Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
град Сливен, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, въззивен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева
въззивно гражданско дело № 571 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано
е по жалба на П.И.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез
процесуален представител адвокат Ю.Я. срещу Решение № 1100/16.10.2019г. по
гр.д. № 379 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.
С
процесното решение Районен съд Сливен е предоставил упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Т.В.Й., ЕГН: **********, родено на ***г., на бащата В.Й.Й., ЕГН: ***********,
с адрес: ***. Съдът е определил местоживеенето на детето Т.В.Й., ЕГН: **********
***.
С решението е определен режим на лични контакти на
майката П.И.Х. с детето. Майката П.И.Х. е осъдена да заплаща на малолетното
дете Т.В.Й.чрез нейния баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер
на 140,00 лева от датата на влизане в сила на решението до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
ѝ изплащане. Предявеният от майката П.И.Х. насрещен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете, определяне на подходящ режим на лични
контакти на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 140,00 лева е отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода
на спора П.И.Х. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Сливен сумата от
201,60 лева, представляваща дължимата държавна такса.
Препис
от решението е връчен на страните.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна
жалба от П.И.Х.. Въззивникът намира
първоинстанционното решение за неправилно поради допуснати процесуални
нарушения, които са довели до непълнота на установената фактическа обстановка и
на събраните доказателства и за необосновано, като несъобразено с установената
съдебна практика. В подкрепа на твърдението си излага съображения, че
първоинстанционният съд неправилно не е ценил обстоятелството, че въззивницата
има необходимия родителски капацитет за отглеждането на детето още от раждането
му, включително битови и финансови възможности за отглеждането и възпитанието
му. Жалбоподателят акцентира, че горното обстоятелство се установява и от
социалния доклад, изготвен от Дирекция Социално подпомагане Сливен, който съдът
неправилно не е кредитирал като достоверно доказателство. Оспорва се като
неправилен извода на съда, че бащата има материалната възможност да отглежда
детето, като се излагат подробни съображения в тази посока. Сочи се, че при
анализа на доказателствата първоинстанционният съд неправилно е ценил събраните
гласни доказателства, в това число и събраните доказателства относно
психическото състояние на детето в периода, в който то е отглеждано в дома на
родителите на бащата, които първоинстанционният съд е тълкувал превратно. В
обобщение се излага довод, че събраните по делото доказателства сочат
категорично на извода, че малолетното дете има изградена силна емоционална
връзка с майката, че тя е осигурила на детето всички необходими условия за
отглеждането и възпитанието му и че никога не се е дезинтересирала
от родителските си ангажименти. Жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение и вместо
това да постанови решение, с което да предостави упражняване на родителските
права спрямо малолетното дете на майката, да определи режим на лични контакти
на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца в дните
събота от 09:00 ч. до 18:00 ч., както и да осъди бащата да заплаща издръжка на
детето в размер на 140,00 лева, считано от момента на постановяване на
решението. Иска се от въззивния съд да осъди бащата В.Й.Й. да заплати на майката П.И.Х. издръжка съгласно чл. 149 СК за една година назад ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всяка закъсняла месечна вноска. Въззивникът
прави доказателствено искане съдът да изиска и
приложи служебно събраните в първоинстанционното
производство доказателства.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от В.Й.Й. чрез процесуален представител адвокат
М.И.. Въззиваемият намира първоинстанционното
решение за законосъобразно, правилно и обосновано, като излага подробни
съображения в тази посока. Счита въззивната жалба за
неоснователна, като подчертава, че в нея са наведени бланкетни
твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност и за необоснованост
на първоинстанционното решение. По - нататък в
отговора въззиваемият излага подробни доводи
защо твърденията във въззивната
жалба за родителския капацитет на майката и за грижите, които тя полага за
малолетното дете, както и, че бащата се е дезинтересирал
от отглеждането на детето и няма финансова възможност да го отглежда, са
неверни. Въззиваемият посочва още, че твърдението, че
въззивницата е отглеждала и отглежда сама детето се
опровергава от събраните по делото доказателства. Намира, че правилно
първоинстанционният съд е ценил критично доказателствената
стойност на доклада от Дирекция Социално подпомагане Сливен. Въззиваемият твърди, че майката прави опити да отчужди
детето от него, като описва конкретни ситуации от последните две години, в
които, по думите му, въззивницата е препятствала
достъпа му до детето. Твърди се още, че майката не изпълнява определението на
Районен съд Сливен, с което са определени привременни мерки относно грижата за
детето и е постановено то да живее при бащата, поради което той е образувал
изпълнително дело. В обобщение заявява, че това поведение на майката създава
психически дискомфорт у детето и е показателно за нейния родителски капацитет. Прави
доказателствени искания.
При извършената служебна проверка на въззивната жалба съдът е констатирал, че за първи път в петитума на същата въззивникът е
заявил претенция за присъждане на издръжка за малолетното дете за минал период,
което искане не е било предмет на първоинстанционното
производство. С определението по чл. 267 ГПК съдът е дал указание и възможност
на въззивника да уточни с допълнителна писмена молба
с препис за насрещната страна дали поддържа претенцията си. В предоставения от
съда срок е постъпило уточнение на въззивната жалба, с което въззивникът чрез
процесуалния си представител посочва, че не поддържа претенцията си по чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минал период.
С
определение по реда на чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по направените от
страните доказателствени искания, допуснал е представените към отговора на
въззивната жалба писмени доказателства. Преписи от определението са връчени на
страните, а на въззиваемия е връчен и препис от уточнението на въззивната
жалба.
В откритото съдебно заседание
въззивникът се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл.
32, т. 1 ГПК. Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора. Прави
доказателствени искания. В хода на устните състезания процесуалният
представител посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че
родителските права спрямо малолетното дете Т.Й.следва да бъдат предоставени на
неговата майка. Излага съображения, че майката е обезпечила отглеждането на
детето от финансова гледна точка. Посочва още, че между детето и майката има
силна емоционална връзка, като подчертава, че в последния изготвен социален
доклад детето заявило, че не желае да живее при баща си. Моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови решение, с което да
уважи въззивната жалба. Подробни съображения излага в писмена защита.
В откритото съдебно заседание
въззиваемият се явява лично и се представлява от процесуален представител по
пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК. Защитникът заявява, че оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора на същата, запознат е с извършеното от въззивника
уточнение на въззивната жалба. Прави доказателствени
искания. В хода на устните състезания твърди, че с поведението си въззивницата и майка на малолетното дете цели да създаде
синдром на родителското отчуждение между детето и бащата, като същата избягва
контакт с бащата, не изпълнява определението на районен съд Сливен, с което са
определени привременни мерки и не инициира срещи между детето и бащата. Оспорва
като неверни твърденията на процесуалния представител на въззивницата,
че детето не желае да се среща с бащата, като в тази връзка оспорва и извода в
социалния доклад от ДСП – Сливен в тази му част. Реферира към представените в първоинстанционното производство писмени бележки, които
моли въззивния съд да вземе предвид при постановяване
на крайния си акт. Моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция, представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80
от ГПК.
Въззивният съд намира, че въззивната
жалба (ведно с уточнението към нея) е редовна, тъй като отговаря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок,
от процесуално легитимиран субект
срещу акт на
съда, който подлежи на въззивна проверка, поради
което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
При извършване на служебна проверка по
реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо. Следва да бъде извършен въззивен контрол за
законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, а предвид предмета
на делото и при приложение принципа на служебното начало по отношение на
интереса на ненавършилото пълнолетие дете.
Този състав на въззивния съд счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея. Фактическата обстановка следва да се ДОПЪЛНИ с установените пред въззивната инстанция обстоятелства,
както следва:
От Постановление от 22.11.2019г.
на Районна прокуратура Сливен, с което е прекратено досъдебно производство №
1079/2019г. се установява, че досъдебното производство е образувано на
08.10.2019г. затова, че П.И.Х. като
родител не изпълнила или по какъвто и да е начин осуетила изпълнението на
съдебно решение по гр.д. № 379/2019 на Районен съд Сливен относно режим на
лични контакти с детето Т.В.Й.- престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Досъдебното
производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, без да е
конкретитизирано по коя от двете предвидени от закона хипотези – деянието не
представлява престъпление или деянието не е извършено, като прокурорът е приел,
че процесното съдебно решение не е влязло в сила, а дори и да е налице
извършено престъпление, то е от частен характер.
От Постановление от
26.11.2019г. на Районна прокуратура Ямбол, с което е отказано образуване на
досъдебно производство е видно, че бащата В.Й. е подал жалба в Районна
прокуратура Ямбол за нарушаване на режим на лични отношения от страна на
майката П.И.Х. като същата не изпълнявала Определение от 01.03.2019г. на
Районен съд Сливен. В постановлението се заключава, че за времето от 08.09.2019г.-
30.09.2019г. в град Ямбол П.И.Х. в качеството си на родител не е изпълнила
протоколно Определение от 01.03.2019г. на Районен съд Сливен, с което същата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
182, ал. 2 НК, но тъй като съгласно чл. 193а НК това деяние се преследва по
тъжба на пострадалия, тоест е престъпление от частен характер, Районна
прокуратура Ямбол няма компетентност да образува наказателно производство.
От представеното удостоверение от
ОДМВР Ямбол е видно, че срещу въззивницата няма
образувани досъдебни производства за престъпления от общ характер по глава IV, раздел I НК. От служебно постъпилата по делото справка от ОДМВР
Сливен се установява, че към момента на въззивното
производство срещу въззивницата няма образувани
досъдебни производства за престъпления от общ характер по глава IV, раздел I НК.
От представената справка от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – затвора град Сливен се
установява, че за периода 01.03.2019г. – 06.08.2019г. въззиваемият
е посещавал въззивницата в затвора град Сливен веднъж
на всеки две седмици.
Установява се, че е образувано
изпълнително дело № 20197680400272 по описа на ЧСИ М.М.
с рег. № 768 в КЧСИ въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело
№ 379/2019г. на Районен съд Сливен за изпълнение на определените от съда
привременни мерки и предоставяне упражняването на родителските права на детето Т.В.Й.на
бащата В.Й.Й.. Съдебният изпълнител е връчил покани
за доброволно предаване на детето, както следва: покана с изх. №
8113/13.09.2019г., връчена на 14.09.2019г. лично на майката, покана с изх. №
9029/10.10.2019г., връчена на 11.10.2019г. лично на
майката, покана с изх. № 9955/04.11.2019г., връчена на 06.11.2019г. лично на
майката, покана с изх. № 10904/27.11.2019г., връчена на 29.11.2019г. лично на
майката.
С Постановление с изх. №
10657/22.11.2019г. по изпълнително дело № 272/2019 по описа на ЧСИ М.М. на основание чл. 528, ал. 5 вр.
с ал. 3 ГПК на въззивницата е наложена глоба в размер
на 100,00 лева поради неизпълнение на задължението да предаде детето Т.Й.на
бащата.
Във връзка с получена покана с
изх. № 10904/27.11.2019г. за доброволно предаване на детето Т.Й.въззивницата чрез процесуалния ѝ представител е
изпратила възражение до съдебния изпълнител, в което процесуалният представител заявява, че детето не
иска да живее с баща си и моли за отмяна на наложената от съдебния изпълнител
глоба.
Събраните в хода на въззивното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Чудомир Б.
настоящата инстанция цени частично. От разпита на свидетеля се установява, че
същият прекарва време с майката и детето като се среща с тях два пъти седмично.
Излизат вечер около 18:00 часа, вечерят за около два часа, след което отиват в
дома на майката, където детето си играе до около 21:00 часа. Установява се, че
детето иска да притежава скъпи играчки. Установява се, че майката работи като
барман в заведение в град Сливен, което е известно като „Гръцкия бар“, находящо
се до старото зъболечение. В останалата им част съдът не кредитира
свидетелските показания като достоверни, тъй като същите са изпълнени с
вътрешни противоречия и неясноти и не кореспондират на останалите събрани по
делото доказателства. От една страна свидетелят описва, че прекарва време с
детето, играе си с него, отделя му внимание, но се затруднява да посочи на какви
точно игри играе детето. Свидетелят твърди, че докато майката е на работа за
детето се грижи бабата по майчина линия, а от друга страна посочва, че никой не
помага на майката в грижите за детето. На следващо място предвид, че свидетелят
твърди, че два пъти седмично прекарва време с майката и детето и че когато
въззивницата има нужда и той поема грижите на детето, нелогично е защо същият
не може да отговори на въпроса какво е работното време на майката. Противоречие
се поражда и между твърденията му, че общува с детето, говорят си за времето,
прекарано от него в детската градина, а малко по- късно посочва, че не знае
дали детето посещава детска градина. Изпълнените с противоречие показания
установяват, че, независимо дали свидетелят прекарва време с майката и детето,
същият не контактува с детето пълноценно, поради което няма обективни и
адекватни наблюдения върху неговото развитие – физическо, ментално, емоционално
и социално, както и върху интересите на детето. Предвид извода на съда за липса
на формирани впечатления у свидетеля относно личността на детето и неговите
интереси, детайлните показания относно факта какво отношение има детето спрямо
баща си и какво е психическото състояние на детето, се явяват нелогични, а и
тенденциозни, доколкото прави впечатление, че по време на разпита в отговора на
почти всеки въпрос свидетелят се опитва „да вмъкне“ своите оценъчни съждения
затова какво отношение има малолетното дете към баща си. Следва да се отбележи,
че от разпита на свидетеля не се събраха доказателства какви са отношенията и
връзката на детето с майката, за установяването, на който факт последният беше
допуснат.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Искът, с който е бил сезиран
първоинстанционния съд е за определяне местоживеене на ненавършило пълнолетие дете,
упражняване на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и е
с правно основание чл. 127, ал. 2 СК – производство по спорна съдебна
администрация.
Настоящият съдебен, за да формира правните си изводи
съобрази всички правнорелевантни критерии, визирани в разпоредбата на чл. 59,
ал. 4 връзка с чл. 127, ал. 2 СК и при преценката си кой от двамата родители е
по - пригоден да упражнява родителските права съдът се води единствено и само
от интереса на детето, преценен съгласно критериите, посочени в § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Съгласно
легалната дефиниция в понятието „интерес на детето“ се
включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето,
създаване на трудови навици и дисциплинираност; материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство
и други като следва да се осигури всестранно развитие на личността на детето. При формиране
на правните си изводи съдът се ръководи и от задължителните указания, дадени в т. II на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума
на ВС относно
обстоятелствата, които са от значение при определяне мерките по упражняване на
родителските права.
При съпоставка на така описаните правнорелевантни критерии
с установеното от фактическа страна съдът категорично споделя извода на
първата инстанция, че на този етап по - пригодният родител да упражнява
родителските права спрямо малолетното дете Т.В.Й.е бащата В.Й.Й..
На първо място съдът намира, че по делото безспорно се установява и следва
да се отбележи, че и двамата родители са полагали грижи за детето си. През първата
година от живота на детето двамата съвместно са отглеждали Т., след което в
различни периоди за детето са се грижили, както въззивницата, подпомагана от
своята майка, така и въззиваемият и неговите родители. Безспорно е, че и
двамата родители заявяват желание да се грижат за и да отглеждат детето, то е
привързано и към двамата. При преценката на кого от родителите да предостави
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете съдът се води
единствено от интереса на детето, като заявените желания от родителите и детето
също се вземат предвид на общо основание при оценката на събраните
доказателства с оглед интересите на детето и съвкупността от обстоятелства за
разглеждания случай.
Настоящата инстанция намира, че от събраните, както в първоинстанционното,
така и в настоящото производство, писмени и гласни доказателства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че бащата на детето има по -
добри възпитателски качества. Доказва се, че бащата полага адекватни грижи за
детето, проявява отговорност, интересува се от нуждите и интересите на детето, способен
е да възпитава детето, да изгражда у него добри навици, режим и дисциплина, да
му дава необходими знания и чрез личния си пример да развива детето като
личност. Същевременно същият е емоционално привързан към детето и има желание
да го отглежда. В този смисъл са и изводите на социалните работници и в трите
доклада на Дирекция „Социално подпомагане“ град Ямбол, представени и приети в
първоинстанционното производство, които доклади обхващат период повече от
половин година (първият е от месец февруари 2019г., а последният от месец
септември 2019г.). При изготвянето на последния (трети) доклад социалният
работник е провел разговор и с учителите на детето в детската градина в град
Ямбол - госпожа Георгиева и госпожа Трифонова, като същите са дали становище,
че Т.е спокойна и общителна. За възпитателските качества на въззиваемия и
отговорното му и осъзнато отношение към детето свидетелстват и много други
събрани по делото доказателства. От представените удостоверения и присъствени
списъци от детска градина „Свобода“ в град Ямбол е видно, че детето е
посещавало редовно детска градина, а таксата заплащал бащата. А от психолого -
педагогическата характеристика, изготвена през месец юли 2019г., се установява,
че детето се чувства добре в детската градина, комуникативно е, участва в
допълнителни дейности – народни танци, бащата я води на и взема от детската
градина. От показанията на свидетелката Мария Янева – директор на детска
градина „Свобода“ в град Ямбол, които настоящата инстанция цени като
доказателства с висока степен на достоверност, тъй като са дадени от лице,
незаинтересовано от изхода на спора и с дълъг педагогически стаж, се
потвърждава изложеното в психологическата характеристика. Като свидетелката
заявява, чедо 2018г. в детската градина е имало екип за ресурсно подпомагане с
психолог, който е наблюдавал всички деца, в това число и Т., като не е
установил детето да има проблеми, поради което детето не е ползвало неговите
услуги. Детето е записано в детското заведение и за учебната 2019г. - 2020г. Също
така детето има личен лекар в град Ямбол, който е удостоверил, че за времето,
когато детето е било негов пациент същото е водено редовно на профилактични
прегледи и е било в добро физическо и емоционално състояние. По време на
изслушването пред съда през месец март 2019г. бащата заявява, че искал да
запише Т.на занимания по художествена гимнастика, тъй като проявявала интерес,
но нямало места и е отложил това за месец септември. Тези действия доказват, че
въззиваемият мисли за бъдещото развитие на детето, че наблюдава какви са
интересите му и се стреми да осигури условия за тяхното развитие. Бащата полага
грижи и за емоционалното, социалното и културно развитие на детето. В
изслушването пред Районния съд същият заявява, че след работа излизат на
разходки сред природата, детето кара колело, посетили са зоологическата градина
в град София, както и селската им къща с двор, където детето е видяло различни
животински и растителни видове. Бащата се стреми да обяснява на Т.за околния
свят, подхожда с разбиране към нейните нужди и естественото детско любопитство
спрямо заобикалящата среда. Той общува с Т., заявява, че я води на куклен
театър, на други културни събития. Настоящата инстанция не намира основания да
не даде вяра на заявеното от бащата по време на изслушването му пред Районния
съд, доколкото няма доказателства, които да оборват заявените от него
фактически обстоятелства, а напротив същите се подкрепят от други събрани
доказателства. Например от показанията на свидетелите Т.П.и К.К.– съседи на въззиваемия, които
посочват, че често го виждали да излиза на разходка с Т., че детето карало
електрическо моторче пред блока, че било жизнерадостно и общително. Заявеното
от бащата се подкрепя и от удостовереното от детската градина в град Ямбол, че Т.е
спокойна и общителна, посещава група по народни танци, включва се в
организираните посещения на куклен театър. На следващо място съдът установява
се, че въззиваемият се грижи за детето не само, когато то живее при него, но и
когато е при майка си. Установява се, че в периода ноември 2018г. - март
2019г., когато детето е живяло при майката, въззиваемият е превеждал регулярно
по сметка на майката парични суми за месечната издръжка на детето, видно от представено извлечение от движения по Б.а
сметка *** (л.27-л.30 от първоинстанционното
производство). В периода 2015г. – 2017г., когато въззиваемият е живял и работил
в Кралство Великобритания, той също се е интересувал от детето. Сама
въззивницата в разговор със социален работник през 2016г. година, отразен в първия
социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен е заявила, че бащата
се интересува от детето и поддържа постоянна връзка с него чрез електронните
средства за комуникация.
Безспорно е, че майката обича детето си, емоционално привързана е към него
и има желание да се грижи за него. От събраните по делото доказателства, обаче,
не се установява тя да има добри възпитателски качества. На първо място майката
няма житейска стабилност – често сменя жилищата, а и населените места, в които
пребивава.
През 2017г. тя е оставила детето на
родителите на бащата с обяснението, че ѝ предстои провеждане на лечение в
град Варна, но представените медицински документи, както и показанията на
свидетелката К.Х., майка на въззивницата, опровергават това твърдение, тъй като
операцията е проведена два месеца, след като тя е оставила детето в град Ямбол.
В различни периоди П.Х. е живяла заедно с детето в жилището си в град Сливен,
кв. „Сини Камъни“, в жилището на майка ѝ в квартал „Кольо Фичето“ в град
Сливен, в къщата на лелята на въззиваемия, около година с детето са живели в
дома на нейна приятелка – свидетелката Д.. Такава честа смяна на жилището не е
полезна за детето, тъй като тя е свързана с промяна на изградени навици,
обкръжаваща среда и др., стабилността е особено важна в първите години от
живота на детето. Въззивницата също така не е установила режим, който да
ѝ позволява пълноценно да изпълнява родителските си задължения, част от които са свързани с ранно
ставане на детето и подготовката му за детска градина. От разпита на свидетелката
Ж.К., леля на въззиваемия, в чийто дом страните по делото са живели с детето
няколко месеца, се установява, че П.И. е лягала късно, ставала е късно,
излизала вечер, а за сутрешния тоалет на детето се грижел бащата. За такъв
начин на живот на майката сочат и показанията на свидетеля Б., който описва, че
излиза с П. и детето навън в 18:00 часа и се хранят в заведение, като си
тръгват около 20:00 часа. От представената като писмено доказателство по делото
справка от НАП за регистрирани трудови договори на П.Х. към 15.02.2019г. е
видно, че въззивницата е работила по трудово правоотношение като „сервитьор“, като
е ноторно известно, че тази длъжност е свързана с работа на смени, част от
които във вечерните и нощните часове на денонощието. От показанията на
свидетеля Б. става ясно, че към настоящия момент майката полага труд като
„барман“ в заведение в град Сливен, което означава, че установеният от нея
режим, свързан с активност извън дома в тъмната част на денонощието продължава.
Установеният режим на майката сочи, че същата би била в невъзможност или
сериозно затруднена в дните, в които полага вечерни смени да се грижи
пълноценно за детето. На следващо място установява се, че майката е склонна да
купува скъпи вещи и играчки на детето. За горното свидетелстват показанията на
свидетелката Д. и тези на свидетеля Б.. Не е лошо едно дете да има играчки, но
така, както свидетелите излагат навежда на извода, че по-скоро това е начин на
майката да осигури благоразположението на детето. За методите на възпитание,
които тя прилага спрямо Т., показателно е и заявеното от свидетелката Ц.Х. -
сестра на майката и леля на детето, която твърди, че в дома детето е „шефа“. Не
е полезна за възпитанието на детето атмосфера, в която на него се позволява да
манипулира възрастните членове на семейството и те да изпълняват всичките му
желания. От друга страна не се събраха никакви доказателства майката да полага
грижи, свързани със създаването на навици на детето, режим и дисциплина, да му
дава необходимите му за света знания, да приучава детето на полезни дейности –
като например да цени труда. Не се събраха доказателства тя да е водила детето
на културни или социални мероприятия, както и да му е осигурявала възможност да
играе и да прекарва време със свои връстници. Напротив, установи се от
показанията на свидетеля Б., че дори и към момента на приключване на съдебното
дирене в настоящата инстанция, доколкото към него детето живее при майката в
нарушение на постановените от районния съд привременни мерки, то прекарва
голяма част от времето си само сред възрастни хора, в заведения за хранене. При
оценка на родителските качества на майката няма как съда да не вземе предвид и
обремененото съдебно минало на същата, като две от престъпленията, за които е
осъждана – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
промила, а именно 1, 39 промила и управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, сочат за безотговорно отношение от нейна страна, както към
собственото ѝ здраве и живот, така и към това на всички други участници в
движението, както и за неспазване на обществените норми и правила. Следва да се
отбележи като положително обстоятелството, че в изслушването пред районния съд П.Х.
изразява съжаление за постъпките си, че към настоящия момент същата вече е
изтърпяла наказанието „лишаване от свобода“. Въпреки това цялостното поведение
на въззивницата показва склонност към незачитане на обществения ред и
неуважение към институциите и неизпълнение на техните задължителни актове.
Майката не изпълнява определението на районен съд Сливен от 01.03.2019г., с
което са определени привременни мерки, съгласно които детето следва да живее
при бащата като е определен режим на лични контакти с майката. След
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ същата е взела детето от
бащата. Тя не изпълнява поканите на съдебния изпълнител (четири на брой до
приключване на съдебното дирене пред настоящия съд) за доброволно предаване на
детето. Това ѝ поведение освен, че говори за липса на изграден авторитет
към публичните институции е ярко доказателство и за отношението ѝ към
детето. Неизпълнявайки поканите на съдебния изпълнител за доброволно предаване
на детето, тя имплицитно заявява, че е съгласна да подложи детето на опасността
да бъде отведено принудително - обстоятелство, което много силно би го
травмирало. За отношението ѝ свидетелства и начина, по който тя е взела
детето от бащата през месец септември 2019г. – чрез насилие и скандал, като
детето е било „набутано“ в колата и е плакало. Тази фактическа обстановка се
потвърждава дори от майката на въззивницата, която заедно с нея е отишла да
вземе детето. От представените по делото справки от детската градина в Ямбол е
видно, че за учебната година 2019г. – 2020г. детето е записано и в детска
градина в град Сливен, тоест налице е дублиране, за което съобщава и
свидетелката Янева – директор на детската градина в гард Ямбол. В последното съдебно заседание
пред районния съд – 20.09.2019г. бабата по майчина линия – свидетелката К.Х.
посочва, че детето е отписано от градината в град Ямбол и посещава детска градина „Папазиян“
в град Сливен и се чувства много добре. В откритото съдебно заседание пред
настоящата инстанция - на 18.12.2019г. процесуалният представител на
въззивницата твърди, че детето вече не посещава детска градина. Още едно
доказателство за непостоянството, което майката проявява като родител.
Твърденията, изложени във въззивната жалба, че детето не желае да живее с
бащата и се страхувало от него не се доказаха по делото. Единствено свидетелите
К.Х. и Ц.Х. – майка и сестра на въззивницата, чиито показания настоящата
инстанция цени критично и при условията на чл. 172 ГПК, посочват, че детето не
иска да бъде при баща си и се страхува от него. Същите показания са нелогични,
прави впечатление, че двете свидетелки, както и разпитаният пред въззивната инстанция свидетел Б. говорят „бланкетно“ и
тенденциозно за страха на детето от бащата, без да поясняват от какво е този
страх, в какво се изразява психическото напрежение, което твърдят да забелязват
у детето и как те са стигнали до извода, че то е във връзка с отношението на
детето към баща му. Никой от свидетели не посочва и не описва дори една
конкретна случка на лошо отношение на бащата към детето, действие, с което
същият да го е наранил. В противовес на тези твърдения е становището на
социалните работници, отразено в три доклада на Дирекция „Социално подпомагане“
Ямбол, психологическа характеристика от
детската градина в град Ямбол, показанията на педагог, който има преки наблюдения
върху детето Т., удостоверение от личния ѝ лекар, които доказателства
еднозначно сочат на добри емоционални връзки между детето и бащата, както и, че
в периоди, в които детето е отглеждано от бащата същото е здраво, спокойно и
общително. Съдът намира, че превратно във въззивната жалба е тълкувано и
неоснователно процесуалният представител на въззивницата, както в жалбата, така
и в устните състезания акцентира на обстоятелството, че в социалния доклад,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен детето е посочило, че не
желае да живее при баща си. Действително в доклада това изявление на детето е
записано, същото обаче остава изолирано по делото и съдът, както и
първоинстанционния, цени критично доклада в тази му част, доколкото това
твърдение не се подкрепя от нито едно друго доказателство, което съдът да цени
като достоверно. В предходния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен
от 20.02.2019г., който е доста по - детайлен във всички аспекти, които
изследва, при разговора със социалния работник детето е заявило, че желае да
гостува при баща и понякога да остава да спи при него и не е изявило негативно
отношение към родителя. Съдът не дава вяра и на твърденията на свидетелите К.Х.
и Ц.Х., че детето имало проблеми с друго дете в детската градина в град Ямбол и
се страхувало. Същите са изолирани по делото. А от извършената по сигнал на К.Х.
проверка на Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол се установява, че детето няма
проблеми с адаптацията в детската градина и я посещава с желание.
При преценката за родителската годност на бащата съдът взе предвид и
отношението, което той има към обстоятелството как следва да се развиват
контактите на детето с майката. През цялото производство (първоинстанционно и в
настоящата инстанция) поведението на бащата показва, че той е осъзнал, а и
същият изрично признава, че интересът на детето изисква то да поддържа
регулярни и пълноценни контакти с майката. В периодите, в които въззиваемият
или неговите родители са се грижили за детето,
не се установи някой от тях да е ограничавал контактите на детето с майката,
дори напротив установи се, че въззиваемият е съдействал за осъществяването на
срещи между детето и майката, а
родителите му винаги са ѝ предоставяли възможност да се среща с
детето. Самата въззивница в изслушването ѝ пред първоинстанционния съд
изрично потвърждава, че в периода, в който тя е изтърпявала наказание лишаване
от свобода в затвора в град Сливен, въззиваемият е водел детето на свиждане с
нея всяка първа и трета събота, тоест спазвал е режима на лични контакти,
определен по привременните мерки. Горното обстоятелство се потвърждава и от
представената и приета в настоящото производство справка от ГДИН - затвора в
град Сливен. В изслушването пред районния съд въззиваемият не отрича, че
майката обича детето и че детето иска да прекарва време с нея, изказва се
положително за заявеното от същата намерение след изтърпяването на наказанието
да започне собствен бизнес и да се стабилизира. Положително отношение и
осъзнаване, че в интерес на детето е да поддържа контакти с майката има и
бабата по бащина линия, която в разпита заявява, че майката обича детето. Тя
също потвърждава, че въззиваемият е съдействал за осъществяване на срещи между
майката и детето, като е карал детето до град Сливен и го е вземал обратно. Цялостното
поведение на въззиваемия и на бабата по бащина линия към въззивницата сочи, че
те подхождат с разбиране към нуждите на майката и на детето да се срещат и да
прекарват време една с друга. Пресъздадените от тях ситуации, при които
въззивницата е идвала (например в детската градина в град Ямбол) и е искала да
вземе Т.без предварителна уговорка, сочат, че те не са проявявали агресия, а са
се опитвали да проведат конструктивен диалог, в който да намерят най-добрия за
детето вариант, като са се стремяли да избягват детето да става свидетел на
конфликтни ситуации.
Доказателствата по делото сочат, че за разлика от бащата, в периодите, в
които детето е при майката, същата затруднява и не съдейства за осъществяване
на лични контакти на детето с бащата. Нито тя, нито някой от нейните роднини, които
помагат в отглеждането на Т.заявява, че е нужно детето да общува с баща си,
дори напротив всички те тенденциозно говорят, че детето не иска да вижда бащата,
че се страхува от него. След вземането на детето през месец септември 2019г., с
което действие майката е нарушила привременните мерки, определени от районния
съд, майката отново не е предоставила възможност на бащата да се види с него.
Представените и приети в настоящото производство постановления от Районна
прокуратура Ямбол и Районна прокуратура Сливен установяват, че в периода, след
приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство бащата е
сигнализирал компетентните институции за неспазването от страна на майката на
определените привременни мерки, като по този начин е търсил съдействие за
осъществяване на контакт с детето. Тази му активност, както и проявената
процесуална такава и пред двете съдебни инстанции сочат, че същият не само не
се е дезинтересирал, но полага всички усилия да общува и да има контакти с
детето.
Съгласно цитираното Постановление № 1 от 1974г. на Пленума на ВС, полът и
възрастта не детето също са едни от критериите, които следва да се вземат под
внимание при преценката на съда. Постановлението посочва, че при деца от женски
пол и на ниска възраст майката има приоритет. В случая Т.е почти на шест
години, поради което не може да се прецени, че възрастта ѝ е толкова
ниска и се нуждае постоянно от непосредствена майчина грижа, също така тя не се
намира в пубертетна или предпубертетна възраст, а и бащата може да разчита на
помощта на своята майка.
При преценката си съдът изследва и материалните възможности на двамата
родители, които са от значение, за да обезпечат нуждите на детето, свързани с
разходите за храна, облекло, обучение на детето, извънкласни занимания,
задоволяване на потребностите на детето от култура, развлечения, почивка. Съдът
намира, че от двамата родители бащата е този, който би могъл по-добре финансово
да обезпечи нуждите на детето. От представените по делото трудов договор,
справка за осигурителен статус и извлечение от Б.а сметка ***, че от
27.06.2018г. въззиваемият полага труд по трудово правоотношение, като получава
нетно месечно трудово възнаграждение около 1000 лева. От всички представени
писмени доказателства касателно трудовата заетост на бащата настоящата
инстанция съди, че последният проявява отговорност и показва добри трудови
навици и трудова дисциплина – същият е полагал труд в Кралство Великобритания в
продължение на две години – 2015г. -2017г., очевидно е изпълнявал задълженията
си да внася осигурителни вноски, тъй като в преходния период между завръщането
си и започването на работа в България е регистриран като безработен и е
получавал добро обезщетение за временна неработоспособност поради безработица.
Доколкото няма други данни, а и видно от извлеченията от Б.ата сметка, В.Й.
продължава да полага труд при същия работодател, с който е сключил представения
по делото трудов договор. Всички тези факти характеризират бащата като отговорен
и балансиран човек, който се грижи сам за себе си и не разчита на близки и
познати за издръжката си, с изградени трудови навици, като с отношението си към
труда бащата ще даде личен пример на детето. Действително в периода 2015г. –
2017г. бащата е работил в Кралство Великобритания, но през това време той не се
е дезинтересирал от детето и от майката, а регулярно е изпращал финансови
средства за тяхната издръжка, интересувал се е от развитието на детето и е
поддържал контакт с него чрез средствата за електронна комуникация. За
отношението на бащата към детето и майката през този период свидетелстват
представените и приети в първоинстанционното производство извлечения от Б.ата
сметка на въззиваемия (л. 25 - л. 26), както и показанията
на свидетелката Д. - близка приятелка на въвззивницата, която също потвърждава,
че въззиваемият е издържал майката и детето.
Не
се установява по делото майката да има трайна трудова дейност. От представената
справка от НАП за регистрирани трудови договори
е видно, че същата сменя често работата си. Тя има три регистрирани
трудови договора, трудовите правоотношения, по които са прекратявани около
шестия месец след сключване на договора. Няма данни за полагане на труд по
трудово правоотношение след 20.10.2017г. от нея. Справката за осигурителния
статус на майката за периода 01.01.2013г. – 31.07.2019г. сочи, че от месец
април 2013 до месец декември 2015г. същата се е осигурявала, макар и на
сравнително ниска сума, като след този период няма данни за осигурителния
ѝ статус. Видно е от представеното по делото извлечение от Б.а сметка ***.,
че тя има спестена парична сума около 29 000 лева, но това не е достатъчно обстоятелство да се направи
обоснован извод за нейната трайна материална стабилност. Представеното в
първоинстанционното производство извлечение от Търговския регистър към Агенция
по вписванията от 19.09.2019г., от което е видно, че П.Х. е учредила еднолично
дружество с ограничена отговорност с капитал 10 лева, на което тя е едноличен
собственик на капитала и управител доказва заявеното от нея по време на
изслушването през месец юли 2019г. намерение да стартира собствен бизнес и
говори за проявена последователност и желание към осигуряване на източник на доходи,
но доколкото дружеството е регистрирано наскоро и няма никакви доказателства за
реализираната печалба, то съдът не приема съществуването на същото за годно
доказателство за сигурен месечен доход на майката. Заявеното от нея твърдение
пред социалния работник, че тя, майка ѝ, брат ѝ и сестрите ѝ
притежават 80 дка земи, от които печелят годишна аренда около 3500 лева също
остана недоказано , а и сумата, ценена на годишна база, не е висока, а и се
дели между петимата съсобственици. Установи се, че към момента на приключване
на съдебното дирене в настоящото производство П.Х. полага труд като барман, но
не се доказва какви доходи получава.
При преценката си съдът съобрази и
жилищно - битовите условия на живот, доколкото и те са предпоставка за отглеждането
и възпитанието на детето и правилното формиране на личността. И двамата
родители са осигурили много добри битови условия за отглеждане на детето,
следователно по отношение на този критерий ще се чувства еднакво добре, както
по отношение на родителя, на когото се предоставят родителските права, така и
по време на осъществяване на режима на лични отношения с другия родител. Следва
все пак да се отбележи, че прави впечатление, динамиката относно притежаваните
от майката недвижими имущества. От представените по делото нотариална актове за
покупко- продажба е видно, че тя е продала жилището си квартал „Сини камъни“ в
град Сливен и е закупила недвижим имот – дворно място с построена масивна
жилищна сграда, лятна кухня, масивен гараж и стопански постройки, находящ се в
град Кермен. Жилището, което в момента обитава П.Х. *** е собственост на сестра
ѝ свидетелката Ц.Х., а в него живеят майката и бабата на въззивницата.
Въпреки, че се установява, че в същото са налице много добри битови условия,
жилището се състои само от три стаи хол, спалня и кухня и постоянното
съжителството на четири човека в него, сред които едно дете и един възрастен
човек би създало дискомфорт на детето, доколкото при обитаване на някои от
стаите то следва да се съобразява с режима на другите членове на домакинството
– бабата и прабабата.
Установи се, че бащата може да разчита
на подкрепата на своите родители в грижите за детето. Същите са полагали грижи
за детето сами повече от година, като в този период детето е било здраво,
спокойно, добре обгрижвано. Лелята на въззиваемия свидетелката Кичукова също е
помагала в отглеждането на детето в определен период и може да съдейства при
нужда. Близките на въззивницата също изразяват готовност да помагат в
отглеждането на Т.. Бабата К.Х. и братовчедката на въззивницата
С.Г.са полагали грижи за детето. Те обаче изразяват трайно негативно отношение
към бащата и възможността детето да осъществява контакти с него, което не би се
отразило благотворно на детето. Свидетелката М.Д. – приятелка на въззивницата,
която е помагала с грижите за детето за дълъг период, вече има свое собствено
семейство и малко дете, което предполага, че въззивницата не може в такава голяма
степен да разчита на помощ от нея.
Съдът намира социалното обкръжение и
средата на бащата по–спокойна, по- добре балансирана, която ще въздейства на
детето положително за изграждане на правилни нравствени ориентири, добро
поведение в обществото и трудова дисциплина.
Всички изложени факти,
съотнесени към конкретните нужди и потребности на детето, безспорно водят до извода,
че на този
етап от физическото,
духовно и емоционално развитие на детето,
с оглед неговите потребности и възможностите на родителя да
ги задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските
права спрямо детето Т.е бащата. Съдът намира,
че най-подходящо и в изключителен интерес на детето Т.е упражняването на родителските права да се предостави
на бащата, като се определи
местоживеенето на детето при него.
Бащата има необходимия родителски потенциал, отнася се с отговорност
към родителските си задължения. Той полага всички необходими
грижи за детето, свързани с отглеждането и възпитанието му.
По отношение
режима на лични отношения на майката с детето:
Личните отношения между дете и родител
са в интерес и на двете страни. При
определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя,
на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай,
трябва да определи режим на лични отношения
по такъв начин, че да
създаде нормална обстановка за тяхното
поддържане. Необходимо е определените с решението
мерки да не стават допълнителен
източник на спорове между родителите.
Семейният кодекс не определя
интензитета на личните отношения и контакти. В това
отношение е дадена свобода на съда
да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки
се изцяло от интереса на
детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се
постигне възможност детето да расте
и да се развива
под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете,
а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по
принцип мерките за лични отношения,
с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване
на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не
е предоставено упражняването
на родителските права. В конкретния случай районният съд е определил сравнително широк режим на
лични отношения на майката с детето,
който въззивният съд намира за напълно
адекватен, съобразен с нуждите и потребностите на детето да
общува с майката, друг е въпросът дали майката, с оглед нейното непостоянство,
ще съумее да го спазва.
Във всички случаи обаче
следва да се посочи, че личните контакти на детето с родителя,
неупражняващ родителските права биха могли
да бъдат и с много по-интензивен характер от определените
от съда, естествено при възможност за това
и наличие на добра воля и съгласие
между страните.
Относно издръжката,
която съгласно изискванията на чл. 59, ал.2 и ал.
5 СК, връзка с чл.143 СК следва
да бъде определена
за детето:
Настоящата инстанция
намира определения от районния съд
размер на издръжката за детето
Т.за съобразен
с конкретните нужди на детето предвид
възрастта му и с материалните възможности на двамата родители,
като правилно първоинстанционният съд е
определил каква част от издръжката
всеки един от двамата родители
следва да заплаща на детето,
съобразно обстоятелството, че детето ще
се отглежда от бащата.
Щом правните изводи на двете
инстанции съвпадат напълно, въззивната жалба се явява
неоснователна, а първоинстанционното
решение в следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Въззивницата не
претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция. Въззиваемият претендира
присъждане на разноски за въззивната
инстанция за представена безплатна адвокатска защита по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата в случаите, в които адвокатът
указва безплатна адвокатска помощ, ако съответната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съгласно
релевантните разпоредби на чл. 38, ал. 2,
изр. 2 вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева. Предвид изложеното
въззивницата следва да бъде осъдена
на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
процесуалния
представител на въззиваемия дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
С оглед
изхода на спора, районният съд правилно е осъдил ответницата да плати дължимата
държавна такса върху издръжката. Настоящата инстанция
констатира, че при администриране на въззивната жалба обаче съдът не е събрал
държавна такса за обжалването на решението в частта за присъдената издръжка.
Следователно страната е останала задължена за разноски. Поради горното и на
основание чл. 77 ГПК П.И.Х. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Окръжен съд Сливен дължимата съгласно чл. 18, ал. 1 ГПК от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, държавна такса за
обжалване на решението в частта за издръжката в размер на 100,80 лева.
Ръководен от гореизложеното Окръжен съд Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1100 от 16.10.2019г.,
постановено по гражданско дело № 379 по описа на Районен съд Сливен за 2019г., като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П.И.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М.И.
- адвокат от САК, с личен адвокатски номер **********, с адрес: град София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 44, вх.А, ап. 12 на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П.И.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Окръжен съд Сливен сумата от 100,80
лева, представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване на
първоинстанционното решение в частта за издръжката.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България
в едномесечен срок от връчването му
на страните по чл. 280, ал.
1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: