РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Бургас , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600512 по описа за 2021 година
С Присъда от 05.03.2021г.постановена по НОХД №
1833/2020г.,Районен съд Бургас е признал за виновен подсъдимия Е. Е. В.,
роден на ******* г. в гр. В., ******* гражданин, *******, ******образование,
с настоящ адрес в гр. ****** ул. „*******“ № **, понастоящем в Затвора -
Бургас, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че в периода от
27.04.2018г. до 06.05.2018 г., в гр. Бургас, при условията на продължавано
престъпление, макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди
движими вещи - сумата от 100лв. и 1 бр. златен синджир с кръст с тегло 5,94
гр., всичко на обща стойност 355.00 лв. /триста петдесет и пет лв. / от
владението на Д. С. И. от гр. С. и М. И.Х. от гр. Б., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 27.04.2018г., в град Бургас, ул. „Индустриална” срещу
бензиностанция „Петрол”, от лек автомобил марка „*******” с peг. №
********, отнел чужди движими вещи - сумата от 100лв, от владението на Д.
1
С. И. от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
- на 06.05.2018г. в град Бургас, кв. „Победа”, до заложна къща
„Щедрия” отнел чужди движими вещи - 1 бр. златен синджир с кръст с тегло
5,94 гр. на стойност 255.00 лв. /двеста петдесет и пет лв./ от владението на М.
И. Х. от гр. Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои
- престъпление по чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК и на
основание чл.58а ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК го осъдил на наказание
лишаване от свобода за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Определил така наложеното на подсъдимия Е.. Е. В., ЕГН **********
наказание лишаване от свобода на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се
изтърпи при първоначален общ режим.
Осъдил на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимия Е. Е. В., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас по сметка
на ОД на МВР-гр.Бургас - сума в размер на 1244.79лв. /хиляда двеста
четиридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
направени по делото разноски в досъдебното производство.
Със същата присъда осъдил подсъдимия Е. Е. В., ЕГН **********, да
заплати на пострадалия Д. С.И., ЕГН *******, сумата от 100лв. /сто лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
произтичащи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил
предявения граждански иск в останалата му част до претендираната сума от
200лв./двеста лева/
Осъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Е. Е. В., ЕГН
**********, да заплати сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза на
бюджета на съдебната власт, както и 5 /пет/ лева държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт за служебно издаване на изпълнителен лист по
сметка на Районен съд Бургас.
Недоволен от постановеният съдебен акт останал подсъдимият,който
чрез служебният си защитник адв.П.Г. го обжалва като незаконосъобразен и
необоснован. Посочва, че съдът не е интерпретирал правилно
2
доказателствения материал , което е довело до постановяване на неправилен
съдебен акт.Молят съда да отмени първостепенният съдебен акт ,като БОС
постанови нов ,с който да признае Е.В. за невиновен и да го оправдае по
повдигнатото обвинение.
Представителят на обвинението счита въззивната жалба за
неоснователна.Пледира,че първостепенният съдебен акт е законсъобразен и
постановен при липса на съществени процесуални нарушения,довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия. Предлага същия да бъде
потвърден.
В съдебно заседание защитата поддържа въззивната жаллба,като излага
подробни съображения за недоказаност на обвинението по категоричен и
несъмнен начин. Пледира за липса на подробен анализ на доказателствения
материал,което било равнозначно на липса на мотиви. Изложените доводи от
съда били формални и декларативни и не съдържали задълбочен анализ на
събрания по делото доказателствен материал. Защитата пледира присъдата да
бъде отменена поради допуснато съществено процесуално нарушение,а
именно –липса на мотиви и делото върнато за разглеждане от друг състав на
съда. Алтернативно моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се
постанови нова,с която Е.В. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение поради недоказаност на същото по несъмнен начин.
В последната си дума подсъдимият В. желае да бъде оправдан,като сочи,че
не е откраднал пари от това такси ,за което е обвинен.
Въззивният съд след като се запозна с въззивната жалба,становищата на
страните и материалите по делото, при съблюдаване правомощията си по
чл.313 НПК и чл.314 от НПК установи следното:
Подадената въззивна жалба от подсъдимият В. чрез защитникът му адв.Г.
е депозирана в законоустановеният срок от оправомощено за това
процесуално следствено действие лице и като такава е допустима за
разглеждане в настоящата инстанция.
Атакуваният съдебен акт обаче е постановен при допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване правото на
защита,както на подсъдимия,така и на неговия защитник и на гражданския
ищец,така също е постановен при липса на мотиви-пр.арг.чл.335 ал.2
вр.чл.348 ал.3 т.1 и т.2 НПК.Съображенията на съда са в следния смисъл:
С писмена молба депозирана от защитата –адв.П.Г. след приключване на
разпоредително заседание отправя искане от името на подзащитния си
съдебното производство да се проведе по реда на съкратено съдебно
следствие, а именно по реда на чл.371 т.1 НПК. В Разпоредително
заседание,защитата и подсъдимия са изразили становище ,че желаят делото
да се разглежда по общия ред, но преди започване на съдебно заседание е
депозирано горепосоченото искане от защитата и
подсъдимия,производството да протече по диференцираната процедура по
чл.371 т.1 НПК, като съдът е отменил определението си, с което е постановил,
делото да се гледа по общия ред. По делото в хода на разпоредително е
конституиран като граждански ищец пострадалото лице Д. С. И. и приет за
съвместно разглеждане граждански иск срещу подс.В. за обезщетение
произтичащо от непозволено увреждане в размер на 200 лв. в резултат на
извършено престъпление от същия.
След като БРС докладва молбата на защитата за разглеждане на делото по
реда на особените правила, в противоречие с процесуалните правила
предвидени в чл.371 т.1 НПК и чл.372 ал.3 НПК без да постанови
предварително изслушване на страните,без да изслуша становища на всички
страни в процеса кои свидетели и вещи лица желаят да се разпитат и кои от
протоколите за извършени процесуално следствени действия ,като събрани по
реда на НПК да се прочетат по реда на чл.283 НПК, преминава направо към
разпит на двама свидетели,предложени от гр.ищец Д. И.,а именно св. И.А. и
св.Н. М. при липса на взето съгласие и изобщо становище от подсъдимия и
неговия защитник,при липса на постановено изрично определение за
одобрено съгласие от страна на съда, съгласно чл.372 ал.3 НПК. Защитата и
подсъдимият не вземат становище дават ли съгласието си точно тези
свидетели да бъдат разпитани посочени от гражданския ищец и имат ли
искания за други свидетели или вещи лица,които желаят да бъдат разпитани в
хода на съдебното следствие. Липсва изрично постановено определение на
съда ,с което да одобри изразеното съгласие на страните съгласно чл.372 ал.3
НПК,което е съществено процесуално нарушение.
4
Не става ясно от съдебния протокол от 05.03.2021г. от проведено съдебно
заседание по каква причина гр.ищец И. „излиза от съдебната зала“ в средата
на съдебното заседание,както е отразено в съдебния протокол,по негово
желание или съдът го отстранява преди разпита на свидетелите и не участва в
хода на съдебното следствие впоследствие по никакъв начин, не задава
въпроси към свидетелите,нито пък му е дадена възможност за съдебни прения
с оглед доказване основателността и размера на гражданския иск,който е
предявил,което е съществено нарушение на процесуалните права на
гражданския ищец в настоящия процес.
На следващо място съдът неясно защо при провеждане на съкратено
следствие по реда на чл.371 т.1 НПК разяснява на подсъдимия и го
уведомява,че доказателствата събрани на досъдебното производство и
направените от него самопризнания, каквито впрочем има само за едното
деяние направени в хода на съдебното следствие по реда на чл.371т.1 НПК
ще се ползват при постановяване на присъдата,т.е прилага разпоредбата на
чл.372 ал.1 НПК,която препраща към чл.371 т.2 НПК,а производството
обективно се развива по реда на чл.371 т.1 НПК.
При даване ход на съдебно следствие,съдът не е изпълнил задължението си
по чл.276 ал.2 НПК да даде възможност на прокурора и гражданския ищец да
разяснят и докладват обвинителния акт и гражданския иск предявен и приет
за съвместно разглеждане в наказателния процес.Не запитва подсъдимият
разбира ли обвинението и не го приканва да даде обяснения ,което прави едва
в края на съдебното следствие за първи път.
Всички гореизброени нарушения не дават яснота на въззивната инстанция
при постановяване на присъдата каква е била всъщност волята на съда при
постановяване на крайния съдебен акт ,а именно присъдата,която е
осъдителна и която е постановена на основание чл.194 ал.1, вр.чл.26, ал.1 вр.
чл. 63 ал.1 т.3 от НК и на основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от
НК,т.е не става ясно съдът как е определил наказанието по реда
едновременно на чл.58а от НК и по реда на чл.54 НК в размер на 6 месеца
лишаване от свобода. Мотивите са напълно противоречви и от тях също не
може да стане ясна волята на съда,като се посочва,че „При определяне на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл.373 ал.1 НПК,съдът
5
следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК като не
прилага редукцията по ал.1, предвид обстоятелството,че производството по
делото е по реда на чл.371 т.1 НПК“. Тези мотиви,с които съдът е
индвидуализирал наказанието на подсъдимия са неясни, противоречиви,
взаимноизключващи се и незаконосъобразни, което безспорно поставя в
невъзможност въззивната инстанция да проконтролира адекватно
първоинстанционният съдебен акт и в частта досежно правилността на
индивидуализацията на наказанието. Този порок не може да се отстрани от
въззивната инстанция,поради което делото ще следва да се върне за
разглеждане от друг състав на съда.
На следващо място съдът споделя възражението на защитата за липса на
пълен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал.В
производството по чл.371 т.1 НПК обстоятелствата изложени в
обвинителният акт не са признати от подсъдимия,напротив те са
оспорени,особено относно първото деяние от продължаваното
престъпление,което обосновава извод,че съдът следва да проведе задълбочен
и конкретен анализ ,защо приема,че подсъдимият е осъществил и двете
деяния при условията на продължавано престъпление и въз основа точно на
кои доказателства. Възражението на защитата за недоказаност се обсъжда
само в едно изречение в мотивите на съда, а именно , “че не се споделя от
съда ,предвид липсата на доказателства в този смисъл ,оборващи събраните
такива в ДП.“ А кои са събраните доказателства в ДП ,които оборват тезата
на защитата не става ясно, защото липсва подробен и задълбочен анализ на
същите,за да се приеме,че съдът е мотивирал обосновано своя съдебен акт
след пълен,задълбочен и всестранен анализ на събрания доказателствен
материал. Доказателствата от ДП са изброени само декларативно и формално
като е изведен необоснован извод,че всички доказват обвинителната теза.
Без конкретика в тази насока, не става ясно съдът кои доказателства
кредитира и кои не и по какви причини,както и не става ясно точно кои
доказателства мотивират съда да приеме,че обвинението е доказано по
категоричен начин.Липсва анализ на доказателствата събрани във връзка с
обвинителната теза досежно кражбата на паричната сума от таксито,още
повече,че подсъдимия и адвокат Г. изцяло оспорват съпричастност на В. в
това изпълнително деяние.Липсват изложени доводи досежно института на
продължаваното престъпление,в конкретният случай налице ли са законовите
6
предпоставки за неговото приложение.
Предвид гореизложеното, настоящата въззивна инстанция, намира,че
атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия,неговия
защитник и на гражданския ищец.От друга страна напълно основателно е
възражението на защитата за липса на пълно и всестранно анализиране на
доказателствения материал,което е равнозначно на липса на мотиви.
С оглед гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 и т.2
НПК,Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 05.03.2021г.,постановена по НОХД № 1833/2020г.
от Районен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за разглеждане от друг състав на
съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7