Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 18 14.01.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 17 декември
……………..…………………………….…2019 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1591…….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена
от МБАЛ „Тракия“ ЕООД, чрез юриск. Ц.С., против решение № 1033 от 11.07.2019
г., постановено по гр.д. № 6535/2018 г. на Старозагорския районен съд, в частта
за присъдената сума от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване
срещу правния извод на районния съд за основателност на предявения иск в
посочения размер. Счита, че решението е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закона и е необосновано.
Фактическата обстановка била неправилно възприета. Лабораторията, към която
отивала пострадалата, била на друго лечебно заведение – МЦ „Трета
поликлиника“ и в тези помещения, които
тя заемала, се осъществявала дейност от различно от ответника лечебно
заведение. Затова съдът неправилно бил приел, че лица, ангажирани от МБАЛ
„Тракия“ ЕООД, били длъжни да поддържат подхода към лабораторията и с действие
или бездействие са обусловили настъпването на нежелания резултат.
Счита, че от събраните по
делото доказателства не се установявали безспорно твърдените от ищцата факти,
тъй като по делото бил разпитан само един свидетел, който бил в родствена
връзка с ищцата и което лице не било възприело непосредствено инцидента, а
пресъздало чужди твърдения. В нарушение на съдопроизводствените правила датата
на инцидента била определена по-късно, а не с исковата молба. Не били изяснени
формите, установяващи пределите на необходимата грижа, както и съпоставка с
предписаното от правото поведение на ответника и отклонението от него. Не била
установена противоправност на действията на ответника. Излага и съображения
относно правната квалификация на иска, която била неточна и опорочавала крайния
съдебен акт. Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове.
Въззиваемата З.М.С. не е
изпратила отговор на въззивната жалба. В с.з. чрез процесуалния си представител
адв. М. взема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск
за присъждане на неимуществени вреди по чл.49 ЗЗД. Ищцата (сега
въззиваема) е твърдяла в исковата си молба, че е страда от хроничен диабет и хипертония и за
да поддържа в нормални стойности кръвното си налягане и кръвната си захар, два
пъти годишно прави пълни кръвни изследвания. Затова на 21.01.2016 г. отишла в
лабораторията на болница „Тракия – център”, която се намирала на две преки от
дома й. При последната пета проба, която била от 17 ч., ищцата била изпратена
от медицинската сестра в лабораторията. Ищцата тръгнала по коридора, насочвайки
се към стълбището, водещо към лабораторията, която се намирала в подземието на
сградата. Стълбището било зле осветено за разлика от останалата част на
болницата. По това време санитарите миели с вода и препарат коридорите, но
никъде не били поставени предупредителни табели за мокър под. На стълбището се
подхлъзнала по мокрите стълби и паднала по лице на стъпалата и се плъзнала
надолу, чак до междинната площадка. Пръв на помощ се притекъл служител на
болницата, който бил шофьор на линейката. Той я завел я до отделението по
офталмология, където й оказали спешна помощ. Тогава шофьорът на линейката взел
мобилния й телефон и се обадил на сина й, който, като пристигнал в болницата,
разбрал, че носът на майка му е счупен и е необходима спешна оперативна намеса.
Такава била извършена още същата нощ, а ищцата била хоспитализирана през
следващите три дни. След изписването тя била продължила лечението си при
домашни условия. Силните и трайни болки от инцидента продължили седмици наред.
Травмата в окото отшумявала бавно. Всичко било съпътствано със силно
главоболие. Била приета в „Клиника по Неврология” на „МБАЛ проф. д-р Ст.
Киркович” АД – гр. Стара Загора. Въпреки че били изминали повече от две
години, но тя все още била изпълнена с негативни емоции. Страхувала се да се придвижва
по стълбища. Ползвала професионална помощ и е посещавала психиатър, който й
предписал медикаментозно лечение, което продължило и до ден днешен. Искала е
съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да й плати обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от поведението
на служителите на „Болница Тракия” ЕООД – гр. Стара Загора при изпълнение на
възложена работа.
Ответникът
е оспорил исковете. Считал е, че не са налице
предпоставките за реализиране на деликтна отговорност; че липсват основни
елементи на непозволеното увреждане, а именно противоправно деяние,
причинно-следствена връзка между действията/бездействията и увреждането на
ищеца, както и вина. Изложените в исковата молба твърдения били противоречиви и
неточни, което не позволявало да се определи твърдяната дата на деликта и
естеството на изпълнителното деяние. Не можело да се определи и точното място
на описания инцидент, както и свидетелите на събитието, ако имало такива. Общо
е оспорил твърденията, че са налице
непрофесионални действия на служителите на болницата. Уврежданията на ищцата
били в резултат на случайно събитие, за което не можело да бъде ангажирана
имуществена отговорност на лечебното заведение. Ответникът е считал още, че е
налице съпричиняване, доколкото ищцата не е положила дължимата грижа за
здравето си и е проявила невнимание и несъобразяване със зимната обстановка.
Настъпването на нежеланите последици било опосредено от здравословното й
състояние преди инцидента, което не можело да се вмени във вина на ответното
дружество. Твърдял е и това, че ищцата не е била пациент на болницата, защото
лабораторните изследвания били извършени
от друг изпълнител на медицинска помощ. Липсвало действието/бездействието от
страна на лицето, чиято отговорност се ангажира, което деяние да било извършено
виновно, т.е. при неполагане на дължимата грижа.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е диабетик и на 6
месеца й се правят пълни кръвни изследвания, като профилът се състоял от пет
теста. При извършването на последния тест на 21.01.2016 г. ищцата занесла
пробата сама в лабораторията, която се намира в сградата на болницата-ответник.
Като слизала по стълбите, които били зле осветени, мокри, необезопасени по
никакъв начин, тя паднала, при което получила счупване на носните кости,
контузия на клепача и околоочната област на лявото око с кръвоизлив под
слизестата му обвивка, което наложило операция. Тя била извършена същия ден в
болницата. По време на възстановителния период, ищцата се оплаквала от
главоболие и изтръпналост на лицето. Била лекувана и в отделението по
неврологията на УМБАЛ „Проф. Стоян
Киркович“. Имала проблеми със съня си. Изпитвала страх да слиза по стълби,
което било свързано с възникване на психично заболяване „Разстройство в
адаптацията“.
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, тъй като ищцата е претърпяла телесни
увреждания в резултат на бездействието (неизпълнение на задълженията за
полагане на дължимата грижа за осигуряване безопасността на посетителите на
болничната сграда) на лица, на които отговорният по чл.49 ЗЗД ответник е
възложил извършването на работа, и вредите са причинени при изпълнението на
възложената работа за поддържка и хигиена на
болничната сграда. Приел е, че е налице и вина на работниците и служителите за
причинените вреди. Прилагайки чл.52 ЗЗД е определил за справедливо обезщетение
в размер на 3 500 лв. за неимуществените вреди и 23,22 лв. за платена от
ищцата на ответника потребителска такса.
Въззивният съд намира, че въззивната
жалба е неоснователна. Предявеният иск е по чл.49 ЗЗД, съгласно който този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Неоснователно въззивникът
претендира, че правната квалификация на спора следва да бъде по чл.50 ЗЗД. По
правило правната квалификация се дава от съда и тя следва от изложените в
исковата молба основания (факти и обстоятелства). Съгласно
чл.50 ЗЗД за вредите, причинени от каквито и да е вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. В случая обаче в исковата молба е релевирано като основание за
дирене на отговорност обстоятелството, че стълбището е било зле осветено и
мокро, без за бъде поставен знак за мокър под или друга обезопасителна мярка, в
резултат на което на пострадалата е паднала и получила телесни увреждания. С
други думи, твърди се виновно и противоправно деяние, от което са произлезли
вреди, извършено по повод на изпълнение на възложена работа, т.е. от човешко
деяние, а не за вреди, произлезли от особеността на самата вещ.
По правната си същност отговорността по
чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице
при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди
на пострадалия. Следователно предпоставките за ангажиране на отговорността по
чл.49 ЗЗД са вреди, причинени на пострадалия (ищеца) причинени от лице, на
което отговорният по чл.49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; причинени при
или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника и работникът
или служителят да има вина за причинените вреди. Поначало не е нужно винаги да
се доказва, че прекият причинител на увреждането е конкретно определено лице.
Възложителят на работата отговаря и тогава, когато не може да се установи кой
конкретно от работниците или служителите е причинил вредата (ППл на ВС № 7/1959
г.).
Без значение е обстоятелството, че
лабораторията, към която въззиваемата е вървяла, е на друго юридическо лице. Не
е спорно, че това друго юридическо лице ползва помещения, които се намират в
сградата на ответника, който е длъжен да я поддържа, в т.ч. коридорите и
стълбищата, които свързват и дават достъп на пациентите до отделните помещения.
От друга страна, по делото не са установени какви са вътрешните отношения между
болницата и „Медицински център Трета поликлиника“ ЕООД относно помещенията,
които те ползват. Между страните няма спор за това, че сградата, по чийто
стълби пострадалата е паднала, е собственост на ответника и че той по принцип
следва да я поддържа в безопасен вид и да полага грижи по поддръжката, ремонта
и почистването й в т.ч. с необходимото осветление, сигнализация и пр. така, че да се осигурят
условия за сигурно и безпроблемно придвижване по коридорите и стълбищата й на
пациентите и медицинския персонал. Затова, каквито и да са вътрешните отношения
с ползвателя на помещенията на лабораторията ответникът е лицето, на което
законът е възложил поддръжката и осигуряването на безопасното придвижване из
сградата и ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е
противоправно, и при настъпване на вреди той носи отговорност. Бездействието е
противоправно, тъй като е извършено в нарушение на установения в чл.45 ЗЗД
принцип да не се вреди другиму.
Във връзка с
противоправността, за пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивникът
неоснователно е претендирал, че
получените увреждания на ищцата са били в резултат на случайно събитие и
че е налице съпричиняване и опосредяване на нежеланите последици. Случайно
събитие е такова, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат
на непреодолима сила. Вредоносният резултат при непозволеното увреждане не боже
да бъде вследствие от случайно събитие, когато той се предхожда от нечие
виновно поведение. Не е налице и съпричиняване, а още по малко опосредяване,
тъй като въззиваемият не е изложил нито твърдения в тази връзка, нито е
представил доказателства.
По делото е установено, че ищцата е паднала по
стълбите в сградата на МБАЛ „Тракия“ ЕООД, тъй като се е подхлъзнала по покрия
под, вследствие на което е получила счупване на носните кости; контузия на
клепача и околоочната област на лявото око с кръвоизлив под слизестата му
обвивка. Не е било спорно, че е извършена оперативна интервенция под обща
наркоза, изразяваща се в наместване на счупването на носните кости. В тази връзка
съдът намира, че датата на инцидента е установена от представената по делото
епикриза, от която е видно, че ищцата е постъпила в болницата за оперативна
процедура на 21.06.2016 г. Механизмът на получаването на телесните увреждания
също е установен от заключението на съдебномедицинската експертиза, вещото лице
по която дава заключение, че травматичните увреждания отговарят да са получени
по начина, описан в исковата молба. Установено е и мястото, където се е случило
от показанията на разпитания по делото свидетел Т.С. Вярно е, че той не е
очевидец на самото падане и в една част от показанията си преразказва случилото
се, което е научил от ищцата. Но в частта, в която разказва за това как е
научил за станалото, показанията му са непосредствени, тъй като той е
разговарял със служител на болницата, който пръв се е притекъл на помощ на
ищцата. Именно от него свидетелят е разбрал какво, къде и как се е случило.
Освен това той е видял майка си веднага след падането й. Неоснователно е
възражението, че този свидетел е син на ищцата и неговите показания са били
възприети критично от съда. Няма забрана в ГПК роднините на страните по делото
да бъдат свидетели. Техните показания обаче се преценяват по правилото на
чл.172 ГПК – с оглед на всички данни по делото, като се има предвид възможната
тяхна заинтересованост. В случая показанията на свид. С. освен, че са
непосредствени в посочената по-горе част, кореспондират и със заключението на
съдебномедицинската експертиза относно механизма на получаването на уврежданията,
и с медицинските документи, съставени във връзка с лечението на ищцата. Следва
да се има предвид и това, че в отговора си ответникът не е оспорил случилото се
с ищцата, както и получените в резултат на него увреждания. Единствените
възражения са били за това, че получените от ищцата увреждания са били в
резултат на случайно събитие; че е налице съпричиняване и че настъпването на
нежеланите последици е опосредено от здравословното й състояние, каквото не е
налице с оглед на изложеното по-горе.
Предвид на тези
съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна. Налице са
основанията на чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетение. Затова решението на
първоинстанционния съд, който е присъдил обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди, следва да бъда потвърдено. С оглед изхода на
спора на въззиваемата следва да се присъдят направените по делото разноски пред
въззивната инстанция за възнаграждение за един адвокат в размер на 475 лв.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1033/11.07.2019 г. по гр. д. № 6535/2018 г.
на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „МБАЛ ТРАКИЯ” ЕООД Ст.Загора, със седалище и адрес на
управление гр.Ст.Загора, бул.П.Евтимий, №84, представлявано от И.М.З., ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на З.М.С., ЕГН **********,***, сумата от 475 лв. за направените по делото
разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение за един адвокат.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: