Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.10.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8777 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от И.Б.Ц. против против З. „Е.“ АД *** обективно съединени осъдителни искове за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 3960лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди  на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 22.01.2016г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 22.01.2016г. на път І-ІV в района на с.Камбурово пътно-транспортно произшествие между автобус „Бова Футура“ с ДК № ********, управляван от К.Й.Т., т.а. Ивеко с ДК № ********, управляван от В.С.Г., и автобус Скания  Иризар с ДК ********управляван от М.К.Е.. Произшествието било причинено от виновното поведение на водача на автобус Бова Футура. Ищецът бил пътник в автобус Скания и твърди да е получил травматични увреждания-счупване на долния край на хумеруса-кл.п.220, счупване на лява раменна кост в долната й трета; счупване на лакетна кост на лява предмищница в горната й трета, поради които претърпял оперативна интервенция-репозиция и фиксация с 2 заключващи реконструктивни плаки на Хелмед и Титаника плака за олекранон и поставена гипсова имобилизация. Твърди травматичните увреждания да са му причинили физически и психически болки и страдания, за които претендира от ответника обезщетение, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Твърди също във връзка с лечението да е направил разходи от 3960лв., от които 1150лв. за закупуване на остесинтезни материали, 2760лв. за закупуване на заключваща плака за дистален медиален и плака за олекранон лява с 8 отвора и 50лв. платена такса за болницата. Тази разходи съставляват имуществени вреди в причинна връзка с произшествието. Претендира присъждането на законна лихва от деня на увреждането до изплащането и разноските по делото.

Ответникът навежда на недопустимост на исковете поради липса на отправена преди подаване на исковата молба претенция съобразно чл.380 КЗ. Оспорва исковете с възражения произшествието да е настъпило в условията на независимо съизвършителство с водача на т.а.Ивеко, чиято отговорност е застрахована по „Гражданска отговорност“ при З. „Б.В.И.Г.“***. Искът за неимуществени вреди оспорва по размер с доводи за прекомерност на претендираното обезщетение спрямо действието претърпените, а искът за имуществени вреди по основание и размер. Оспорва да дължи законна лихва от деня на увреждането. Претендира разноски.

Конституираното по реда на чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника З. „Б.В.И.Г.“*** изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва наведеното в отговора на ответника застрахования при него по „Гражданска отговорност“ водач на т.а.Ивеко да е съпричастен с виновно противоправно поведение към настъпването на произшествието с оглед на това, че вината на водача на автобус Бова Футура е призната с одобреното от съда по НОХД споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата намира следното:

Не е предмет на спор действаща към деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус Бова Футура с ДК № ********, покриваща отговорността на водача К.Т., страна по която е ответникът. Договорът е сключен на 02.06.2015г., поради което и съобразно §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ приложими в случая са разпоредбите на КЗ /отм./.

В отменения Кодекс за застраховането /2005г./ не се съдържа разпоредба задължаваща пострадалия да предяви своите претенции за обезщетение пред застрахователя и това да е поставено като процесуална предпоставка за предявяването на иск по съдебен ред. Такова условие е въведено с чл.498, ал.3 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, която разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите разпоредби са приложими за сключени договори „Гражданска отговорност“ след влизането му в сила. Предвид това възражението на ответника за недопустимост на исковете е неоснователно.

Не е спорно настъпването на 22.01.2016г. на път І-ІV в района на с.Камбурово, общ.Омуртаг, пътно-транспортно произшествие между автобус „Бова Футура“ с ДК № ********, управляван от К.Й.Т., т.а. Ивеко с ДК № ********, управляван от В.С.Г., и автобус Скания  Иризар с ДК ********управляван от М.К.Е.. Ищецът бил пътник в последния.

С одобрено споразумение от 27.02.2017г. по НОХД № 24/2017г. по описа на Районен съд-Омуртаг К.Й.Т. бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на автобуса Бова Футура, собственост на „Ю.И.“ ООД нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 Здв.П и чл.21, ал.1 ЗДв.П, а именно не контролирал непрекъснато превозното средство; управлявал МПС категория D+E с превишена скорост-при разрешена от 70 км./ч. го управлявал със скорост 85-110 км./ч., в резултат на което допуснал настъпването на пътно-транспортно произшествие с т.а.Ивеко с ДК № ******** и автобус Скания Иризар с ДК № *******и като последица по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице-И.Б.Ц., М.Е. и Л.К., съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.“а“, пр.1 и 2,  вр. ал.1, б.“б“, пр.1 и 2, вр.  чл.342, ал.1 НК с наложено наказание по НК.

На основание чл.383, ал.1 НПК одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид това и съобразно обвързващата сила на одобреното споразумение съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, осъществен от застрахования при ответника водач.

Относно механизма и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП са събрани писмени доказателства, свидетелски показания и заключенията на първоначална и повторна САТЕ. От същите се установява, че мястото е прав участък от пътя с двупосочно движение с по една лента в едно направление и прекъсната разделителна линия, пътните условия са били мокър и леко хлъзгав асфалт, изчистен от снега със следи от посипан пясък, добра видимост и лек наклон на изкачване. Автобус Скания се движил в посока гр.Варна към гр.София  със скорост около 90 км./ч. Зад него се движил т.а.Ивеко, който предприел маневра по изпреварване като за целта увеличил скоростта около 100 км./ч. По същото време в насрещната лента се движил автобус Бова Футура със скорост около100-110 км./ч. При завършване маневрата по изпреварване и прибиране в собственото платно за движение на т.а. Ивеко водачът на автобус Бова Футура го възприел като опасност и предприел аварийно спиране, но настъпил удар първо в задна лява странична част на товарния автомобил, а след това челно с предна лява част на автобус Скания. При ударите т.а.Ивеко и автобус Скания се отклонили от движението си и излезли извън пътното платно.

В показанията си св.Т.-водач на автобус Бова Футура сочи, че видял пред себе си в насрещната лента за движение автобус Скания и едва когато били на разстояние около 100-150м. т.а. Ивеко започнал маневрата по изпреварване. За целта намалил скоростта и се прибрал плътно в дясно, но го ударил поради недостатъчното разстояние товарният автомобил да се прибере в своята лента за движение. Твърди ударът да е настъпил в собственото му платно. Показанията в тази част са в противоречие и се опровергават от показанията на св.Е.-водач на автобус Скания и заключенията на вещите лица по САТЕ. Според заключението по повторната САТЕ разстоянието, на което е бил автобус Бова Футура до мястото на удара в момента, в който т.а. Ивеко вече е навлязъл в лентата му за движение е било 531.44м., съответно разстоянието, на което се намирал т.а.Ивеко до мястото на удара, в който вече е бил в насрещното платно е било 483.06м., с оглед на което водачът на автобуса не е имал техническа възможност да възприеме предприелия изпреварване товарен автомобил. Видимостта между тях е била възможна, когато автобусът е бил на разстояние около 200м., в рамките на които /около 181.65м./ товарният автомобил е завършил маневрата по изпреварване на автобус Скания и се намирал изцяло в своята лента за движение. От своя страна водачът на автобус Бова Футура при изминаване на път от 199.86м., ако е запазил траекторията на движение в своята пътна лента е имал техническата възможност да предотврати произшествието без аварийно спиране и би се разминал безконфликтно. В показанията си св.Е. сочи, че ударът между т.а.Ивеко и автобус Бова Футури настъпил по време след като първото МПС вече завършило маневрата по изпреварване с прибиране в платното си за движение, в което и настъпил ударът с автобус Бова Футура.

            При така установеното от фактическа страна съдът намира за неоснователно възражението на ответника настъпването на произшествието да е последица и от противоправното поведение и на водача на т.а.Ивеко в условията на съизвършителство по чл.53 ЗЗД. Отделно от това, дори и да се приеме обратното, съгласно чл.53 ЗЗД, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с единия от тях отговаря спрямо увредения за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не с оглед приноса в увреждането на застрахования делинквент.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната СМЕ се установява, че като последица от ПТП ищецът получил следните травматични увреждания: счупване на лява раменна кост в долния й край; счупване на лява лакътна кост в горния й край; изкълчване на главичката на лява лъчева кост и увреждане на левия лъчев и лакътен нерв. Непосредствено след произшествието постъпил в болнично заведение, където на 23.01.2016г. била извършена операция по открито наместване и фиксация на раменната и лакътна кости с поставяне на метални пластини и винтове и наместване главичката на лъчевата кост, впоследствие с поставен гипс. Лечението в болничното заведение продължило до 02.02.2016г., след което домашно-амбулаторни за период около 6-7 месеца. След извършен личен преглед към момента вещото лице сочи, че здравословното състояние на ищеца е стабилизирано, в долната половина на лявата мищница има оперативен белег достигащ до лакътната става от външната й страна, в горната 1/3 на лявата предмищница оперативен белег и още един белег от рана в областта на лакътната става. Лявата лакътна става извършва движения в обем не по-малък от нормата с 30%, т.е. не може да я сгъва и разгъва докрай. Има намалена мускулна сила на ІV и V пръсти на лявата ръка, лявата гривнена извършва движения в обем по-макъл от 15% и намалена сетивност в зоната на лъчевия нерв за пръстите и в зоната на лакътния нерв за горна 1/3 на лявата предмищница. Налице са данни за пълно срастване на левите раменна и лакътна кости с металната остеосинтеза-пластини и винтове на двете кости. Вещото лице сочи, че като усложнение на здравословното състояние може да се приеме частична парализа на лъчевия и лакътния нерви на левия горен крайник. Сочи още, че му предстоят нови операции за изваждане на металните импланти от мищницата и предмищницата и едва след това би могла да се направи прогноза за степента на възстановяване.

В показанията си св.Т.Ц.-съпруга на ищеца сочи, че го видяла за първи път след катастрофата в болницата в гр.Варна. Бил в тежко физическо състояние и поради продължилата повече от 5 часа операция, кръвозагубата и силните болки не можел да става от леглото. Освен счупването костта на лявата ръка имал и рана с откъсната кожа, за което имало опасност ако не зарастне да претърпи и пластична операция, но не се наложило. След като го изписали от болницата лечението и възстановяването в домашни условия продължило около 6 месеца, в които не бил в състояние да се обслужва сам и подпомаган активно от свидетелката. Сочи, че непрекъснато плачел поради това, че няма да се възстанови и да изпълнява работата си на стоматолог. Станал изнервен, сънувал кошмари за катастрофата, тормозела го мисълта да остане инвалид. Имал оплаквания и понастоящем, защото при преумора на ръката започвали да му изтръпват пръстите, а отделно от това не бил в състояние да я натоварва. След около година от инцидента се върнал на работа, но не можел да я изпълнява пълноценно. Имал оперативни белези и остатъчен белег от раната на ръката.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка с произшествието. Травматичните увреждания са само в областта на лявата ръка и мищница, но  определени от вещото лице като сложна комбинирана увреда, наложила извършването на операция и довело до трайно затруднение движенията в тази част на тялото за срок по-дълъг от 30 дни. Общият лечебен и възстановителен период е продължил около шест месеца, в който ищецът изпитвал физически болки и страдания, чиято интензивност е била голяма в началото. В този период не е бил в състояние да се обслужва сам и да извършва обичайни дейности от ежедневието, за което ползвал чужда помощ. Въпреки стабилизираното към момента състояние има остатъчни явления по ограничен обем на движенията в лявата лакътна става, лявата гривнена става, намалена мускулна сила на пръстите на лявата ръка и намалена сетивност в зоната на лъчевия нерв за пръстите и лакътния нерв в горната част на лявата предмищница, които препятстват нормалните и пълноценни движения в тази област на тялото и същевременно безспорно оказват негативно влияние не само върху нормалния му начин на живот, но и в професионален план. Ищецът е стоматолог и в работата си по необходимост ползва и двете ръце, като липсата на пълно възстановяване затруднява изпълнението на професионалната дейност. Наред с физическите болки и страдания по делото се установи да е претърпял и психически такива-изживян стрес от катастрофата, последван от сънуване на кошмари, притеснения и изнервеност от мисълта, че няма да се възстанови и да работи. Следва да се отчете, че на ищеца предстои нова операция по изваждане на имплантите, което също ще доведе до нови болки и страдания,  както и останалите загрозяващи белези от операцията и рана на лявата ръка. Предвид това и при съобразяване начина на получаване на уврежданията, възрастта на ищеца /към деня на ПТП на 48г./, продължителността на търпените болки и страдания, техния интензитет, негативните емоционални изживявания, както и остатъчните негативни последици, съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 40 000лв., до който искът следва да се уважи.

С исковата молба се претендира и сумата 3960лв., представляваща претърпени от ПТП имуществени вреди изразяващи се в разходи за закупуване на медицински изделия и такса за престой в болницата.

Като доказателства по делото са приети фактура № 9263/25.01.2016г., ведно с фискален бон към нея, за сумата 1150лв. за закупуване на остеосинтезни материали; фактура № **********/25.01.2016г., ведно с фискален бон към нея, за сумата 2760лв. за закупуване на заключваща плака за дистален медиален и плака за олекранон лява с 8 отвора; фактура № 9264/29.01.206г., ведно с фискален бон към нея, за сумата 50лв. платена такса за болничен престой. Вещото лице по СМЕ дава заключение, че тези направени разходи са във връзка с получените от ищеца увреждания и са били необходими за неговото лечение. Предвид това съдът намира тези суми да съставляват имуществена вреда, намираща се в причинна връзка с произшествието, поради което подлежат на възстановяване от ответника.

 На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Предвид това ответникът следва да бъде осъден и да заплати законната лихва от деня на увреждането 22.01.2016г. до изплащането. Доводите на ответника за недължимост на законната лихва от увреждането са неоснователни, тъй като са основани на разпоредбите на действащия Кодекс за застраховането, но в случая са приложими правилата на КЗ /отм./.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, каквито във връзка с предявените искове и събиране на доказателства не е направила.

Представлявана е от адвокат с уговорено и платено възнаграждение от 2149лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие /стр.132/. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като този размер напълно съответства на минимално предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 1750.74лв. съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски от 300лв. за вещо лице и свидетел, както и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. в съответствие с чл.78, ал.8 ГПК вр. Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски то 400лв. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 74.13лв. пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 1758.40лв., както и 244.40лв. платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице или общо сумата 2002.80лв.

В съответствие с чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил следната банкова сметка, ***: BG 02 IABG**********-„И.А.Б.“ АД.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 40 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 22.01.2016г., причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автобус Бова Футура с ДК № ********, и сумата 3960лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се з разходи за закупуване на медицински изделия и такса за болничен престой, ведно със законната лихва от 22.01.2016г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 50 000лв.

ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ***, да заплати на И.Б.Ц., ЕГН **********, от гр.Варна, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2149лв.

ОСЪЖДА И.Б.Ц., ЕГН **********, от гр.Варна, да заплати на З. „Е.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 74.13лв.

ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ***,  да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2002.80лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: