Решение по дело №10134/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1635

гр. Варна, 18.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10134 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба  от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С., чрез пълномощника ѝ юрисконсулт К.Г.В. – М. срещу К.Н.М., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 1499/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3089/2017г. по описа на ВРС:

Сумата от 790.63 (седемстотин и деветдесет лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща дължима главница по договор за кредит „Бяла карта“ № *** г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и К.Н.М.,

Сумата от 64.84 (шестдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.07.2016 г. до 06.10.2016 г.,

Сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща такса разходи за дейност на служител,

Сумата от 97.29 (деветдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.01.2017 г. до 01.03.2018 г., което вземане е прехвърлено по силата на Приложение № 01/13.07.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2014 г. в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ********* (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД - понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД), 

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че на ***г. между „Аксес Файненс“ ООД, като кредитор и К.Н.М. като кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № **** при спазване на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

Съгласно договора, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателя се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Според уговореното между страните, ако кредитополучателя извърши транзакции, които надвишават разполагаемият остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит.

С подписването на договора кредитора предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с № ***, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатен плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, с което изпълнил задължението си да предостави заемната сума, тъй като кредитополучателя можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните подписали и Приложение №2 към договора за кредит – Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта.

Съгласно договореното от страните, кредитополучателя получавал от кредитора месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което било достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на кредитополучателя на интернет страница www.bialakarta.bg, който кредитополучателя се задължил да създаде в срок от два дни от подписването на договора за кредит. Страните се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществяване на личния акаунт на кредитополучателя, който се задължавал да архивира получените документи на дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията.

Кредитополучателят усвоил заемните суми по дати, както следва: 200 лева, на 21.08.2015г., 50 лева на 29.08.2015г., 50 лева на 04.09.2015г., 41.11 лева на 05.09.2015г., 190 лева на 11.09.2015г., 200 лева на 17.09.2015г., 50 лева на 19.09.2015г., 10.30 лева на 21.09.2015г., 29.99 лева на 22.09.2015г., 653.88 лева на 17.10.2015г., 250 лева на 05.11.2015г., 192.40 лева на 18.11.2015г., 50 лева на 23.11.2015г., 300 лева на 25.11.2015г., 200 лева на 05.12.2015г., 50 лева на 12.12.2015г., 200 лева на 30.12.2015г., 40 лева на 03.01.2016г., 50 лева на 14.01.2016г., 120 лева на 12.03.2016г. и 180 лева на 14.04.2016г. или сума в общ размер на 3107.68 лева

Съгласно чл.9 от сключения договор, върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал договорна лихва в размер посочен в договора, която се изчислявала ежедневно върху усвоения размер на кредита. На посоченото основание на ответника била начислена договорна лихва в размер на 340.47 лева за периода от 22.08.2015г. до 06.10.2016г.

В случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на договора, страните договорили задължение на кредитополучателя да представи на кредитодателя  в срок от 3 дни след падежа на задължението обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало за всеки случай на забава на плащане, като неустойката за неизпълнение на това задължение била в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала на 6-то число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание на ответницата била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 840.22 лева, за периода от 06.10.2015г. до 06.10.2016г.

В договора било предвидено още, че ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен освен да представи на Кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, отделно от това да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава на плащането на посочената сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължал на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева на ден за всеки ден до заплащане на сумите. По посочения начин за периода от 06.10.2015г. до 06.10.2016г. на ответницата била начислена сума в размер на 335 лева, като такса разходи за събиране.

Съгласно договора, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат погасени общо 15% от одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо. В случая, предсрочната изискуемост настъпила на 06.12.2016г. и считано от тази дата ответницата дължала заплащане на законна лихва за забава за всеки ден забава върху обшия размер на задължението или общо 109.39 лева за периода от 06.12.2016г. до датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Подписвайки договорът ответницата се съгласила, че след настъпване на предсрочна изискуемост дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.

Сумата погасена от ответницата до предявяване на иска била в общ размер на 3780 лева, с която ищецът твърди да са погасени: лихва за забава в размер на 12.10 лева за периода от 06.12.2016г. до 29.01.2017г., такса разходи за събиране  в размер на 335 лева, неустойка в размер на 840.22 лева, договорна лихва в размер на 275.63 лева и главница в размер на 2317.05 лева.

На 13.07.2017г. било подписано приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания. между „Аксес Файненс“ ООД и ищцовото дружество, с което „Аксес Файненс“ ООД прехвърлило на ищеца процесните вземания.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, по което било образувано ч.гр.д. № 3089/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което породило за ищеца правен интерес от предявяване на исковете.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

В открито съдебно заседание страните не изпращат представител. С писмена молба преди заседанието, ищцовото дружество прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, изразява становище по същество на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 3089/2018г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.

На ***г. между „Аксес Файненс“ ООД и К.Н.М. е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателя предоставил на ответницата кредитна карта с № *** с кредитен лимит 800 лева с валидност две години. Към договора е сключен анекс от ***г., с който срокът на договора е продължен с още 6 години /л.5-15/.

С приложение №1/13.07.2017г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014г. „Аксес Файненс“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си от ответницата К.Н.М., които произтичат от процесния договор от 18.08.2015г. и са описани като усвоена главница в размер на 790.63 лева, непогасена такса инкасатор в размер на 120 лева, непогасена законна лихва в размер на 64.84 лева и лихва за забава към датата на продажбата в размер на 49.72 лева /л.16-22/.

Ответницата е уведомена за сключения договор за цесия от цедента с уведомително писмо от 19.07.2017г., получено лично от ответницата на 24.07.2017г. /л.24-25/.

За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че общия размер на усвоените от ответницата суми са в размер на 3107.68 лева за периода от 21.08.2015г. до 14.04.2016г. Ответницата е извършвала плащания за погасяване на задълженията ѝ по договора в периода от 11.09.2015г. до 29.11.2016г., които са в общ размер на 3780 лева. От постъпилите суми в общ размер на 3780 лева, в счетоводствата на ищеца и на праводателя му са отбелязани погасяване на задължения за главници в размер на 2317.05 лева, договорни лихви в размер на 275.63 лева, разходи за събиране в размер на 335 лева, неустойка в размер на 840.22 лева и законна лихва в размер на 12.10 лева. След приспадане на извършените погасявания, според данните в счетоводството на ищеца, размерът на непогасените задължения по договора бил 790.63 лева главница, 64.84 лева договорна лихва за периода от 20.08.2015г. до 10.06.2016г., 49.72 лева законна лихва за периода от 06.10.2016г. до 13.07.2017г. и такса събиране в размер на 120 лева или обща стойност на дълга 1025.19 лева. Допълнителната лихва за забава върху главница в размер на 790.63 лева за периода от 14.03.2017г. до 01.03.2018г. вещото лице е определило в размер на 50.73 лева. Към заключението е представена в табличен вид справка за задълженията, плащанията и остатъкът по процесния договор /л.67-72/.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено, обосновано и неоспорено от страните по делото.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно изложените от страните твърдения, с доклада по делото е разпределена тежестта на доказване на спорните факти в производството. За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество бе да докаже сключването на ***г. между „Аксес Файненс“ ООД, като кредитор и К.Н.М., като кредитополучател договор за кредит „Бяла карта“ с № ***, преди сключване на договора за кредит, кредитодателя е предоставил на ответника преддоговорна информация, включително и Общи условия, ответникът да е усвоил заемните суми по посочения в исковата молба начин, претендирания от ищеца размер на задълженията /главница, лихви, такси и разноски/ математически е правилно изчислен съгласно относимите правила на договор към датата на завеждане на заповедното производство, както и придобиването на процесните вземания посредством посочените в исковата молба договор за цесия и надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Ответницата не е представила отговор на исковата молба, не е въвела твърдения за правоизключващи и правопогасяващи факти по отношение на претендираните вземания и по тази причина не е разпределена тежест за доказване на такива факти от нея.

Изрично с доклада по делото съдът е обявил на страните, че следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато те са свързани с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, като е предоставена възможност страните да изложат твърдения и/или ангажират доказателства по отношение съответствието на клаузите по договора със закона и добрите нрави в срок не по-късно от първото по делото заседание

Сключването на процесния договор се установява от представеното по делото заверено за вярност копие, което не е оспорено от ответницата. Част от сключения договор е представеното от ищеца приложение 1 – условия за ползване на международна платежна карта, което също е подписано от ответницата.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установи също сключването на договор за цесия с предмет процесните вземания, както и надлежното уведомяване на ответницата за сключения договор за цесия.

По предсрочната изискуемост:

Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).

Действително, с оглед качеството на кредитодателя и вида на сключения договор, приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно договорите за заем за потребление (чл.240 - 241 ЗЗД). В ЗПК е дадено разрешение на въпроса за последиците при предсрочно погасяване на кредита, но не се съдържа уредба за обявяване на предсрочна изискуемост.

Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия, с оглед липсата на изрична уредба в ЗПК. Това тълкуване на изискванията за настъпване на предсрочната изискуемост следва да се прилага не само за задължения по договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

Отделно от горното в самия договор в чл.22, ал.1 е предвидено право на кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем, като обявяването на предсрочната изискуемост е предвидено да се извърши по някой от начините посочени в чл.28 от договора касаещ начина и адресите на кореспонденция между страните. В този смисъл в самият договор за кредит е предвидено предсрочната изискуемост да настъпи след като кредиторът реши да упражни това свое право и уведоми кредитополучателя за това по някой от предвидените в договора начини.

Доколкото установителният иск по чл. 422 ГПК има за предмет установяване само на притезанието, за което е издадено вече изпълнително основание, извън предмета му остават всички други правопораждащи факти, освен посочените в заявлението. В този смисъл и обстоятелствената част на допустимия установителен иск се свежда само до първия елемент от фактическия състав за пораждане на вземането. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. По делото липсват доказателства, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По размерът на претендираните вземания, правените от ответницата плащания и служебното задължение на съда да следи за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато те са свързани с противоречие на закона или на добрите нрави:

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи размерът на внасяните от ответницата суми и как същите са осчетоводени за погасяване на задълженията ѝ по договора за кредит.

От плащаните от ответницата суми са осчетоводявани погасяване на задължение за неустойка по чл.16, ал.1 от договора в размер на 840.22 лева, както и за разходи по събиране в размер на 335 лева, като отделно в настоящето производство се претендира и установяване дължимостта на вземане в размер на 120 лева такса събиране.

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и  нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Съгласно договора за кредит, неустойка се дължи, в случай, че кредитополучателя (т.е. потребителят) не заплати текущото си задължение на падежа и в 3-дневен срок след падежа не предостави обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на физическо лице отговарящо на определени условия. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,  което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. 

На последно място, по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

 В договора е предвидено, че при забава на плащане на текущо задължение кредитополучателят дължи разходи за забава в размер на 2.50 лева на ден до заплащане на сумата или до предоставяне на допълнително обезпечение, а при настъпване на предсрочната изискуемост дължи също еднократно сума в размер на 120 лева, включваща разходи на кредитодателя за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задълженията. Според текста на договора не се касае до такси, като цена на услуга предоставяна от кредитодателя, а до сума, която се дължи автоматично при забава или предсрочна изискуемост, без срещу нея кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. В най-добрия случай тя цели да покрие евентуално допълнително положени от него усилия по събирането на кредита. Същевременно съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Така с уговарянето на допълнителни задължения, които възникват при забава на потребителя, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника и срещу което не се предоставя допълнителна услуга на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл.33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Освен това описаните разходи на кредитодателя по естеството си са породени от  действия по управление на кредита. Поради това заплащането им от потребителя, съответно претендирането им със заявлението, противоречи и на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Внесените от ответницата суми са в общ размер на 3780 лева, като посочената сума надвишава общия размер на дължимите от нея задължения за главница и договора лихва по договора, поради което и ответницата е изпълнила задължението си по договора и исковите претенции спрямо нея се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Отразяването в счетоводствата на ищеца и на неговия праводател, че постъпилите суми са за погасяване на вземания по договора, които са уговорени с нищожни клаузи се обвързва ответницата, като внесените от нея суми следва да се отнесат за погасяване на действителните и задължения по процесния договор.

Ответницата не е направила искане за присъждане на разноски и не е представила доказателства за действително направени разноски, поради което и разноски между страните не следва да се присъждат.

Водим от горното, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу К.Н.М., с ЕГН ********** и адрес *** обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 1499/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3089/2017г. по описа на ВРС:

Сумата от 790.63 (седемстотин и деветдесет лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща дължима главница по договор за кредит „Бяла карта“ № *** г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и К.Н.М.,

Сумата от 64.84 (шестдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.07.2016 г. до 06.10.2016 г.,

Сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща такса разходи за дейност на служител,

Сумата от 97.29 (деветдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.01.2017 г. до 01.03.2018 г., което вземане е прехвърлено по силата на Приложение № 01/13.07.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2014 г. в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ********* (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД - понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД), 

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: