ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2587
гр. Варна , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501610 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на М.Б.АСофия, с адрес: ... подадени с обща жалба,
чрез процесуален представител, срещу Решение № 2809/03.07.2020 год., постановено по гр.
дело № 19194/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които:
1) М.Б.АСофия е осъдена да заплати на ЕНЧ. П. Д. от ................... сумата от 86 666, 67
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на съпругата му Виолета Цонева Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на
трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път I-9 /Бургас –
Варна/ посока гр. Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала при движение с личен
автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното и място, ведно
́
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата
на увреждането (19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане;
2) М.Б.АСофия е осъдена да заплати на ЕК. ЕНЧ. Д. от ................. сумата от 71 666, 67
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на майка и В. Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука,
́
настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна,
на около 1000 м. след с. Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния
път от постоянното място на живеене до работното и място, ведно с обезщетение за забава в
́
размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (19.01.2017
год.) до окончателното й изплащане;
3) М.Б.АСофия е осъдена да заплати на ПЛ. ЕНЧ. Д., с адрес гр. Варна,
............... сумата от 71 666, 67 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка и В. Д., настъпила на 19.01.2017 год.
́
в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път I-
9/Бургас –Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала при движение
с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното и
́
1
място, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждането (19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят навежда оплаквания, че решението в атакуваните от него чаасти е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди за всеки един от тримата ищци е нарушен чл. 52 ЗЗД и присъдените обезщетения са
силно завишени. Не са обсъдени всички доказателства, не са отчетени и всички относими
обстоятелства по отношение на всеки един от тримата ищци. Неправилен е и изводът на
съда, че в случая не е налице съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат. Не е съобразено, че с оглед събраните по делото доказателства
относно механизма на настъпването на пътнотранспортното произшествие, причинило
смъртта на Виолета Д., същото е настъпило в резултат на допусната груба небрежност от
страна на починалата, която е управлявала лекия автомобил с несъобразена с пътните
условия скорост, довела до загуба на управлението му, навлизане в лентата за насрещно
движещите се автомобили и невъзможността да спре безопасно – нарушение на правилата
за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 1, ЗДвП, като
тежестта на нарушението на правилата за движение го квалифицира като груба небрежност
и е основание за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и за намаляване на отговорността на
работодателя с 90 на сто според изложеното във въззивната жалба.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от въззивника – ответник
по осъдителните искове – части и за постановяване на друго, с което исковете на ищците да
се отхвърлят като прекомрени и несправедливи и въззивният съд да определи по – нисък,
справедлив размер на обезщетенията, след което да приложи чл. 201, ал. 2 КТ и да намали
размера на обезщетенията с 90 %, както и да намали обезщетенията с размера на получената
от ищците застраховка от 10 000 лева. Претендира присъждане на разноски.
В писмени отговори, подадени с общ отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемите – ищци по предявените искове, чрез процесуалните си представители,
оспорват жалбите, считат решението в обжалваните от ответника части за правилно и
настояват да бъде потвърдено в тези части. Излагат подробни съображения. Претендират
разноски.
В жалбите и в отговорите не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Въззивните жалби са редовни и допустими следва да бъдат приети за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА за разглеждане, подадените с обща жалба от М.Б.АСофия, с адрес: ... чрез
процесуален представител, въззивни жалби срещу Решение № 2809/03.07.2020 год.,
постановено по гр. дело № 19194/2018 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 04.10.2021
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3