Присъда по дело №8096/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 39
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Вилислава Янчева Ангелова
Дело: 20241100608096
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. А.

Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
и прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. А. Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100608096 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 282, постановена по НОХД № 8569/2022г. по описа на СРС,
131 състав, като вместо нея:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. П. Я., роден на ****г. в гр. Плевен, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен, работи като управител във фирма „Нобир
Есеншъл Оилс“, неосъждан /освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от
НК/, живущ на адрес по лична карта: гр. София, ул. ****, с адрес за кореспонденция: гр.
София, кв. „Карпузица“, ул. „****, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че за
времето от 18.02.2021г. до 27.04.2021г. в гр. София, в условията на продължавано
престъпление, с шест деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, не изпълнил Заповед за
защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр. дело №
62549/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и състав,
по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН ********** и му било забранено да я
1
приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата
й и местата й за социален отдих, както следва :
• за това, че на 18.02.2021г. в гр. София, на ул. „Росица“ №12, пред частна детска
градина „Славейче“ не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за
незабавна защита от 15.12.2020г. по гр. дело № 62549/2020г. по описа на Софийски районен
съд, Трето гражданско отделение, 139-и състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН
********** и му било забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра,
както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като пресрещнал П.
(А.), приближил я на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, а именно на около един метър
и започнал да я уговаря да се съберат отново заедно;
• за това, че на 19.02.2021г. в гр. София, кв. „Овча купел“, ул. Любляна“ № 42А,
пред магазин „Фантастико“, не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед
за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр. дело № 62549/2020г. по описа на Софийски
районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и състав, по силата на която А. П. Я. е бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.),
ЕГН ********** и му било забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 (сто)
метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като приближил
П. (А.), хванал я за челюстта и се опитал да я целуне;
• за това, че на 01.03.2021г. в гр. София, на ул. „11-ти август“, не изпълнил
Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр.
дело № 62549/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и
състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН ********** и му било забранено да я
приближава на разстояние по- малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата
й и местата й за социален отдих, като пресрещнал П. (А.), приближил я на разстояние по-
малко от 100 (сто) метра, а именно на около един метър и започнал да я уговаря да си
оттегли подадената жалба;
• за това, че на 05.03.2021г. в гр. София, в.з. Симеоново - север, ул.
„Околовръстен път“ 216, в магазин „ИКЕЯ“, не изпълнил Заповед за защита от домашното
насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр. дело № 62549/2020г. по описа на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и състав, по силата на която А. П.
Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
В.А.П. (А.), ЕГН ********** и му било забранено да я приближава на разстояние по-малко
от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като
приближил П. (А.) на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, а именно на около един метър
и й предложил да я заведе на концерт;
• за това, че на 30.03.2021г. в гр. София, на ул. „Росица“ № 13 не изпълнил
Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр.
дело № 62549/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и
2
състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН ********** и му било забранено да я
приближава на разстояние по- малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата
й и местата й за социален отдих, като хванал П. (А.) за ръката и й се заканил, че ще я убие;
• за това, че на 27.04.2021г. в гр. София, на ул. „Париж“, близо до номер 15, не
изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от
15.12.2020г. по гр. дело № 62549/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето
гражданско отделение, 139-и състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН **********
и му било забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и
жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като се нахвърлил в гръб на П.
(А.), бръкнал й в пазвата и започнал да я целува, заплашвайки, че ще я убие, поради което и
на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.296, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените на досъдебното производство
разноски в размер на 393,75 лв. (триста деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки)
и направените пред първата съдебна инстанция разноски в размер на 882,40 лв. (осемстотин
осемдесет и два лева и четиридесет стотинки), остават за сметка на държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД №8096/2024 г. по описа на
СГС
Производството е по реда на глава XXI НПК .
С присъда от 07.05.2024г. по НОХД №8569/22г., СРС, НО ,10 с - в подсъдимият А. П. Я. е
признат за виновен за престъпление по чл. 296, ал.1, вр.чл. 26, ал.1, вр.чл. 54 НК в това, че
за времето от 18.02.2021г. до 27.04.2021г. в гр. София, в условията на продължавано
престъпление, с шест деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, не изпълнил Заповед за
защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр. дело №
62549/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и състав,
по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН ********** и му било забранено да я
приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата
й и местата й за социален отдих, както следва : за това, че на 18.02.2021г. в гр. София, на ул.
„Росица“ №12, пред частна детска градина „Славейче“ не изпълнил Заповед за защита от
домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр. дело № 62549/2020г.
по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и състав, по силата на
която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на В.А.П. (А.), ЕГН ********** и му било забранено да я приближава на
разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за
социален отдих, като пресрещнал П. (А.), приближил я на разстояние по-малко от 100 (сто)
метра, а именно на около един метър и започнал да я уговаря да се съберат отново заедно; за
това, че на 19.02.2021г. в гр. София, кв. „Овча купел“, ул. Любляна“ № 42А, пред магазин
„Фантастико“, не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна
защита от 15.12.2020г. по гр. дело № 62549/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето
гражданско отделение, 139-и състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН **********
и му било забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и
жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като приближил П. (А.), хванал
я за челюстта и се опитал да я целуне; за това, че на 01.03.2021г. в гр. София, на ул. „11-ти
август“, не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита
от 15.12.2020г. по гр. дело № 62549/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето
гражданско отделение, 139-и състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН **********
и му било забранено да я приближава на разстояние помалко от 100 (сто) метра, както и
жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като пресрещнал П. (А.),
приближил я на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, а именно на около един метър и
започнал да я уговаря да си оттегли подадената жалба; за това, че на 05.03.2021г. в гр.
София, в.з. Симеоново – север, ул. „Околовръстен път“ 216, в магазин „ИКЕЯ“, не изпълнил
Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр.
дело № 62549/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и
състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН ********** и му било забранено да я
приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата
й и местата й за социален отдих, като приближил П. (А.) на разстояние по-малко от 100 (сто)
метра, а именно на около един метър и й предложил да я заведе на концерт; за това, че на
30.03.2021г. в гр. София, на ул. „Росица“ № 13 не изпълнил Заповед за 2 защита от
домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр. дело № 62549/2020г.
по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и състав, по силата на
1
която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на В.А.П. (А.), ЕГН ********** и му било забранено да я приближава на
разстояние помалко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за
социален отдих, като хванал П. (А.) за ръката и й се заканил, че ще я убие; за това, че на
27.04.2021г. в гр. София, на ул. „Париж“, близо до номер 15, не изпълнил Заповед за защита
от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г. по гр. дело №
62549/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-и състав,
по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН ********** и му било забранено да я
приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата
й и местата й за социален отдих, като се нахвърлил в гръб на П. (А.), бръкнал й в пазвата и
започнал да я целува, заплашвайки, че ще я убие, поради което и на основание чл.296, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК първостепения съд го осъдил на 6 /шест/ месеца
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното
наказание било отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл.189, ал.3 от
НПК подсъдимият А. П. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 393.75 лв. (триста
деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) за направени на досъдебното
производство разноски; по сметка на СРС – сумата от 882.40 лв. (осемстотин осемдесет и
два лева и четиридесет стотинки) за направени пред първата съдебна инстанция разноски,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК - 5.00 лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила въззивна жалба от подс. А. П.
Я. и допълнение към жалбата от адв. С. Й. – защитник на подсъдимия. Жалбата е подадена
в законоустановения срок, поради което е допустима. В жалбата си подс. А. П. Я. заявява,
че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на
процесуални правила. Наложеното наказание е явно несправедливо, поради което моли
същата да бъде отменена и да бъде оправдан. В допълнително писмено изложение адв. С.
Й. заявява, че в мотивите си СРС прави обстоен анализ на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, като кредитира само показанията на свидетелите, които подкрепят
изцяло обвинителната теза. Сочи се анализа на показанията на свидетеля В. А. /П./, където
съдът подробно излага съображения за липсата на заинтересованост от изхода на делото, с
което защитата не може да се съгласи / поради влошените взаимоотношения с Я. и поради
факта, че молбата за защита от домашно насилие е отхвърлена от СРС от 139 състав/.
Защитата сочи, че СРС цени показанията на свидетели, които не са очевидци на
инкринимираните деяния, както и показания, неотносими към инкриминирания период,
както и че съдът обосновава висока обществена опасност на дееца, обсъждайки събития, за
които липсват повдигнати обвинения или за същите е налице прекратяване; Заявява, че не
следва да се кредитират показанията на свидетеля К. Я.а-бивша съпруга на подсъдимия, с
която подсъдимият има общи дела и са с влошени взаимоотношения. адв. С. Й. излага
аргумент за явна заинтересованост на свидетелите А. и Я.а с довод фактът, че В. А. /П./ е
подала заявление на 13.05.2024г., по-малко от седмица след произнасяне на осъдителната
присъда по делото, с искане за заверен препис от присъдата по НОХД№ 8569/2022г. по
описа на СРС, 10 състав. Правят се възражения за тълкуването на показанията на св. Д. от
първостепенния съд /стр. 18 от мотивите/ и на предубеденост при анализа на събраните
доказателства. Заявява , че от показанията на свидетелите М. и Д. не се установява, че
подсъдимият Я. се е доближил до А. и я уговарял да се откаже от делото и отново да се
съберат. Сочи се на дисбаланс при анализ на гласните доказателства в подкрепа на
обвинението и тези, които го опровергават. Защитата изразява несъгласие с изводите на
СРС, относно индивидуализацията на наказанието. Анализира се предходно наказателно
дело на Я., по което е приложен институтът на чл. 78 а от НК. В хода на съдебното
2
следствие е представен платежен документ, че наложената глоба е заплатена. Заявява, че
към момента на произнасяне на присъдата подсъдимият Я. е неосъждан. Сочи на явна
несправедливост на наложеното наказание. Моли за оправдателна присъда.
В закрито заседание, проведено на 14.01.2025г. въззивният съд, по реда на чл.327
НПК е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова е проведено. Не са
постъпвали и искания от страните за събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция от 24.01.2025г. са се явили
подсъдимият А. П. Я. със защитника си адв. Й.. В хода на съдебните прения пред
въззивната инстанция адв. Й. поддържа изложеното в жалбата като заявява, че пред
първостепенния съд са обсъдени и кредитирани единствено гласните доказателствени
средства в полза на обвинителната теза, докато тези в полза на подсъдимия не са обсъждани.
Сочи се на тенденциозност в изводите на СРС за домашно насилие на територията на
магазин „Икея“, където подсъдимият поканил пострадалата на концерт. Заявява, че в
мотивите си СРС сочи, че Я. заплашвал А. с убийство, каквото обвинение не е повдигано и
за което няма доказателства. Защитникът заявява, че е неприемливо отхвърлянето на молба
за домашно насилие да се приеме за смекчаващо обстоятелство, тъй като това води до
качествено нова правна квалификация на обвинението. Адв. Й. сочи на противоречие в
мотивите досежно ообществената опасност на подсъдимия, за която в мотивите на СРС
първоначално се твърди „не е налице повишена склонност да проявява насилие“, а в края на
същите мотиви същата е определена като висока по степен обществена опасност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав след като обсъди доводите в
депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл.31 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за
установено следното:
Въззивният съд не приема за установена фактическата обстановка, установена от
пръвостепенния съд и описана в повдигнатото обвинение, като отчита отделно от това, че в
мотивите си СРС без правно основание е разширил инкриминирания период, извън
пределите, очертани в обвинителния акт, и е обсъдил факти, които не включени в
обвинението, респективно в рамките на воденото наказателно производство. От
приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява следното:
Подсъдимият А. П. Я. ,ЕГН **********, роден на ****г. в гр. Плевен, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен, работи като управител във фирма „Нобир
Есеншъл Оилс“, неосъждан.
На 30.12.2021г. Софиска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд
обвинителен акт по ДП№ 216/2021 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр.пр. № 2838/2021 г. по
описа на СРП с повдигнато обвинение на А. П. Я. за извършено престъпление по чл. 296,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Обвинението е за периода от 04.02.2021г. до 27.04.2021г. като
изпълнителното деяние е неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие по гр.
дело № 62549/2020г.
С оглед преценяване на съставомерността на повдигнатото обвинение следва да се разгледа
съдържанието на съдебният акт, предмет на настоящето производство и който подсъдимият
не е изпълнил, а именно Заповед за защита от домашно насилие по гр. дело № 62549/2020г.
От приложените писмени доказателства се установява, че на 15.12.2020г. III ГО, 139-и
състав по гр. дело № 62549/2020г. по описа на СРС на основание Закон за защита от
домашното насилие/ЗЗДН/ била издадена Заповед за незабавна защита по молба на В.А.П.
(А.), с която подсъдимият А. П. Я. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на П. (А.), забранявало му се да я „приближава на разстояние по -
малко от 100(сто) метра, нито тях, нито жилището й, нито местата й за социален отдих.
Заповедта била връчена лично на обв.Я. на 23.12.2020г. С Решение № III-139-20189364 от
3
23.09.2021г. по гр. дело № 62549/2020г. СРС, III ГО, 139 състав е оставил без уважение
молбата на В.А.П. (А.) за издаване на Заповед за закрила от домашно насилие по чл.8 от
ЗЗДН срещу А. П. Я. във връзка с акт на домашно насилие от 16.11.2020г., 17.11.2020г.,
19.11.2020г.- 21.11.2020г., 23.11.2020г. и 30.11.2020г. в гр. София. Със същото Решение съдът
е отказал да издаде Заповед за съдебна защита, с която по отношение на А. Я. да бъдат взети
мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН и е обявено, че е загубила действие Заповед за незабавна
защита от 15.12.2020г., издадена по гр. дело № 62549/2020г. на СРС, 139 състав, като съдът я
е отменил на основание чл.253 от ГПК, вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН. Решението е влязло в законна
сила на 19.10.2021г.В мотивите на Решението се сочи, че предпоставка за защита по реда на
ЗЗДН е доказана връзка между молителя и ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на
домашно насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН, извършен в процесуално- преклузивния срок по чл.
10, ал.1 ЗЗДН. Основанието на съда за отказ да се издаде заповед за съдебна защита и
обявяване за загубила действието си заповед за незабавна защита е установения от съда
факт, че не е доказана връзка между страните по чл. 3 ЗЗДН. След като не е доказана връзка
по чл. 3 ЗЗДН, то отношенията между страните не могат да се разглеждат на плоскостта на
ЗЗДН, т.е деянията на подсъдимия А. Я. изначално не представляват акт на домашно
насилие по смисъла на ЗЗДН, поради което е налице изначална несъставомерност на
обвинението.

Въззивният съдебен състав не приема описаната в мотивите на СРС фактическа
обстановка, тъй като същата възпроизвежда единствено диспозитива на обвинителния акт и
не представлява по своята същност описание на противоправни действия респ. бездействия
на подсъдимия, като фактическа обстановка не кореспондира със събраните по делото
доказателства. За да установи фактите по делото въззивната инстанция подложи на анализ
събраната доказателствена съвкупност, както следва: показанията на свидетелите В. А.
(дадени в съдебно заседание пред СРС на 07.02.2023г. и приобщени от досъдебното
производство по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК), Ц.И. (дадени в съдебно заседание
пред СРС на 07.03.2023г.), Р. М. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 05.04.2023г.), М.Т.
(дадени в съдебно заседание пред СРС на 05.04.2023г.), В.М. (дадени в съдебно заседание
пред СРС на 05.04.2023г.), Р.В. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 03.05.2023г.), П. П.
(дадени в съдебно заседание пред СРС на 03.05.2023г.), А.П. (дадени в съдебно заседание
пред СРС на 03.05.2023г.), К. Я.а (дадени в съдебно заседание пред СРС на 14.06.2023г.), Д.
Д. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 14.06.2023г.) и Е.С. (дадени в съдебно заседание
пред СРС на 20.02.2024г.); обясненията на подсъдимия Я. (дадени в съдебните заседания
пред СРС на 14.06.2023г., 20.09.2023г. и 05.12.2023г.), както и приобщените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства: молба за защита от домашно насилие с вх. №
28000669 от 15.12.2020г. (приложена по гр. дело № 62549/2020г. по описа на СРС, III ГО, 139
състав), съобщение от В. А. до Началника на 01 РУ – СДВР (на лист 7, том I от ДП), Заповед
за незабавна защита от 15.12.2020г. (на лист 11, лист 81 и лист 85, том I от ДП), разписка за
получаване на Заповед за незабавна защита (на лист 84 и лист 85, т ом I от ДП), изготвените
по делото експертизи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Аргументите на въззивната инстанция са освен изначална несъставомерност на
обвинението, поради липса на елемент от състава на престъплението по чл.296, ал.1 НК, а
именно не е налице домашно насилие, закрепено с влязъл в сила съдебен акт - Решение №
III-139-20189364 от 23.09.2021г. по гр. дело № 62549/2020г. СРС, III ГО, 139 състав , поради
недоказване на връзка между страните по чл. 3 ЗЗДН, а също и констатиране липсата на
доказателствена обезпеченост на обвиненията, изброени от СГП в конкретни дати и места на
извършване на инкриминираните деяния, както следва:
По отношение на описаното в ОА инкриминирано деяние – налице са данни , че е
4
налице прекратяване на производството по отношение на дата 04.02.2021г, поради което
няма да бъде предмет на обсъждане. Поради горното са неотносими и показанията на
свидетелката Ц.И., подробно анализирани от СРС, въпреки че същата не е била
непосредствен свидетел на съобщеното и от св. П.. По отношение на показанията на св. И.
СРС е анализирал факти, невключени в обхвата на обвинението, което е извън
правомощията му и то по отношение на депозирано в съдебно заседание постановление за
прекратяване на наказателното производство по пр.пр. 48819/20 от 10.02.23г по описа на
СРС , което е довело до интрепретация и изводи за факти, съдържащи се във влязъл в сила
прокурорски акт досежно дата 08.03.2021г.
По отношение на описаното инкриминирано деяние от 18.02.21г. с твърдение, че
подсъдимият Я. се намирал пред ЧДГ „Славейче“. Деянието е изначално несъставомерно, на
първо място, защото съгласно Решение № III-139-20189364 от 23.09.2021г. по гр. дело №
62549/2020г. СРС, III ГО, 139 състав , поради недоказване на връзка между страните по чл. 3
ЗЗДН ; На второ място, от справка в Гугъл мап се установява, че разстоянието от дома на П.
до ЧДГ „Славейче“ по най- кратката траектория е 2/ два/ километра. Няма доказателства, че
ЧДГ „Славейче“ е място за социален отдих на свидетелката, което тя редовно и обичайно
посещава или място на трудова заетост. На следващо място, твърденията на свидетелката П.
не се подкрепят от нито едно доказателство- пряко или косвено, а именно-реално
подсъдимият и П. да са се срещнали на посочената улица, на посоченото време и място.
По отношение на описаното инкриминирано деяние от 19.02.21- магазин
„Фантастико“, ул „Люлбяна“№42а - на излизане от магазина била пресрешната от Я. , който
по думите на П. „ се нахвърли в гръб, задържа вратата на колата ми и започна да ме
притиска, натиска на седалката и започна да ме целува“. На първо място, деянието е
несъставомерно, по две причини: деянието е изначално несъставомерно, на първо място,
защото съгласно Решение № III-139-20189364 от 23.09.2021г. по гр. дело № 62549/2020г.
СРС, III ГО, 139 състав , поради недоказване на връзка между страните по чл. 3 ЗЗДН; както
и фактът,„е соченото инкриминирано деяние не е в района на местоживеене на П., нито
представлява място за социален отдих. От Гугъл мап се установява, че разстоянието от дома
на П. до магазин „Фантастико“, ул „Люлбяна“№42а по най- кратката траектория е 8,4
километра, като разстоянието между дома на Я. на ул. „Омая“ и въпросния магазин
„Фантастико“ е 1,4 км./значително по- късо като дистанция и като вероятно място за
пазаруване/. Освен несъставомерност, въззивният съд не установи доказателства за среща
между П. и Я.. Налице са неподкрепени и доказателствено необезпечени твърдения на
свидетелката П., която твърди, че таксиметров шофьор и съдействал, но отказал да
свидетелства, което не може да бъде установено и доказано. Я. отрича да е имало подобна
среща.
По отношение на описаното в обвинителния акт инкриминирано деяние от
01.03.2021г. в гр. София, на ул. „11-ти август“, за което се твърди, че подсъдимият Я.
пресрещнал П. (А.), и започнал да я заплашва да оттегли подадената жалба. Деянието е
изначално несъставомерно, на първо място, защото съгласно Решение № III-139-20189364 от
23.09.2021г. по гр. дело № 62549/2020г. СРС, III ГО, 139 състав , поради недоказване на
връзка между страните по чл. 3 ЗЗДН. На следващо място, деянието е несъставомерно, тъй
като подсъдимият Я. се е намирал в гр. София на ул „11 август“ , което според Гугъл меп е
на растояние 1,2 км от дома на П.. Няма данни свидетелката П. да е ученичка, учителка и
това да е обичайно място за социален отдих или място, което редовно посещава. Фактът, че
подсъдимият и П. са се засекли на въпросната улица не е предвидимо събитие. На следващо
място, въззивният съд анализира показанията на двамата свидетели Р. М.-непълнолетен и Д.
Д.- непълнолетен, които се намирали в двора на училището. При запознаване с проведените
разпити във фазата на ДП, съдът установи, че същите представляват негодни
доказателствени средства, тъй като не е спазен предвидения от закона ред за разпит на
непълнолетни лица- в присъствие на инспектор ДПС или на родител. Освен това липсват
5
разпознавания, от които да се установи кои са лицата, участвали в описаното деяние на
инкриминираната дата. При разпитите на М. и Д. в хода на съдебното следствие липсва
ясно зададен въпрос от първостепенния съд към свидетелите дали познават лицата в залата и
откъде/ при положение, че не е правено разпознаване в хода на ДП/. В разпита пред СРС на
свидетеля М. е посочено „видяхме въпросния мъж- А.- срещу него се води делото“- не става
ясно свидетелят ли цитира името на подсъдимия/ защото от съдържанието на раизпита се
установява, че същият не помни имената на Я. и П./ и ако го цитира как го е запомнил или
това са допълнения на съда, каквито изобилстват в настоящето производство. Прави
впечатление, че в мотивите си съдът системно допълва фактите, установявани в показанията
на свидетелите със свои интерпретации, които не кореспондират със събраната
доказателствена маса. При анализ на поредната описана фактическа обстановка прави
впечатление, че свидетелката П. използва тактика да крещи по улиците, да споделя , че Я.
има ограничителна заповед да я приближава и да търси свидетели, т. е налице е една
предварителна дейност за фабрикуване на доказателства във връзка с установяване на факта
на нарушение на ограничителната заповед. Въпросната дейност е отразена и в разпита на
св. М. в хода на съдебното следствие пред първа инстанция – П. заявява, че има
ограничителна заповед спрямо Я. и търси хора, които да се съгласят да станат свидетели.
Това се повтаря във всеки от отделните случаи, описани в обвинителния акт като
инкриминирани деяния. По отношение на показанията на свидетеля Р. М. (съдебното
следствие в съдебно заседание на 05.04.2023г.) не е установено по безспорен начин, че
подсъдимият е лицето, което свидетелят е видял на инкриминираната дата. На първо място,
в хода на ДП не е проведено разпознаване на подсъдимия от свидетеля, в хода на съдебното
следствие съдът не е запитал свидетеля познава ли подсъдимия и откъде, като буди
недоумение записаното в протокола в показанията на свидетеля, който сочи подсъдимия по
малко име – А., като от всички материали по делото се установява, че М. не е познавал
подсъдимия. Единственото, което се установява от показанията на този свидетел е , че П.
била пребледняла и уплашена, но отказала да повикат 112, а само помолила свидетелите да
станат свидетели. На колкото и метра да е минал подсъдимият Я. по улица „11 август“ , то
това не го прави нарушител на Заповед за домашно насилие. Ясно е, че ако П. и Я. са се
движели по една и съща улица, то ширината на тази улица е в рамките на 2 до 5 петра и и
най- вероятно разстоянитето между тях при среща може да е по- малко от сто метра.
Същевременно свидетелят М. заявява, че П. му е казала, че Я. я преследва, като единствено е
поискала да стане свидетел. „Единствената помощ, която поиска беше да и бъдем
свидетели по бъдещо дело“. Създава се усещане за предварително провокирани ситуации от
свидетелката и предварително намерение у същата да води дела, като това е и приоритетната
и цел при разговор с множество непознати лица по улиците/ доколкото такива факти реално
са били осъществени/ . Първоинстанционният съд извършва и непредвидена по НПК
дейност по допълване на показанията на свидетеля М. с изводи, че „може да се направи
извод, че на въпросната дата подсъдимият се е доближил до А., за да разговаря с нея,
което съвпада с нейното твърдение, че той я е уговарял да се откаже от делото, че искал
двамата да се съберат отново, че я заплашвал“ . Съдът има ролята на арбитър в процеса и
не може да анализира предполагаеми факти, които не са установени със способите на НПК.
В показанията си в хода на съдебното следствие, които са единствените събрани по реда на
НПК, свидетелят Д. Д. Д. заявява, че само жената е говорила и е поискала да ползва
телефона му. Свидетелят Д. заявява , че „Мъжът не е извършил действия спрямо жената“
„Жената взе телефонния ми номер „/ с. следствие 14.06.2023г. / .
Аргументите за несъставомерност с основания е изначална несъставомерност по силата
на Решение № III-139-20189364 от 23.09.2021г. по гр. дело № 62549/2020г. СРС, III ГО, 139
състав , поради недоказване на връзка между страните по чл. 3 ЗЗДН , както и за отстояние
на срещата извън обсега на посочените в Заповедта места се отнасят и за посочената като
дата на инкриминирано деяние 05.03.2021г. в гр. София, в.з. Симеоново - север,
6
ул.“Околовръстен път“ 216, което не може да се приеме като зона, забранена за посещение от
подсъдимия Я.; Свидетелката М.Т. станала свидетел на срещата в магазин „Икеа“ с площ
съгласно Гугъл 30 000кв.м., но това не променя фактът, че деянието е несъставомерно.
Въпросното място не се намира в близост до дома на П. и не може да се направи извод, че е
обичайно и често посещавано място за социален отдих. Напротив налице са доказателства
по делото, че Я. е редовен посетител и чест клиент на магазина. Неотносими са показанията
на св.В.М., с която свидетелката П. споделила за срещата.
За посочената в обвинението дата 30.03.2021г. с описание, че П. (А.) се прибирала към
жилището си в гр. София, ул. ****, а подсъдимият Я. бил пред домашния й адрес и ровел
в кофата за боклук – липсват каквито и да е доказателства, че такава среща се е осъществила
/ като отново важат аргументите за изначална несъставомерност/. Свидетелката П. твърди,
че е имало такава среща, а подсъдимият Я. отрича. Няма доказателства нито в едната, нито в
другата посока. Същевременно по делото липсват доказателства за коя кофа за боклук става
дума и на какво разстояние е същата от дома на П.. В случая е посочен единствено адресът
на П., но не и разстоянието, на което се е намирал евентуално Я..
За посочената в обвинението дата -27.04.2021г., за която се твърди, че св. П. (А.) излязла
от дома си, за да вземе телефона си от ремонт в сервиз, намиращ се наблизо и докато
вървяла по ул. „Париж“, близо до номер 15, подсъдимият Я. се нахвърлил в гръб на
свидетелката, хванал я за гърдите, опитал се да я целуне. Свидетелката заявява, че се
отскубнала, по улицата минали деца и той избягал. Освен аргумента за изначална
несйставомерност се установява, че посоченото местоположение се намира според данните
от Гугъл мап на повече от 100 метра, а именно 600 метра по най- прекия път, като липсват
каквито и да е доказателства , че такава среща се е състояла. Отново са налице само
твърденията на П. и Я..
При анализ на гласните доказателствени средства въззивният съд намери , че
заявеното от защитата за превес при ценене на показанията в полза на обвинителната теза и
игнориране на показанията, опровергаващите обвинението за достоверно. СРС се е доверил
и ценил единствано показанията на свидетелите в подкрепа на обвинението, като е
игнорирал фактът, че в болшинството си те не са непосредствени очевидци на фактите.
Централно място в мотивите е отделено на показанията на св. Веселка А. (П.), които се
кредитират напълно и изцяло без да бъдат проверени чрез други доказателствени източници
за достоверност. Не се отчитат показанията, например на свидетеля М., че единствената
помощ, която А. е поискала е да и станат свидетели по делото със св. Д. Д.; Неизяснено
остава какъв факт установяват показанията на св. Т.. Беспорно Я. и П. са се срещнали на
територията на магазин „Икеа“, но това не прави Я. престъпник; По отношение на
показанията на св. В.М., А.П. - въззивният съд не установи да са непосредствени свидетели
на факти и обстоятелства, относими към настоящето производство. Настоящият състав на
съда цени показанията, дадени от свидетелите Р.Н.В. и П. Ж.П., като източник на
характеристични данни за подсъдимия, но отбелязва, че същите не са преки и
непосредствени очевидци на деянията, посочени в обвинението. Неясно е как и защо се
кредитират показанията на св. К. Я.а, която заявява, че не е виждала П. и Я. заедно. Неясно и
недопустимо е обвинението за доближаване на П. от страна на Я. на територията на магазин
„Икеа“, който е на площ от 30 000кв. м.; не става ясно този магазин част от местата за
социален отдих на П. ли е и с какъв акт Я. има забрана да посещава магазин „Икеа“ като
въпросното място не може да се приеме за включено в ограничителната заповед. Реално на
подсъдимия Я. са повдигнати обвинения , че се е движил по улиците на град София, където
живее и работи, както следва: ул. „11 август“, ул. „Париж“, както и че е посещавал магазини
за хранителни стоки-магазин „Фантастико“ и магазин за стоки за бита – магазин „Икеа“ и то
при положение, че не може да бъде обект по Закона за защита от домашно насилие. Другите
обвинения са за недоказани срещи единствено между П. и Я., за които отсъстват, както
преки, така и косвени доказателства. Липсата на доказателствена обезпеченост е преодоляна
7
от СРС чрез допълване на показанията на свидетелите- очевидци, като съдът предполага
какво е казал или направил Я., а така и чрез показанията на свидетели- неочевидци , на
които П. е разказала за срещите. Съобразно разпоредбите на чл. 107, ал.5 НПК събраните
доказателства подлежат на внимателна проверка, т.е не е налице механичен сбор от
доказателства /свидетелски показания/, а е необходимо същите да бъдат анализирани
детайлно, непредубедено, без съдът да допълва фактите и свидетелските показания.
Представената интерпретация на доказатествата от СРС не кореспондира с принципите ,
заложени в НПК за обективност, пълнота и всестранност, за събиране на доказателствата в
тяхната цялост, както тези в подкрепа на обвинението, така и тези в подкрепа на
оправдателния му изход. Нарушен е принципът на чл. 104 НПК, а именно, че доказателства
в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с
обстоятелствата по делото , допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда,
предвиден в този кодекс. В настоящия случай фактите и правните принципи, а именно, че Я.
и П. нямат изискуемата от ЗЗДН връзка по чл. 5 , ал.1 и е неприложима разпоредбата на чл.
296, ал.1 НК са заменени с изводи и предположения на първостепенния съд и с показания на
лица, които не са били очевидци. Неясно с какъв акт се ограничава правото на Я. да се
придвижва, тъй като същият не е с МПП, представляваща ограничение на придвижването
му, Деянието е изначално несъставомерно, а съгласно Решение № III-139-20189364 от
23.09.2021г. по гр. дело № 62549/2020г. СРС, III ГО, 139 състав , поради недоказване на
връзка между страните по чл. 3 ЗЗДН не може да му бъде търсена наказателна отговорност
по този закон. И докато показанията на неприсъстващите свидетели неочевидци , дали
показания в подкрепа на П. , СРС кредитира с доверие, като допълва и анализира
неповдигнати обвинения и контролира и допълва влезли в сила съдебни актове и се отнася
изцяло с недоверие към показанията на свидетелите, опровергаващи обвинението, както
следва: Р.В. (Вълчева), П. П. и Е.С.. СРС не взема предвид, че показанията на свидетелката
Вълчева се подкрепят от приобщените и приложени по делото писмени доказателства-
множеството приложени доказателства за представянето на П. под различни имена в
различни сайтове за запознанства например, което са установени по делото обстоятелства и
с други доказателствени източници. Показанията на тази свидетелка са семантично
изследвани , като не е ясно какъв е смисълът на анализа на използваните глаголни времена в
показанията, тъй като въпросната свидетелка не е пряк очевидец на фактите, за които са
повдигнати обвинения. Принципът на обективност е нарушен и с активната дейност за
събиране на доказателства извън времевия период за факти извън предмета на делото.
Докато неподкрепените с доказателства показания на свидетелката П. се
кредитират изцяло и напълно, СРС не кредитира обясненията на подсъдимия, който
представя пред съда и запис, от който се установява, че П. е посещавала дома му в
инкриминирания период / в т. смисъл заключението на СТЕ на диск, допусната от СРС в
съдебно заседание от 03.05.23, приета в с.з 14.06.23г. /; Вярно е , че записът не е изготвен по
реда на НПК, но същият води до извод за необходимостта от внимателна преценка на
доказателствата, както в подкрепа, така и против обвинението. По делото са приобщени
СПЕ / т.2 л 49-58/, че подсъдимият е психически здрав, както и допълнителната СПЕ ,
назначена от СРС със заключение, че при освидетелствания А. Я. не е налице повишена
склоннност да проявява насилие и да поврежда имущество, които въззивната инстанция
намира за обективни и правилни. На фона на описани в мотивите твърдения за преследване
и домашно насилие се откроява обратната тенденция от приобщените като писмени
доказателства разпечатки от чатове във вайбър, които не са опровергани с други
доказателства. Въззивният съд не приема за недостоверно и твърдението на св. Е.С. твърди,
че от 01.03.2021г. до 03.03.2021г. са гостували на подсъдимия в с.Чифлик, а на 30.03.2021г.
подсъдимият им бил на гости. Неправилна е аргументацията на първостепенния съд, че
след като подсъдимият е представил билет за концерта на Е.К. и фискален бон за
закупуването му от 02.03.2021г., то значи е бил в гр. София. Въпросното обстоятелство не
8
оборва свидетелските показания, тъй като всеки би могъл да закупи билет за друг човек на
каса физически, като билети за културно събитие не се продават срещу документ за
самоличност; билет може да бъде закупен и он лайн чрез сайтове, предлагащи въпросната
услуга/ каквато е преимуществено практиката в наши дни, като посещението на каса е по-
скоро частен случай/, като същите прилагат и финансов бон, като по този начин може да се
закупи билет не само от друг град на територията на България, но и от всяка точка на
земното кълбо, като винаги във финансовия бон ще пише адресът на управлението на
юридическото лице. Твърдението на СРС, че показанията на св. С. се опровергават и от
показанията на свидетелите А., Д. и М. не може да се приеме, тъй като липсват извършени
разпознавания на Я. в хода на ДП, а установяването на самоличността на Я. от страна на
свидетелите Д. и М. като участник в деяние на 01.03.2021г. е опорочено в хода на съдебното
следствие, в което не се установява как например свидетелят М., който не знае имената на Я.
ги споделя в хода на разпита си. Досежно инкриминираната дата също не може да се твърди,
че е точно посочената в обвинителния акт, тъй като показанията, дадени в ДП от
свидетелите М. и Д., които са били непълнолетни, и са разпитвани без присъствието на
инспектор ИДПС или родител са събрани в нарушение на реда, определен в НПК и не
подлежат на четене в хода на съдебното следствие, поради което следва да се изключат от
доказателствената маса като негодни такива. В този смисъл и СРС заявява в мотивите си
заявява „Свидетелите М. и Д. не познават нито св. А., нито подсъдимия. „.
Въззивната инстанция не се съгласява с довода на СРС, че показанията на
свидетелката С. следва да не се кредитират с доверие поради късния етап на депозирането
им- в края на съдебното следствие: “ Посочването на свидетел за първи път в такъв късен
етап от производството води към съмнения относно достоверността на показанията на
въпросния свидетел. Доколкото едва пред СРС за първи път на 05.12.2023г. А. Я. се сеща, че
св. С. знае къде е бил той на инкриминираните дати 01.03.2021г. и 30.03.2021г., съдът
следва да подложи на прецизен анализ показанията на тази свидетелка.“. Няма такова
ограничение в НПК и е недопустимо СРС да извършва нормотворческа дейност.
Въззивният съд изключва от доказателствената маса всички писмени
доказателства, които са извън предмета на делото, касаят различен времеви отрязък и
различни страни от тези по настоящето производство. Въззивният съд не намира за
относими към производството писмените доказателства, свързани с правни спорове между
подс. Я. и бившата му съпруга- свидетелката Я.а, тъй като касаят времеви период извън
инкриминирания, извън предмета на настоящето производство, относими са към деяние на
подсъдимия, за което е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и за
което има влязъл в сила акт на съд. Въззивният съд не кредитира изводите на СРС досежно
обсъждани факти и обстоятелства, за които е налице произнасяне с влезли в сила актове на
съд и прокуратура, като в тази част изложеното в мотивите надхвърля компетентността на
първостепенния съд. В този смисъл не се ценят и приобщените писмени доказателства,
събрани от СРС извън предмета на настоящето производство, както и всички доказателства,
събрани извън посочения в НПК ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА

По отношение на повдигнатото обвинение на А. П. Я. за извършено престъпление по чл.
296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за времето от 04.02.2021г. до 27.04.2021г. като
изпълнителното деяние е неизпълнение на заповед за незабавна защита по Закон за защита
от домашното насилие/ЗЗДН , издадена на 15.12.2020г. III ГО, 139-и състав по гр. дело №
62549/2020г. по описа на СРС по гр. дело № 62549/2020г. Въпросната заповед за незабавна
защита задължавала подсъдимият А. П. Я. да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на П. (А.), забранявало му се да я „приближава на разстояние по -
малко от 100(сто) метра, нито тях, нито жилището й, нито местата й за социален отдих.
9
Заповедта била връчена лично на обв.Я. на 23.12.2020г.
С Решение № III-139-20189364 от 23.09.2021г. по гр. дело № 62549/2020г. СРС, III ГО,
139 състав е оставил без уважение молбата на В.А.П. (А.) за издаване на Заповед за закрила
от домашно насилие по чл.8 от ЗЗДН срещу А. П. Я. във връзка с акт на домашно насилие от
16.11.2020г., 17.11.2020г., 19.11.2020г.- 21.11.2020г., 23.11.2020г. и 30.11.2020г. в гр. София.
Със същото Решение съдът е отказал да издаде Заповед за съдебна защита, с която по
отношение на А. Я. да бъдат взети мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН и е обявено, че е
загубила действие Заповед за незабавна защита от 15.12.2020г., издадена по гр. дело №
62549/2020г. на СРС, 139 състав, като съдът я е отменил на основание чл.253 от ГПК,
вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН. Решението е влязло в законна сила на 19.10.2021г. В мотивите на
Решението се сочи, че предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказана връзка между
молителя и ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см. на чл. 2
ЗЗДН, извършен в процесуално- преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН. Основанието на
съда за отказ да се издаде заповед за съдебна защита и обявяване за загубила
действието си заповед за незабавна защита е установения от съда факт, че не е доказана
връзка между страните по чл. 3 ЗЗДН. След като не е доказана връзка по чл. 3 ЗЗДН, то
отношенията между страните не могат да се разглеждат на плоскостта на ЗЗДН, т.е
деянията на подсъдимия А. Я. изначално не представляват акт на домашно насилие по
смисъла на ЗЗДН, поради което е налице изначална несъставомерност на обвинението.
Това е така, защото самият граждански съд е установил, че допустимостта на молбата за
защита и установяване на твърдяното обстоятелство, че не е налице хипотезата на чл. 3, т.
2, пр. 2 от ЗЗДН, т. е., че страните са живели на съпружески начала. След като страните
фактът че Я. и П. не са живели на съпружески начала по силата на съдебно решение със сила
на присъдено нещо, то не е приложим законът за защита от домашно насилие изначално. В
чл. 3 се съдържа императивно изброяване по отношение на кои лица се прилага този закон.
Т.е не може в случай да се твърди, че до влизане в сила на Решението въпросната заповед е
действала, тъй като с установяване на обстоятелството, че Я. и П. не са били във фактическо
съжителство изначално е невъзможно прилагането на ЗЗДН, т.е няма интервал от време от
издаване на заповедта до влизане на Решението в сила, за който да е възможно
приложението на ЗЗДН.
Тук следва да се отбележат и други детайли, а именно разпоредбата на чл. 5 ,ал.1, т. 3 ЗЗДН
гласи дословно в редакцията към момента на деянието: (доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила
от 22.12.2009 г.) забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при
условия и срок, определени от съда;
От посочената правна норма се извежда съществен извод, а именно :законът изисква
конкретика – какво не може да се доближава, на какво разстояние, за какъв времеви период.
Законът не допуска формални, неясни или "общи" забрани от рода на "да не се доближава до
пострадалия никъде". Съдът трябва да определи: кои точно места се забранява да бъдат
доближавани; разстоянието, на което трябва да се пази от тях; срокът на забраната. В
подкрепа на това е Решение № 1017/2021 г. на Софийски районен съд: „Съдът отменя
частично заповед за защита, в която липсва ясно разпознаваемо място, до което
извършителят не може да доближава пострадалата. Прието е, че липсата на
конкретизация нарушава правото на защита и създава неяснота в изпълнението.“;
Решение № 478/2022 г. на Варненски районен съд:“Потвърдена е заповед, в която са
посочени три конкретни адреса, и съдът подчертава, че без такава конкретика няма как
да се гарантира ефективност на защитата и да се контролира изпълнението на
забраната.“Не е допустимо съдът да наложи просто "обща забрана за доближаване", без да
уточни конкретни места или разстояние. Аргументите поради необходимостта от конкретика
при формулирането на параметрите в Заповедта за защита са следните: нарушава се
принципът на правна сигурност – деецът не знае какво точно не трябва да прави; Такава
10
забрана не може да се контролира ефективно от полицията; Нарушава се и правото на
защита на подсъдимия – не може да се защити срещу твърдения, които не са конкретни. В
този смисъл на плоскостта на гражданското право и през призмата на наказателно- правната
норма -забрана за доближаване по ЗЗДН трябва да е конкретна – да посочва конкретни места
и разстояние; "Обща забрана" без конкретизация е недопустима и при обжалване често бива
частично или изцяло отменяна. Същото е относимо и към времевия интервал, той не е
посочен от съда, поради което този срок не може разширително да се тълкува от органите на
ДП и на съда, още повече на обезсилен акт. Изводът на въззивната инстанция е , че е бил
неприложим ЗЗДН внастоящата хипотеза още към момента на внасяне на обвинителен акт в
съда, като държавното обвинение вместо да се съобрази и да спази съдебният акт - съдебно
решение гр. дело № 62549/2020г. на СРС, 139 състав, което със сила на присъдено нещо е
провъзгласило неприложимост на приложението на ЗЗДН, то в противоречие с правната
норма повдига и внася обвинение по непосочени в нито един съдебен акт/ макар и
обезсилен/ място и време, като на практика е приело, че в която и точна на гр. София да се
срещнат Я. и П.,в който и да е момент да е това, то Я. ще носи наказателна отговорност по
чл. 296 НК.
Никъде в обвинителния диспозитив не се съдържат данни на какво разстояние се е намирал
подсъдимият Я.. Посочено е единствено, че заповедтта за защита от домашно насилие
забранява същият да приближава пострадалата на по- малко от 100 метра.
В обвинението за дата 30.03.2021г. –единственото с посочен адрес дома на П. на ул.
„Росица“13 е посочено,че подсъдимият се намирал до кофа за боклук, която не е установено
на какво разстояние от дома се намира.
Останалите обвинения са за срещи / доколкото това е доказано/ на различни места в гр.
София, както следва:
инкриминираното деяние от 18.02.21г. с твърдение, че подсъдимият Я. се намирал
пред ЧДГ „Славейче“ на разстояние от дома на П. 2 / два/ километра;
инкриминираното деяние от 19.02.21- магазин „Фантастико“, ул. „Люлбяна“ №42а,
намиращ се на разстояние от дома на П. –на 8,4 километра;
инкриминираното деяние от 01.03.2021 г. в гр. София, на ул. „11-ти август“,, което е
на разстояние 1,2 км от дома на П.
инкриминираното деяние от 05.03.2021г. в гр. София, в.з. Симеоново - север,
ул.“Околовръстен път“ 216, намиращ се на разстояние от дома на П. -11,2км. и
заемащо търговска площ съгласно 30 000кв.м.,
инкриминираното деяние от -27.04.2021г., в гр София , ул. „Париж“, намираща се на
600 м от дома на П., т. е за останалите пет описани в обвинението случаи деянията са
далеч от отпределените места на защита, като по делото няма данни свидетелката да
посещава детска градина или търговски обекти във връзка с изпълнение на трудови
или друг вид задължения. Тук следва да се отбележи и още един съществен момент –
липсва посочен срок на действие на заповедта. Не може да се приеме , че е допустимо
едно ограничение да няма срок, а ако се приеме, че е безсрочно, то това следва да бъде
изрично записано.
Обективната страна при домашна защита обхваща нарушение на съдебна забрана от лице,
спрямо което има издадена заповед; В случая със съдебен акт е установено, че страните не
жгивеят на семейни начала и е неприложим Закона за домашно насилие. От субективна
страна престъплението по чл. 296 НК се извършва с пряк умисъл – деецът съзнава
съществуването на заповедта и въпреки това я нарушава. В случая освен , че липсва
формално извършване не може да се установи и пряк умисъл, а именно че подсъдимият Я. е
отишъл във Фантастико, Икеа или е минал по някоя софийска улица с цел да доближи П. на
по- малко от 100 метра .
По изложените съображения въззивният съд въз основа на доказателствените материали по
11
делото и при пълноценното им обсъждане достигна до извода , че поведението на
подсъдимия А. П. Я. е несъставомерно и не осъществява както от обективна, така и от
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. чл.296, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК .
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният
съд е направил неправилни, необосновани и доказателствено необезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. А. П. Я.
инкриминирано деяние, като в съответствие с материалния закон неправилно го е
квалифицирал като престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото, разноските на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените
на досъдебното производство разноски в размер на 393,75 лв. (триста деветдесет и три лева
и седемдесет и пет стотинки) и направените пред първата съдебна инстанция разноски в
размер на 882,40 лв. (осемстотин осемдесет и два лева и четиридесет стотинки), остават за
сметка на държавата.
Така мотивиран въззивният съд постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
12
Съобщи за изтекли лични данни