Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 25.06.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
Районен съдия: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 104/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Искът е с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс СК) и по силата на чл. 146, ал. 2 от СК се разглежда по реда на глава двадесет
и пета „Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предявен e
от малолетния К. В. П., действащ чрез неговата майка и
законен представител О.В.П.,***, против В.Б.П. ***, който е баща на детето.
В исковата молба се излага,
че с влязло в законна сила съдебно решение от 02.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 626/2019 г. на Районен съд Своге ответникът е осъден да заплаща на
детето си месечна издръжка в размер на 150 лева. Правят се твърдения, относими към изменение на обстоятелствата, при които
е била определена тази издръжка – нарастване на нуждите на лицето, което я
получава. Твърди се, че детето е на шест години, записано е в четвърта
подготвителна група и редовно посещава детска градина, че е със специални
потребности, с вродена деформация на гръден кош – „пилешки гърди“, като за
заздравяване на гръдната мускулатура се препоръчва плуване, което не може да се
осъществява в гр. С., че при детето са налице проблеми с говора, които налагат
специални грижи и посещение на специалисти извън гр. С., като ответникът, който
е работоспособен и в трудово правоотношение, от което получава трудово
възнаграждение над средното за страната и няма задължение по закон да издържа
други лица, заплаща на детето единствено издръжката в размер на 150 лева, които
са крайно недостатъчни за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, обувки,
отопление, разходи за здравословни нужди, предвид специалните му потребности.
Твърди се още, че единственият доход на майката на детето е от трудово
правоотношение, като не притежава автомобили и други ценни вещи, а за да се
справя с грижите за детето, се налага да използва заемни средства. Поради това
се иска от съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката на 200 лева, считано от
завеждане на иска (16.02.2021 г.).
От страна на ответника е
подаден писмен отговор. Той, чрез пълномощника си, признава, че е баща на
детето, че е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева,
както и исковата претенция до размера от 162,50 лева. В останалата част до
пълния предявен размер оспорва иска по основание и размер, тъй като от
определянето на предходната издръжка е изминала една година, няма никакво
изменение на обстоятелствата, при които тя е определена, освен изменението на
минималната работна заплата, възнагражденията на страните по делото и
потребностите на детето са същите, както при определянето на настоящия размер
на издръжката, деформацията на гръдния кош на детето не е новонастъпило
обстоятелство и има характер на козметичен дефект, защото детето има пълен
дихателен обем, няма белодробни обструкции, не боледува, няма разходи за
лечението му, а и в гр. С., както и на незначително разстояние от него има
басейни, в които детето да плува. Твърди, че договорите за паричен заем,
представени с исковата молба са неотносими и не са предназначени за нуждите на
детето, а за издръжката на мъж, с когото законният представител на ищеца живее,
както и че последната реализира доход от работна заплата, която по размер е
близко до средния за страната.
В открито съдебно заседание пълномощниците на страните подробно
аргументират тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел и е
приет социален доклад, изготвен от компетентното
длъжностно лице в Агенцията за социално подпомагане – отдел „Закрила на детето”
към дирекция „Социално подпомагане” в гр. С. (ДСП). Становището на ДСП в
съдебната процедура е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване
на държавната политика за закрила на децата. С оглед на задължението на съда
служебно да следи за закрилата на интересите на детето социалният доклад следва
да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова
молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
О.В.П. и В.Б.П. са родители
на малолетния К. В. П., роден на *** г. Те са се разделили през 2019 г., а
бракът между тях е прекратен със съдебно решение от 02.01.2020 г., постановено
по гр.д. № 626/2019 г. на Районен съд С. Детето, което е навършило седем години,
живее с майка си и не общува с баща си, който не го е виждал от постановяването
на горепосоченото съдебно решение. Ответникът е заплащал дължимата от него
издръжка. Той живее в гр. С. и работи в гр. С. със заплата по-ниска от средната
за страната – брутното му възнаграждение за последния месец е в размер на
1 166,25 лева, а средното му брутно възнаграждение за 2020 г. –
1 093,65 лева. Брутното възнаграждение на майката също е по-ниско от средното
за страната, като за периода от месец юли 2020 г. до месец декември 2020 г. е
променливо и размерът му варира според отработените часове в границите от
949,33 лева до 1 409,35 лева, като за последния месец е в размер на
1 171,20 лева, а средното брутно възнаграждение за периода е 1 222,79
лева. Последното се дължи на често отсъствие на майката от работа, свързано с
грижи за детето, когато то боледува.
С
цитираното съдебно решение от 02.01.2020 г., постановено по гр.д. № 626/2019 г.
на Районен съд Своге е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК и ответникът
е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 150 лева, считано
от 02.01.2020 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.
Решението е влязло в законна сила на 02.01.2020 г. Към днешна дата детето е в
добро физическо състояние, развива се съобразно възрастта си, имунизира се по
план. Майката на детето е много отговорна, води го редовно на профилактични
прегледи и е изключително загрижена за неговото здраве. Детето е с вродена
деформация на гръден кош – „пилешки гърди“, като за заздравяване на гръдната
мускулатура се препоръчва плуване. Детето ходи на уроци по плуване поне веднъж
седмично. Детето има също и видими проблеми с говора, като произнася трудно
някои думи. За преодоляването им се налага то да посещава логопед три пъти
седмично. Уроците по плуване и посещенията при логопед се заплащат от майката
на детето. Последното предполага допълнителни разходи. Към 26.01.2021 г. детето
е записано в четвърта подготвителна група и редовно посещава Детска градина –
кв. „…“ в гр. С. с месечна такса от 45 лева, а през настоящата година на детето
му предстои да бъде ученик в първи клас. Предходната издръжка на детето е
определена въз основа на споразумение, постигнато през 2019 г., като
производството по делото също е приключило през 2019 г. и определената издръжка
от 150 лева е съобразена с минималния ѝ размер през 2019 г. от 140 лева,
доколкото през 2020 г. последният възлиза на 152,50 лева. Касае се за период от
близо две години, а не от една година, както неправилно се твърди в отговора,
доколкото споразумението по чл. 51, ал. 1 от СК е одобрено с оглед фактите,
настъпили до 04.12.2019 г. – датата на съдебното заседание, в което е завършено
разглеждането на делото. Поради възрастта на детето е необходимо по-често да се
закупуват нови дрехи и обувки, съответно нарастват нуждите му от храна ученически
пособия (каквито са необходими както в подготвителната група на детската
градина, така ще бъдат необходими и занапред в училище) и вещи за лични нужди. Минималната
работна заплата (МРЗ) през 2019 г. е била в размер на 560 лева, а днес е в
размер на 650 лева. Една четвърт от МРЗ през 2019 г. е била 140 лева, а днес е 162,50
лева.
Така изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена по делото въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, показанията на свидетеля и социалния доклад,
които са напълно непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна, че са налице условията на чл.
150 от СК. Съгласно посочената разпоредба, при изменение на обстоятелствата
определената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Съдът следва да
постанови решението си в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила
израз в т. 8 от ППВС № 5/16.11.1970 г., запазило своето приложение, в което е
застъпено становището, че за основателността на иска с правно основание чл. 150
от СК, е необходимо обективно и трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможността на задълженото да
заплаща издръжката лице, като за изменение на вече присъдената издръжка е
достатъчно и наличието на една от алтернативно посочените предпоставки, поради
което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е
доказан по своето основание. В т. 2 от цитираното ППВС е посочено, че нуждата
не само е показател за размера на издръжката, а и основание за възникването на
правото на издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая. Нуждите са винаги конкретни. В т. 4 от същото ППВС е посочено, че възможността
на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и
показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Когато
се касае за трудово възнаграждение, изчислението става на базата на средното
месечно трудово възнаграждение за предхождащата година. Съгласно ТР № 34 от
05.12.1973 г. по гр.д. № 11/73 г. на ОСГК на ВКС, изчисляването на доходите от
трудово възнаграждение следва да се извършва на базата на брутното
възнаграждение.
В настоящия случай са настъпили изменения на обстоятелствата, с оглед на
увеличилата се възраст на детето и нарасналите му нужди през изминалия период
от близо две години, което предпоставя и нуждата му от допълнителни парични
средства. Настъпили са изменения в потребностите на детето, свързани както с неговото
физическо и психическо израстване, така и с оглед на духовните нужди и
ежедневните битови потребности. С нарастване на възрастта на издържаното лице,
поради изминалите близо две години от определянето на предходната издръжка, са
се увеличили средствата, необходими за задоволяване на физиологичните,
здравните, образователните, културните и социалните му нужди, обуславящи
правилното му отглеждане и възпитание. Тези условия в живота на детето, ведно с
настъпилите социално-икономически промени (увеличаване на цените на стоките и
услугите), макар и обективни и стоящи извън волята на родителите на детето,
неминуемо водят до извода за увеличаване на нуждата от парични средства за
издръжката на детето, което само по себе си обуславя извода за промяна в
обективната обстановка във връзка с издръжката необходима за детето. Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел, когато се налага, майката ползва
детегледачка, която да взима детето от детска градина, като заплаща за това. Деформацията
на гръдния кош, макар да е вродена, налага детето да ходи на уроци по плуване
поне веднъж седмично за заздравяване на гръдната мускулатура, което е
препоръчано едва с етапна епикриза от 08.02.2021 г., представена с исковата
молба, като от ответника не са ангажирани доказателства, такава препоръка да е
била дадена и към 2019 г. В отговора и в откритото съдебно заседание не са
изложени никакви възражения срещу твърдението в исковата молба, че при детето
са се появили проблеми с говора, които налагат специални грижи и посещения на
специалисти, за което са необходими допълнителни разходи, а видно от
показанията на разпитания по делото свидетел тези проблеми са видими, като
детето произнася трудно някои думи и за преодоляването им се налага то да
посещава логопед три пъти седмично. Не се твърди от ответника, че детето е
имало подобни проблеми и през 2019 г., нито са ангажирани доказателства за
това, както и за твърдението му, че има логопед в детската градина, който да
може да бъде посещаван безплатно.
За размера на допълнителните
разходи, свързани с уроците по плуване и посещенията при логопед не са
представени доказателства, но с оглед установените по делото обстоятелства, че
детето посещава такива, които се заплащат от майката, видно от показанията на
разпитания по делото свидетел, това не е основание тези обстоятелства да не
бъдат взети предвид при определяне на нуждите на лицето, което има право на
издръжка, съобразно и с правилото на чл. 162 от ГПК, която разпоредба гласи, че
когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът определя размера по своя преценка.
Освен че е налице промяна в нуждата от увеличаване на съдебно определената
месечна издръжка, налага се изводът, че промяната в нуждата на детето е съществена
и трайна и с тенденция да се увеличава до навършването на пълнолетие от детето,
особено като се има предвид, че на детето му предстои тази година да е в първи
клас, предстоящите училищни занимания и др., като с възрастта на детето нуждите
от парични средства ще се увеличават. По аргумент на основанията на чл. 150 от СК и поради настъпило съществено и трайно изменение в нуждите на издържаното
лице, предявеният иск безспорно е основателен и следва да бъде уважен.
Според СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществата си. При определяне на
размера на претендираната месечна издръжка, обаче съдът взема предвид, както
нуждите на лицето, което има право на издръжка, така и обективните възможности
на лицето, което я дължи. В случая В.П. няма задължение за издръжка към друго
лице, но живее в гр. Своге и работи в гр. София, като последното е свързано с
транспортни разходи, а и средният брутен размер на получаваното от него месечно
трудово възнаграждение за 2020 г. е под средния за страната, макар и
незначително – 1 093,65 лева.
С оглед на установеното по
делото съдът приема, че за цялостната издръжка на Кристиян П. са необходими
месечно по 340 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща 185
лева, а остатъкът ще трябва да се осигурява от майката на детето, тъй тя изцяло
е поела грижите по отглеждането и възпитанието му, а бащата не е виждал детето
почти две години, не спазва определения му режим на личните отношения с детето,
като по негови думи детето не знае, че ответника му е баща, детето не общува и
с роднини и близки по бащина линия, видно от социалният доклад на ДСП, поради
което би следвало участието на бащата в материално отношение да е с по-голяма
сума от това на майката. Началният момент, от който се дължи настоящата
издръжка е датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.02.2021 г., както
е поискано от ищеца.
Родителите на детето са
трудоспособни граждани, които са длъжни и могат да осигуряват издръжката на
своето дете, независимо дали се намират в трудови правоотношения или не и това
им задължение произтича от задължителния характер на чл. 143, ал. 2 от СК. Съдът
прецени конкретните потребности на детето с оглед на възрастта му,
здравословното му състояние, реалните му нужда от парични средства, възможностите
на родителите, социално-икономическата обстановка в страната към момента, както
и особеностите на конкретния случай. Дължимата издръжка досега е изплащана от
бащата, а нейното неплащане, когато размерът ѝ не е съобразен с финансовите
възможности на ответника, влече след себе си и наказателна отговорност за него,
реализацията на която не е в интерес на детето.
В.П. дължи държавна такса
върху присъдената увеличена издръжка в размер от 50,40 лева. На основание чл.
78 от ГПК на страните ще следва да се присъдят направените по делото разноски –
съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска. Адвокатско възнаграждение за
адв. Н. е в размер на 300 лева според чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На толкова следва да се
намали и договореното възнаграждение на адв. П., като прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, по направеното от насрещната страна
изрично възражение, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението
и усилията на процесуалния представител на ищеца при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Искът е уважен на 70
% от търсената сума и отхвърлен за останалите 30 %. При направени разноски от
300 лева от двете страни, съобразно изхода на делото на ищеца трябва да се
присъдят 210 лева, а на ответника – 90 лева. Липсва искане за присъждане на
разноски по компенсация, поради което съдът не може да извърши служебно
прихващане на насрещните вземания на двете страни за сторените от тях разноски
по настоящото производство, а в изпълнение на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК и
разясненията, дадени в т. 9 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., дължи постановяване
на два отделни диспозитива – по чл. 78, ал. 1 и по чл. 78, ал. 3 от ГПК (в този
смисъл Определение № 227/21.12.2009 г. по гр.д. № 1107/2009 на IV ГО, ГК на
ВКС).
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК,
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, която В.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е
осъден да заплаща на сина си К. В. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител О.В.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА този размер от 150 (сто и петдесет) лева, определен по
силата на съдебно решение на Районен съд Своге по гр.д. № 626/2019 г., на 185
(сто осемдесет и пет) лева, считано от 16.02.2021 г. – до настъпване на основания
за изменението, прекратяването или отпадането ѝ, като в останалата част до
пълния претендиран размер от 200 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
На основание чл. 242 ГПК съдът ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в тази му част.
ОСЪЖДА В.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Кристиян Василев П., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител О.В.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената
част от иска, в размер на 210 лева.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител О.В.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да
заплати на В.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно с отхвърлената част
от иска, в размер на 90 лева.
ОСЪЖДА В.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, дължимата държавна
такса върху присъдената увеличена издръжка в размер на 50,40 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата
се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :