Определение по дело №206/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по искова молба на „К.” О. със седалище гр.С. ЕИК *********, с която срещу „ “. С. , с ЕИК *********, е предявен осъдителен иск против ответниказа заплащане на ищеца сумата от 123 704 лв.,представляващи стойността на извършени, но незаплатени СМР по договор за СМР от 02.02.2009г.,както и дължимите лихви върху тази сума,считано от подаване на исковата молба.Ищецът “. ЕООД твърди в исковата си молба, че по договор от 02.02.2009 г. с ответното дружество “. Строителство Б.” е извършило СМР по газификацията на Б.. Съгласно този договор възнаграждението, което е следвало да получи като изпълнител е в размер на сумата 28 200 лева за всеки отработен месец без ДДС.

Във връзка с подписани от ответника протоколи за извършена и приета работа за периода от 26.05.2009 г. до 31.08.2009 г. са били издадени общо 5 фактури на обща стойност от 236 880 лева с ДДС, които, макар и със забава са били изплатени ,в периода 27.05.2009 г. до 15.03.2010 г. .На 11.01.2010 г. въз основа на протоколи за извършена и приета работа е издадена и фактура № 97 за периода септември-октомври 2009 г. на стойност 67 680 лева с ДДС.

От тази фактура ответното дружество е извършило общо 6 плащания на стойност 45 496 лева с ДДС, като към настоящ момент е останало неиздължено със сумата 22 184 лева, с включен ДДС.

За периода от 10.10.2010 г. до 31.01.2011 г. общо за три работни месеца ищцовото дружество е издало фактура № 120/31.01.2011 г. на обща стойност от 101 520 лева, включващо договореното възнаграждение от 28 200 лева за 3 месеца и ДДС.

Фактурата е била представена на ответното дружество, но не е била платена и тъй като ищцовото дружество е следвало да заплати ДДС, без да е получило плащането по главницата на фактурата, тази фактура № 120 е била сторнирана и е издадена нова фактура № 138/01.11.2011 г. на стойност 56 640 лева с ДДС, в която се били фактурирани най-неотложните разходи, които ищецът е бил направил за извършените СМР-та за периода 11.10.2010 г. – 31.01.2011 г. От ответника не е последвало плащане на сумите по така описаните фактури, поради което претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати общата сума от 123 704 лева представляващо дължима главница на извършени незаплатени СМР по договор от 02.02.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба.

При условията на евентуалност е заявил същият петитум относно размера на иска, като относно основанието претендира сумата на неоснователно обогатяване.След като исковата молба в тази част е оставена без движение ищецът е дал пояснения, че предявява иска при условие на евентуалност, ако ответникът направи възражение за нищожност, унищожаемост или други пороци на договора.

В писмения отговор на ответника , искът се оспорва изцяло. Признава се, че е сключен договор на 02.02.2009 г., но се отрича плащането на исковата сума, тъй като твърди, че във връзка с изработеното между страните не е съставен Протокол-образец 19, който е надлежно оформен, показващ вида обема и стойността на извършените работи.

Твърди, че представените по договора заваръчни протоколи и дневници за извършена работа не удостоверяват реалното изпълнение на възложеното, приемането й от упълномощен представител на ответника и стойността на извършените СМР.

Твърди, че нито един акт от строителството не е приет от ответника по надлежния ред, като извършените плащания до този момент не означават приемане на работата или волеизявление за съгласие в този смисъл. Правят и друго възражение за недължимост на исковата сума, тъй като на 15.04.2010 г. по отношение на процесиня обект е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, подписан от всички ангажирани със строителството лица.

Твърди се от ответното дружество, че в този акт е констатирано груби нарушения и некачествено изпълнение на възложените работи в отклонение на одобрения проект, като са нарушени изискванията за минимално светли разстояния при полагане на подземни газопроводни отклонения до подземни проводи и съоръжения, посочени в таблица 3 на приложение 2 от Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на преносните и разпределителни газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ.

Също така се твърди в отговора, че ответното дружество незабавно е провело разговори с представители на ищеца, като същият се е съгласил доброволно, без допълнително възнаграждение да извърши повторно необходимите СМР-та в съответствие с дадените предписания .

Твърди, че му е предоставил подходящ срок за поправка на работата, поради което счита, че са налице предпоставките на чл. 265, ал. 1, т. 1 от ЗЗД- на изпълнителя е бил предоставен подходящ срок за отстраняване на недостатъците в строителството и именно поради това не му се дължи исковата сума, като възложителят сам е преценил, че намалението на възнаграждението е в този размер (според съда).

Едновременно с това се твърди, че изпълнителят не е отстранил недостатъците на работата, което е наложило ответното дружество изцяло и за своя сметка, и със собствена механизация и работна ръка да извърши всички необходими СМР-та за отстраняване на недостатъците. Твърди се, че фактурите, описани в исковата молба са нови фактури, с които на практика се претендира изплащане на СМР, по-голямата част, от които въобще не са извършвани, а тези, които са извършвани не подлежат на плащане.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че контролът и ръководството по извършване на работата се осъществявало лично от управителя на дружеството В. Х. или упълномощени лица и по техни инструкции, защото ищецът не е разполагал с проекто-документация и чертежи. С тях са разполагали представителите на ответника, т.е. работата е извършвана съобразно възложеното и указанията на възложителя.

Твърди се че в съответствие с договора ищецът попълвал в протокол по образец детайлна информация за изпълнена работа, който в края на всеки работен ден е представял за заверка чрез подпис на техническия ръководител, определен от възложителя.

В отговора на допълнителната искова молба ищецът пояснява, че това са подписи върху техническата документация - протокол за заваръчни работи и дневници за извършени работи, на лицата натоварени от страна на ответното дружество да контролират, приемат и ръководят работата. Също така се твърди, че между страните са съставяни протоколи образец 19, които са били изпратени на ответника заедно с фактурите, като управителят на ответното дружество ги е получавал, но не ги е върнал на изпълнителя. Също така ищецът пояснява, че ответникът е бил подизпълнител на строежа и на ищеца са възложени отделни видове строителни дейности по някои участъци, а не цялостно изпълнение на всички участъци, като в отговора ищецът сочи, че е бил натоварен да извършва изкопи, полагане на пясъчна възглавница и засипка, заварки, обратен насип, за който ищецът е осигурявал челен товарач и трамбоване, както и определени дейности при изпълнение на отклонение. От посочените в Протокол образец 10 за спиране на обекта отклонения ищецът е участвал в изпълнение на не повече от ¼ от тях. И за тези отклонения контролът е изпълняван от техническия ръководител назначен като такъв от В. Х. На строежа са работили 3-4 бригади, като само една от тях е на ищеца. В Акт-образец 10 е предписано да се разкрият всички изпълнени отклонения, а не само тези, по които е работил ищеца. Счита, че причините видно от този протокол са централни и стоят в организационната структура на изпълнението на проекта – надзор, възложители и други подобни.

В т. 5 от допълнителната искова молба ищецът сочи, че не е бил уведомен преди да изпълни поправката на отклонението, че има констатирани недостатъци при изпълнението на отклонението, нито че те се дължат на причина, за която той отговаря. Посочено е че съгласно чл. 9 от Договора при констатирани недостатъци ответникът е бил длъжен да уведоми изпълнителя в срок от 10 дни, като такова уведомление не е получавал, не е бил уведомен за съставените актове за констатиране на нарушения.

Приложените от ответника писма са били изпратени след като ищецът е бил извършил поправката, които са били фактурирани с фактура № 120 и след поканата да плати. . Твърди, че никога не е било договаряно тези ремонтни работи по поправката да се извършат без допълнително възнаграждение.

В допълнителния отговор отново се твърди, че никога не е съставян протокол образец 19 между страните, в който смисъл извършените работи са не приети, а съгласно чл. 4 от Договора изпълнителят е бил длъжен да приложи към изпълнението всички необходими документи, касаещи приемането на работата и показващи вида, обема и сложността на реално извършените СМР-та. Оспорва обстоятелството, че техническата документация, включваща чертежи и проекти не е била на разположение на ищеца. Твърди, че е разполагал с тези книжа. Твърди, че изпълнителят е бил запознат с констатациите на акта за установяване състоянието на строежа от 15.04.2010 г .и че именно по тази причина ищецът се е съгласил да поправи без допълнително възнаграждение газопреносното съоръжение, което обаче не е било изпълнено.

Твърди, че обстоятелство, че ищцовото дружество не е разполагало с квалифициран персонал е причина работата да бъде извършена дефектно. По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, допуснати, изпълнени и приети са съдебно - техническа , както и съдебно-счетоводна експертиза.

От ангажираните по делото доказателства се установи от фактическа страна следното:

На 02.02.2009г. между ищеца - „К." О. и ответника е сключен Договор за строителство. По силата на същия договор ищецът в качеството му на изпълнител се е задължил да извърши СМР на обект „Г. на Б.”.

В договора не са уточнени видовете и стойността на конкретни СМР.Уговорено е заплащане за всеки отработен месец по 28200лв. без ДДС.Разплащането се извършва по фактура,издадена от изпълнителя.Изпълнителят е бил длъжен да приложи и документи,изискващи се от възложителя-заваръчни протоколи,актове и др.Също така по сrлата на договора изпълнителят се е задължил да извърши СМР,като сам осигури квалифициран персонал.В чл.9 от договора,страните са приели клауза,че възложителят е бил длъжен да уведоми незабавно или в 10 дневен срок,считано от датата на окончателното изпълнение на заварките,за установени недостатъци и дефекти,за които не е могъл да знае при тяхното приемане.

Няма спор,че с констативен акт от 15.04. 2010г. строежът,представляващ обект ГАЗИФИКАЦИЯ на Б.- градска част е спрян,поради констатирани недостатъци в изпълнението,които се изразяват в това,че липсва достатъчно отстояние между положените тръби на газопреносната мрежа и другите кабели за други подземни съоръжения,което е констатирано,след като се е получила авария на една от улиците.Съдебно-техническата експертиза посочва,че в акта от 15.04.2010г.е препоръчано ремонт на всички отклонения от газопреносната мрежа.Тъй като според експертизата не са съставяни необходимите актове за извършено строителство,тя не може да определи от наличната документация кои от работите,изброени в представените от ищеца писмени доказателства за извършена работа касаят ремонт на така направените вече СМР или се касае до нови СМР.

Св.П. Ч.-работник при ищеца дава показания,че през 2008г.,само той като заварчик е работил на обекта.През 2009г.,когато дошли неговите колеги от ищцовата фирма,започнали да изпълняват изкопни работи,заварки,полагане на тръби,обратен насип,трамбоване.Според този свидетел,неговата фирма не е правила изкопните работи при отклоненията.В тях те само са поставяли тръби,но други работници при ответника ги копаели.Свидетелката Д. Ч. е била при ищеца.Според тази свидетелка,работниците на ищеца са работили това,което възложителят им е казвал.От показанията й може да се направи извод,че те са работили всичко,дори и изкопите за отклонения.Според нея,това което ищцовата фирма е отремонтирала,голяма част не представлява тяхна предходна работа.Свидетелят Ю.,който работи в ответното дружество,също твърди,че работниците на ищеца са правили както изкоп за основната тръба,така и за отклоненията от нея.Дава също така показания за проведена среща между представителите и на двете фирми,след аварията, на която е уговорено да бъдат отстранени недостатъците,констатирани от техническите органи,но не установява други подробности. Св . С. К.,който е работил при ответника до края на 2009г. като главен инженер дава показания,че работниците на ищеца са разполагали с техническата документация,защото естеството на работата го е изисквало.”К. „О. е правила изкопи както с багер,така и ръчно.По негово време /докато е работил при ответника/,според този свидетел не са правили изкоп за отклоненията,като същевременно твърди,че след аварията работниците на ищеца са поправяли своята работа.Другият свидетел на ищеца А. К. дава показания,че от 29.09.2010г. са правени само поправки,като ищцовата фирма е започнала новите СМР от м.януари на 2011г.Впечатленията му са от този период,няма такива за работата преди това.

Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза - Р. В. дава заключение, че в счетоводство и на двете дружества петте фактури,касаещи периода от м.март на 2009г. до 21.05.2009г. са осчетоводени,като ответника е превел на ищеца сумите по тях общо 236 880лв..Фактура № 97 от 11.01.2010г. за 67680 лв. с ДДС с основание „плащане по договор ат 02.02.2009г.,съгласно акт №8 от 01.10.2009г. и акт № 9 от 03.11.2009г.” е осчетоводена при ответника в месец януари на 2010г.Според вещото лице,отразените плащания по тази фактура в счетоводството на ответника са посочени грешно в размер на 51496.лв.Разликата произтича от това че сумата от 6000 лв. е отразена в това счетоводство,като плащане по фактура № 97,а всъщност се касае за плащане по фактура 124/05.05.2011г.,която не е в предмета на делото. Остатъка за плащане по тази фактура № 97 е 22 184лв.Фактура № 138 от 01.11.2011г. на стойност 56 400 Без ДДС лв. не е осчетоводена при ответника.Не осчетоводена и фактура № 120 от 30.01.2011г. за 101520 лв.,която по-късно ищецът е сторнирал. Вещото лице е докладвало,че през м.май на 2011 г. ищецът е издал още две фактури № 124 и № 125 ,които са осчетоводени при ответника и са частично заплатени.

С оглед установеното по делото, ведно със сочените от страните твърдения и доводи и ангажирания доказателствен материал съдът прие от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 266 от ЗЗД, вр. с чл. 258 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 286 и чл. 288 от ТЗ.

Ищецът основава правото си на парично вземане от ответника на сключен с последния договор за изработка при твърдение за изпълнение от него на възложените СМР и неизпълнение на задълженията на ответника по тази правна връзка да заплати цената за извършената работа.

Сключеният между страните Договор от 02.02.2009г., следва да бъде квалифициран като договор за изработка, който следователно попада под регламента на текста на чл. 258 от ЗЗД и следващите от сочения нормативен акт.

В текста на чл. 258 от ЗЗД е дефинирано, че с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

По силата на постигнатата договорка /процесния договор/ изпълнителят се е задължил да извършва СМР на посочения обект,като СМР не са конкретизирани,а възнаграждението е уговорено да бъде месечно / т.е не по единични цени/.

В исковата молба ищецът сочи, че ответникът не му е разплатил изцяло извършени СМР за периода септември-октомври 2009г. по фактура № 97 от 11.01.2010г. в размер на 22 184 лв. с ДДС. От своя страна ответникът сочи, че същият е разплатил всички произтичащи от договора задължения за заплащане на възнаграждение и неизправна страна е именно ищецът с оглед неизпълнение от негова страна качествено, на възложените СМР. Остатъка в размер на 22 184 лв. не се дължи на основание чл. 265 ал.1 т.3.Съдът намира,че възражението е неоснователно,доколкото ответникът е приел извършените СМР ,като за приемане съдът отчита,че фактурата е осчетоводена при ответника и към този момент или в определения срок по чл.9 от договора не е направено възражение за некачествено изпълнение.В представеното по делото писмо,изходящо от ответника под № 93-00-338 ОТ 05.12.2011г. до ищеца се сочи,че ответникът не е доволен от изпълнението,поради което задържа сумата от 15610 лв. Не е ясно дали възражението касае конкретните работи,извършени в периода,посочен във фактура № 97/ септември-октомври 2009г./,като сумата не съвпада с остатъка от тази фактура от 22184 лв.В този смисъл в тежест на ответника е да докаже,че изпълнението на СМР извършени в посочения период са били некачествени,съответно не е приел работата,възразил е своевременно и възражението му за намаляване на дължимото възнаграждение е основателно.Това не е установено по делото за извършените СМР в разглеждания период.

Останалата,претендирана за заплащане работа ищецът е извършил в периода септември 2010г.-януари 2011г.Издадените за този период фактури не са осчетоводени от ответника.По делото е спорно дали за тази работа се дължи възнаграждение.Видно от събраните гласни и писмени доказателства през този период ищецът е извършвал СМР,изразяващи се в отремонтиране направените преди това отклонения от газопреносната мрежа,което се е наложило,поради констатираните недостатъци в изпълнението,с констативния акт от 15.04.2010г.Установено е,че при направата на отклоненията не е съобразено нормативно определеното разстояние между комуникациите в газопреносната мрежа и тези,касаещи други подземни проводи и съоръжения.Установено е с гласните доказателства,че тези отклонения, некачествено изпълнени,в отклонение на проекта са правени и от други лица,работници на ответника.При анализа на свидетелските показания съдът приема,че работниците на ищеца също за извършвали работа по изкопаване на отклоненията.В този смисъл са показанията на св.Ч.,която е била при ищеца и на св.Ю.,които лица според съда ,са имали най-обширни впечатления за извършваната работа.Показанията на св.К. са противоречиви,тъй като в протокола са записани негови противоположни становища,относно факта дали работниците при ищеца са извършвали изкопи за отклоненията.Другият свидетел А. К. има впечатления за работата на обекта от м.септември 2010г.,поради което не може да посочи,каква работа са извършвали работниците на ищцовото дружество преди това.Показанията на св.Ч. противоречат на показанията на двамата свидетели Ч. и Ю.,които свидетели,макар и такива на противоположните страни сочат един и същи факт,че и работници на ищеца са извършвали изкоп на отклоненията.

Видно от протоколите за заварки,само тези заварки,извършени през м. декември на 2010г. носят подпис на дл.лице при ответника-А. Представените протоколи за м.Х и м.Х! на 2010г. за извършени изкопни работи и други дейности,носят подпис на лицето З.,като с удостоверение,представено от ищеца е установено,че тези лица са работили по трудов договор с ответника.В дневника за извършена работа от „К.” О.,също са се подписвали представители на ответника,чрез работещи при него лица и ответникът,чрез представляващия го не е възразил веднага-чл.301 ТЗ.За съда това е достатъчно,за да се приеме,че работата е приета от ответника.За работите извършени в периода септември2010г.-януари 2011г. ищецът по делото е установил,че е извършвал СМР и че ответникът ги е приел. Според съда,за да бъде уважено възражението на ответника,че през този период ,извършваните СМР са във връзка с възможността на възложителя да иска поправяне на извършената работа,без да я заплаща,следваше да установи при условията на пълно и главно доказване,че страните са договорили това,както и че ищецът е извършвал работа по поправка само на извършената от него преди това работа.За този факт свидетелства Павел Юручки,но съдът не кредитира показанията му за него,тъй като са противоречиви.В началото твърди,че работниците на ищеца са приели да изпълняват работата по ремонтите,без заплащане.Цитира техните думи-„хайде,щом това няма да ни се плати,това е задължение щом е неизпълнено да си отстраним повредата”.След това дава показания,че работниците на ищеца,работили около 1 м./което се опровергава от подписаните протоколи за извършена работа,обхващащи периода септември 2010 –януари 2011г/,след което си отишли от обекта.Твърди- „П., свидетелят ми каза,че след като няма да му се заплащат тези работи,ние си тръгваме”.Освен това ответникът следваше да установи,че работниците на ищеца са поправяли само извършената от тях работа.Такива конкретни доказателства не се събраха.От показанията на всички свидетели обобщено съдът остава с впечатление,че след започване отстраняване на недостатъците се е работило общо,без да се съблюдава,коя работа,от кой е извършвана преди това. В този смисъл възражението на ответника е недоказано.

В договора работата не е уговорена по единични цени,а по време,за която се извършва,при което не е приложима разпоредбата на чл.266 ал.1 пр.2 ЗЗД.

С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 123 704 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска,както и направените разноски в размер на 4948.16 лв. д.т. и 490 лв.,разноски за експертизи или общо 5438.16 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “. строителство Б." с ЕИК ********* да заплати на "К." О. ЕИК ********* сумата от 123 704 лв./сто двадесет и три хиляди седемстотин и четири лв./,представляващи стойността на извършени и незаплатени СМР по договор за СМР от 02.02.2009г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 1.08.2012г. до окончателното й изплащане,както и направени разноски в размер на 5438.16 лв.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: