Номер 41301.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXIII състав
На 07.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
Секретар:СВЕТЛАНА П. ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело
№ 20204110201061 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба от Д. Ю. А. от гр. Велико Търново против
Наказателно постановление № 20-1275-000899 от 11.06.2020 г. на Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР - Велико Търново. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, при погрешно възприета от наказващия орган
фактическата обстановка. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изложените в жалбата съображения за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано срещу Д. А. със
съставянето на АУАН Серия GА № 169691 от 05.06.20209 г. за това, че на същата дата, в
22,10 часа, в гр. Велико Търново, ул. "Васил Левски”, до № 12, управлявал лек автомобил
„***”, рег. № ***, собственост на *** А.а от гр. Велико Търново, като по време на
управление водачът използвал мобилен телефон, без наличие на устройство, позволяващо
1
използването на телефона без участие на ръцете му – административно нарушение на чл.
104а от ЗДвП. Процесният АУАН жалбоподателят е отказал да подпише, удостоверено с
подпис на свидетел по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили от А. в тридневния срок по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
Позовавайки се на констатациите в посочения АУАН, на 11.06.2020 г. срещу
жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 20-
1275-000899 на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с
което за нарушението по чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на А. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 03.07.2020 г. и е
обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от същата дата - 03.07.2020 г./.
Съгласно приложената по делото Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на министъра на
МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Така описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания,
дадени в съдебно заседание от актосъставителя Йосиф Досев - мл. автоконтрольор при ОД на
МВР – Велико Търново, както и от представените и приобщени писмени доказателства. По
делото са дадени и обяснения от жалбоподателя.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН
и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от
ЗАНН. При съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Не се спори от Д. А., че на посочените в АУАН и НП дата, място и час е управлявал
МПС. При съобразяване нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и свидетелските показания на
актосъставителя /служител на Сектор "ПП" при ОД на МВР - Велико Търново/, кредитирани
от съда като непротиворечиви, достоверни и последователни, съдът намира, че е безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 104а от ЗДвП, а
2
именно, че на 05.06.2020 г., в 22,10 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” до № 12,
управлявал лек автомобил „***”, рег. № ***, използвайки мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му. Тоест, жалбоподателят има качеството водач,
доколкото е управлявал процесното МПС към момента на спирането му за проверка от
полицейските служители и е ползвал телефон без устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му в момент, в който е управлявал МПС, по който начин е
нарушил забраната, предвидена в чл.104а от ЗДвП. Твърдението на А., че „докато карах, не
съм използвал мобилно устройство... Тогава не говорих по мобилното си устройство”, съдът
възприема като защитна негова позиция, която не оборва свидетелските показания на
полицейския служител възприел непосредствено и лично, че „водачът държи в дясната си
ръка мобилно устройство, което светеше и даваше индикация, че се използва, тъй като в
тъмната част от денонощието светлината от мобилното устройство се вижда ясно в купето на
автомобила” и „Когато се изравнихме, автомобилът на жалбоподателя беше в движение и
видях от моето място как лявата му ръка беше на волана, а дясната беше с телефона пред
него, който светеше в тъмното. Дори след като му указахме къде да спре, слизайки, виждах
телефона да свети у него, беше в същата позиция в ръката му.” Последните констатации на
полицейския служител се потвърждават и от обясненията на А., който заяви, че „Когато се
изравнихме с полицейската кола и познах полицая, който ми се беше заканил предния път,
започнах да снимам.”
На следващо място, не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е
типично за вида си, същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
При това положение и доколкото при определяне и индивидуализация на наказанието
правилно е приложена санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП и на А. е наложено
предвиденото в разпоредбата /по вид и размер/ наказание "Глоба” от 50,00 /петдесет/ лева,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1275-000899 от 11.06.2020 г. на
Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Д. Ю.
А. , ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 50,00 /петдесет/ лева, като правилно и законосъобразно.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4