МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №1017/16
г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска
окръжна прокуратура е предявила обвинение и внесла ОА в съда срещу подсъдимия З.М.И.
за престъпление по чл.115 вр. чл. 18 от НК затова, че
на 03.09.2014г. в гр. Варна , направил опит
умишлено да умъртви Н.З.А. с ЕГН:********** като деянието останало недовършено поради независещи от
волята му причини.
Производството
по делото е проведено и решено в хипотезата на чл. 371, т.1 вр.
чл.372, ал.3 от НПК, след отмяна на съдебен акт от апелативна инстанция с който
е била отменена присъдата на ВОС и делото е върнато за разглеждане от друг
състав на съда.
При предходното разглеждане на делото в процеса
е
бил конституиран като ч. обвинител и гр.ищец
Н.З.А.
и е приет за
съвместно разглеждане предявения, чрез повереника му гр.иск за обезщетение на претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди
за
сумата от 30 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 03.09.20014г. до окончателното
й изплащане.
В
пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа
повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано. Предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в минимума, което да изтърпи
при първоначален строг режим, както и да бъде уважен гр. иск.
ч.
обвинител и гр. ищец моли за осъдителна
присъда и за уважаване на гр. иск в предявения размер.
Защитникът
на подсъдимият подържа тезата за неизбежна отбрана като счита, че фактите по делото обуславят съставомерност
на деянието по см. на чл.119 от НК. При условията на алтернативност
мотивира становище за приложение на чл.55 от НК. По отношение на гр.иск
предлага на съда да определи неговия размер по справедливост и съобразно
съдебната практика.
Подс.
И. в хода на съдебното следствие дава обяснения по повдигнатото му обвинение, в
които не се признава за виновен.
В
дадената му последна дума заяви, че не е имал намерение да убива постаралия и
прави искане да бъде осъден за опит за убийство.
След
преценка на събранието по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.14
и чл.18 от НПК съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият
- свид. Н.А. с псевдоним „Бангията„
бил неграмотен. От около 15 години се подвизавал в гр.Варна. Имал постоянен
адрес, но не го обитавал. Водел скитнически начин на живот. Препитавал се с
просия и събиране на вторични суровини от улиците и местата за битови отпадъци.
Системно употребявал алкохол.
Сходен
начин на живот водел и подс. З.И. с псевдоним „Охолито”, но за разлика от първия имал и богато съдебно
минало. Многократно бил осъждан за извършени престъпления по чл.195 и чл.196 от НК с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 108/93 г.; НОХД № 153/04 г.;
НОХД № 221/04 г. и НОХД № 379/05 г. всички по описа на РС - гр. Провадия.
Двамата
се познавали от години и често злоупотребявали с алкохола. Не били приятели, но пострадалият знаел
къде живеел подсъдимия, случвало се да си правят компания при пиенето. Същите
не били известни като конфликтни или агресивни личности сред обкръжението на
техните познати, дори и след употреба на алкохол. На пострадалият било
известно, че подсъдимият е имал хомосексуални прояви. С идентични навици бил и
пострадалия, като и двамата са имали интимен контакт още преди инкриминираната
дата. През деня на 02.09.2014 г. свид. А. употребил
алкохол. Вечерта си купил и изпил 200 гр. ракия и два литра бира. Около 22:00 -
22:30 часа отишъл на площад „Славейков", в близост до железопътната гара в
гр.Варна. На една от пейките бил свид. Б.Н.Ж., с
когото се познавал. В компанията му, допил шишето от 200 гр. мастика, която
купил преди това, а свид. Ж. допивал ракията, която
имал. Малко преди полунощ при тях дошъл и подс. И..
Той също бил употребил значително количество алкохол - около два литра бира.
След известно време свид. Ж. отишъл да спи на една от
близките пейки.
Свидетелят А. и подс.И. продължили да си
приказват. Подсъдимият предложил на свид. А. да му
направи „свирка", но той отказал и го отпратил. Казал му да изчезва от
главата му че не му се занимавало с такива работи, защото бил пиян. Подсъдимият
си тръгнал но преди това се заканил на свидетеля, че щял да види какво ще стане
с него.
Скоро след като заминал, свид.А. си легнал
на пейката, на която седял до тогава и заспал. Мястото било тъмно. Малко преди
1:00 часа на 03.09.2014 г. подс. И. отново се върнал
до пейката на която по това време свид. А. спял по
гръб. Подсъдимият извадил ножа, който носел в себе си - кухненски, с дължина на
острието 8 см и с един удар го забил в тялото на спящия в лявата част
непосредствено над гърдите му, в областта на сърцето. От силната болка
пострадалият веднага се събудил. Видял стърчащата дръжка на забития в гърдите
си нож и това, че подсъдимият стои до него. Наоколо нямало хора. Погледнал в
очите подсъдимия и казал „ Ей, изяде ме”. На въпроса защо го е наръгал
подсъдимият нищо не му казал. Отдалечил се от мястото, като продължил да гледа
пострадалия и след това избягал. По инстинкт пострадалият извадил от гърдите си
ножа и го пуснал на земята, а раната затиснал с дреха. Ножа паднал в близост до
пейката. Веднага отишъл до близкия денонощен магазин „Май маркет"
за да търси помощ. Там били нощна смяна свидетелите И. Мирчев и Пламен Русев.
Докато разговаряли помежду си пострадалият влязъл в магазина притискайки към
гърдите си кърпа и тениска напоени с кръв. Казал им, че го наръгали и помолил
за помощ. Свидетелите видели вида и състоянието на пострадалия и това, че бил
доста пиян. Свидетелят Русев се обадил на телефон 112, а свид.
Мирчев го извел на стълбите пред магазина и започнал да затиска кървящата рана.
Пострадалият обяснил, че приятелят му „Охоли” го бил
наръгал когато заспал на пейката с който преди това пили заедно. По същото
време в магазина дошъл свид. Марин Петров. Той видял
вида и състоянието на пострадалия и как останалите са му оказвали помощ. Чул
също и кой му е бил причинил нараняването.
Сигналът, за произшествието бил получен в дежурната част на I РУП -
Варна и предаден на свидетелите Валентин Драганов, Росен Колев и Красимир
Колев, които били на работа като авто-патрул 112. Те
отишли на място, а скоро след тях пристигнал и екип от Спешния център, който
откарал пострадалия в болнично заведение. Междувременно, полицейските служители
обходили района на градинката на площада, където пострадалият им обяснил, че
станал случая. Видели ножа с останалите вещи и запазили местопроизшествието до
идването на следствено оперативната група. Незабавно бил извършен оглед на местопроизшествие,
при който ножът с обща дължина 19 см. и острие дълго 8 см. и останалите
веществени доказателства били иззети.
Първоначално пострадалият отказал медицинска помощ в МБАП Св. Анна -
гр. Варна. Малко по-късно се почувствал по-зле и в 4:35 ч. е приет в отделение
„Гръдна хирургия", където бил опериран по спешност.
Извършената съдебно-медицинска експертиза №401/14г. е установила, че
пострадалият е получил прободно-прорезно нараняване в
областта на предната повърхност на гръдния кош в ляво, над мамилата, с дължина
на кожната рана 1 см и раневи канал ангажиращ кожа, подкожие, гръдна мускулатура, проникващ в гръдната кухина,
достигащ и засягащ околосърцевата торбичка с дължина
около 0,5 см на увреждането; левостранен пневмоторакс, и ограничен подкожен емфизем
в областта на кожната рана.
Според
заключението на химическа
експертиза /протокол № 1235/04.09.2014 г./ към часа на вземане на пробата от
пострадалия / при първото му постъпване в болница 1:25 часа на 03.09.2014 г./ в
кръвта му е имало етилов алкохол в количество 3,50 промила. Според вещите лица
което съответствало на тежка степен на алкохолно повлияване /л.88 ДП/.
Заключението на химическа експертиза /протокол 1237/04.09.2014г. /
също сочи, че във взетата кръвна проба от подс. И. в
13:37 ч. на 03.09.2014 г. към него момент е имало наличие на етилов алкохол в
концентрация 0,43 промила / л.93 ДП/. Същото установява, че концентрацията на
алкохол в кръвта му към момента на извършване на деянието е била между 0,30 и
0,45 промила /л. 143-145 ДП/.
Назначените в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертизи
/л.99-102,150-155 ДП/ сочат, че подс. И. не
страда от психично заболяване и зависимост към психоактивни вещества.
Употребата на алкохол при него е в рамките на т.нар. вредна употреба или
злоупотреба, при която липсва физическа зависимост и абстинентни
явления. Заключенията установяват, че към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен,
могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Не е бил в състояние на афект, предизвикан от пострадалия, не са
установени анамнестични и клинични данни за
физиологичен афект.
Според заключението на СППЕ /л.106-112 ДП / свид.
А. страда от синдром на зависимост към алкохол, но към момента на деянието е
бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - тежка степен. Поведението му
към момента на деянието не е било качествено променено от психотични
изживявания. Не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, не е страдал от тежко умствено недоразвитие
и е бил в състояние на разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Заключението сочи, че въпреки тежката степен на
алкохолно опиване, в което се намирал може да дава достоверни показания относно
фактите, имащи значение за делото и да участва пълноценно в наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства установени чрез гласни, писмени и
веществени доказателствени средства – показанията на
свидетелите, дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав по време на
съдебното следствие и от ДП, приобщени по реда на чл.281 НПК и тези за които е дадено съгласие
от подсъдимия и неговата защита приобщени по чл.283 вр.
чл.373 ал.1 НПК, частично от обясненията на подсъдимия, показанията на вещите
лица; събраните във фазата на ДП и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства - протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протокол за следствен експеримент с
фотоалбум, протокол за очна ставка, докладни записки, свидетелство за съдимост,
рапорти, писма, копия на документи; изготвените по делото и приети в съдебни заседания експертни заключения на съдебно-медицински,
съдебно-психиатрични, комплексна съдебнопсихиатрична и психиатрични, химически
експертизи за определяне на концентрация на алкохол в кръвта и веществени
доказателства по делото, предявени на основание чл.284 от НПК.
Съобразно така установената фактическа
обстановка, съдът прие за установено от правна страна следното:
Подсъдимият З.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1 от НК - за това, че на 03.09.2014 г. в гр. Варна, направил опит
умишлено да умъртви Н.З.А. с ЕГН ********** като деянието останало недовършено
поради независещи от волята му причини.
Субект
на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо
лице.
От обективна
страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез пряко и непосредствено
въздействие върху организма на пострадалия.
От
субективна страна: деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл. За умисъла се съди от обективираното
му поведение. Извлича се от действията му, а не от неговите обяснения след
извършване на престъплението.
Подсъдимият
е действал с оръжие, годно да причини смърт ( нож с дължина на острието 8 см.)
и е нанесъл на пострадалия прободно-порезна рана, в
областта на предната повърхност на гръдния кош в ляво, над мамилата в момента в
който спял. Ударът е бил със сила и интензитет, годен да причини прободна рана, дори и през връхното облекло на пострадалия
и най - вече насочен към жизненоважна област от тялото, увреждането на която
обективно може да доведе до смъртта на пострадалия.
Всички
негови действия, предхождащи, съпътстващи и последващи
деянието, както психическото му здраве и годност към момента на деянието да
осъзнава извършеното и последиците от поведението си водят до единствено
възможния и категоричен извод, че е извършил престъплението с пряк умисъл за
умъртвяването на пострадалия, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Поради това и защитната теза, която се
поддържа, за съставомерност на деяние по чл.119 от НК
не може да бъде възприета от съда и не намира опора в доказателствата по
делото. Тук следва да се отбележи, че съдът приема квалификацията на ВОП за
извършеното по чл.115 от НК, но счита, че се касае за лице в безпомощно
състояние поради което не може да окаже съпротива на подсъдимия.
Безпомощното
състояние на пострадалия се обуславя от обстоятелството, че пострадалият е спял в момента, в който е бил
нападнат изненадващо от подсъдимия и по никакъв начин не е могъл да окаже
съпротива. Още повече към този момент е бил и много пиян в тежка степен на
алкохолно опиване. Следва да се отчете и съотношението на силите: по - висок и
едър в лека степен на алкохолно опиване човек срещу спящ и значително по–пиян /
в тежка степен на алкохолно опиване / от своя нападател. След като
квалификацията не е променена това би могло да се отчете като отегчаващо
обстоятелство за подсъдимия и да влияе на наказанието, но не и да промени в
такава по чл.116 ал.1 ал.1 т.5 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК,
защото няма изменение на обвинението, каквато възможност е предлагала
разпоредбата на чл.287 НПК.
По делото не е
спорно, че подс. И. е нанесъл удар с ножа в жизнено
важна област на свид. А.. Спорът се свежда до начина и положението на
тялото на пострадалия при нанасяне на удара. Налице са две противопоставими
версии, изложени последователно от пострадал и подсъдим. Тази на пострадалия,
че по време на удара е бил в легнало спящо положение и тази на подс. И., че двамата са били в изправено положение, един
зад друг.
Подсъдимият
не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Признава, че е намушкал пострадалия с процесния нож,
но в обясненията си изтъква,
че сторил това, защото последният бил зад него и
неочаквано го нападнал без да е дал повод. Държал го за дясната ръка и му
поискал да извърши орален полов акт. Той се противопоставял защото можел да
бъде видян от минаващи. Отблъснал го, като си
послужил с нож.
Съдът възприема за обективна и правдоподобна
обстановката, описана от пострадалият, че ударът му е бил нанесен изненадващо
от подсъдимия, когато е спял на пейката, тъй е в унисон с
гласните и писмените доказателства по делото, като изключва версията на
подсъдимия това да е станало при изправено положение на двамата. Не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част и ги приема
единствено за защитна теза, която е изградена в резултат на упражняване на
неговите законни права и за защита на интересите му. Версията му, че в изправено
положение и в гръб неочаквано е бил нападнат с ръце от пострадалия който го
предизвикал и единствения начин да му се противопостави и защити своята полова
неприкосновеност е да му нанесе удар с ножа е абсолютно изолирана и не
кореспондира с цялата доказателствена съвкупност
събрана по делото, като е лишена и от логика. Същата очевидно се опровергава от
събраните доказателства по делото: от една страна от заключението на СПЕ по
отношение на пострадалия която съдът кредитира, което установява, че същият е нямал
никаква агресивна готовност. Според разясненията на вещите лица е можел да
акумулира отрицателни емоции и в състояние на алкохолно опиянение да ги отреагира, но не е бил агресивна личност; от друга, от
показанията на свид. Б.Ж. който е категоричен, че
пострадалият е бил много добър и не се е карал с никого. Когато бил пиян ставал
малко нервен, можел да говори на висок тон но не е набивал никого. Следователно
за съда не остава никакво съмнение, че лишения от агресия А. би могъл
неочаквано да провокира внезапно силово нападение. Още повече не би имал и
възможност да окаже съпротива предвид пияното състояние в което се намирал.
От друга страна съобразявайки формалната и житейска
логика техните дългогодишни контакти и предишни сексуални отношения не
предполагат съществуването на момент на неизбежност и конфликтни отношения. По
делото също не е спорно, че се познавали отдавна и са водели сходен начин на
живот. Нещо повече, месеци преди инцидента между тях е имало сексуално отношение,
за което и двамата споделят. Последното намиращо опора и в заключението на СПЕ досежно пострадалия, която съдът кредитира. Вещо лице
разкрива, че последицата от неговата зависимост към алкохола има намаляване на
морални и етични норми и задръжки и може да има, хомосексуални и някакви други
сексуални влечения и постъпки. Обстоятелства очевидно елиминиращи възможността
извършителят да е възприел поведението на пострадалия като насилие спрямо себе
си. В този смисъл са и разясненията на вещо лице - кл.
психолог в съдебното следствие по комплексната СППЕ, която съдът напълно
кредитира. По отношение на нея следва да се добави, че защитата е направила
искане за назначаване на нова експертиза, тъй
като
оспорва факта, че е била изготвена от едно и също вещо лице, което е изготвило
и предходно експертно заключение относно подсъдим и пострадал и също така не е
съгласна с направен извод от другото вещо лице. Искането е неоснователно,
доколкото не са налице основанията по чл. 148 НПК затова и съдът го остави без
уважение. Още повече, че по делото липсват каквито и да е било данни за
предубеденост на някое от вещи лица, същите са специалисти в съответните
области, поради което имат нужната компетентност за изготвяне на експертиза с
посочените от органа на досъдебното производство задачи, а освен това носят и
наказателна отговорност за невярно заключение.
Несъстоятелни са обясненията на подсъдимия,
че спрямо него е било приложено физическо насилие. Това, че пострадалият го хванал и стискал за ръката, същевременно го дърпал към храстите след
като поискал да му извърши орален полов акт, а той не искал и се съпротивлявал.
Тези твърдения са лишени от логика, но и неосъществими на
практика. Обективните доказателства по делото установяват, че пострадалият не
го е превъзхождал силово. Това е така защото в същото
време е бил много пиян и се е намирал в тежка степен на алкохолно повлияване. В
кръвта му е имало етилов алкохол в количество 3,50 промила, установено и от
химическата експертиза. Обстоятелство което обективно възпрепятства
възможността този пострадал в това си алкохолно повлияване да би могъл да
реализира подобно силово поведение, така както описва подсъдимия.
В подкрепа са обясненията и на самия подсъдим в
съдебното следствие. Той е категоричен, че пострадалият бил по - пиян и по -
зле от него и не е можел да стои на краката си. Фокусирайки върху нетрезвото
състояние на свид. А. той успешно онагледява
картината на реалността, че поведението на пострадалия не е илюстрирало прилив на сили, енергичност и завишена агресивност, а
напротив на един много пиян човек не можещ да стои изправен. Обстоятелство стоящо в кореспонденция с информацията добита от
химическата експертиза, което мотивира съдът да кредитира с доверие съобщените
от него факти като обективни и съответстващи на действителността. Не само е нелогично, но и обективно невъзможно човек в подобно състояние да осъществи това
физическо насилие по описания начин и то спрямо друг който е по - трезв, какъвто по това време е бил подс. И.. Ето защо съдът, не
кредитира неговите обяснения в частта в която твърди, че спрямо него е била
приложена физическа принуда със силов захват
съпътстван със стягане на ръка и дърпане към храстите от пострадалия, доколкото
е обективно невъзможно да стори това много пиян човек, намиращ се в тежка
степен на алкохолно опиянение, който дори не е можел да стои изправен на своите
крака.
Като защитна теза съдът намира обясненията на
подсъдимия свързани и с мотивацията предизвикала действията му, да окаже
съпротива спрямо пострадалия. Това, че имало хора и можело да бъдат видени, че
изпитвал срам да не ги види някой, тъй като са изолирани от останалите
доказателства по делото - гласни и писмени, които установяват, че мястото е
било тъмно, обградено с високи храсти и безлюдно към часа на престъплението. Обективни данни за това, че видимостта
е била препядствана се извеждат от показанията на свидетелите К.А., Н.А. и Б.Ж., които съдът напълно
кредитира и извършения / на електрическо осветление /
оглед на местопроизшествие с приложения албум към него. Тези доказателства влизат в
кореспонденция не само помежду си, но и с показанията на полицейските
служители, които открили първи мястото на произшествие, така и с останалите
обективни източници на информация - докладни записки и рапорти.
На следващо място съдът не кредитира неговите
обяснения, в частта описваща механизъма на извършване на нараняването, които са били предмет на
проверка при извършения следствен експеримент и подложени на интерпретация от
СМЕ, доколкото са противоречиви и стоят в конфликт с
доказателствата по делото, които съдът цени.
Следственият
експеримент е дейност, при която се възпроизвежда обстановката или отделни
обстоятелства на изследваното събитие с необходимата точност и извършване на
необходимите опитни действия с цел да се проверят или уточнят някои данни,
получени от извършени до момента следствени действия. Целта е да се проверят и
уточнят данните, получени от разпита на обвиняемия / подсъдимия, на свидетелите
или от друго съдебно следствено действие.
От съществено значение за преценката дали
обясненията на подс.И. са обективни или недостоверни
имат резултатите от проведения следствен експеримент, впоследствие
интерпретирани в СМЕ /№ 303-2015/ с коментар на съдебния медик присъствал на това следствено действие.
Резултатите
от така проведения по ДП следствен експеримент сочат, че в изправено положение на двамата е можело с гумен нож да се достигне
до гръдния кош на пострадалия в областта на лявата мамила.
От друга страна заключението на СМЕ и направеното
уточнение от вещото лице, видно и от протокола за следствен експеримент
категорично установяват, че тази възможност се осъществява само когато
подсъдимия държи ножа с пръсти, но не и пристегнат към дланта с пръсти.
Вероятно като показалка, но не в стисната длан.
Констатацията от експеримента е само една възможност
травматичното увреждане да е било нанесено по начин така както е описан от
подсъдимия, което съдът не приема за достоверно.
Подсъдимият
дава противоречиви обяснения с коя ръка е държал ножа и как е нанесъл удара.
Веднъж твърди, че е извадил ножа от десния джоб на панталона над коляното с
лява ръка, насочил я напред и ударил пострадалия. На следващо твърди също, че е
хванал ножа с лява ръка и замахнал към него.
Същевременно твърди, че държал ножа с дясната си ръка, като режещата част била
надолу. Тъй като СМЕ се базира изцяло на данните от хирургическите
мед.документи по делото заключението не може да даде категоричен отговор къде е
бил режещият ръб на ножа и наклона на раневия канал за
да се потвърди тази възможност, защото не е било посочено в мед. документация и
се касае за жив човек. Липсата на отразяване в документите по време на мед.
интервенция е факт и не може да бъде допълнен с мед.преглед, която елиминира и
назначаването на последващи експертизи. Ето защо и
изцяло в сферата на предположенията и възможностите остава констатацията от
следственият експеримент по проверка на данните на подсъдимия, поради което съдът не го
кредитира.
Обясненията на
подсъдимия са в пълен противовес с показанията на пострадалия, който е последователен и категоричен
относно механизма на нараняването и неговия автор.
Съдът възприема за обективна фактическата
обстановка, така както е описана от него, че ударът в областта на сърцето който подсъдимия му е нанесъл
с ножа е бил в легнало, спящо положение. Бил много пиян и е спял на пейката. Същата е в унисон с ценените от съда гласни доказателства и изключва
версията на подсъдимия това да е станало при изправено положение, както е
онагледено със следствения експеримент, държейки ножа като показалка. Показанията на пострадалия относно начина и механизма на
причиняване на нараняването му следва да се кредитират и поради
обстоятелството, че кореспондират с данните съдържащи се в изготвените и приети
по делото СМЕ, СПЕ, СХ и СППЕ експертизи, като вещото лице от СМЕ не изключва
това нараняване да е възможно и при легнало положение.
При изграждане на
своето вътрешно убеждение съдът няма съмнение в достоверността на изложеното от
пострадалия, който описва точна и правдоподобна фактическа обстановка.
Състоянието му според вещите лица, е позволявало да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като е налице съхранена годност да
възпроизвежда факти и обстоятелства имащи значение за делото, да дава
достоверни показания и пълноценно да участва в наказателния процес.
Неговите показания стоят в основата по изграждане на
фактическите обстоятелства по делото. Съдът ги цени при формиране на горните
фактически изводи, като доказателство относно авторството на извършеното от подс. деяние, за което му е възведено обвинение, респ. за
което е осъден.Те не са единственото доказателствено
средства за установяване на уличаващите факти, довели до осъдителната присъда.
Независимо, че са констатирани някои противоречия
между показанията му пред органа на ДП /приобщени по реда на чл.281 НПК / и
тези в съдебното следствие, които обаче са несъществени, по - скоро са
допълващи и касаят информация за последващи действия,
то показанията на този свидетел досежно релевантните
за процеса обстоятелства са напълно последователни затова което е разказал, непосредствено и веднага
след произшествието на 03.09.14 г., последствие на 26.11.14 г. и след време в
хода на съдебното следствие.
Липсва ограничения в тяхното кредитиране, поради
което и съдът ги поставя в основата на изводите по фактите по делото. Съвкупността от доказателства
подкрепя показанията на пострадалия. Това, че двамата се
познавали отдавна и се препитавали по идентичен начин. Имали предишно сексуално
отношение, а вечерта на 03.09.14 били пияни. Това, че подсъдимият проявил
хомосексуално влечение и поискал да направи свирка на свидетеля и на отказа му
се заканил. След като последният е заспал на пейка / обозначена под № 2 в
протокола за оглед на местопроизшествие / подсъдимият му е нанесъл удар с нож в
областта на сърцето и избягал, мотивиран явно от отказа за сексуален контакт.
Факта, че двамата са били със сходен начин на живот, имали зависимост към
алкохола и постоянно били пияни, както и че били въпросната вечер се установява
и от показанията на свид. Б.Ж., на които съдът дава
вяра.
Съдът не цени показанията на свид.
А.В.. Същият възпроизвежда това което е чул за деянието така и предходен случай
при който бил жертва на сексуален тормоз от страна на пострадалия. Доколкото не
кредитира показанията на свидетеля, които в стремеж да оневини своя приятел - подс.И., дава взаимно изключващи се показания, изпадайки в
противоречия относно поведението на подсъдим и пострадал съдът не назначи и СПЕ
досежно способността му да възприема правилно фактите
и да дава достоверни показния за тях, предвид обективните данни по делото за
неговото заболяване.
Описаното от пострадалия за последващите му действия веднага след изваждане на ножа и
хвърлянето му до пейката на която спял, тизи в
търсене на помощ в близък магазин до отвеждането му в болнично заведение също
намират опора в показанията на останалите свидетели - И. Мирчев, Пламен Русев,
Мартин Петров, Валентин Драганов, Росен Колев, Красимир Колев прочетени по реда
на чл.283 от НПК за които е дадено съгласие от подсъдимия и неговата защита.
Като цяло версията
на подс. И. стои в конфликт и с показанията на тези
свидетели. Съдът дава кредит на техните показания, тъй като са обективни последователни,
взаимодопълващи. Те се намират в логическа връзка,
както със заявеното от свид. А. в показанията му от
досъдебното производство, приобщени по надлежния ред и тези от съдебната фаза,
но стоят в кореспонденция и с други доказателствени източници - експертните
заключения, протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, докладните
записки, рапорти, мед.
документи и др. приобщени по реда на чл.283 от НПК,
които съдът цени. Свидетелите
освен, че разкриват информация веднага след деянието относно време, място и
предприетите последващи действия за оказване на помощ
на пострадалия, но свидетелстват за непосредствените си
възприятия досежно състоянието на пострадалия - наранен в гърдите, изглеждал пиян, но контактен, като
притискал гърдите си в лявата страна с кърпа и тениска напоени с кръв и молел
за помощ.
От
друга страна непосредствените възприятия на самият пострадал са станали
достъпни първо на тези свидетели. Те пресъздават заявеното пред тях от
пострадалия, както по отношение нараняването и механизмът на получаване, но и
за неговият автор, че това е бил подсъдимия, посочвайки прякор „Охолито”. Независимо, че последните касаят производни
доказателства, тъй като възпроизвеждат първично доказателство, заявеното пред
тях от пострадалия, че именно подсъдимият му е нанесъл удар с ножа когато
заспал на пейката, те не съставляват единствена доказателствена
основа за формиране на фактически изводи в подкрепа на обвинителната теза. Както се посочи опора в показанията на свидетелите стоят и заключенията
на изготвените по делото съдебномедицински, съдебнопсихиатрични, комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза, химически експертизи за определяне на
концентрация на алкохол в кръвта приети от съда като
обективно, компетентно и безпристрастно дадени. Съдът кредитира и събраните и
приобщени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протокол за
очна ставка, докладни записки, свидетелство за съдимост, рапорти, писма, копия
на документи и др. Налице е и съвкупност от косвени доказателства, които водят до
единствения възможен и несъмнен извод, че подсъдимия е автор на престъплението
по чл.115 от НК останало във фазата на опита.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът обсъди високата степен на обществена опасност на престъплението. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство отчете лошите характеристични данни - системно злоупотребяващ с
алкохола, начина му на живот, действително окачествяващ го като паратизираща върху обществото личност, така и предишните му
осъждания които не влияят на квалификацията на деянието, но тези факти
характеризират личността му. С относително висока тежест към кръга на отгечаващите
отговорността обстоятелства следва да бъде преценен и фактът, че действията на подс. са спрямо лице намиращо се в безпомощно състояние което не може да му
окаже съпротива.
Обстоятелството, че е налице признание от подсъдимия за извършено
деяние, макар и за друга правна квалификация следва да бъде ценено като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Деянието е останало
във фазата на опита. Съдът отчете степента на осъществяване на намерението и
причините поради които престъплението по чл.115 НК е останало недовършено. Обстоятелството, че е било прекратено в
стадия на опита, макар и не по волята на подсъдимия, поради което не са
настъпили реално исканите от него последици мотивира съдът да приложи нормата на чл.58 б.а от НК и индивидуализира
наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като му наложи наказание под
предвидения от закона минимален размер, а именно: лишаване
от свобода за срок от шест години, което
да изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор. Така
наложеното наказание отговаря на обществената
опасност на деянието и на извършителя и по своя размер ще съдейства за
постигане на целите на чл. 36 от НК.
Като призна подсъдимия за виновен по
възведеното обвинение съдът счете за доказан по основание и размер така
предявения гр. иск за претърпените от гражданския
ищец неимуществени вреди. Налице е причинна връзка с виновното поведение
на подс., и следва да бъде ангажирана отговорността
на подс. И.. Претърпените
физически и психически болки и терзания от пострадалия, са съобразени със
заключенията по съдебно-медицинските и психиатрични експертизи. Този размер е
справедлив и е в състояние да обезщети пострадалия.
С
присъдата подс. е осъден да заплати направените
разноски по делото и д. т. върху уважения гр. иск.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ
ВОС: