№ 3264
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100503978 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. П. И. срещу Решение №168 от 10.01.2022г. на
-ви
Софийски районен съд, III ГО, 91 състав, постановено по гр. дело №36100 от 2021г., с
което е прието за установено, че на 21.06.2021г. в гр. София, Б. П. И. е извършил домашно
насилие спрямо С. И. Ц. и е издадена заповед, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, като е
задължен Б. П. И., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С. И. Ц.; задължен е същият да заплати на С. И. Ц. сумата от 480
лв. разноски, а на СРС държавна такса в размер на 25 лв., както и глоба по сметка на СРС в
полза на държавата, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН в размер на 500 лв.
С жалбата се обжалва изцяло решението, като се твърди, че същото е неправилно,
изложени са съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния
съд и да се постанови друго, с което се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН.
Претендира разноски за първа и въззивна инстанция.
Въззиваемата страна С. И. Ц. оспорва въззивната жалба и моли последната да се
остави без уважение, а обжалваното решение – да се потвърди. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника
в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
1
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. И. Ц. срещу Б. П. И. – за
защита от домашно насилие, извършено на 21.06.2021 г. около 18:30 часа – при среща
между страните в заведение, на въпрос на молителката във връзка с общите на страните
деца, ответникът агресирал, започнал да крещи „разкарай се, разкарай се“, а когато
молителката станала да си ходи, излял бирата си върху нея и замахнал с вече празна чаша
към главата й, при което молителката се извъртяла инстинктивно, за да се предпази и ударът
вместо в лицето, попаднал в областта на тила, като чашата се счупила в главата й. Започнал
да я бута и дърпа, молителката напуснала заведението /ресторант „Контеса“ в началото на
парк „Свети Никола“ /, при което ответникът я последвал в парка, като продължавал да я
обижда, нарекъл я „циганка“ и др.
Ответникът е оспорил твърденията, че е извършил процесното насилие.
-ви
С Решение №168 от 10.01.2022г. на Софийски районен съд, III ГО, 91 състав,
постановено по гр. дело №36100 от 2021г., е прието за установено, че на 21.06.2021г. в гр.
София, Б. П. И. е извършил домашно насилие спрямо С. И. Ц. и е издадена заповед, на
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, като е задължен Б. П. И., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. И. Ц.; задължен е
същият да заплати на С. И. Ц. сумата от 480 лв. разноски, а на СРС държавна такса в размер
на 25 лв., както и глоба по сметка на СРС в полза на държавата, на основание чл. 5, ал. 4
ЗЗДН в размер на 500 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата за защита по ЗЗДН е
основателна.
Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно
доказателствено средство за установяване на твърдените насилнически актове, защото не
съдържа никакви данни за естеството и характера на насилието, както и за мястото и часа на
извършване на последното, а единствено препраща към молбата за защита. При това
положение така представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не може да бъде ценена като
доказателство, че са извършени процесните актове на домашно насилие, тъй като не ги
индивидуализира в достатъчна степен. Същевременно, съдът няма право да указва на
молителя да представи декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези на
актовете на домашно насилие, тъй като би нарушил своето безпристрастие. Разпитаната от
първоинстанционния съд свидетелка Н. И. Ц.-М., сестра на молителката, не е била очевидец
на твърдяното насилие, а знае за него от съпруга си, който й се обадил по телефона, като
същият е бил уведомен също по телефона от молителката за инцидента, поради което тези
свидетелски показания са негодни доказателства за установяване на процесното насилие –
твърдяните от молителката изгодни за нея факти подлежат на доказване чрез предвидените
в закона доказателствени средства. Представеното от молителката съдебномедицинско
2
удостоверение № 352/2021 г. е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал.
2, т. 1 от ЗЗДН, но за доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия
акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), а не и на неговото авторство.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да
се отмени, а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата С. И. Ц. да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата й за защита. Държавната такса
за въззивната жалба от 12.50 лева е внесена предварително от въззивника, поради което
въззиваемата се осъжда да му я заплати. На въззизвника се следват също и разноски за
първоинстанционното и въззивното производство в общ размер на 800 лв., от които 400 лв.
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред първа инстанция и 400 лв.
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция, като
съдът съобразява както разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, а също и действителната
правна и фактическа сложност на делото.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна няма право на разноски за нито едно
от двете производства.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №168 от 10.01.2022г., постановено по гр. дело № 36100/2021 г. на
-ви
Софийски районен съд, III ГО, 91 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. Ц., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу Б. П. И., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерките по
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. И. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски
съд държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА С. И. Ц., ЕГН **********, да заплати на Б. П. И., ЕГН **********, сумата
от 812.50 лева, от които 412.50 лв. за въззивното производство и 400 лв. за
първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С. И. Ц., ЕГН **********, за присъждане
на разноски за двете съдебни производства.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4