РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Павликени, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ в публично заседание на
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело №
20214140100329 по описа за 2021 година
Производството по обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.4 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К. М. Б. излага в исковата си молба, че е внук на лицето З. К. К., починала на
***2017г. при настъпило ПТП на път III-***км, причинено от К. К. Б. с ЕГН ********** при
управлението на лек автомобил Рено Меган *** с рег №***. Твърди, че вината за ПТП е
установена, тъй като е образувано наказателно производство, приключило с влязла на
31.01.2018г присъда по НОХД №***/2017г по описа на ВТОС за престъпление по чл.343а,
ал.1 б. „б“ вр. чл. 343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр. чл.20, ал.1 и ал.2, изр. 1 от
ЗДвП с която К. Б.а е призната за виновна. Счита, че с деянието Б.а е осъществила и деликт
в гражданскоправен аспект. Същевременно ответното дружество било застраховател по
застраховка „ГО на автомобилистите“ на МПС, управлявано от Б.а при процесното ПТП.
Излага, че ищецът търпи значителни по степен морални болки и страдания от загубата на
баба си, продължаващи до днес, тъй като между него и баба му е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка в резултата на грижите, които бабата е полагала за ищеца от
ранна детска възраст – единият му родител работел в чужбина, а майката изцяло разчитала
своята майка и негова баба – З. К. на своята майка за отглеждането му. Оставал при баба си
със седмици, а през лятото за цялата ваканция, като тя му осигурявала морално и финансова
подкрепа, по определени поводи и с по-значителни суми. Бабата поемала грижите за ищеца
след училище, подпомагала го при подготовка на уроците, научила го да кара велосипед.
Твърди, че ищецът изключително тежко понася смъртта на баба си, преживял шок, често
посещава гроба все още страда от загубата . Счита, че причинените му вреди- болки и
1
страдания от внезапната загуба на баба му могат да бъдат обезщетение с паричен еквивалент
от 50 000 лв., като признава, че от страна на починалото лице има съпричиняване –
непоставяне на обезопасителен колан, което преценява на 50%.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 50 000
лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното
ПТП, довело до смъртта на баба му, ведно с обезщетение за забавено плащане върху тази
сума, считано от 10.08.2020г. – датата на поканата към застрахователя, до окончателно
погасяване на задължението, както и сторените в гражданското производство разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД чрез процесуалния си представител в представен
по делото писмен отговор заема становище за неоснователност на предявените искове.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, алтернативно
оспорва размера на претендираните вредите. По първото възражение излага, че по делото не
са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно
деяние от страна на застрахован в дружество водач, в пряка причинно следствена връзка, с
което ищеца да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди. Алтернативно твърди,
че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който е бил без поставен обезопасителен
колан. Изрично се оспорва и твърдението, че ищецът е претърпял процесните вреди като
последица от това ПТП – счита, че са налице само едно счупване на ребро и натъртвания, че
предходните здравословни проблеми на ищеца са реалната причина за влошеното му здраве.
При условията на евентуалност възразява, че искът за неимуществени вреди е силно
завишен и неотговарящ на реално претърпените болки и страдания. По отношение на
претенцията за имуществени вреди излага, че не е доказан размера на щетата. Моли
предявените главни искове за да бъдат отхвърлени, а поради тяхната неоснователност и тези
за лихви. Алтернативно моли претенцията за лихви за забава да бъде отхвърлена поради
липсата на изпадане в забава на ответника, като прави и възражение за погасяването им по
давност. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол за ПТП от 04.03.2017г., на 03.03.2017г. на път III-***, км. *** км около
***ч., в участъка между с. П. и гр. П. настъпило ПТП с участници л.а. „Рено“ модел Меган
*** с рег. № ***, собственост на К. П. К., управлявано тогава от К. К. Б.а от гр. П.
Установено е, че водачът на МПС не е съобразил скоростта си с пътните условия, изгубил е
контрол над автомобила и се е преобърнал в канавка вдясно по посока на движението си.
Констатирани са множество деформации по цялото купе на автомобила, пострадал е
пътника – З. К., която е починала. Образувано е досъдебно производство, в рамките на което
е извършен оглед местопроизшествието, ведно със снимков материал, изготвени са СТЕ за
техническото състояние на автомобила и причините за ПТП, съдебно-медицинска
експертиза. Проведено е съдебно производство по НОХД №***/2017г. на ВТОС,
приключило с присъда №***/15.01.2021г., с която К. К. Б.а е призната за виновна в това, че
2
на посочената дата при управление на лек автомобил „Рено Меган ***“ с рег №*** е
нарушила правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.1 , чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП/ и по
непредпазливост причинила смърт на намиращата се в автомобила З. К. К. от гр.П., като
след деянието направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата.
Горните обстоятелство съдът приема за безспорно установени по силата на чл.300 от ГПК,
регламентиращ обвързаността на гражданския съд с установеното с присъдата относно
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от представените удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки,
ищецът е внук на починалата З. К. К.
Не се спори по делото, а се установява и от протокол за ПТП и извлечение от проверка за
сключена ЗЗ“ГО“, че към 03.03.2017г. за МПС с рег. № *** има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ към ЗК „Уника“ за периода 04.11.2016г. – 03.11.2017г.,
прекратена на 20.05.2017г. Ищецът и още две лица – всички внуци на починалата, се
предявили към ответника застрахователна претенция вх. № ***/10.08.2020г. на основание
чл.380 КЗ с искане да им бъдат изплатени обезщетения за претърпените от тях вреди поради
смъртта на баба им в размер по 60 000лв. за всеки от тях. В писмен отговор от 28.08.2020г.
застрахователят уведомява пълномощника на заявителите, че исканията им не са приети за
основателни, тъй като лицата не са материално- легитимирани да получат обезщетение за
вредите от смъртта на тяхната баба като непопадащи в кръга лица по ПП ВС 4/61г. и 5/69г. и
недоказаност на особено близка връзка и действително претърпени вреди.
От събраните по делото гласни доказателства се установиха действително особено топли и
близки отношения между ищеца и починалото лице. От показанията на двамата свидетели се
установява, че от раждането на ищеца поради постоянното отсъствие на бащата, майката на
ищеца е била подпомагана и дори замествана от своята майка в грижите си за детето. В
ученическа възраст ищецът отивал при баба си след училище, там се хранел и подготвял
уроците си с нейна помощ. Пак тя го придружавала при профилактични лечения, в нейния
дом прекарвал летните си ваканции. След завършване на основно образование ищеца бил на
квартира в гр. В. Т., но бил подпомаган от баба си, която му изпращала храна за седмицата.
Получил от баба си първото си колело, обувки за абитуриентския си бал, пръстена на дядо
си. С оглед изградената връзка между двамата и внезапно настъпилата смърт на З. К.,
ищецът трудно приел загубата на баба си. Страхувал се да шофира за период повече от
година. Станал затворен и мълчалив, разделил се с приятелката си, посещава и до днес често
гроба на баба си сам, без ритуален повод.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5
от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, ищецът следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ между причинилия увреждането и застрахователя, както и
3
фактите, включени в състава на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 429, ал.1, т.1
от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина. При така
предявения иск ищецът следваше да установи, че е извършено противоправно и виновно
деяние от водач на застрахован при ответник автомобил, че това деяние е причинило вреди
и те са в причинна връзка с деянието. Категорично установени от събраните по делото
доказателства са противоправното и виновно деяние –ПТП, настъпилата вреда от същото –
смъртта на З. К., и причинно-следствената връзка между двете.
По отношение претърпените от самия ищец вреди не бяха представени доказателства за
установени от психолог или психиатър особени състояния на ищеца, преведено лечение или
терапии. От свидетелските показания се установи, че ищецът е бил уплашен, притеснявал се
е да шофира, станал е затворен и необщителен за дълъг период от време, т.е. действително е
претърпял страдания в резултат на внезапната смърт на баба си. За да е основателен искът,
предявен от низходящ от втора степен обаче, не е достатъчна роднинска връзка и
претърпени страдания. Доколкото ищецът не попада в кръга от лица определени ППВС
№4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., на които е признато правото на обезщетение за
неимуществени вреди, е нужно да се установи изключението по смисъла на ТР
№1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а именно: особено близка
привързаност, между починалата и внука и когато поради конкретни житейски
обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Само при наличието и на тази предпоставка
според задължителното тълкуване, дадено от ВКС е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, което налага последният
да проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания. След постановяване на цитираното ТР
изрично и в чл.493а от КЗ бе предвидена възможност да търсят обезщетение „по
изключение“ лицата извън тези по ал.3 от КЗ /съпруг, лице, с което починалото лице е било
в съжителство на съпружески начала, дете, родител, вкл. осиновител или отглеждащ/, но при
условие, че претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице,
тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
4
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът от ранна
датска възраст до смъртта й е имал постоянен контакт с баба си – дълги години е отглеждан
преимуществено от нея. През този период за ищеца непрекъснато е полагала грижи тази
баба, докато родителите са работели извън страната и в друг град. Бабата е отглеждала
ищеца до 3-годишна възраст - не е посещавало ясла, вземала го е от детска градина,
посрещала от училище, подпомагала го при подготвяне на домашните, научила го да кара
колело. Свидетелите установяват, че изградената връзка между ищеца и баба му по майчина
линия е била трайна и силна поради силната взаимна привързаност между тях, близост,
непрекъснато общуване и споделяне, доверие и подкрепа. Ищецът е били шокирани от
внезапната смърт на баба си, която била здрава и жизнена
Съдът приема, че съществуващата между ищеца и починалата му баба емоционална връзка е
дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения,
както и че настъпилите в резултат на нейната смърт болки и страдания за него са сериозни и
изключителни по интензитет и продължителност, следователно налице е изключението,
което визира тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГНТК на
ВКС и ищецът е материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпял е такива вреди и искът се явява основателен.
По размера на вредите и обезщетяването им:
Ответникът е възразил, че съдът следва да определи обезщетението, ако присъди такова, в
съответствие с разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ/ДВ бр. 101/2018г., т.е. не
може да надвишава 5000 лева. С посочената разпоредба обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер от 5 000 лева
до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката. С параграф 96, ал. 3 от ПЗР
на ЗИДКЗ се предвижда, че определения лимит се прилага по отношение на претенции за
неимуществени вреди, предявени в периода от 21.06.2018 г. до влизане в сила на нормата –
07.12.2018 г. Макар и относима към процесния случай, съдът намира, че посочената
разпоредба противоречи на правото на ЕС и не следва да бъде прилагана при определяне
обезщетението по настоящото дело, тъй като противоречи на чл. 9, ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО - въведеният с тази разпоредба лимит на максималното обезщетение е
значително по-нисък от минималния размер на застрахователната сума и от предварително
уговорените между страните застрахователни лимити. Посочените в цитираната Директива
лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право- чл.
266 КЗ (отм.); и чл. 492 от КЗ. С решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по
дело С277/12, постановено по преюдициално запитване, е прието, че „държавите-членки
трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и
че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия
при използване на МПС, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното
полезно действие“. Съгласно решението „чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора
5
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка Гражданска отговорност при използването на
МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5“. Посочената директива е кодифицирана с директива
2009/103/ЕО. Решението по преюдициалното запитване е задължително съгласно чл. 633 от
ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди на ищеца по делото следва да бъде определен не в границите, установени по § 96, ал.
1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, а по справедливост, съобразно принципа по чл. 52 от ЗЗД. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид следните обстоятелства:
родствените отношения между ищеца и починалото лице и близостта между тях; възрастта
на лицето – починалия 71 години; внезапността на смъртта му; начина на настъпване на
смъртта след причинена съчетана травма глава-шия-корем, затисната от л.а.; доказаните
изключително близки отношения между бабата и внука; характера, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от смъртта на баба му /според
свидетелите ищецът не може да преживее смъртта /. Следва да бъдат съобразени и
общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото,
както и икономическите условия в страната към правно релевантния момент /настъпването
на деликта-03.03. 2017 г./. Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства съдът намира,
че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, се явява
сумата от 10 000 лв. Не са налице основания, поради което да бъде определяно обезщетение
в по-голям от посочения размер – ищецът е бил почти 20-годишен към датата на смъртта на
баба си, живее самостоятелно, въпреки, че са поддържали топли отношения. Към
приключване на съдебното следствие е преодолял частично страховете си от шофиране. При
съобразяване на 50 % процента съпричиняване, признато от ищеца в исковата молба, следва
да бъде присъдено за заплащане от ответника половината от тази сума, а именно 5 000лв.
Обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от 11.08.2020 г. Съгласно чл.
429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по застраховка „ГО“ дължи само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. Видно от доброволната претенция приложена към исковата молба,
ответникът по главния иск е бил уведомено за процесното ПТП на 11.08.2020 г., от която
дата съдът намира претенцията за присъждане на обезщетение за забава за основателна.
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските – 20 % или 360 лв., при направени разноски общо 1800 лв. за адвокатски
хонорар.
Ответникът също претендира присъждането на направени разноски по делото, изразяващи
6
във възнаграждение за юрисконсулт. От общия размер на разходите – 300 лв., съразмерно на
отхвърления материален интерес съдът присъжда на ответника сумата от 240 лв. При
прихващане по компенсация между разноските, които всяка от страните дължи на другата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120 лв., а по сметка на съда
ДТ върху уважения размер на исковете.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Уника“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С. ***,
представлявано от Н. Г. И. и Д. С. Т.-заедно, ДА ЗАПЛАТИ на К. М. Б. с ЕГН ********** от
гр.П., ***, сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/ обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на баба му З. К. К. при ПТП на
03.03.2018г на път III-***км от водач на МПС л.а. „Рено Меган ***“ с рег №*** със
сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ЗК Уника АД, полица № ***, ведно
със законната лихва върху сумата от 10.08.2020г. до окончателното заплащане на сумата,
като за ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 25000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗК Уника“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С. ***,
представлявано от Н. Г. И. и Д. С. Т.- заедно ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 ГПК на
К. М. Б. от гр.П., ***, направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска и
по компенсация в размер на 120 лв./сто и двадесет лева/, които могат да бъдат заплатени по
посочената в ИМ сметка.
ОСЪЖДА „ЗК Уника“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С. ***,
представлявано от Н. Г. И. и Д. С. Т.- заедно ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 и чл. 81
от ГПК по сметка на Районен съд Павликени държавна такса върху уважения размер на иска
от 200 лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7