№ 146
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско
дело № 20241800500087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 121/30.11.2023 г. по гр. д. № 99/2023 г. по описа на РС –
Етрополе е отхвърлен предявеният от А. Й. С. срещу „МБ Л.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на дружеството да му заплати
сума в размер на 2 213,88 лв., представляваща глоба за неплатена винетна
такса на територията на Република Румъния, разноски за банкови преводи,
превод и легализация на документи и такси. Със същото решение ищецът е
осъден да заплати на ответното дружество сума в размер на 600,00 лева за
сторените разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в
производството, в която се излага фактическа обстановка, сходна на
твърдяната в исковата молба. Поддържа се, че дружеството, в лицето на свой
служител, е поело задължение за закупуване на онлайн винетка, като
вследствие неизпълнението на това задължение, на ищеца е наложена глоба
съгласно румънското законодателство. Твърди се във въззивната жалба, че
соченият служител на дружеството (посочен в жалбата с името М.) с
действията си е въвел ищеца в продължителна заблуда. По същество е
отправено искане отмяна на първоинстнционното решение и уважаване на
предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, с
1
който въззивната жалба се оспорва.
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените основания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно.
С доводи за необоснованост решението на първоинстанционния съд не е
обжалвано, поради което въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на районния съд, за които във въззивната жалба липсват оплаквания,
т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без изрични възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя (чл. 269 от ГПК, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС,
по тълк. дело № 1/2013 г, ОСГТК).
Между страните не е спорно, а и се установява от представените
уведомления от Национална агенция за приходите, че в периода от 13.12.2021
г. до 06.06.2022 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, като е заемал длъжността шофьор товарен автомобил –
международни превози.
Видно от представената Заповед № 272/07.01.2022 г. ищецът е бил
командирован да извърши превоз с транспортно средство ......../.......... с
маршрут България – Великобритания – Европа – България, за което му е
предоставен аванс в размер на 150,00 евро.
При изпълнение на възложения курс на 23.01.2022 г. на ищеца е
наложена глоба от румънските власти поради установено нарушение, а
именно – управление на превозното средство без валидна румънска винетка
(ро-винетка).
Установява се от представеното платежно нареждане за междубанков
кредитен превод в чуждестранна валута, че на 09.01.2023 г. ищецът е
заплатил наложената му глоба в размер на 4 500 румънски леи, с левова
равностойност към посочената дата – 1 801,35 лева.
По делото е приета и длъжностна характеристика издадена от ответното
дружество за длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни
превози)“, като съгласно т. 7 от същата, лицето заемащо посочената длъжност
следва да спазва стриктно изискванията на международните конвенции за
превози на товари по шосе. В т. 10 е посочено, че лицето следва да спазва
стриктно изискванията на Закона и Правилника за движение по пътищата в
Република България, както и съответните законови уредби в страните, през
които преминава, като съгласно т. 11 носи лична отговорност за нарушения
на правилата за движение по пътищата.
С оглед така приетата фактическа обстановка и във връзка с изложеното
2
във въззивната жалба и отговора, настоящият състав намира следното от
правна страна.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съдебната практика по приложението на посочената норма
безпротиворечиво приема, че когато между страните няма друга обвързаност
и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. За да се уважи предявеният иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на следните кумулативни предпоставки: своето
обедняване, обогатяването на ответника по делото, чрез увеличаване на
неговия актив, намаляване на неговия пасив или спестяване на необходими
разходи, както и общите факти, от които произтичат обогатяването и
обедняването (връзката между тях). В този смисъл - ППВС № 1/1979 г.;
Решение № 190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г. на ВКС; Решение №
111 от 7.06.2019 г. по гр. д. № 2629/2018 г. на ВКС; Решение № 79 от
07.07.2020 г. по гр. д. № 2688/2019 г. на ВКС.
При хипотеза на обогатяване чрез спестяване на някои разходи, които
иначе ответникът е трябвало да понесе, обогатяване ще е налице само в
случай, че разходите са били необходими и обогатилият се е следвало да ги
понесе от собственото си имущество, като това обстоятелство следва да бъде
доказано от ищеца, наред с останалите посочени предпоставки.
В конкретния случай в тежест на ищеца по делото е било установяване
на задължението на ответното дружество като работодател да отговаря за
наложените на работниците/служителите си санкции.
В хода на съдебното производство и от събраните доказателства това
обстоятелства не се доказа, напротив – видно от т. 11 от представената
длъжностна характеристика, отговорността за извършените нарушения на
правилата за движение е лична. Водачът е следвало да се увери, че за
превозното средство, което управлява, има закупена винетка, преди да
продължи пътуването си. Предвид това предявеният осъдителен иск като
неоснователен, следва да се отхвърли.
Не следва да бъдат обсъждани оплакванията във въззивната жалба, че
служител на ответното дружество с името М., е въвел в заблуждение ищецът,
доколкото те са неотносими към конкретния спор.
Тъй като крайните изводите на окръжния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция въззивникът
следва да понесе отговорността за разноските сторени от насрещната страна,
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да заплати на „МБ Л.“ ЕООД
сумата от 600,00 лева, представляващи сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121/30.11.2023 г. по гр. д. № 99/2023 г. по
описа на РС – Етрополе.
ОСЪЖДА А. Й. С., ЕГН ********** да заплати на „МБ Л.“ ЕООД, ЕИК
......... сумата от 600,00 лева, представляваща сторените от дружеството
разноски за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4