Р Е Ш Е Н И Е
№ 139/19.5.2020 г. гр.Ямбол, 19.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,наказателно отделение,ІХ състав публично заседание на осемнадесети
май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар:В.Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД №133 по описа на ЯРС за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на К.Х.С. ЕГН:********** *** срещу наказателно
постановление №20-0813-000027/16.01.2020г. издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на
основание чл.174,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован , явява се лично и моли съда да
отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата .Счита наказателното постановление за
правилно и законосъобразно и моли съда да бъде потвърдено.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На05.01.2020., около 10.42 в
с.Окоп , община Тунджа до бензиностанция „Булпетролиум“
жалбоподателят С. управлявал л.а.” Форд Мондео“ с рег. № У
4391 АН след употреба на алкохол.С. бил спрян за проверка от органите на
полицията и изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест”
7510 ARDN № 7510,който
отчел наличие на алкохол в кръвта му 0,67 промила.За така
установеното нарушение на чл.5,ал.3,т.1
от ЗДвП му бил съставен АУАН и
издаден талон за медицинско изследване .Жалбоподателят не се възползвал и в определения час не се явил в
медицинското заведение-ЦСМП-Ямбол за даване на кръвна проба.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена от показанията
на разпитания по делото свидетел и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, депозирана е в 7-дневния преклузивен срок по реда на ал.2 от този текст, от
легитимиран субект, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата се преценя като неоснователна
по следните съображения:
От
процесуална страна, в жалбата не се твърди , а и съдът не установи при служебната проверка ,че са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно- наказателното производство по налагане на административното
наказание на жалбоподателя.АУАН е издаден при спазване императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението ,което да
ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок
от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до
накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От
материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5,ал.3т.1 от ЗДвП на водача
на пътното превозно средство е забранено
да управлява пътното превозно средство под
въздействие на алкохол.С оглед
доказателствата по делото,които не се оспорват и от жалбоподателя, съдът
приема ,че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение.На посочената в акта и НП дата и място ,той е управлявал автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда , а именно 0,67 на хиляда, което е
установено по надлежния ред- чрез годно техническо средство, за което правилно
е била ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл.174,ал.1
от ЗДвП
Досежно
наложеното наказание за извършеното
нарушение на чл.5,ал.3,съдът констатира, че размерът на същото е конкретно
фиксиран в предвидената санкция по чл.174,ал.1,т.1от ЗДвП, т.е. законодателят, предвид
спецификата по този род нарушения, не е оставил санкционирането им на преценка
по реда на чл. 27 от ЗАНН. Ето защо са налага извода, че административнонаказващият
орган правилно и законосъобразно е определил размера на наложеното наказание.
Съдът
намира ,че в конкретния казус хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима
и нарушението не би могло да се третира като маловажен случай, за което са
показателни и определените от законодателя санкции, сами по себе си. Последните
са определени съгласно законовите изисквания, а сериозността им изразява духа
на закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на
обществена опасност, с оглед анализа на причините и последиците от множеството
пътнотранспортни нарушения и отчитане на статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл съдът счита ,че не може
да се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.
Водим от горното и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №20-0813-000027/16.01.2020г. издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Ямбол, с което на
К.Х.С. ЕГН:********** *** за
нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд-Ямбол в 14 дневен
срок от получаване на съобщението,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :