№ 867
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110107500 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „У.П.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново,
ул. ***, вх. А, ет. 7, ап. 20, представлявано от управителя Н.Г., срещу „Е.П.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, ет.
2, представлявано от управителя И.И., обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 5100 лв. с ДДС, представляваща незаплатена продажна цена на
кухненско оборудване комплект с вградени уреди, стелажи за стока и
препарати за поддръжка на басейн, дължима по устен договор за покупко-
продажба от 16.12.2020 г., както и сумата от 306 лв. с ДДС, представляваща
незаплатена електроенергия за м. януари 2021 г., префактурирана от фактура
№ 413142/31.01.2021 г., издадена от „Ритъм 4 ТБ“ ООД, за които суми
ищецът е издал фактура № **********/18.02.2021 г. на обща стойност 5406
лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.03.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3533/2021 г. по описа на Районен съд
– Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.12.2020 г. между него, в
качеството му на продавач, и ответното дружество „Е.П.“ ЕООД – купувач, е
сключен договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор
10447.501.177 заедно с построената в него сграда с идентификатор
10447.501.177.1, представляваща склад с магазин (шоурум). Излага, че в
продадения от него склад е имало монтирано кухненско оборудване комплект
с вградени уреди, стелажи за стока и препарати за поддръжка на басейн, като
1
на 16.12.2020 г. страните устно се уговорили тези движими вещи също да
бъдат продадени на купувача, но срещу отделна продажна цена в размер на
4250 лв. без ДДС или 5100 лв. с ДДС, формирана като сбор от стойността на
отделните стоки, а именно: 2750 лв. без ДДС за кухненско оборудване с
вградени уреди, 1000 лв. без ДДС за стелажи за стока и 500 лв. без ДДС за
препарати. Твърди, че след изповядване на нотариалната сделка на 21.12.2020
г. е предал на ответника владението върху недвижимите имоти, както и
намиращите се в сградата движими вещи. Поддържа, че за потребената в
имота електроенергия за м. януари 2021 г. е издадена фактура №
413142/31.01.2021 г. от „Ритъм 4 ТБ“ ООД и понеже в отчетния период
имотът е ползван от ответника, счита, че той е фактически потребител на
начислените количества ел. енергия и задължено за заплащане на тяхната
стойност лице. Затова твърди, че е префактурирал на името на ответното
дружество тези електроенергия на стойност 306 лв. с ДДС, за което е издал
фактура № **********/18.02.2021 г. Твърди, че във фактурата е включена
още и продажната цена на движимите вещи в размер на 5100 лв. с ДДС, при
което общата й стойност възлиза на 5406 лв. с ДДС и същата е платима на
посочената в документа дата, а именно на 22.02.2021 г. Излага, че фактурата е
изпратена на ответника и получена от него на 19.02.2021 г., както и че същата
е приета без възражения, но въпреки това не е заплатена на падежа.
Твърди, че за дължимите суми по фактурата се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е
възразил, с което обосновава правния си интерес от предявените
установителни искове.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
исковете и претендира разноски по заповедното и исковото производство,
вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените исков като неоснователни. Оспорва
между страните да е сключен отделен устен договор за покупко-продажба на
движими вещи, платими отделно от цената на продадените имоти, в които се
намират те. Поддържа, че с нотариалния акт от 21.12.2020 г. в негова полза са
прехвърлени недвижимите имоти, ведно с всички подобренията в тях, вкл. и
процесното кухненско оборудване комплект с вградени уреди и стелажи за
стока. Твърди още, че преди изповядване на нотариалната сделка е извършен
оглед на имота и страните са се уговорили същият да бъде прехвърлен във
вида, който е имал при огледа, без да се заплащат допълнителни суми за
намиращите се в него вещи. Отделно поддържа, че кухненското оборудване и
стелажите за стока са трайно прикрепени и тяхното демонтиране би довело
до нарушаване на мазилките в помещенията и необходимост от последващ
ремонт и закупуване на ново оборудване, което би намалило съответно
продажната цена на прехвърления имот. Оспорва още владението на имота да
му е предадено в деня на сключване на сделката на 21.12.2020 г. В тази връзка
твърди, че според договора ищецът е следвало да опразни същия от личните
си вещи в срок до 18.01.2021 г., като не е сторил това и се е наложило да му
бъде изпратена нарочна покана на 20.01.2021 г. Оспорва и дължимостта на
префактурираната стойност на електроенергия за м. януари 2021 г. Счита, че
същата е платима от ищеца като потребител на комуналната услуга до
предаване на владението върху обекта. Отделно поддържа, че стойността на
2
тези ел. енергия възлиза на 201,38 лв. и ищецът така и не е изпълнил
задължението си за заплащането й, което го е принудило той да я плати.
Твърди, че е сторил това на 11.03.2021 г. и е изпратил на ищеца издадения му
касов бон с искане сумата да му бъде възстановена.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа, че в подписания
между страните нотариален акт за покупко-продажба не са посочени
движими вещи мебели и обзавеждане, поради което счита възраженията на
ответника за продажба на имотите, ведно с тези движими вещи, за
неоснователни. Намира, че вещите не представляват подобрения и оспорва
наведените в отговора твърдения в обратна насока. Изтъква, че ответникът не
е възразил срещу получената от него фактура преди завеждане на делото.
Оспорва ответникът да е заплатил потребената в имота ел.енергия,
префактурирана на негово име. По същество моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът, чрез управителя на дружеството И.И. и процесуалния му
представител адв. К.К., поддържа отговора. Допълва, че е владение на
недвижимия имот от 01.02.2021 г., когато ищецът му е предоставил ключ от
него. Твърди, че имотът му е предаден с множество вещи на ищеца, които
изхвърлил. Оспорва сред тях да е имало препарати за басейн, както и да е
договаряната продажбата на такива. По същество моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски, за които представя списък. В депозирана
писмена защита излага доводи за неоснователност на претенциите, съобразно
събрания доказателствен материал.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с който съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС).
Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. №
3533/2021 г. по описа на Районен съд – Варна. Видно от тях, по подадено на
10.03.2021 г. заявление по чл. 410 ГПК в полза на ищеца „У.П.“ ЕООД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника
„Е.П.“ ЕООД за процесните вземания в общ размер на 5406 лв. с ДДС по
издадена от ищеца фактура № **********/18.02.2021 г., от която 5100 лв. с
ДДС за незаплатена продажна цена по устен договор за покупко-продажба от
16.12.2020 г. на кухненско оборудване комплект с вградени уреди, стелажи за
стока и препарати за поддръжка на басейн, намиращи се в склад с магазин
(шоурум) в гр. Велико Търново, който е продаден от ищеца на ответника с
нотариален акт за покупко-продажба от 21.12.2020 г., и 306 лв. с ДДС за
3
стойността на потребената през м. януари 2021 г. електроенергия в същия
недвижим имот. Заповедта е връчена редовно на длъжника (ответник),
същият е оспорил дължимостта на вземанията със своевременно подадено
бланкетно възражение по чл. 414 ГПК и заявителят (ищец) е предявил
установителните искове в указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
Предмет на исковете е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение парични
вземания, поради което основателността на претенциите по чл. 422, ал. 1
ГПК е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по процесния устен договор за търговска
продажба; 2.) предаването на ответника на уговорените движими вещи-
предмет на договора; 3.) настъпване на изискуемостта на задължението му за
заплащане на продажната им цена, 4.) неговото неизпълнение, както и 5.)
реалното потребление на ел.енергията в продадения на ответника недвижим
имот след предаване на владението върху него и 6.) неизпълнение на
задължението за заплащане на стойността на тази ел.енергия. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи
съдебно предявените негови вземания, както и техния размер. По отношение
на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
- точно изпълнение, респ. други правопогасяващи и/или правоизключващи
факти, обуславящи недължимост на продажната цена и стойността на
ел.енергията.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че на
21.12.2020 г. между страните е сключен договор за покупко-продажба, по
силата на който ищецът е прехвърлил на ответника поземлен имот с
идентификатор 10447.501.177, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Никола
Габровски“ № 87А, заедно с построената в него сграда с идентификатор
10447.501.177.1, представляваща склад с магазин (шоурум), както и че при
продажбата в имота е имало монтирано кухненско оборудване комплект с
вградени уреди и стелажи за стока. Сключването на договора се потвърждава
и от приложения нотариален акт за покупко-продажба № 3033, том 16, рег. №
12760, дело № 1609 от 2020 г. на нотариус при РС-Велико Търново, в който е
обективирана сделката (л. 12).
От съдържанието на нотариалния акт се установява още, че имотите са
прехвърлени заедно с всички подобрения и трайни насаждения в тях (чл. 1),
както и че продавачът се е задължил да предаде на купувача владението върху
имотите в срок до 18.01.2021 г. (чл. 5). Несъмнено вграденото кухненско
оборудване увеличава стойността на сградата, в която е монтирано, и е трайно
прикрепено към нея по начин, че не е възможно да бъде отделено без да я
увреди и да намали цената й, поради което представлява подобрение, а
възраженията на ищеца в обратна насока са неоснователни.
Сключването на обсъждания окончателен договор е предшествано от
4
подписан между страните предварителен писмен договор за покупко-
продажба на имотите от 27.10.2020 г. (л. 51 и сл.). Според чл. 4, ал. 4 от него
продавачът се задължава да предаде на купувача владението върху
поземления имот и сградата в същото състояние, в което е бил имотът по
време на извършения от купувача последен оглед преди подписването на
предварителния договор, опразнен от лични вещи и с всички трайно
прикрепени елементи.
При така постигнатите между страните договорки в сключените между
тях договори за продажба на недвижимите имоти и предвид безспорното
между тях обстоятелство, че в продаваната сграда е имало монтирано
кухненско оборудване, съдът приема, че действителната им обща воля е била
сградата да се прехвърли заедно с това оборудване, чиято стойност е
включена в продажната цена на имотите, посочена в нотариалния акт. Този
извод следва от тълкуването на договорите при съблюдаване на критериите,
посочени в чл. 20 ЗЗД, вкл. смисъла на отделните уговорки за прехвърляне на
имотите „заедно с подобренията“ (според окончателния договор) и „с всички
трайно прикрепени елементи“ (според предварителния договор), търговското
качество на страните по сделките и характеристиките на сградата – шоурум,
която се закупува с цел продължаване на търговска дейност там, както и
обичайното в такива случаи прехвърляне на имота във вида, пригоден за тази
дейност.
Този извод се потвърждава и от свидетелските показания на водените
от ответника двама свидетели, (л. 119 и сл.), които съдът кредитира напълно
като достоверни, доколкото разказаните от разпитаните лица обстоятелства са
основани на преки техни впечатления и възпроизведени при разпита по ясен,
последователен и непротиворечив начин.
Свидетелят С.К. споделя, че лично е присъствал при огледа на имотите
и описва в детайли същите, в т.ч. и сградата – на два етажа, първият от които
представлява шоурум, магазин със стелажи и отзад склад. По негови данни
при огледа в имотите е имало кашони с вещи на продавача – декоративни
свещи, каталози, кофи и тубички, като страните са коментирали отделно само
цената на оборудването на фризьорския салон, намиращ се на втория етаж от
сградата, но не и на кухненското оборудване на първия етаж, което по негови
впечатления е било включено в предмета на сделката. Свидетелят е
присъствал в продадения имот и след изповядване на сделката, където
страните са празнували и отново са обсъждали само вещите във фризьорския
салон.
Свидетелката К.К.Ф., търговски представител при ответното дружество,
разказва за намерението на управителя да закупи имот в гр. Велико Търново,
уговорката сградата да бъде закупена заедно с вградените кухня и етажерки,
посочени в обявата за продажба, както и постигнатото съгласие за изнасяне
само на оборудването във фризьорския салон, както и личните вещи на
продавача. Свидетелката лично е присъствала на сделката и на
отпразнуването й, като споделя, че тогава продавачът изрично е потвърдил,
че всичко в имота остава там и си взема само личните вещи.
Установените от свидетелските показания факти кореспондират и с
останалия доказателствен материал, вкл. съдържанието на подписаните
между страните договори и приетото заключение на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза (л. 70 и сл.), кредитирано от съда като правилно и
5
обосновано, според което издадената от ищеца фактура №
**********/18.02.2021 г., с която са остойностени процесните движими вещи
в размер на 4250 лв. без вкл. ДДС (л. 6), не е отразена в счетоводството на
ответника „Е.П.“ ЕООД, не е включена в дневника за покупки на дружеството
и справки-декларации по ЗДДС в периода м.02.2021 г.-04.11.2021 г. и не е
ползван данъчен кредит по нея. Освен това фактурата не е подписана от
представител на ответното дружество, нито са налице други данни същата да
е била приета, съответно да е признато задължението по нея, като самият факт
на получаването й не може да бъде окачествен като такова признание.
За установяване сключването на процесния устен договор за покупко-
продажба на движими вещи и неговото съдържание не са ангажирани други
доказателства от страна на ищеца. Представени са единствено оферти и
фактури за закупеното от него кухненско оборудване и препарати (л. 84),
което само потвърждава безспорното между страните наличие на
оборудването в имота, но не и последващата му продажба отделно от
прехвърления имот, в който е монтирано то. Няма данни и закупените
препарати да са се намирали в имота, нито да е постигнато съгласие между
страните за тяхната продажба, който факт е оспорен изрично от ответника в
хода на процеса.
С оглед на гореизложеното и процесуалната равнозначност между
недоказания в процеса факт и неосъществения такъв в действителността,
съдът приема, че между страните не е сключен процесният устен договор за
покупко-продажба и предявеният иск за продажната цена по него е
неоснователен.
Неоснователен е и обективно кумулативно съединеният установителен
иск за стойността на потребената в недвижимия имот ел.енергия за м. януари
2021 г., доколкото същата е заплатена от ответното дружество на 11.03.2021
г., видно от приложения системен бон за сумата от 201,38 лв., издаден от
„Български пощи“ ЕАД на посочената дата (л. 49). В същия е отразено, че
плащането е по фактура № 413142 от 31.01.2021 г., издадена от „Ритъм-4 ТБ“
ООД, която фактура е приложена към исковата молба (л. 11) и
префактурирана от ищеца с процесната фактура № **********/18.02.2021 г.,
по която получател е ответното дружество, и с разлика в стойността – 255 лв.
без вкл. ДДС. Въпросният системен бон, установяващ плащането на
ел.енергията, е представен по делото от ответника, в който се намира и
оригиналът от документа (представен в о.с.з., проведено на 22.11.2021 г.), при
което и по аргумент от чл. 77, ал. 1 ЗЗД съдът приема, че плащането е
извършено от него. Освен това последното обстоятелство се доказва и от
свидетелските показания на св. К.К.Ф., според които през м.март 2021 г.
лично тя е прехвърлила на името на ищцовото дружество партидата за
ел.енергия, открита за закупения недвижим имот, и за целта се е наложило да
заплати сумата по фактурата, което сторила в „Български пощи“.
По изложените мотиви за неоснователност на предявените искове,
същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора, направеното за
това искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско
6
възнаграждение в размер на 800 лв., доказателства за реалното заплащане на
което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от
19.11.2021 г., съдържащ разписка за плащане в брой.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на възнаграждението, доколкото същото не надвишава
нормативно установеният минимален размер, определен по реда на чл. 2, ал. 5
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г., до който би могло да бъде
редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съобразно изхода на делото, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „У.П.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново,
ул. ***, вх. А, ет. 7, ап. 20, представлявано от управителя Н.Г., срещу „Е.П.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, ет.
2, представлявано от управителя И.И., обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 5100 лв. (пет хиляди и сто лева) с вкл. ДДС , представляваща
незаплатена продажна цена по устен договор за покупко-продажба от
16.12.2020 г. на кухненско оборудване комплект с вградени уреди, стелажи за
стока и препарати за поддръжка на басейн, намиращи се в склад с магазин
(шоурум) в гр. Велико Търново, последният продаден от ищеца на ответника
с нотариален акт за покупко-продажба № 3033, том 16, рег. № 12760, дело №
1609 от 2020 г. на нотариус с рег. № 283 в НК, както и сумата от 306 лв.
(триста и шест лева) с вкл. ДДС, представляваща незаплатена стойност на
електроенергия по фактура № 413142/31.01.2021 г., издадена от „Ритъм 4 ТБ“
ООД, потребена в същия недвижим имот през м. януари 2021 г., за които
суми ищецът е издал фактура № **********/18.02.2021 г. на обща стойност
5406 лв. с вкл. ДДС с получател ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.03.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3533/2021
г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
ОСЪЖДА „У.П.“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. ***, вх. А, ет. 7, ап. 20, представлявано
от управителя Н.Г., да заплати на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, ет. 2, представлявано от управителя
И.И., сумата от 800 лв. (осемстотин лева) за сторените по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8