№ 68
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502034 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 140365 от 16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 45327/2020 г., по
описа на СРС, 144 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
съществуване на вземане в полза на ищеца ЗК „Л.И.“ АД спрямо ответника С.О. за сумата
от 78,08 лв., представляваща сбор от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 07.10.2017 г., около 17,00 часа, в гр. София, за което е
образувана щета № 0000-1261-17-209116 по полица с № 93001710077156 по застраховка
„Каско“ за лек автомобил „Пежо 1007“ с рег. № ******* и 10,00 лв. за ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до изплащане на вземането. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община е осъдена да плати на ищеца разноски по
делото в размер на 605 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника С.О.. Излага съображения, че обжалваното решение е
необоснаво и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Представената от ищеца застрахователна полица № 93001710077156 не съдържа подписа на
застрахованото лице, поради което неправилно съдът е приел, че е налице сключен
застрахователен договор. Сочи, че по делото не е ангажирано нито едно доказателство,
което да потвърждава, че процесното събитие е настъпило на поддържан от С.О. път, което
било възложено в доказателствена тежест на ищеца. Ето защо моли обжалваното решение
да бъде отменено, а искът - отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът ЗК „Л.И.“ АД подава отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, а от съвкупната преценка на представените доказателства по делото се
1
установява, че съществува валидно застрахователно правоотношение. Сочи, че при липса на
подписана застрахователна полица в отношенията между застрахован и застраховател
следва да се приложат саниращите последици на чл. 293, ал. 3 ТЗ, като саниращото
действие се разпростира и по отношение на трети лица. По делото въз основа протокола за
ПТП, който е официален документ, както и заключението на САТЕ, се доказава механизма
на ПТП, причинно-следствената връзка между транспортния инцидент и щетите по
процесния автомобил. Моли съда да потвърди изцяло решението. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
В полза на заявителя ЗК „Л.И.“ АД по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираната сума от 09.06.2020 г., срещу която в срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника, и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, което е предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК
Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 07.10.2017 г., около
17,00 часа, в гр. София, ж.к. „Сухата река“ на ул. ******* л. а. марка „Пежо“, модел „1007“ с
рег. № *******, управляван от А.В. С.-Ч. попада в необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно, с което реализира пътнотранспортно произшествиес, вследствие на което
по лекия автомобил настъпили щети. Към дата на събитието л. а. марка „Пежо“, модел
„1007“ с рег. № ******* е застрахован по застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
93001710077156, със срока на валидност от 05.09.2017 г. до 04.09.2018 г. при ищеца.
Образувана е ликвидационна преписка по щета № 0000-1261-17-209116 по описа на „ЗК
Л.И.“ АД в качеството му на застраховател, по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 68,08 лв. на А.В. С.-Ч. с преводно нареждане от 08.12.2017 г.
Твърди, че произшествието е реализирано на път, стопанисван от С.О., която по силата на
чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата има задължение да го поддържа в изправно
състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно
най - кратък срок. С плащането на застрахователното обезщетение ищецът е изпълнил
задълженията си към застрахования и е встъпил в правата му до размера на платеното
обезщетение и ликвидационните разноски, възлизащи на сумата от 10,00 лв. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати процесните суми. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от С.О., с който
оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение,
наличие на препятствие на пътното платно (дупка) и размера на обезщетението. Прави
възражение за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. Моли съда да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Пред СРС е представена застрахователна полица № 93001710077156/04.09.2017 г.,
сключена между „ЗК Л.И.“ АД и А.В. С.-Ч. за застраховка „Каско“ на МПС за лек автомобил
марка „Пежо“, модел „1007“ с рег. № *******, за срок от 05.09.2017 г. до 04.09.2018 г., в
която са положени подписи за „застрахован“ и за „застраховател“.
Страните са уговори и застрахователна премия от 258,88 лв., която видно от сметка
№ А004466984/04.09.2017 г. е платена изцяло.
Представени са Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
2
релсови превозни средства на „ЗК Л.И.“ АД.
Представено е предложение декларация за сключване на застраховка „Каско“ на
МПС от А.В. С.-Ч., от дата 04.09.2018 г., подписана от кандидата за застраховане.
Представен е документ за определяне на застрахователна премия от 04.09.2017 г., с
който е определена премия в размер на 258,88 лв., който съдържа подпис за „застрахован“.
Видно от протокол за ПТП № 1686911/07.10.2017 г., съставен след посещение на
място от служител при ОПП-СДВР, че на 07.10.2017 г., гр. София, ж.к. „Сухата река“ на ул.
******* МПС „Пежо 1007“ с рег. № ******* попада в необезопасена дупка на платното за
движение, пълна с вода, като е посочено, че видимите щети по МПС са предна лява джанта с
таз.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица № 93001710077156
А.В. С.-Ч. е уведомила застрахователя за настъпило на 07.10.2017 г., около 17,00 часа
събитие с участието на процесния автомобил, като е посочила, че при движение по шосето
минала през локва, под която имало огромна дупка. Като увреждания по автомобила са
посочени изкривена джанта, счупен таз и съсипана гума.
Пред СРС са представени: опис на необходимите документи за приключване на
щетата, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация
част II, документ за технически преглед, декларация от А.В. С.-Ч. за банкова сметка, опис -
заключение по щета № 0000-126117-209116, експертиза по щета № 0000-126117-209116,
сравнителна експертиза по щета № 0000-126117-209116, доклад по щета № 0000-126117-
209116 и платежно нареждане от 08.12.2017 г., от които се установява, че е определено и
изплатено по банкова сметка на собственика на увредения автомобил в размер на 68,08 лв.
Пред първоинстанционния съд е допусната съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Й. Й.. Съгласно заключението на 07.10.2017 г., около 13,30
часа, лек автомобил „Пежо 1007“ с рег. № ******* се движи в ж.к. „Сухата река“ по ул.
„*******“ в посока ул. „Ботьо Петков“ към ул. „******* ******* преминава през
необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода. Всички увреждания по автомобила,
отразени в описа на застрахователя се намират в причинно-следствена връзка с механизма
на събитието. Стойността на щетите към датата на застрахователното събитие по средни
пазарни цени възлиза на сумата от 100,96 лв.
Пред СРС е разпитан свидетеля А.В. С.-Ч., която установява, че управлявала
процесния автомобил в ж. к. „Сухата река“ и на улицата, към която се завивало на ляво от
ул. „******* кули“, попаднала в дупка, която била пълна с вода, поради което не я видяла.
От падането в дупката се изкривила джантата и имало други щети по автомобила, които не
си спомня, но всички те били обезщетени от застрахователя. Дупката не била обезопасена и
обозначена. Установява, че спряла на място и извикала полиция, като пристигнали
служители на КАТ, които съставили протокол. Показала дупката на служителите на КАТ,
които направили снимки. Заявява, че в застрахователната полица на л. 49 и л. 51 не вижда
свой подпис.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
3
Оплакванията във въззивната жалба на ответника, които съгласно чл. 269, изр. 2
ГПК определят предмета на съдебен контрол по правилността на обжалваното решение, се
отнасят до въпроса относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение
към дата на събитието.
Договорът за застраховка „Каско“ е абсолютна търговска сделка с оглед разпоредбата
на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286,
ал. 2 ТЗ. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка
намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на
търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в
закон. Такава специална правна регламентация относно формата на застрахователния
договор се съдържа в Кодекса за застраховането. Съгласно императивната разпоредба на чл.
344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт, която писмена форма е за действителност на сделката, като в
чл. 345, ал. 1 КЗ са предвидени и задължителните реквизити на договора, сред които и
подписи на страните. Съгласно чл. 345, ал. 2 КЗ писменото предложение или искане до
застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на
застрахования и/или застраховащия на поставени от застрахователя въпроси относно
обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска, са неразделна част от
застрахователния договор. Съгласно чл. 343, ал. 2 КЗ за застрахователните договори се
прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите,
доколкото в кодекса не е предвидено друго. По отношение на търговските сделки намира
приложение чл. 293, ал. 3 ТЗ, според която норма страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението, какъвто е настоящия случай. Приложение към договора за застраховка
„Каско“ като абсолютна търговска сделка, следва да намерят задължителните разяснения,
дадени в т. 2а на ТР № 1/07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които липсата на съгласие
по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД, като основание за нищожност на
застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е налице в
хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици
на този вид недействителност няма да настъпят. Посочено е още, че действително
формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за
неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска
сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената
хипотеза ще е приложимо общото правило на чл.293, ал.4 ТЗ, в който смисъл е и
последователната практика на ВКС.
В настоящия случай в представената застрахователна полица е положен подпис за
застрахован, като разпитания по делото свидетел А.С.-Ч. заявява, че не вижда своя подпис в
предявената застрахователна полица на л. 49 и 51 от делото на СРС, като признава
плащането на застрахователно обезщетение от застрахователя. Представените по делото
писмени доказателства водят недвусмислено до извода, че независимо от липсата на
положен от застрахованото лице подпис, нито собственика на увредения автомобил, нито
ищецът е оспорвал действителността на изявлението на насрещната страна, нито
относимостта на сключената полица към процесния лек автомобил. Установи се, че
застрахованият е платил дължимата застрахователна премия по полицата в пълен размер в
момента на сключването й, което е видно от сметка № А004466984/04.09.2017 г. След
настъпване на процесното произшествие и в срока на действие на договора за застраховка
„Каско“ на МПС, А.С.-Ч. е подала уведомление за щета до ищеца-застраховател, който е
извършил действия по образуването на щета, определянето на застрахователно обезщетение
и изплащането на такова в размер на 68,08 лв., видно от представеното платежно нареждане
4
от 08.12.2017 г. Ето защо е налице проявленията на неоспорване на порока във формата на
сделката по смисъла на чл. 293, ал. 3 ТЗ от страните по нея /в този смисъл Решение № 115 от
23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 25 от 24.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 3135/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
95/2011 г., II т. о., ТК, и др./. След като страната по сделката не може да се позовава на
недействителност на договора ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението на другата страна, с такова право не разполага трето за
договора лице, каквото е ответникът.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за установено, че на
04.09.2017 г. между ищеца ЗК „Л.И.“ и А.С.-Ч. е сключен договор за имуществено
застраховане „Каско“ на МПС, който има за обект лек автомобил „Пежо 1007“ с рег. №
******* и със срок на застрахователно покритие от 05.09.2017 г. до 04.09.2018 г., с
уговорена застрахователна премия от 258,88 лв., която е платена изцяло, поради което
договорът е породил действие. По силата на договора на обезщетяване при настъпването на
щети, причинени от пътнотранспортно произшествие, видно от представените Общите
условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства,
действали към момента на сключване на застрахователния договор и представляват
неразделна част от него съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Съдът приема за установен по безспорен начин механизмът на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици, а
именно - че вредите по автомобила са настъпили вследствие на попадането му в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Във въззивната жалба ответникът оспорва, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е общински. Възражението на ответника не е било направено в срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, вр. чл. 133 ГПК, поради което се явява преклудирано
и не следва да се разгледат в производството пред въззивния съд.
Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото се установи,
че произшествието е настъпило в гр. София, в ж.к. „Сухата река“ по ул. „*******“, т. е. на
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, който съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, вр. § 7, т. 4 от
ПЗР на ЗМСМА е публична общинска собственост. Посочените норми налагат извод, че
изключителен собственик на пътния участък, където е настъпило процесното вредоносно
събитие, е именно ответната община. Съгласно чл. 31 ЗП на общините е вменено
задължението за полагане на грижи за поддръжка и ремонт на общинските пътища и
съоръжения. Посочените дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез
служителите си или други лица, на които е възложил извършването им. Съгласно чл. 167, ал.
1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, като
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява именно
препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за
движението. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 3, т. 9 от Наредба №
РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата общината в
качеството й на собственик на общински път следва да осъществява текущо поддържане,
което включва предвидените дейности, сред които и почистване на пътното платно и ремонт
на отделни разрушения - дупки, пукнатини, обрушени ръбове и др. Следователно за
общината съществува нормативно установено поведение, с което да изпълнява
задълженията си по поддържане на пътното платно в качеството й на собственик на
общински път. В конкретния случай именно бездействието да обозначи съответното
препятствие и да вземе мерки по отстраняването му от пътното платно, е довело до
5
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което и на осн. чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители, доколкото останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане се доказват в хода на
първоинстанционното производство.
Други възражения по правилността на обжалваното решение не са заявени с
въззивната жалба, което при изложените съображения и в приложение на чл. 269, изр. 2,
вр. чл. 272 ГПК предпоставя потвърждаването му от въззивния съд.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на обезвреда за сторените в хода на въззивното
производство разноски има въззиваемата страна. Искане в този смисъл е своевременно
заявено, като в настоящото производство страната е представлявана от юрисконсулт. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
цената на иска и обстоятелството, че въззивното производство е протекло без събиране на
доказателства в едно единствено съдебно заседание, съдът определя размер на
юрисконсултското възнаграждение на сумата от 50,00 лв., която следва да бъде възложена в
тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140365/16.06.2021 г., постановено по гр. д. №
45327/2020 г., по описа на СРС, 144 състав.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на „ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: бул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50,00 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6