Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на трети декември, през
две хиляди и двадесетата година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове : Александър
Иванов
Боян Войков -
мл.с.
с участието на секретар Мариета Цонева, в присъствието на прокурора
Г. Г., след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.а.н. дело № 947/2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по гл. двадесет и
първа вр. чл. 378 ал. 5 от НПК.
С
решение № 260/5.03.2020 г. по а.н.д. № 229/2020 г. на РРС - единадесети нак. състав - е
признал за виновен всеки от обвиняемите Б.Б.С., А.П.И.,
С.Б.К., М.А.М. /български граждани/ и А.Ч.
/гражданин на Р Турция в това, че
на 24.12.2016 г., в гр. Русе, в съучастие с останалите четирима като извършител, извършил непристойни деяния,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – участвувал в сбиване и нанесъл побой на Ст. Р. П., М. Ст. С.и
Д. В. Д., всички от гр. Русе, престъпление по чл. 325 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК и
по реда на чл. 78а от НК е освобождаване
всеки от обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по 1500 лв. на всеки.
Решението е обжалвано от всеки от обвиняемите Б. Б. С., А. П. И., С. Б. К.
и А. Ч., с подробно изложени съображения за необоснованост, процесуална и
материална незаконосъобразност, непълнота на доказателствата и евентуално явна
несправедливост на наложените наказания, по подробно изложени съображения. Иска
се, по всяка от жалбите, отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на опраддателно такова или евентуално смекчаване на
определените санкции.
Необжалвалия
В съдебно заседание жалбите на обвиняемите С., И. и К. се поддържат.
Обвиняемият Ч., както и защитника му, не са се явили в съдебно заседание.
Необжалвалия обвиняем М. не се е явил въ въззивното производство и не е
взел становище по жалбите.
Прокурорът счита, че жалбите са неоснователни.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на първоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбите са процесуално допустими, като подадени от легитимни и оправомощени за това правни субекти - страни в процеса, при
спазване за законоустановените срок, форма и ред.
Произнасянето по съществото им, респ. съществото на делото, в настоящото
производство е недопустимо, тъй като при разглеждането на делото в първата
инстанция и постановяването на обжалваното решение са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
неговата отмяна на формално основание и връщането на делото за ново разглеждане
от друг състав на РРС.
Така от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираната дата,
в заведение в гр. Русе, поради разговори на висок глас в компанията с
обвиняемите възникнал конфликт между нея
и членовете на друга компания в заведението. При това св. Д.М.им направил
забележка, подсъдимия М. М. станал за да разтоваря с него, а св. Ант. С.се опитал да върне обратно приятеля си св. Дж. М.. В тази ситуация пострадалите решили, че назрява
конфликт и един от тях - св. Ст. П. „се намесил, като хванал обв. М., изсдърпал го настрана и
го съборил на земята. Пострадалите и обвиняемите започнали да ес дърпа. Тогава
св. Д.М. ударил шамар на обвиняемия Ч., при което той паднал върху масата. След
като обвиняемият Ч. се изправил той и обв. М.
започнали да нанасят удари на св. Дж. М. и на трето
неустановено лице, които също отвръщали на ударите. Опитите на св. С., Д. и Н.за
разтърваване на биещите се останали неуспешни. Последвало включване в боя и на обв. С. и впосл. К.и И.. Боя
продължил от зала в зала в заведението, с чупене на посуда
и обзавеждане, до пристигането на повиканите полицейски служители.
При тези констатации
от правна страна първоинстанционният съд е приел,
че всеки от обвиняемите е осъществил съставомерните
признаци на процесното престъпление, като за
изпълнително деяние е приел нанесените удари с юмруци и ритници в главата и
тялото на пострадалите П. С.и Д..
Тези фактически и правни изводи са изведени без какъвто и да било анализ, дори споменаване в мотивите на
възраженията и доводите на обвиняемите и защитниците им, имащи пряко отношение
съм съществени - визиращи съставомерните признаци
на процесното престъпление - факти и обстоятелства. Същевременно
мотивите към решението съдържат вътрешни противоречия по визиращите съставомерните признаци факти и обстоятелства. Най-сетне
липсва обсъждане по доказаността или не на съществени
визиращи съставомерните признаци факти и
обстоятелства, както и въобще по относими и събрани в
делото, както и сочени от обвиняемите и защитата им доказателства и удостоверените
с тях факти. Възраженията на обвиняемите са подробно развити в
първоинстанционното производство и се поддържат и в настоящото, а именно кой
именно е инициирал инкриминираните като хулигански действия, твърдяни и приети за установени по делото, кой от
участниците в конфликта и как е нарушил обществения ред, дали и кои от присъствуващите са възприели такива действия на обвиняемите
или други лица като хулигански, респ. да са били скандализирани и възмутени и
от какво именно, на тази база връзка обстоятелствата, визиращи субективната
страна на деянията, за да се приемат съставомерни
като едро хулиганство. Без каквото и да било обсъждане на становищата и
доводите на обвиняемите, подкрепени при това /основателно или не/ с конкретни
обстоятелства и доказателства, установени и събрани по делото, чието обсъждане
и анализ е било задължение на първоинстанционния съд, в мотивите на обжалваното
решение декларативно и едностанчиво е изложена
основната част от заявената с постановлението на прокурора фактология
и същата е приета за установена. Свидетелските показания по делото, съдържащи
редица противоречия и същевременно кореспондиращи със съществени части от
твърденията на обвиняемите, въобще не са обсъждани в мотивите към решението, а
са само изброени имената на свидетелите по делото. Такъв подход би могъл да
бъде възприет при единодушни и непрот4иворечиви показания, каквито обаче по
делото в никакъв случай не са налице. При всичко това и в приетите за доказани
в мотивите към решението фактически констатации са залегнали противоречия,
правещи неясна и вътрешно и с определени доказателства противоречива решаваща
воля на съда. Прието е, че първата проява на насилие, поставила всъщност началото на побоя,
е от един от пострадалите, както се описа
с дръпването настрани и събарянето на пода на обв.
М.от постр. П.. Както се посочи като визиращи
изпълнителното деяние на процесното престъпление по
чл. 325 ал. 1 от НК съдът е приел единствено нанесените удари от обвиняемите на
пострадалите. Същевременно мотивите не съдържат каквито и да било съображения
относно доказаността на останалите съществени съставомерни признаци на процесното
престъпление - кой и как е грубо
обществения ред и изразил явно неуважение към обществото, респ. възприемането
на такива действия от присъствувалите лица като
скандални и недопустими с оглед общоприетите морални норми и обществени
порядки. Основателни или не, твърдяните от защитата,
също както и тук, проблеми от междуетнически порядък, също не са намерили
отзвук в мотивите на съда.
По този начин за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
вкл. основни принципи в наказателния процес, по чл. 14, 13, 11,12 Вземането на
решенията на съда по вътрешно убеждение да е базирано на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички факти и
обстоятелства по делото, при съвкупен анализ на доказателствата, разкриване на
обективната истина, равенство на страните пред закона и равни процесуални права
на всички участници/, чл. 107 ал. 2 и 5 от НПК /събиране на доказателства и
само в подкрепа, но и против обвинителната теза, както по почин на страните,
така и служебно и внимателна проверка на всички доказателства по делото/ и чл. 305
ал. 3 от НПК - посочване на какви доказателства почиват изводите на съда, което
е особено съществено при противоречиви вътрешно и с налични доказателства тези
на страните, какви са правните съображения за взетото решение по процесните съставомерни признаци
и при противоречие в доказателствата да се изложат съображения кои от тях се
приемат и кои не и защо, което предполага поначало да се обсъдят, което в
случая съгласно горното въобще липсва. Налице е и частична липса на мотиви по
съществени касаещи съществото на делото въпроси, приравнена както е известно от
съдебната практика на пълна такава. Тези недостатъци са опорочили решаващата
воля на първоинстанционния съд по начин тя да не може да бъде проверена в
настоящата инстанция и са неотстраними тук, тъй като въззивното
производство има за предмет проверка на формирана и ясна за преценка решаваща
воля, а не иницииране за първи път тук на липсваща такава. Последното, освен
другото, при спецификата на процесното администпративно производство би го превърнало в едноинстанционно.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за
ново разглеждане в РРС от друг състав, при което наред с изложеното следва да
се съобразят и останалите доводи и искания по жалбите касаещи попълването на
делото с доказателства.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 378
ал. 5 от НПК окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260/5.03.2020 г. по
а.н.д. № 229/2020 г. на РРС - единадесети нак. състав
и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.