№ 11329
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110142558 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът т твърди, че ответникът В. И. М. е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост-2“, бл. 247, вх. А, магазин № 5,
с аб. № 409061. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи
условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на
месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура,
което ответникът не е сторил, поради което претендира от него сумите, както следва: 915,30
лв., представляваща цена на топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г.; 112,84 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 24.01.2023 г.; 2,81 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., както и 0,69
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 24.01.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 6334/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. И. М., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. Р. Р., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за
м.05.2020 г. и м.06.2020 г., както и претендираните върху тях вземанията за мораторна
лихва. По отношение на останалата част от исковите суми заявява, че не е доказано въз
основа на какви данни и изчисления са формирани те. Оспорва ищецът да му е предоставил
1
информация относно количеството и цената на съответната месечна вноска, с което е бил
лишен от възможност да узнае какво дължи, оспорвайки да е получавал фактури, отнасящи
се за исковия период. Оспорва връзката на представения договор № 42031/40906 с
процесния имот, доколкото в него е изписан друг адрес: гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл.
141, вх. 4, ап. 53. Счита, че е налице неточно отчитане от страна на ищеца на реалното
количество топлинна енергия. Оспорва представянето на доказателства относно доставката
на твърдяното количество топлинна енергия. Оспорва изправността на уредите за дялово
разпределение. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – т не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия за
стопански нужди и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от
ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
осъществява въз основа на писмен договор при общи условия, който се сключва между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм., бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действаща след 17.07.2012 г. и следователно –
в рамките на исковия период, определя като „небитов клиент“ - клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. В този смисъл е и чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2007 г., според който
купувач – страна по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е
собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се ползва
топлинна енергия за стопански нужди, а според чл. 62, ал. 1 от същите за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди купувачът подава заявление
по образец и прилага документи удостоверяващи право на собственост, вещно право на
ползване, съгласие на собственика и др., след което продавачът сключва договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди с купувача, открива и води партида с
абонатен номер – ал. 2 на същия текст. Следователно, анализът на посочената нормативна
уредба обуславя възникването на качеството потребител на топлинна енергия за стопански
2
нужди от сключването на писмен договор за продажба на такава с ищеца, а не само от
принадлежността на правото на собственост върху топлоснабдения имот. В случая, от
представения в заверен препис по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж
върху съсобствен недвижим имот срещу задължение за строителство № 159, том I, нот. дело
№ 684/24.06.2005 г. (л. 17-24 от делото) се установява, че съсобствениците на урегулиран
поземлен имот, находящ се в гр. София, р-н „Младост“, жилищен комплекс „Младост-2“,
съставляващ УПИ ХIV – 1391 от кв. 1 по плана на гр. София – В. И. М. и Даниела
Димитрова Цветанова взаимно и безвъзмездно са учредили право на строеж върху
собствените си идеални части от съсобствения урегулиран поземлен имот за построяване на
отделни собствени обекти в предвидената за изграждане върху имота жилищна масивна
сграда, състояща се от бл. А и бл. Б, като видно от т. 1.1., б. „ж“ един от отредените за
ответника М. обекти е магазин № 5, находящ се на 1-ви етаж, със застроена площ от 28,64
кв. м., състоящ се от търговско помещение, предверие и тоалетна, заедно с 1,21 % идеални
части от общите части на сградата. По силата на същия нотариален акт В. И. М. и Даниела
Димитрова Цветанова учредяват в полза на „Ренесанс МВ“ ООД право на строеж върху
съсобствения си урегулиран поземлен имот за построяването върху него на масивна
жилищна сграда, съставена от две тела на калкан – блок А и блок Б, без отделните обекти в
сградата, за които учредителите са си запазили и взаимно са си учредили безвъзмездно
право на строеж. На следващо място, от представеното разрешение за ползване № ДК-07-
539/06.11.2008 г., издадено от началника на ДНСК (л. 25 от делото), се установява, че е
разрешено ползването на строеж топлопроводни сгради и отклонения и работни станции за
жилищни сгради, находящи се в УПИ XIII-1382 и УПИ XIV-1391 от кв. 1 по плана на гр.
София, „Младост-2“, с административен адрес: гр. София, ж. к. „Младост-2“, бл. 246 и бл.
247, като е удостоверено изпълнението на строежа в съответствие с одобрения проект и
разрешение за строеж и протокола за откриване на строителната площадка. В случая, при
съобразяване на данните, удостоверени в така обсъдените писмени доказателства, съдът
приема, че посоченото дружество „Ренесанс МВ“ ООД надлежно е изпълнило възникналото
за него насрещно задължение за изграждане на посочените по-горе сгради ведно с
находящите се в тях самостоятелни обекти. В тази връзка следва да се отбележи, че по
въпроса относно понятието „упражняване на правото на строеж“ по смисъла на чл. 67 ЗС са
дадени задължителни разяснения с т. 1 от ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г.,
ОСГК на ВКС, в което се приема, че правото на строеж се счита за упражнено при
изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на строителството
в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, т. е. за отделни етапи от строителството. В случая, не се
твърди, а и не се доказва да е налице хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, поради което
релевантен се явява въпросът имат ли изградените в процесните две сгради обекти,
индивидуализирани в т. 1.1 от нотариалния акт от 24.06.2005 г., характеристиката на „груб
строеж“, респ. представляват ли последните самостоятелни обекти на собственост или не.
Законова дефиниция на понятието „груб строеж“ се съдържа в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ,
според която то представлява сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите
стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Едва от
този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост, като преди
това сградата е прикрепена към земята и все още не е отделен и самостоятелен обект на
собственост. Завършването на цялата сграда в груб строеж е и моментът, в който се
придобива собствеността върху отделните обекти в нея, тъй като в този момент то се
реализира. В случая, по делото са налице писмени данни относно изграждането на сградите,
в които се намира процесният магазин № 5, до етап „груб строеж“, като в подкрепа на този
извод е представеното разрешение за ползване № ДК-07-539/06.11.2008 г., удостоверяващо
въвеждането на сградата в експлоатация, съдържащо изрично удостоверяване от страна на
длъжностното лице, че същата е изградена в съответствие с одобрения проект, разрешението
за строеж от 06.07.2007 г., протокол от 30.07.2007 г. за откриване на строителната площадка,
3
за което е съставена и представена необходимата документация съобразно Наредба № 3. Ето
защо, доколкото сградата, в която се намират процесният стопански обект, е завършена на
етап „груб строеж“, то индивидуализираният в т. 1.1, б. „ж“ от нотариалния акт имот
представлява годен обект на правото на собственост, а като негов титуляр се легитимира
именно ответникът В. И. М. – арг. чл. 63 ЗС. Нещо повече, той е потвърдил това свое
качество, подписвайки се в графа „собственик (ползвател)“ в представеното Приложение
към чл. 23 – Образец № 24 от 02.08.2008 г. (л. 27-28 от делото), без да е оспорил авторството
на положения от негово име подпис върху документа, като този факт същият е декларирал и
в списъка на потребителите на топлинна енергия на адрес: ж. к. „Младост“, бл. 247, вх. 1 (л.
34 от делото), в който В. И. М. също е положил подписа си срещу магазин № 5,
потвърждавайки по този начин фактическата и/или правната си обвързаност с него. По
делото не се твърди, а и не се доказва същият да се е разпоредил впоследствие с
притежавания от него обект, или да са се осъществили други юридически факти, довели до
промяна в правата върху процесния магазин № 5, поради което съдът прави извод, че той е
бил негов собственик включително и в рамките на исковия период, още повече, че от негова
страна не е заявено изрично оспорване в тази насока. Както се посочи по-горе, възникването
на качеството потребител на топлинна енергия за стопански нужди е обусловено не само от
принадлежността на правото на собственост, каквото в случая е установено, но също така и
от сключването на писмен договор с ищеца, като за доказване на това обстоятелство е
представен договор № 42031/40906/22.03.2019 г. (л. 42 от делото), сключен между т и
ответника В. И. М., чийто предмет е продажбата на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 247, вх. 1, магазин № 5, с
аб. № 409061, за срок от 5 години, считано от 01.03.2019 г., т. е. включително и в рамките на
исковия период. Следователно, налице са всички юридически факти по смисъла на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ, обуславящи качеството потребител на топлинна енергия за стопански
нужди по отношение на ответника, което от своя страна обуславя извод, че в рамките на
исковия период между него и ищеца е съществувало договорно правоотношение с предмет
продажба на топлинна енергия за стопански нужди по отношение на процесния обект,
поради което именно той се явява легитимирани да отговарят за процесните вземания,
касаещи същия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. В случая, несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по
делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от
ищеца такива или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в
рамките на исковия период той е бил собственик на процесния магазин № 5 съдът прави
извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия за стопански нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
4
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 30.08.2008 г., списък към него,
носещ подписа на ответника В. И. М., чието авторство той не е оспорил в хода на процеса,
данните, отразени в представените изравнителни сметки и протоколи за отчет (46-52 от
делото), съдържанието на сключения между страните писмен договор от 22.03.2019 г., в
който изрично е упоменато, че дяловото разпределение ще се извършва от т, както и
предвид изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата
експертиза, в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода в сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.
к. „Младост“, бл. 247, вх. А, е била възложена и извършвана именно от третото лице –
помагач.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к.
„Младост“, бл. 247, вх. А, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответника не са начислявани суми за отопление, а само за битово гореща вода и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите
за битово гореща вода са начислявани на база 1 брой потребител по 140 литра дневно
съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, тъй като абонатът не е осигурил достъп, за което са съставени 2 броя
констативни протоколи съответно от 13.05.2024 г. и от 05.06.2022 г. (л. 51-52 от делото),
които са подписани от представител на етажната собственост и т, а тези за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани съгласно чл. 61, ал. 1, т. 7 от
горната Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 76 куб. м. и
този на етажната собственост – 9 756 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият
топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са ангажирани
доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
5
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1 004,30 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури (788,10 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (216,20 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ответникът, който носи тежестта, не
доказва възраженията си за допуснати нарушения в отчитането на топлинната енергия,
което да е довело до завишаване на сумите за топлинна енергия. Нещо повече, по делото не
се твърди, а и не се доказва той да се е възползвал от възможността за отправяне на
рекламация (възражения) по отчета на показанията на уредите, да иска допълнителен отчет
на уредите или да е оспорил начина на разпределение на топлинната енергия в
изравнителната сметка в срока по чл. 70, ал. 8 от горната Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
за топлоснабдяването.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответникът В. И. М. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното от него възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 03.02.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост след и на 26.11.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1
ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., като съгласно чл. 40, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия за
стопански нужди месечните дължими суми за топлинна енергия са платими в срок до 20-то
число на месеца, следващ датата на доставката. Следователно, никое от процесните
вземания не е обхванато от изтекла погасителна давност, тъй като най-ранното месечно
задължение – това за м. май 2020 г. е станало изискуемо на 20.06.2020 г., т. е. след
26.11.2019 г. Ето защо, съдът приема, че главното задължение за цена на топлинна енергия
за стопански нужди за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. се равнява на посочената по-
горе сума от 1 004,30 лв., като от страна на ответника не се твърди, а и не се доказва
нейното заплащане. Изложеното обосновава извод, че предявеният главен иск за цена на
топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за сумата
от 915,30 лв. е основателен и следва да се уважи изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 2,81 лв. Това е така, тъй като таксите за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 от общите на ищеца за продажба на
6
топлинна енергия за битови нужди, намиращи приложение съгласно чл. 72, ал. 2 от общите
условия на ищеца за стопански нужди, както и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът т се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 2,81 лв., която също не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответника. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да
се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължение - това за м. юни
2020 г. се счита за възникнало на 30.06.2020 г., или същото е станало изискуемо на
01.07.2020 г., т. е. след 26.11.2019 г., поради което нито то, нито това за м. юли 2020 г., не са
обхванати от изтекла погасителна давност. Изложеното обосновава извод, че предявеният
главен иск за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
31.07.2020 г. за сумата от 2,81 лв. също е основателен и следва да се уважи изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Както вече се посочи по-горе, съгласно чл. 40, ал. 1 от приложимите към релевантния
период общи условия за стопански нужди месечните дължими суми за топлинна енергия са
платими в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура. Следователно, изпадането на абоната в забава е
обусловено от получаване от негова страна на данъчната фактура, отнасяща се за
съответното месечно задължение. В случая, от страна на ищеца не са ангажирани никакви
доказателства за изпращане и получаване от В. И. М. на месечните фактури, обективиращи
процесните вземания, поради което не може да се приеме, че той е изпаднал в забава. Този
извод на съда не се опровергава и от данните, удостоверени в изходящото от ищеца писмо с
изх. № П-10697/21.09.2022 г. (л. 16 от делото), адресирано до ответника, с което се отправя
покана до него за заплащане на дължимите от него суми за цена на топлинна енергия и
услуга за дялово разпределение, част от които се отнасят за магазин № 5, тъй като няма
данни то да е получено от него. Изложеното обосновава извод, че предявеният акцесорен
иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 112,84
лв., начислена за периода от 01.07.2020 г. до 24.01.2023 г., е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023 г. и касаеща процесния
период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от 0,69 лв., начислена за
периода от 31.07.2020 г. до 24.01.2023 г., също е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
7
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя – ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 6334/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 66,74 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и на 698,61 лв. - платена държавна такса, депозит
за особен представител на ответника, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя -
ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като той не претендира, а и не доказва
извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „Младост-1“, бл. 141, вх. Г, ап. 53, установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че В. И. М. дължи на т сумата от 915,30 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост-2“, бл. 247, вх. А, магазин № 5,
с аб. № 409061, както и сумата от 2,81 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 6334/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия в
размер на 112,84 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 24.01.2023 г., както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,69 лв. за
периода от 31.07.2020 г. до 24.01.2023 г.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 141,
вх. Г, ап. 53 да заплати на т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 66,74 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 6334/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и
сумата от 698,61 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД – т.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9