Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 15.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Районен
съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1430 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Молителят Дирекция “Социално
подпомагане”, град Враца твърди, че лицето П.А.И., с ЕГН **********, родена на *** *** С., с постоянен и настоящ
адрес:***,,Юрий Гагарин” № 16, има издадено ЕР № 0454 от 085/12.06.2003 г. на
ТЕЛК за психични заболявания на ,,ОДПЗС-Враца” ЕООД, гр. Враца, с определени
91% ТНР без чужда помощ, със срок: пожизнен и с водеща диагноза ,,друга
уточнена олигофрения, умерена олигофрения имбецилитас ІІ степен”. Поддържа, че
с решение № 21 от 05.03.2004 г. на Врачански окръжен съд, постановено по гр. д.
№ 1136/2003г., влязло в законна сила на 01.04.2004г., П.И. е поставена под
пълно запрещение. Сочи, че със Заповед № 1431/ 03.09.2019 г. на органа по
настойничество и по попечителство при община Враца, на поставената под пълно
запрещение П.И. е назначен за настойник директора на специализираната
институция (Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - с. Т., общ. В.) В.В.Н.
с ЕГН **********, адрес: ***. Изтъква, че П.И. е настанена в специализираната
институция на 28.01.1994 г., когато е била на 10 годишна възраст и до момента
живее там. Майка й А.П. е била с психично заболяване и не е полагала грижи за
детето си, а баща й е неизвестен. С постановление на районен прокурор при РП,
гр. Б. Сл. П.И. е настанена в специализирана институция. Майката А. П. е
починала на 21.08.1999 г. Твърди, че П. е в добро общо физическо състояние, че
няма физически, сетивни и хронични заболявания, че има добър речников запас и
говори разбираемо, че има ориентация за време и място в рамките на ДПЛУИ, че
има познания за цветове и форми, че не познава букви и цифри и е с краткотрайна
памет. Поддържа, че П. е с умствена изостаналост и е паметово-интелектуално
недоразвита, че изпада в много тежки агресивни изблици, като чупи и къса
имуществото и удря другите потребители в услугата, че има автоагресия, при
която се наранява и е опасна за себе си и за околните. Посочва, че същата е на
поддържаща медикаментозна терапия, която приема с асистенция от персонала, че
спазва сама личната си и битова хигиена, храни се самостоятелно, може да се
грижи сама за стаята си и за вещите си, че има развито собственическо чувство,
съхранява и полага грижи за дрехи, обувки и личните си принадлежности, че не може
да получава и разходва сама паричните средства, че не познава парите и не може
да борави с тях, че няма усвоени умения за работа с електрически уреди и с
техника, когато е в настроение взема участие в трудотерапевтична дейност и
обучителни програми в социалната услуга. Изтъква, че вида и степента на
трайното увреждане не е позволило на П. да посещава училище и е без
образование, че за нея полага основно грижи персонала на дома, които закупуват
необходимите й вещи, лекарствени продукти и оказват помощ при необходимост от
ползване на административни услуги, за осигуряване на правата й. Твърди, че П.
не напуска институцията сама, при потребност от посещение на болница за
провеждане на прегледи, лечение и зъболечение винаги се придружава от служител
от ДПЛУИ. Медицинската експертиза на лицето е постановила, че заболяването й е
довело до продължително, пожизнено и необратимо разстройство на здравето й,
което не й е позволявало сама да се грижи за себе си, да задоволява ежедневните
си битови нужди, както и да защитава своите интереси. Изтъква, че на 15.03.2021
г. П.И., чрез настойника си В.Н., е подала Заявление № СУ/Д-ВР/30/15.03.2021 г.
до директора на ДСП-Враца, за ползване на социална услуга, делегирана от
държавата дейност и изготвяне на предварителна оценка на потребностите в
съответствие с разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 и чл. 74, ал. 1, т. 2 от
Закона за социалните услуги за настаняване на П.И. ***. Към заявлението са
приложени всички необходими документи, посочени в чл. 95, ал. 3 от ЗСУ.
Посочва, че е предложено И. да продължи да ползва социална услуга в ДПЛУИ с.Т.,
тъй като няма близки и роднини, които да се грижат за него. Настойникът на
пълно запретената е дал писмено становище да бъде настанена в специализираната
институция и да продължи ползването на социалните услуги в нея и е декларирал
съгласието си за настаняване на П.И.. В изпълнение на Закона за социалните
услуги и Правилника за неговото прилагане на И. е изготвена предварителна
оценка на потребностите от социални услуги със становище за дългосрочно
настаняване с цел осигуряване на социално-икономическа закрила и повишаване
качеството на живот на лицето. Становището на екипа от дирекцията е, че лицето няма
близки и роднини, които да се грижат за него и няма възможност за подкрепа в
семейна среда и в негов интерес е да продължи настаняването в специализираната
институция и да ползва социална услуга в ДПЛУИ с. Т.. Твърди, че от
функциониращите специализирани институции и социални услуги в общността за
резидентна грижа на територията на страната, респективно територията на област
В., свободни места няма. Същевременно предвид здравословното състояние на
лицето, ДПЛУИ - с. Т. отговаря оптимално на условията необходими за
задоволяване специфичните потребности на П.И.. Поддържа, че със Заповед №
СУ/Д-ВР/30/26.03.2021 г. П.И. временно е настанена в специализираната
институция ДПЛУИ с. Т. до произнасяне на Районен съд В.. Заповедта е връчена на
настойника лично, срещу подпис на 29.03.2021 г. Моли съда, да се произнесе с
решение, с което да допусне настаняването на П.А.И. в специализирана институция
- Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, село с. Т., общ. В., за срок
3 години.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, становището на директора на Дом за пълнолетни
лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) - с. Т., общ. В., в който лицето временно е
настанено по административен ред, и мненията на самото лице и на неговия настойник,
изразени в съдебно заседание, намери следното:
Искането за настаняване на лицето
за отглеждане в ДПЛУИ - с. Т., общ. В. е основателно.
От представеното по делото
експертно решение № 0454 от 085/12.06.2003 на ТЕЛК за психични заболявания – В., е видно,
че П.А.И. е с определени 91% ТНР без чужда помощ, със срок: пожизнен и с водеща
диагноза ,,друга уточнена олигофрения, умерена олигофрения имбецилитас ІІ
степен”.
От представения и приет по делото
препис от Решение № 21 от 05.03.2004 г. на Врачанския окръжен съд, постановено
по гр. д. № 1136/2003г., влязло в законна сила на 01.04.2004г., се установява,
че П.А.И. е поставена под пълно запрещение.
Установи се също, че със Заповед
№ 1451/ 03.09.2019 г. на органа по настойничество и по попечителство при община
В., на поставената под пълно запрещение П.И. е назначен за настойник директора
на специализираната институция (Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост
- с. Т., общ. В.) В.В.Н. с ЕГН **********, адрес: ***.
На 15.03.2021 г. П.И., чрез
настойника си В.Н., е подала Заявление № СУ/Д-ВР/30/15.03.2021 г. до директора
на ДСП-Враца, за ползване на социална услуга, делегирана от държавата дейност и
изготвяне на предварителна оценка на потребностите в съответствие с
разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 и чл. 74, ал. 1, т. 2 от Закона за
социалните услуги за настаняване на П.И. ***. Към заявлението са приложени доклад
за оценка и становище на настойника на пълно запретената, с което е заявил, че
е в интерес на П.И. да бъде настанена в ДПЛУИ с. Т., общ. В.. По подаденото
заявление социален работник към ДСП-Враца е изготвил предварителна оценка на
потребностите от социални услуги от 25.03.2021г. Изводите на социалния работник
в посочения документ са, че П.И. трябва да продължи да използва социалните
услуги, чрез настаняване в ДПЛУИ - с. Т., където й е осигурена помощ и подкрепа
от специалисти и са задоволени потребностите й оптимално ниво на качество на
живот; на този етап няма роднини, които да са потърсили или посещавали лицето и
няма възможност за успешна реинтеграция в домашна среда; в социалната
институция е предоставена грижа за лицето, която му осигурява достоен живот.
Със Заповед № СУ/Д - ВР/30 от 26.03.2021
г. на директора на ДСП-Враца, П.И. е настанена временно, до произнасянето на
Районен съд - гр. Враца с решение, в специализирана институция - ДПЛУИ - с. Т.,
общ. В.. Заповедта е връчена на настойника и на лицето лично, срещу подпис на 29.03.2021г.
По делото е приложен и социален
доклад от 02.04.2021г., изготвен от ДСП-Враца, от който се установява, че П.И.
е на 37 години, в трудоспособна възраст и неомъжена. Същата е родена на *** ***
Слатина, настанена е в специализираната институция на 28.01.1994 г., когато е
била на 10 години и до момента живее там. Майка й А. П. е била с психично
заболяване и не е полагала грижи за детето си; починала е на 21.08.1999 година,
бащата е неизвестен. В доклада е отразено, че П.И. е неомъжена и няма деца; в
добро общо физическо състояние е; няма физическо, сетивно и хронично
заболявания; има добър речников запас и говори разбираемо; има ориентация за
време и място в рамките на ДПЛУИ; има познания за цветове и форми; не познава
букви и цифри и е с краткотрайна памет. П.И. е с умствена изостаналост и е
паметово-интелектуално недоразвита; изпада в много тежки агресивни изблици,
като чупи и къса имуществото и удря другите потребители в услугата. Същата има
автоагресия, при която се наранява и е опасна за себе си и за околните; на
поддържаща медикаментозна терапия е, която приема с асистенция от персонала. От
доклада се установява, че П.И. спазва сама личната си и битова хигиена, храни
се самостоятелно, може да се грижи сама за стаята си и за вещите си, има
развито собственическо чувство, съхранява и полага грижи за дрехи, обувки и
личните си принадлежности. Лицето не може да получава и разходва сама паричните
средства, не познава парите и не може да борави с тях. П.И. няма усвоени умения
за работа с електрически уреди и с техника; когато е в настроение взема участие
в трудотерапевтична дейност и обучителни програми в социалната услуга. От
доклада се установява също, че вида и степента на трайното увреждане не е
позволило на П.И. да посещава училище и същата е без образование. За нея полага
основно грижи персонала на дома, който закупува необходимите й вещи, лекарствени
продукти и й оказва помощ при необходимост от ползване на административни
услуги за осигуряване на правата й. П.И. не напуска институцията сама, при
потребност от посещение на болница за провеждане на прегледи, лечение и
зъболечение винаги се придружава от служител от ДПЛУИ. Медицинската експертиза
на лицето е постановила, че заболяването й е довело до продължително, пожизнено
и необратимо разстройство на здравето й, което не й е позволявало сама да се
грижи за себе си, да задоволява ежедневните си битови нужди, както и да
защитава своите интереси. Според доклада емоционалната връзка на П.И. с близки
и роднини е прекъсната, същата не се посещава от никой и няма лица, които да й
оказват подкрепа. Становището на екипа от дирекцията е, че за лицето няма
възможност за подкрепа в семейна среда и в негов интерес е да продължи
настаняването в специализираната институция. Предложението на социалния
работник, водещ случая на лицето, е П.И. да бъде настанена с решение на съда в
ДПЛУИ, с. Три кладенци, общ. Враца за срок от три години.
В изпълнение на изискването на
чл.95, ал. 3, т.3 от ЗСУ, към искането за настаняване е приложена справка
относно съществуващите подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките
на областта и свободните места. От същата се установява, че към момента на
територията на страната функционират 27 броя специализирани институции - домове
за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) и социални услуги в
общността от резидентен тип - 42 броя центрове за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с умствена изостаналост (ЦНСТПЛУИ) и 86 броя защитени жилища за
пълнолетни лица с умствена изостаналост. От същите най-подходящо за настаняване
на П.И., предвид здравословното й състояние, е ДПЛУИ в с. Т., общ. В. . Настойникът
на лицето и директор на специализираната институция ДПЛУИ, с. Т., общ. В. - В.В.Н.,
твърди в съдебното заседание, че П.И. е настанена в дома преди повече от 20
години и от настаняването си до сега не е потърсена от близки и роднини.
Поддържа, че в дома има 24 часа медицинско наблюдение, че П. не би могла нито
да закупува лекарства сама, нито да приема изписаната й терапия. Според
настойника, най-удачно е П.И. да бъде настанена в ДПЛУИ, с. Т., общ. В..
В съответствие с изискването на чл.97, ал.2 от ЗСУ съдът предприе действия
за изследване волята на поставеното под пълно запрещение лице, като чрез
видеоконферентна връзка с ДПЛУИ, с. Т., общ. В. проведе разговор лично с П.И.. Същата
твърди, че е в дома от много време, че няма близки и дом и няма къде да отиде. Изразява
мнение, че се чувства добре в дома, че там се грижат добре за нея и иска да
остане в този дом още три години.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбите на чл. 95 - чл.99 от ЗСУ
регламентират условията и реда за настаняване на пълнолетни лица, поставени под
пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа в случаите, когато
липсва подходяща с оглед спецификите на обследваните лица семейна среда, в
която те да бъдат адекватно обгрижвани. Дадено е предимство на насочването на
лицата към ползване на резидентна грижа.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установи, че лицето, чието настаняване се иска, е пълнолетно и
е поставено под пълно запрещение с влязло в законна сила съдебно решение.
Установи се също, че биологичното семейство на лицето обективно не може да полага
грижи за него - майката на П.И. е починала, а баща й не е известен. Предвид
здравословното състояние на П.И., изискващо същата да е под постоянен надзор, с
оглед задоволяване на нейните елементарни и ежедневни човешки нужди, се налага извода,
че същата следва да бъде настанена в социална услуга за резидентна грижа.
Предложената от ДСП-Враца социална услуга –
настаняване в ДПЛУИ, с. Т., общ. В., от своя страна осигурява възможността
обследваното лице да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени
постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани
адекватно потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното
му физическо и психическо здраве, което не може да бъде постигнато в семейната
му среда предвид невъзможността на лицето да бъде отглеждано в биологичното му семейство
и изключителните му и специфични нужди. Настаняването на поставеното под
запрещение лице в специализираната институция е в съответствие и с нормата на чл.98,
ал. 2 от ЗСУ, тъй като в рамките на производството не се установи възможност за
полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в
общността. Не на последно място е и лично изразеното желание на П.И. да
продължи да бъде обгрижвана в дома, където е настанена по административен ред и
пребивава от 1994г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искането
на ДСП-Враца за настаняване на П.И. ***, е изцяло в интерес на поставеното под
запрещение лице, което налага уважаването му.
На основание чл.
98, ал.3 от ЗСУ следва да се определи срок на настаняването, като с оглед
данните по делото, съдът намира за подходящо, същият да бъде определен за
посочения от молителя срок, а именно за три години, считано от влизане в сила
на настоящото решение.
Воден от горното и на основание чл. 98, ал.1
от ЗСУ, съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА П.А.И. с ЕГН **********, родена на *** *** С., с постоянен и настоящ адрес:***,,Юрий Гагарин” № 16, в
Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) - с. Т., общ. В., за срок от 3 години, считано от датата на влизане в
сила на решението.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :