№ 492
гр. Русе, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В. Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от В. Д. Василев Административно наказателно
дело № 20224520200425 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от ЯВ. ЯВ. ИВ. от гр.Русе против наказателно постановление № 22-
1085-000056/21.02.2022г. на Началника на група при сектор “Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Русе. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление с което
му е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от
ЗДвП, като необосновано и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично,като поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 17.04.2021г. около 11,20 ч. се
движел по по ул.“Стефан Стамболов“ в гр.Русе, управлявайки л.а.”Фолксваген Голф“ с
ДК№ СА 79 82 СХ. Пътно платно се състояло от общо три пътни ленти в една посока за
движение, т.е. движението било еднопосочно. Жалбоподателят се движел в най-лявата
лента по посока на движението, а в средната лента се движел л.а. „Ауди А4“ с ДК № Р 58
76 КМ, управляван от В. И.. Скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя била
89 км/ч, а тази на автомобила „Ауди А4“ била 31,03 км/ч. при ограничение от 50 км/ч при
движение в населено място. В един момент преди кръстовището с ул.“Места“ , която била
отляво по посока на движението и на двете МПС, водачът на л.а. „Ауди А4“ започнал да
навлиза по тази улица от средна лента, извършвайки маневра ляв завой, като не съобразил
1
поведението си с това, че в лявата (му) лента се движи жалбоподателят. Ударът между двете
превозни средства настъпил след изминаване на 18,54 м. от страна на жалбоподателя от
момента в който другият автомобил започнал да навлиза в неговата пътна лента. От момента
на навлизането си в лявата лента до удара л.а“Ауди А4“ изминал разстояние от 6,20 м.
Вследствие на удара автомобилът на жалбоподателя се ударил в къща , а той получил средна
телесна повреда, но поискал образуваното досъдебно производство да се прекрати на
основание чл.343 ал.2 т.2 от НК. След влизане в сила на постановлението на РРП за
прекратяване на досъдебното производство материалите по делото били изпратени на АНО
по компетентност, като в резултат на това било издадено обжалваното наказателно
постановление при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя било
наложено горепосоченото наказание.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на
производството доказателства, вкл. и от изискани от досъдебното производство материали
измежду ,които и назначената автотехническа експертиза.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е основателна.
В административнонаказателнотопроизводство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон.
Неправилността се изразява в това, че жалбоподателя е наказан за нарушение, което не е
извършил.
В случая жалбоподателят е наказан за допуснато нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 от
ЗДвП, т.е. при движение с несъобразена скорост е причинил ПТП.
На първо място следва да се посочи, че не е налице причинноследствена връзка между
скоростта на жалбоподателя и настъпилото ПТП. Единствено е следвало да се ангажира
административнонаказателната му отговорност за превишение на скоростта с от 21 км/ч. до
30 км/ч., т.е. по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Видно от заключението на назначената по делото АТЕ с установената скорост от 89
км/ч настъпването на ПТП от страна на жалбоподателя е било непредотвратимо чрез
спиране (още по-малко чрез намаляване на скоростта). Съществен е обаче и друг извод от
тази експертиза, а именно за него това е било невъзможно и в случай, че се е движил с
разрешената скорост от 50 км/ч от което следва несъмненият извод, че неговото поведение,
респ. това нарушение на правилата за движение не е в причинноследствена връзка с
настъпилото ПТП. Същото е настъпило единствено и само в резултат на грубото нарушение
на правилата на чл.25 ал.2 изр.1 и чл.42 ал.3 пр.последно от ЗДвП от страна на другия
участник в движението. Обобщено казано в случай ,че биха настъпили съставомерни
телесни увреждания за напр. пътник в някое от двете превозни средства или пешеходец в
района на ПТП наказателна отговорност би следвало да се ангажира единствено по
отношение на другия водач, но не и на жалбоподателя, т.е. по отношение на него не е
2
налице никакво, дори и минимално, съпричиняване.
Наказателното постановление страда и от порока, че при налагане на административно
наказание за несъобразена скорост не е посочена стойността на скорост, с която по преценка
на АНО би било избегнато ПТП от страна на жалбоподателя. В случая бланкетното
позоваване на някои от отрицателно действащите фактори по чл.20 ал.2 от ЗДвП не е
обосновано и не съответства на установената фактическа обстановка по делото. Това е така,
защото характера и интензивността на движението към момента на настъпване на ПТП не
са били от естество жалбоподателят да избере скорост значителна по-ниска от нормативно
разрешената от 50 км/ч – видно от протокола за оглед на местопроизшествие ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието , при ясно и слънчево време и суха пътна
настилка.
В случая съдът не може да преквалифицира деянието от чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП в
такова по чл.182 ал.1 т.3 от с.з. на основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, защото е налице
отрицателната предпоставка съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението. Ако се възприеме подобен подход, въпреки че съставът на чл.182 ал.1 т.3 от
ЗДвП е по-леко наказуем от този по чл.179 ал.2 от ЗДвП, това би означавало да се ангажира
отговорността на жалбоподателя върху обстоятелства, които не са му били предявени по
съответния процесуален ред и върху които следва да се гради обвинението и които имат
значение за определяне на фактическия състав на административното нарушение, което е
недопустимо с оглед ненарушаване на правото му на защита.
По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да
бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.631 ал.2 т.1 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1085-000056/21.02.2022г., издадено от
Началника на група при сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на ЯВ.
ЯВ. ИВ. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на
200 лв. за нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3
4