т.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4