Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Д., 05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря
Здравка Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 1447 по описа на
ДРС за *** г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от В.М.И. с ЕГН ********** ***, с вх. рег. № ***г., с която срещу
„ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***са предявени
кумулативно обективно съединени искове по чл. 242 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както следва:
- по чл. 242 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 303,03 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.***г., ведно с
обезщетение за забава в размер от 11,20 лв. за периода на забавата от ***г. до ***г.
- датата на депозиране на настоящата искова молба в съда;
- по чл. 242 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 476,19 лв., представляваща трудово
възнаграждение за м.***г., ведно с обезщетение за забава в размер от 13,76 лв. за периода на забавата от ***г. до ***г.
- датата на депозиране на настоящата искова молба в съда;
-по чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 88,81 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за ***г. /за 3 работни дни/ ,
дължимо до *** г., ведно
с обезщетение за забава в размер от 2,57 лв. за периода на забавата от ***г.
до. ***г. - датата на депозиране на настоящата искова молба в съда .
Претендира се законната лихва върху главните задължения,
начиная от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на
задълженията, както и разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
По силата на трудов договор от ******г. ищецът е работил като „***“ в отдел „***“
при работодателя – „ВИКИНГ СОД“ ЕООД. Трудовият договор е прекратен на ***.***
г. по взаимното съгласие на страните. Ищецът не е получил трудовото си
възнаграждение за м.***.*** г. - в чист размер от 303,03 лв.; за м.*** - в чист размер от 476,19 лв., както и
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за ***г. в
размер от 88,81 лв. за 3 работни дни Съгласно трудовия договор, дължимите
трудови възнаграждения е следвало да бъдат платени в срок до 24-то число на
следващия месец, като обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ е следвало да бъде
платено от работодателя с изплащане на последното трудово възнаграждение.
Върху неплатените в срок суми, описани по - горе,
работодателят дължи и обезщетение за забава в заявените размери. Ищецът
многократно е канил ответното дружество да му заплати дължимите суми. По изложените съображения се моли за уважаване
на исковете в цялост. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът,
редовно уведомен, е представил писмен
отговор. Моли за отвхърляне на предявените искове като погасени чрез плащане
преди завеждане на делото.
Д.кият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение през периода ***01.***г. – ***.***г., прекратено по взаимно съгласие,
като ищецът е работил като „***“ в отдел „***“ при работодателя – „ВИКИНГ СОД“
ЕООД при трудово възнаграждение в брутен размер от 510 лева, дължимо в срок до 24-то число на следващия месец.
От заключението по приета съдебно – счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и което се кредитира от съда като обективно
и компетентно изготвено, се установява, че за месец *** *** година дължимото на
ищеца нетно трудово възнаграждение възлиза на 328.37 лева и то му е изплатено
съгласно разчетно – платежната ведомост за същия месец, в който има положен
подпис на В. И.. За месец *** ***г. нетното трудово възнаграждение на служителя
възлиза на 522,76 лв. ,което е изплатено
до размера на сумата от 500 лв. с РКО от
***.***г. с посочено основание „заплата“, с положен от ищеца подпис, а
остатъкът от 22,76 лв. – с пощенски запис на стойност 102 лв. на ***05.***г. с посочено основание „остатък заплата м *** ***г.“
Според експерта с остатъка от 79,24 лв. /102 лв. – 22,76 лв./ на ищеца е
заплатено част от обезщетение по чл. 224
от КТ , като е останала дължима сума от
0,69 лв. Вещото лице е изчислило и дължимите обезщетения за забава,
съобразявайки падежа на всяко главно главно задължение и датата на плащане.
Ищецът не е оспорил получаването на изплатената чрез
пощенски запис сума от 102 лв.
В първото съдебно заседание, ищецът е оспорил
истинността на представените от ответника документи: платежна ведомост за месец *** *** година и
РКО от ***.***г., досежно автентичността на подписите, сочени като такива
положени от него. При това съдът е извършил проверка на документите по реда на
чл.193, ал.2 от ГПК чрез вземане на заключение от съдебно-почерков експерт по
смисъла на чл.194, ал.1 от ГПК. От изслушаните по делото първоначална и
повторна съдебно-графически експертизи, се установява, че подписите в
оспорените документи срещу името на В.М.И. са изпълнени от лицето. Вещите лица
са изготвили заключенията си на база оригиналите на оспорените документи,
предоставени от ответника, а като сравнителен материал са ползвали подписите на
лицето, положени лично пред тях и подписи, които са полагани от ищеца в
заявления за издаване на документи за самоличност. Ескспертите и по двете експертизи са категорични, че подписисите в
оспорените документи са положени от ищеца.
При формиране крайния извод на съда във връзка с
оспорването, следва да се изходи от това, че доказателствената тежест за
установяване неавтентичността на подписите се носи от оспорващата страна - в
случая от ищеца. След като ищецът носи доказателствената тежест за
опровергаване истинността по авторство /автентичността/ на оспорените от него
документи, той следва да проведе главно доказване на твърдяната от него
неистинност, което за да изпълни предназначението си следва да бъде пълно, т.е.
да създаде сигурно убеждение в подлежащия на доказване факт, а не само
вероятност той да се е осъществил. След обсъждане на съвкупността от
доказателства - съдебно-почерковите и счетоводната експертиза, съдът намира, че
доказването на неистинността на оспорените документи в частта относно подписите
на лицето В. И. не е успешно проведено. Поради това оспорените документи не
следва да се изключват от доказателствения материал по делото, а напротив съдът
следва да изгради фактическите и правните си извод въз основа на тях
Въз основа на така установената по делото фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по
чл. 242 във вр. с чл.128, т.3 от КТ /за неплатено трудово възнаграждение/, по чл.
224 от КТ / за неползван платен годишен отпуск/ и по чл. 86 от ЗЗД.
Относно исковете по чл. 242 във вр. с чл.128, т.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД:
Предвид приетата фактическа обстановка и установеното
плащане преди образуване на делото, исковете
по чл. 242 от КТ за сумите от 303,03 лв., представляваща трудово
възнаграждение за м.***г. и 476,19 лв., представляваща трудово възнаграждение
за м.***г., както и акцосорния по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 303,03 следва
да бъдат отхвърлени в цялост.
Предвид уговорения между страните срок за изплащане на
трудовото възнаграждение /24-то число на следващия месец/ ответникът дължи на
ищеца обезщетение за забава за периода
от изискуемостта на възнаграждението за м. *** ***г. до погасяването му в пълен
размер в размер на 1,98 лв., изчислена от експертизата върху сумата от 522,76
лв. за периода ***.***г. -***.***г. и върху остатъка от 22,76 лв. за периода ***.***г.
– ***05.***г. За горницата над този
размер и за периода ***.***г. – ***.***г. искът следва да се отхвърли.
Относно иковете чл. 224 от КТ / за неползван платен
годишен отпуск/ и по чл. 86 от ЗЗД.
Превдид заключението по ССчЕ искът по чл. 224 от КТ е основателен до размера на
сумата от 0,69 лв., а за горницата до
предявения размер подлежи на отхвърляне. Акцесорният иск е основателен до
размера на сумата от 1,12 лв., изчислена от експертизата върху обезщетението от
79,93 лв. за периода от ***.***г. до ***05.***г. и върху незаплатения остатък от 0,69 лв. за
периода от ***.***г. до ***.***г. За горницата над този размер искът по чл. 86
от ЗЗД следва да се отхвърли.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода
от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 0,39 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
На ответника съразмерно на отхвърлената част от
исковете са дължими разноски, както следва: 298.36 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение; 149,18 лв. – депозит за вещо лице. Съгласно разпоредбите на чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ, ищците - работници и служители са
освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези разпоредби те
са освободени от заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета
на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при
отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на всички
разноски, направени от насрещната страна по делото – работодателя / в този
смисъл Решение № 260029 от 08.10.*** г. по в. гр. д. № 362 / *** г. на ДОС/.
За уважените искове на основание чл.78, ал.6 от ГПК
работодателят дължи държавна такса от общо 150 лева – по 50 лева за всеки от исковете,
вносима по сметка на ДРС.
Така мотивиран, Д.кият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
В.М.И. с ЕГН ********** ***, срещу „ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на
управление: гр. Д., кв.***искове по чл. 242 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 303,03 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за м.***г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (26.06.*** г.) до окончателното плащане, и на
сумата от 11,20 лв. - обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г.
- датата на депозиране на настоящата искова молба в съда;
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.И.
с ЕГН ********** ***, срещу „ВИКИНГ СОД“
ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***иск по чл. 242 от КТ за
заплащане на сумата от 476,19 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за м.***г. , заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (26.06.*** г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес
на управление: гр. Д., кв.***да заплати
на В.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 1,98 лева – обезщетение за забава в изплащането на трудовото
възнаграждение за м. *** ***г., за периода ***.***г. - ***.***г. върху сумата от 522,76 лева и върху сумата от
22,76 лв. за периода ***.***г. – ***05.***г., , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до претендирания
размер от 13,76 лева и за периода от ***.***г. до ***.***г.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес
на управление: гр. Д., кв.***да заплати на В.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 0,69 лв. - представляваща остатък
от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за ***г., заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на исковата молба (26.06.*** г.) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над тази сума до претендирания размер от 88,81 лв.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес
на управление: гр. Д., кв.***да заплати
на В.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 1,12 лева - обезщетение за забава в изплащането на обезщетението
по чл. 224, ал.1 от КТ върху сумата от 79,93 лв. за периода ***.***г. – ***05.***г.
и върху остатъка от 0,69 лв. за периода ***.***г. до ***.***г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
тази сума до претендирания размер от 2,57 лв.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на
управление: гр. Д., кв.***да заплати на В.М.И.
с ЕГН ********** *** сумата от 0,39 лева - адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
В.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на
управление: гр. Д., кв.***сумата от 298.36 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 149,18 лв.
– депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес
на управление: гр. Д., кв.***да заплати
по сметка на Д.кия районен съд държавна такса по уважените искове по чл.
224, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД в размер на 150
лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
му за присъденото трудово обезщетение по чл. 224, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д.кия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :