№ 45911
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20241110113984 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК, във връзка с чл.
410 от ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 704/06.02.2024г. по описа на РС Сливница,
вх. № 77277/07.03.2024г. по описа на СРС, подадено от „А“ АД, с ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. В. К. с ЕГН
**********.
За част от претендираното от заявителят вземане съдът издаде заповед за
изпълнение на парично задължение. Но за сума в размер на 680, 51 лв. –
възнаграждение по гаранционна сделка заявлението е неоснователно, поради
следното:
Посоченото задължение произтича от клауза в договор за паричен заем,
който определя качеството на длъжника на потребител. С възнаграждението
по гаранционна сделка се предвижда допълнителна такса за услуга или за
неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора с
потребител, за която съществува обоснована вероятност, че е неравноправна
клауза и има за цел заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 19,
чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната
съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с
оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния
1
принцип да не се противоречи на закона, заповед за изпълнение не следва да
се издава. Освен това уговорената неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение, каквато е сумата по гаранционната клауза, е
в размер около половината от отпуснатия заем, което противоречи на добрите
нрави, а от там е и нищожна . По тази причина вземанията, произтичащи от
такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните
вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на
заповедното производно.
Воден от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
Отхвърля като неоснователно заявление вх. № 704/06.02.2024г. по описа на
РС Сливница, получено в СРС с писмо вх. № 77277/07.03.2024г., подадено от
„А“ АД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. В. К. с ЕГН ********** за сума в
размер на 680, 51 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителят с частна жалба пред
Софийски градски съд в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Разпореждането да се докладва след влизането му в сила за указания по
чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2