РЕШЕНИЕ
№ 2187
гр. Варна, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110112050 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Д. АН. Ч., действащ чрез
неговата майка и законен представител И. Д. Ч. ЕГН **********, представляван от П.Й.
Н., адвокат от Варненската адвокатска колегия, регистриран под номер **********, със
служебен адрес: гр. ***********, срещу О.В., БУЛСТАТ ********* , адрес на управление:
гр. ***********, представлявана от И.П. - Кмет на Община, иск с правно основание чл. 49,
вр. чл.45 от ЗЗД, с искане уточнено с молба вх.№ 25341 от 05.04.2019г., да бъде осъден
ответника да плати на ищеца сумата от 4000.00лв./четири хиляди лева/, явяваща се уважен
частичен иск до обща сума в размер на 5000 лв./пет хиляди лева/, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка, стрес и душевно
страдание на детето, вследствие получена патологична алергична реакция от детето на
19.11.2020 г., резултат на несъобразено хранене на детето в общинска детска ясла номер *
„*****" - гр. *******, въпреки предоставена от родителите медицинска документация за
налична негова диагноза, свързана с непоносимост към определен вид храни.
Претендират се от ищецът направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Сочи се,
че детето Д. А. Ч., родено на 26.10.2018 г., е на възраст от 2/две/ години. През 2020г. , детето
е било записано в пета яслена група при общинска детска ясла номер * „*****" - гр. ****,
като от 18.09.2020г. е започнало да редовно да я посещава.
1
При постъпването си детето е било прието от медицинска сестра П.Д., която се запознала с
родителите и детето. И.Ч.,майката на детето Д., е уведомила Д., че детето страда от алергия
и не трябва да се храни с бобови храни, за което сестрата си записала, като обяснила, че
родителите трябва да си извадят протокол за хранителна непоносимост от УМБАЛ
„*******, за да се изготви специално меню за детето. При постъпването на детето,
родителите попълнили анкетна карта, където отразили алергията.
На 30.09.2020г., на детето е бил проведен тест в МЦ „***********" ООД за хранителна
непоносимост, който е позитивен за боб, леща, грах и други бобови растения. На
03.10.2020г., детето е проявило непоносимост към храните при хранене. Сочи се, че при
прием на първите лъжички на храна, съдържаща грах, детето е получило алергичен обрив
около устата, бузите и кожата на тялото, гадене, повръщане.
На 05.10.2020г., е бил проведен преглед при доц. д-р В.Ц., която поставила основна диагноза
„Други прояви на патологична реакция към храна" и констатирала, че след антихистаминова
терапия, включваща медикаменти, които повлияват и лекуват алергична реакция - Aerius и
вит. С, в момента на клиничния преглед е с отзвучаващ алергичен обрив и без симптоми от
страна на храносмилателната система. Препоръчала да се избягва храненето с бобови
култури.
Тъй като необходимото медицинско становище се издавало само в началото на календарния
месец, родителите успели да се сдобият с такова на 02.11.2020 г. Според заключението на
доц д-р М.Г., дм педиатър, детски гастроентеролог, детето Д.Ч. е било с установена
хранителна непоносимост към грах, леща и боб, с препоръка да бъдат избегнати в детското
заведение.
На 18.11.2020г., се сочи, че родителите са завели детето на ясла и поискали да оставят
документа, приет от мед. сестра К. А.. След като го прегледала, последната обяснила на
майката на Д., че не е сигурна дали това е изискуемият документ и изпратила родителите
при директорката на яслата Стилиана Петрова, която от своя страна предложила да отправят
питането си към УМБАЛ „*******. От болницата пояснили, че това е документа, който
могат да издадат. Сочи се в исковата молба, че на 19.11.2020г., И.Ч. и съпругът й А. Ч.,
оставили детето в яслата, а свекърва й д-р Н.С. оставила документа в администрацията,
заедно с изследванията за алергии. На същия ден, на обяд, А. Ч., е отишъл заедно с майка си,
за да вземат детето. Детето им е било предадено от мед. сестра А., с отток и обрив на лицето,
и горните клепачи, а на въпроса какво е яло родителя е получил отговор, че на обяд са му
дали по меню супа с месо, картофи и моркови. На същия ден, детето е било отведено в
спешен кабинет в ***********-Варна, откъдето му изписали лечение със съмнение за
алергия. Сочи се, че около 16.00ч., бабата на детето се е върнала в яслата, където мед. сестра
Д. й е съобщила, че на обяд всички деца са яли леща.
Сочи се, че въпреки предписаното и предприето лечение, вечерта на 19.11.2020 г., детето е
било още подпухнало, със зачервени клепачи и устни.
Според изнесеното, на 20.11.2020г., майката И.Ч. е отишла в детската ясла, за да научи какво
2
точно се е случило предния ден с детето й. От разговор със сестрата Д., тя научила, че детето
е било хранено от нея и когато го е видяла да се подува е помислила, че му става топло. На
въпроса защо при условие, че родителите са й казали лично за алергията, го е нахранила с
леща, се сочи, че последната е отговорила, че е след отпуска и това й е убягнало. Сочи се, че
при разговор с директорката Ч., се установило, че тя не знае за инцидента. На същият ден,
детето отново се подуло и се обринало по тялото и шията. След втори преглед в
***********, поради влошаване на състоянието му, детето е било прието по спешност за
болнично лечение и наблюдение. За овладяване на острото състояние, се сочи, че е било
назначено лечение с Квамател 2x5 мг., Метилпреднизолон 3x8 мг., и инфузии на глюкозо-
солеви разтвори при спазване на хранителен режим.
На 22.11.2020г., е било изписано с препоръка за хранителен режим и домашно лечение с
антиалергични лекарства, като към тази дата отоците изчезнали, а обривът избледнял.
На 23.11.2020г., И.Ч., се е срещнала с директорката на яслата, за да получи официално
становище и обяснение от двете медицински сестри. Ч. останала недоволна от отговорите,
които получила. А. не помнела когато точно й е било показано становището за хранителна
непоносимост, мислела, че се касае за други храни. При вземането на детето на 19.11.2020г.,
А. не можела да отговори точно какво е яло, обяснила, че се притеснила от многото въпроси.
От своя страна, Д. е твърдяла, че храненето на детето е минало много добре, нахранила го
без да се дърпа и без никакви проблеми, въпреки че по информация, която родителите
получавали всеки ден, предните дни детето не се е хранило изобщо. Според Ч., мед. сестри и
ръководството на яслата не са реагирали по никакъв начин виждайки алергичната реакция
на детето и не са свели незабавно внесения документ до тези, които хранят детето, в
резултат на което детето е било неправилно нахранено с леща, с което е била предзвикана
алергия и е бил създаден риск за живота и здравето му, и само случайното решение детето
да бъде взето на обяд от баща му е спомогнало за навременна реакция и отиване на лекар,
който да предпише лечение на детето.
Освен алергичната реакция, в исковата молба се сочи, че детето е изпаднало в стрес и в
продължение на близо месец, не е искало да се храни с лъжица на масата, като отбягвало
храненията, и се хранело насила, с нежелание. При подаване на лъжица, е правело кисели
гримаси, отказвало е да я вземе, да се храни с нея, дори и с чужда помощ, разплаквало се,
ако родителите настояват и го молят. Алергичната реакция, според изнесеното, е довела до
силно притеснение родителите на детето. Те се изплашили при вида му, още повече, че не
знаели от какво е породено състоянието на детето, тъй като нямали информация от детската
ясла. Това наложило, въпреки своя уплах, да ходят отново до детската ясла, изпращайки
бабата Н.С., да посетят ***********, откъдето пуснали детето за домашно лечение. От
притеснение, се сочи, че те не са спали цяла нощ, за да следят състоянието му и реакциите в
организма. Поради липсата на бързо възстановяване, се е наложило да повторят
медицинския преглед, след което били насочени за болничен престой. Това довело до редица
неудобства, свързани с посещения на лечебни заведения, отсъствие от вкъщи и от работа,
разходи за лечение, спазването на антиалергична диета и постепенното захранване на
3
детето. Родителите станали свидетели и на стреса на детето, на неговите болки и страдания,
и като първо дете силно се притеснили, и са изживели заедно с него алергичния шок и
лечението, наложило им се да провеждат срещи, и да търсят обяснения в яслата. След този
случай, се сочи, че детето не е искало да ходи повече на ясла, и се е наложило родителите да
го спрат от ясла, което от друга страна допълнително ги ангажирало да полагат ежедневни
грижи за него. Освен това те се страхували, че това хранене с бобови храни отново може да
се повтори по непредпазливост, некомпенентност и липса на вътрешна организация и
комуникация на персонала в детското заведение.
Излага се, че от 23.11.2020г., е било получено и писмено становище от директора на
детската ясла, адресирано до И.Ч., че е извършена служебна проверка по случая, при която е
било установено, че мед. сестра К. А. не се е запознала със становището от МБАЛ „*******,
и не е дала навременна и точна информация на родителите с какво е хранено детето Д. А. Ч.,
с което е забавила адекватната реакция за овладяване на неговото състояние. Другата мед.
сестра П.Д., въпреки че е била уведомена от родителите за алергията на детето при неговото
приемане, не е информирала колегите си и ръководството на яслата. Впоследствие е
нахранила детето със супа от леща по меню и при проявилите се признаци на алергия не е
потърсила медицинска помощ, и не е уведомила родителите навреме. Това е станало едва в
късния следобед, при повторно идване на бабата до детското заведение. Посочено е било, че
за недопускане на последващи нарушения, са били взети мерки, като е проведено обучение
на целия персонал за действия при алергични реакции, изготвена е била процедура за
уведомяване, предаване и поставяне на важна информация за децата, а на виновните
длъжностни лица - двете медицински лица е било наложено дисциплинарно наказание по
чл. 188, ал. 2 от КТ - предупреждение за уволнение. Цитирана е Наредба № 26 от 18
ноември 2008г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните
изисквания към тях, издадена от министъра на здравеопазването, Обн. ДВ. бр.103 от 2-ри
Декември 2008г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.З6 от 10-ти Май 2011г., изм.
и доп. ДВ. бр.90 от 20-ти Октомври 2020г., с която се определят устройството и дейността
на детските ясли и здравните изисквания към тях. На осн. чл. 1, ал. 2, от същата , се сочи, че
детските ясли могат да се създават от общините, какъвто е настоящия случай. Издръжката
на децата в общинските детски ясли и дейността на общинските детски кухни се финансира
от съответния общински бюджет. За отглеждане на децата в общинските детски ясли
родителите заплащат такси в размери, определени от общинския съвет в съответствие със
Закона за местните данъци и такси. Съгласно Чл. 8. (1) Управлението и ръководството на
детска ясла се осъществява от директор. Директорът на общинската детска ясла се назначава
и освобождава от кмета на общината или района.
Съгласно чл. 16, в детските ясли се осигуряват условия за нормално физическо и психично
развитие и възпитание на децата чрез:
1. организиране и спазване на рационален дневен режим, съобразен с възрастовите
особености на децата в групите;
2. осигуряване на здравословно хранене, отговарящо на физиологичните норми за
4
съответната възрастова група;
4. осигуряване на условия, които да ограничат заболявания при децата и настъпване на
злополуки.
Според чл. 17, в детските ясли се организират и провеждат следните дейности:
1. ежедневен контрол на здравословното състояние на децата;
2. регистриране на здравното и имунизационното състояние на децата в
здравнопрофилактичната карта въз основа на данните, получени от личния лекар на детето;
3. профилактични и противоепидемични дейности за предотвратяване и ограничаване
разпространението на заразни и паразитни заболявания;
4. превантивни дейности за предотвратяване и ограничаване на рисковите фактори в
детските ясли (мерки за избягване на травми, отравяния и изгаряния и др.);
Посочено е, че Д. А. Ч., чрез неговата майка и законен представител И. Д. Ч. ЕГН
**********, с адрес гр.********, е предявил частичен иск срещу О.В., принципал на Детска
ясла номер * „*****" -гр. Варна, ж. к. „***********, която той е посещавал да се ОСЪДИ
О.В., Булстат ***** , адрес гр.Варна, п.к. ***, бул. „******, представлявана от кмета И. П.,
да заплати на Д. АН. Ч., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. Д.
Ч., ЕГН **********, с адрес гр. ********, сумата от 1000 лв./хиляда лева/, частичен иск от
сумата от 5000 лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се във физическа болка, стрес и душевно страдание на детето, считано от
19.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да ни се присъдят сторените по
делото разноски.
С Решение №808/07.07.2021г., Районен съд - Варна, 41 състав, е осъдил О.В., Булстат ***** ,
адрес гр.Варна, п.к. ****, представлявана от кмета И.П., да заплати на Д. АН. Ч., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител И. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр. ********, сумата от 1000 лв./хиляда лева/, частичен иск от сумата от 5000 лв./пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във физическа
болка, стрес и душевно страдание на детето, считано от 19.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
С гореизложеното, ищцовата страна, обосновава правният си интерес от предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът О.В., БУЛСТАТ
*********, адрес на управление: гр. ***********, представлявана от И. П. - Кмет на
Община, е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
допустимост и основателност на исковата претенция. Направено е признание на иска на
основание чл.237 ГПК. Заявено е, че не са спорни фактите и обстоятелствата, изложени в
подробен вид в така предявената искова молба. Приложените към исковата молба
писмени доказателства медицинската документация, както и водената кареспонденция
между О.В. и И.Ч., също са известни на ответника, като не се оспорва съдържанието на
същите.Не се оспорва по никакъв начин наведеното от ищцовата страна. Не е спорно
5
обстоятелството, че е налице влязло в сила решение №808/7.7.2021г. на ВРС, Гражданско
отделение, 41 състав, постановено по гр. дело №20213110104245 по за 2021 година, чиято
сила на присъдено нещо, по аргумент на чл.297 ГПК следва да бъде зачетена изцяло.
Настоява се, че следва да бъде зачетено и повеленото в TP № 3/2016 от 22.04.2019г. на ВКС
на РБългария, ОСГТК, и по-конкретно т. 2 от същото, в която е даден отговор на въпроса
„Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за
разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право? По
посочения правен въпрос констатираната противоречива практика е формирана с решения
по чл. 290 и сл. ГПК на различни съдебни състави на ВКС, Гражданска и Търговска колегия.
ОСГТК на ВКС намира за правилно първото становище, с което е застъпена тезата, че
установените с решението по частичен иск обши правопораждаши факти на спорното право
се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в друг исков процес иск за разликата до
заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право, при следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 298, ал.1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание.
Съгласно т. 18 от TP № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т, гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на
пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Когато ищецът
претендира с петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява
частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното
право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен.
Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на
иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен
частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват
всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда
претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на
решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на
страните, да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да
направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на
съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка,
обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от момента на
тяхното възникване до реализацията им -аргумент от чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
При отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да
предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила
решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно
СПН обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на
6
непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Тази
позиция на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№4/2013 г. на ОСТТК на ВКС -"обективните предели на СПН, когато правото е отречено,
обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало или че
е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към
момента на приключване на съдебното дирене". Силата на пресъдено нещо на
отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената
част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото
вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до
неговия пълен обем според твърденията на ищеца. В хипотезата на уважен изцяло частичен
иск, останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не
съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по
частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира
нова - различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането,
се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен
с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка
от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане, е възникнало валидно поради което частичният иск е уважен,
то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да
се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната
му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на
съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно
основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид
изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява
съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на TP
№ 1 от 4.01.2001 г. на В КС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на
7
субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на
ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по
давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да
се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване
на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с
отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече
възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да
разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.
По изложените съображения, се сочи, че ОСГТК на ВКС приема следното: Решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право..."
Предвид гореизложеното, с отговора, предявен в срока по чл. 131 ГПК, от О.В.,
представлявана от Кмета Иван Портних, е направено признание на иска, на основание чл.
237, ал.1 ГПК.
Ищцовата страна поддържа предявените искове и в с.з. моли с оглед изявлението на
ответната страна, за постановяване на решение по делото при признание на исковете.
СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на предявената срещу него
искова претенция и релевираното от ищеца искане за постановяване на съдебно решение
при признание на иска, както и предвид наличието на изискванията, обективирани в
разпоредбата на чл.237 ал.3 ГПК, а именно: че признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се
разпорежда, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът в с.з. е прекратил съдебното дирене, и е постановил, че
съдебното решението по делото ще бъде основано на признанието на иска, на основание чл.
237, ал.1 и 2 от ГПК.
По разноските:
При произнасяне по дължимите разноски, съдът съобрази, изявлението на ответната страна,
че не прави възражение за прековерност на адв.възнаграждение, заплатено от ищцовата
страна, предвид че е съобразено с установения минимум по Наредба №1/2004г. за МРАВ. С
оглед изложеното,у на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцовата страна, следва да
8
се присъдят разноски както следва: за адв.възнаграждение 600,00лв. и за заплатена д.такса
160,00лв. или общо 760,00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд, на основание чл. 237,
ал. 2 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл.45 от ЗЗД, ответникът О.В., БУЛСТАТ
*********, адрес на управление: гр. ***********, представлявана от И.П. - Кмет на
Община, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца Д. АН. Ч., действащ чрез неговата майка и
законен представител И. Д. Ч. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
***********/адв.П.Й. Н., Варненската адвокатска колегия/, сумата от 4000.00лв./четири
хиляди лева/, явяваща се уважен частичен иск до обща сума в размер на 5000 лв./пет
хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физическа болка, стрес и душевно страдание на детето, вследствие получена патологична
алергична реакция от детето Д. А. Ч. на 19.11.2020 г., резултат на неправомерни действия на
служители от общинска детска ясла номер * „*****" - гр. Варна, ж. к. „***********,
изразяващи се в несъобразено хранене на детето в общинска детска ясла номер * „*****" -
гр. Варна, ж. к. „***********, въпреки предоставена от родителите медицинска
документация за налична негова диагноза, свързана с непоносимост към определен вид
храни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, О.В., БУЛСТАТ ********* , адрес на
управление: гр. ***********, представлявана от И. П. - Кмет на Община, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ищеца Д. АН. Ч., действащ чрез неговата майка и законен представител
ИВ. Д. Ч. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********/адв.П.Й.Н., Варненската
адвокатска колегия/, сумата в общ размер на 760,00лв., представляваща сбор от съдебно-
деловодни по настоящото дело, както следва: за адв.възнаграждение 600,00лв. и за
заплатена д.такса 160,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10