Р Е Ш
Е Н И Е №287
Гр.Варна, 13.12.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на деветнадесети ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. МАРКОВА
М. ХРИСТОВА
При участието на секретаря Д. Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Д.Маркова в.търг.дело № 658 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалби на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище
гр.София срещу решение № 491 от 05.06.2019г. по търг.дело № 1574/18г. по описа
на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на Д.Д.Д. от гр.Белослав на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат
на ПТП, настъпило на 09.04.2016г., причинено виновно от С.П.С. като водач на
лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № В ХХХХ ВС, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за разликата над 50 000лв. до присъдените
80 000лв., при участието на С.П.С. като трето лице помагач на
застрахователя;
жалба на С.П.С.
*** срещу същото решение, в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на Д.Д.Д. от гр.Варна на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на 09.04.2016г., причинено виновно от С.П.С. като водач на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № В ХХХХ ВС, застрахован по риска „гражданска
отговорност на автомобилистите за разликата над 15 000лв. до присъдените
80 000лв., при участието на С.П.С. като трето лице помагач на
застрахователя и
насрещна
въззивна жалба на Д.Д.Д. от гр.Белослав срещу същото решение, но в частта му, с
която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София
иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени в резултат посоченото ПТП за разликата над 80 000лв. до
претендираните 100 000лв., както и за претенцията за законна лихва за
периода от датата на произшествието до 06.06.2018г.
В жалбата
на ЗД „Бул Инс“ АД се оспорва определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Излага че от представените по делото медицински документи
може да се направи извод, че вследствие на инцидента от 09.04.2016г. ищцата е
получила телесни травми, изразяващи се в четири средни телесни повреди –
закрито счупване на дясната бедрена кост, счупване на костите на дясната
предмишница, счупване на дясната хълбочна кост, рана на дясната подбедрица, с дефект на кожата, обезобразяваща десен
долен крайник, всички лекувани оперативно, както и леки телесни повреди –
мозъчно сътресение и повърхностни наранявания по главата. Твърди че след една
година металните средства са свалени, счупванията на бедрената кост и
предмишницата са зараснали. Сочи че за така описаните травми справедливата сума
за обезщетение е около 50 000лв.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да
постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен за разликата над 50 000лв. до присъдените 80 000лв. Претендира
направените разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна по тази жалба Д.Д.Д. от гр.Белослав, в депозиран в срока по чл.263 ал.1
от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от застрахователя част.
В жалбата
на С.П.С. се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно,
поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като твърди че същият е несправедливо
завишен поради нарушение на принципа за забрана на обогатяването на
пострадалия. Твърди че съдът не е отчел конкретните факти и обстоятелства,
характера и тежестта на уврежданията, търпените болки и страдания. Излага че
така определеното обезщетение надхвърля обществения критерий за справедливост
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, обусловен от установените по делото обективни факти
и обстоятелства от значение за определянето му. Сочи че за обезщетенията за
подобен вид, обем и интензивност на вредите, варират в рамките на
10 000лв. – 15 000лв.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да
постанови друго, с което искът срещу застрахователя за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 15 000лв. до
присъдените 80 000лв.
Въззиваемата
страна по тази жалба Д.Д.Д. от гр.Белослав, в депозиран в срока по чл.263 ал.1
от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от застрахователя част.
В
насрещната въззивната жалба на Д.Д.Д. от гр.Белослав се твърди че решението в
обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно и постановено при нарушение
на материалния закон.
Подробно
описва претърпяните от нея травми, предприетото лечение и възстановителния
период, установени от събраните по делото доказателства. Твърди че определеният
от съда размер на обезщетението е в противоречие с трайната съдебна практика
съобразно която за събития, предшестващи процесното ПТП са присъждани
застрахователни обезщетения за подобни увреждания в значително по-големи от присъдените
с настоящето решение суми. Сочи че не е взета предвид и икономическата и
обществена конюнктура не само към момента на ПТП, но и към настоящия момент.
Твърди че претендираният от нея размер 100 000лв. в най-пълен размер би
репарирал претърпените от нея неимуществени вреди.
По
отношение на претенцията и за законна лихва, твърди че съдът неправилно е
отхвърлил претенцията и за периода от датата на ПТП – 09.04.2016г. до датата на
изтичане на петнадесет дневния срок от подаване на доброволно заявената претенция
пред застрахователя. Твърди че първоинстанционният съд погрешно е изтълкувал
нормата на чл.497 от КЗ. Твърди че чл.497 от КЗ урежда допълнителна лихва,
която се начислява върху застрахователното обезщетение за периода от момента, в
който застрахователят е изпаднал в забава /15 дни от уведомяването/, до момента
на окончателното плащане. В чл.429 ал.2 т.5 от КЗ изрично е посочено, че
застрахователното обезщетение като понятие включва само по себе си и лихвата за
забава, за която отговаря делинквентът пред увреденото лице п при условията на
непозволено увреждане.
Моли съда
да отмени решението на съда в обжалваната от нея отхвърлителна част и да
постанови решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен в пълния му, претендиран от нея размер, ведно със законна лихва, считано
от датата на увреждането. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
страни по тази жалба ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София и С.П.С. *** в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК не са депозирали отговор на подадената от Д. жалба.
Въззивникът
Д.Д.Д. от гр.Варна, чрез процесуалния си представител, поддържа своята жалба и
моли съда да я уважи, оспорва жалбата на насрещните страни.
Въззивникът
ЗД „Бул Инс” АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание, в депозирана за съдебно заседание молба поддържа своята жалба и
оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивникът
С.П.С. ***, чрез процесуалния си представител, поддържа своята жалба и моли
съда да я уважи, счита жалбата на застрахователното дружество за основателна,
оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели
на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Д.Д.Д. ***“ АД
за обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди – разходи за
лечение, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 09.04.2016г.,
причинено виновно от С.П.С., при управление на лек автомобил, при сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
законни лихва. Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която
застрахователят е осъден да заплати имуществени вреди до размера на сумата
5 141.39лв. и неимуществени вреди до размера на сумата 15 000лв. не е
обжалвано и е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо,
въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването
на пътно-транспортното произшествие, вината на водача С.П.С., причинените на
пострадалата травматични увреждания и имуществени вреди. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено
пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на
пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя
за причинени от С. вреди при управлението на лекия автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само
размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
От приетото от първата инстанция
заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната
инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание и от
представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за
установено, че при произшествието пострадалата Д. е получила няколко
травматични увреждания: счупване на дясна хълбочна кост в областта на ямката на
тазобедрената става, счупване на дясна бедрена кост, счупване на костите на
дясна предмишница в долна трета, мекотъканен дефект в средно-долна трета на
дясна подбедрица, причиняващ значителна деформация в областта, която загрозява
външния вид на подбедрицата и обуславя обезобразяване на долен крайник,
контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване в основата на дясна орбита,
разкъсно-контузна рана на главата. Счупванията на дясна хълбочна кост и на
дясна бедрена кост са обусловили трайно затруднение на движението на десен
долен крайник за повече от шест месеца. Лекувани са оперативно, като костните
фрагменти са фиксирани с метал. Металът, с който е фиксирана дясна бедрена кост
е отстранен оперативно след срастване на костта. Счупването на костите на
дясната предмишница е обусловило трайно затруднение на движението на десен
горен крайник за около два месеца. Лекувано е оперативно, костите са съединени
с метал, отстранен оперативно след зарастване на костта. Посочено е от
експерта, че към момента костите са зараснали. При преглед пострадалата ходи
без помощно средство с накуцване с десния крак, движенията в дясна глезенна
става и дясна гривнена става са ограничени. Посочено е че ограничените движения
в дясна гривнена става нямат функционално значение, но могат да се появят болки
при по-големи физически натоварвания, а ограниченията в дясна глезенна област
нямат значение при бавно ходене, но силно затрудняват бързото ходене и правят
бягането почти невъзможно. Тези ограничения могат да се подобрят незначително с
рехабилитация. Сочи се в експертизата, че счупването на тазовата кост в
областта на дясната тазобедрена става може да доведе до ранно развитие на
артрозни промени в ставата. Полученият мекотъканен дефект е лекуван с кожна
пластика. Към момента е ясно видим белег на дясна подбедрица със загуба на
тъкан с размери дължина – 15см. и ширина – 12см. като същият ще остане за цял
живот.
От показанията на разпитаните от
първоинстанционния съд свидетели Д. И. Ж., баба, и Д. Н. Д., баща на
пострадалата, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и
взаимно допълващи се, кредитирани от въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК, съдът приема за установено след инцидента е налице промяна в негативен
план в поведението и живота на Д.. След катастрофата и са направени операции за
наместване на фрактурите и за трансплантация на кожа, престояла е в болницата
повече от месец, като е била на легло, напълно неподвижна. Всички грижи за нея
– хранене, обличане, хигиена, тоалет са полагани от баба и, а в събота и неделя
от родителите и. След изписването и е останала на легло около два месеца.
Болките са и били силни и се е налагало често да и слагат обезболяващи
инжекции. Пет – шест месеца е използвала количка за придвижване, след това е
започнала да използва две патерици, след това само една, което продължило около
година и половина. Ходила е на рехабилитации, претърпяла е операции за махане
на металните кости и нови рехабилитации. Свидетелите сочат че и към момента не
може да ходи нормално, не може да се движи както преди и да спортува.
Свидетелите установяват че след произшествието е променено психическото и
емоционалното и състояние. Изпитвала е страх за това дали и до каква степен ще
се възстанови, страх от качване в кола, сънят и е станал неспокоен, ограничила
е контактите си с приятели, затворила се е в себе си. Допълнителна се травмира
и от обезобразяването на крака и, белег, който е видим, особено през лятото и
който въпреки извършената кожна пластика ще остане за цял живот.
При определяне по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от
деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към
момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии,
въззивният съд определя сумата 80 000лв., като паричен еквивалент на всички
понесени от Д. емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на
09.04.2016г. пътно-транспортно произшествие. При определяне на размера съдът
отчита че към момента на произшествието пострадалата е била на 21 години,
травмите са били няколко на различни части на тялото. Претърпени са няколко
операции. Към момента макар и счупванията да са зараснали, са налице
ограничения в движенията при бързо ходене, мекотъканният дефект на дясна
подбедрица е видим и ще остане за цял живот.
Поради което и предявеният иск за
обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди е доказан и основателен до
размера на сумата 80 000лв., до който следва да бъде уважен, а решението в
обжалваната му част да бъде потвърдено.
По претенцията за лихви:
На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В
хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
чл.497 от КЗ е ограничил отговорността на застрахователя за законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок за периода от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 и
изтичането на срока по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3.
Установено е по делото, че ищцата е уведомила застрахователя за събитието,
настъпило на 09.04.2016г. със заявление за изплащане на обезщетение, входирано
от застрахователя на 14.05.2018г. При липса на данни за изискване на
допълнителни документи от застрахователя, началната дата от която
застрахователят изпада в забава е 06.06.2018г. Поради което и решението в
частта му, с която е определена датата 06.06.2018г. като начална дата на
дължимото обезщетение за вреди от забава в плащането следва да бъде потвърдено.
По исканията за разноски:
С оглед неоснователността и на двете
въззивни жалби в полза на главните страни разноски за въззивна инстанция не
следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 491 от 05.06.2019г. по търг.дело № 1574/18г. по описа на Окръжен
съд – Варна, поправено с решение № 621 от 04.07.2019г., в частите му, с които
ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Д.Д.Д. от
гр.Белослав на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2016г., причинено виновно от С.П.С.
като водач на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № В ХХХХ ВС, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за разликата над 15 000лв. до
присъдените 80 000лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
06.06.2018г. до окончателното и изплащане, при участието на С.П.С. като трето
лице помагач на застрахователя; и в частта му, с която е отхвърлен предявения
от Д. ***“ АД иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени в резултат посоченото ПТП за разликата над 80 000лв. до
претендираните 100 000лв., както и за претенцията за законна лихва за
периода от датата на произшествието до 06.06.2018г.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: