Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В., 06.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Врачански районен съд, VII наказателен състав, в откритото съдебно  заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                           Районен съдия: Росица Ангелова

 

при участието на секретаря В.В., като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д. № 997 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на Ц.Т.М. *** против Наказателно постановление (НП) № 19-1795-000096 от 11.09.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР - В., РУ В., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание на чл.53 от ЗАНН и на чл.178д от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

Жалбоподателят оспорва НП, позовава се на обстоятелството, че управлявания от него автомобил притежава валиден стикер за паркиране на паркоместа, определени за инвалиди, издаден от община В.. Същият не отрича, че е паркирал на такова паркомясто, но твърди, че принципно обслужва инвалид, който в конкретния случай не е бил в автомобила.

В съдебното заседание жалбоподателят твърди, че не искал да нарушава закона и моли съда да отменени издаденото му наказателното постановление.

Ответната страна -  началник група към ОД на МВР, РУ - В., редовно призован, не се явява, в становището си по случая моли съда да потвърди НП.

Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 7 (седем)-дневен срок и същата е процесуално допустима. Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 103 от 26.08.2019 г. за това, че на същата дата, около 14:40 часа в гр.В., на паркинг на магазин ”Лидъл” на ул.”***” водача Цв.Т.М. е паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. №*** на място, определено за хора с трайни увреждания, означено с пътна маркировка и изобразен международен символ за достъпност, като водачът си служи с карта за паркиране на хора с трайни увреждания №VR01733, без притежателят й – Т.Ц.М. да ползва автомобила. АУАН е съставен на 26.08.2019 г. в присъствието на жалбоподателя и свидетел – очевидец на нарушението, като жалбоподателят подписал АУАН,  посочвайки като възражение по така съставения акт обстоятелството, че му се наложило да пазарува с автомобила, като имал пълномощно да го управлява. В АУАН са описани иззетите доказателства, които не са представени по делото: контролен талон № 5814193 към СУМПС. В законоустановения тридневен срок за представяне на писмени възражения по АУАН, жалбоподателят не е депозирал такива пред наказващия орган.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, след преценка на събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на извършеното нарушение, наказващият орган е издал атакуваното НП № 19-1795-000096 от 11.09.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР - В., РУ В., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание на чл.53 от ЗАНН и на чл.178д от ЗДвП, на жалоподателя М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят и свидетлят, които твърдят, че на посочените в АУАН дата и място са констатирали, че жалбоподателят е паркирал управляваното от него МПС на паркомясто, определено за хора с трайни увреждания, означено с пътна маркировка и изобразен международен символ за достъпност, като водачът си служи с карта за паркиране на хора с трайни увреждания, без притежателят й да ползва автомобила

Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелите, като достоверни и припокриващи се с останалите доказателства по случая.

По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени доказателства: АУАН № 103 от 26.08.2019 г.  НП № 19-1795-000096 от 11.09.2019 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, Заповед № 369з-346/27.02.2019 г., издадена от директора на ОД МВР В. и Заповед № 1795з-388/12.04.2017 г., издадена от началника на РУ В..

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

 Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от приложените по делото заповеди.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец на нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетеля, посочен в него, съгласно разпоредбата на чл.43,  ал.1 от ЗАНН. И АУАН и НП отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.

Разгледано по същество, нарушението на разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, която предвижда, че паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания, се доказа по категоричен и безспорен начин, както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства. Несъмнено процесният лек автомобил е собственост на лице с увреждане, притежаващ валиден стикер, издаден от община В. за право на паркиране на предвидените за това места. От събраните гласни и писмени доказателства  се установи, че на 26.08.2019 г. около 14:40 часа в гр.В., на паркинг на магазин ”Лидъл” на ул.”***” жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег.№*** на място, определено за хора с трайни увреждания, означено с пътна маркировка и изобразен международен символ за достъпност, като водачът си служил с карта за паркиране на хора с трайни увреждания №VR01733, без притежателят й – Т.Ц.М. да ползва автомобила. В задълженията на водачите е да са наясно тези паркоместа при какви условия се ползват. В случая се касае за място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, като паркиралият автомобил към момента на извършване на деянието не е обслужвал такова лице.

Защитната версия на жалбоподателя е, че му се  е наложило да пазарува за собственика на автомобила, който е негов баща и лице с увреждане, притежаващ стикер за паркиране. В подкрепа на изложеното, жалбоподателят не представи нито писмени, нито гласни доказателства от трети незаинтересовани от изхода на делото лица. От друга страна тази защитна теза сама по себе си е допълнителен аргумент в посока, че именно жалбоподателят е паркирал процесното МПС на място, определено за хора с увреждания, без притежателят му да ползва автомобила.

С оглед гореизложеното, се мотивира извод, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП,  предвид на което административната му отговорност е ангажирана основателно. Наложената глоба в размер на 200 (двеста) лева, предвидена в разпоредбата на чл.178д от ЗДвП е фиксирана по размер, т. е. без минимален и максимален размер и поради това не следва да се обсъжда въпроса за индивидуализация на наложеното наказание, извършена от наказващия орган. По делото не се установи наличието на данни, които да дават основание случаят да се характеризира като маловажен. Така наложеното наказание, съдът прима за справедливо, съответно на извършеното нарушение и от естеството си да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, съдът следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 19-1795-000096 от 11.09.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР - В., РУ В., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.178д от ЗДвП, на Ц.Т.М. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – гр. В. по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото  изготвяне. 

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ :