№ 4757
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110155508 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. И. Б., ЕГН **********,
срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, с която се иска да се прогласи нищожността на
Заповед за изпълнение № 18087/14.06.2024 г., по гр.д. № 31989/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 60 състав, издадена по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че процесният акт е нищожен, защото 1) не съдържа
индивидуализация на вземането; 2) липсва изрично писмено разпореждане за уважаване на
заявлението по чл. 410 ГПК; 3) не е приложено правото на ЕС; 4) противоречие с норми от
КРБ, по-конкретно чл.17, ал. 3, както и противоречие с чл. 8 ЗЗД и чл. 298 ТЗ; 5) поради
допуснато процесуално нарушение на съда, което се изразява в неприлагането на
служебното начало при проверката за наличието на неравноправни клаузи в заповедното
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск, като неоснователен. Излага правни доводи за действителността на
процесния съдебен акт, т.е. издадена е от компетентен орган в определена от закона форма и
след осъществяването на нормативно предвидената процедура.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е действителността на издадената по реда на чл. 410 ГПК Заповед за
изпълнение № 18087/14.06.2024 г., по гр.д. № 31989/2024 г. по описа на Софийски районен
1
съд, 60 състав.
Влязлата в сила заповед за изпълнение няма характер на съдебно решение, но тя
съставлява съдебен акт, който има някои от последиците, присъщи на съдебно решение,
например изпълнителна сила, както и непререшаемост на спора за субективно право, освен
при наличието на нововъзникнали факти и обстоятелства. При аналогично тълкуване на
нормата на чл. 270, ал. 2 ГПК на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА се достига до извода, че
нищожността на заповед за изпълнение може да бъде установявана по иск от длъжника,
предявен против заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издадено за
същото вземане съдебно решение. ( в този смисъл Определение № 64/ 21.01.2015г. по гр.д.
141/2015г. на ВКС, IV ГО)
Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се
претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на
правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на
спорното правоотношение. Съдът самостоятелно следва да квалифицира твърдяното
материално право с оглед изложените твърдения в исковата молба, като не е обвързан от
правните доводи на ищеца относно приложимата правна норма – в този смисъл виж -
Определение № 451 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 754/2021 г., IV г. о.; Решение № 406 от
14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о.; Решение № 198 от 11.04.2017 г. на ВКС
по т. д. № 126/2015 г., I т. о.;
Недопустимостта е порок, при наличието на който решението е валидно, но е
постановено при липса на условия материалноправния спор да бъде разгледан по същество.
Касае за порок на процесуална основа, т.е. за липса на положителна или наличието на
отрицателна процесуална предпоставка свързана със съществуването и/или надлежното
упражняване на правото на иск. Обективното право не предвижда самостоятелен иск, с
който да се „установи“ недопустимостта на съдебен акт, поради което доводите на ищеца за
недопустимост на процесната заповед за изпълнение са неоснователни.
Нищожността на съдебното решение като правен институт е развит в теорията и
практиката при съпоставка с противоположния термин валидност, т.е. всички решение,
които не са валидни са нищожни. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от
лице, което не притежава качеството съдия, когато не е спазена писмената форма за
валидност; когато съдът се е произнесъл извън правораздавателната си власт. Нищожните
съдебни решения най-общо са лишени от законова опора и нямат характеристиките на
валиден съдебен акт или са постановени извън правораздавателната власт на съда. В този
смисъл Тълкувателно Постановление № 1/29.09.2016г. на ВКС и ВАС; т. 8 от ППВС №
1/1985г.; Решение № 27/24.04.2019г. по гр.д. № 1321/2018г. на ВКС, IV ГО. След оценка на
събрания доказателствен материал настоящият състав счита, че процесната заповед за
изпълнение не страда от пороци водещи до недействителност, респективно същата е
валидна, тъй като е 1) издадена е от съд, т.е. от лице което има правораздавателна власт
спрямо конкретното гражданско правоотношение; 2) по установения за това ред, посочен в
ГПК; 3) като е спазена и писмена форма за действителност. Следователно липсата на
2
индивидуализация на вземането не води до нищожност на заповедта за изпълнение,
допълнително същата съдържа необходимата индивидуализация както на длъжника, така и
на вземането.
Въпросът за приложението на правото на ЕС и противоречието с императивни правни
норми не влече като последица нищожността на акта. В закона няма изрично изброяване на
основанията, при наличието на които едно съдебно решение би било нищожно. При
действието на отменения ГПК е имало съдебна практика, според която противоречие на
решението със свръх императивни правни норми, е водело до нищожност на същото( Р- 107-
56-ОСГТК; Р -905-58 IV). При сега действащата нормативна уредба не може да се направи
същия извод, съответно противоречието със свръх императивни правни норми не води до
нищожност на поставеното съдебно решение.
Липсата на изрично писмено разпореждане за уважаване на заявлението по чл. 410
ГПК не влече нищожността на заповедта за изпълнение. Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение с
полагането на подпис под същата, когато са налице условията за това. Не е необходимо
наличието на друг съдебен акт за издаването на заповедта по чл. 410 ГПК, т.е.
разпореждането е инкорпорирано в самата заповед за изпълнение. Липсата на мотиви и
доказателства, послужили за издаването на процесния акт в случая не води до нищожност на
заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 вр. 7, ал. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да
извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи, ако искането се основава на
договор сключен с потребител. При извършена проверка, при която не се установява
наличието на подобни клаузи, съдът не се произнася със самостоятелен акт, различен от
разпореждането за издаване на съответната заповед за изпълнение. Дори и да е допуснато
процесуално нарушение свързвано с служебния контрол на неравноправни клаузи в
заповедното производство, то това не води до нищожност на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Поради което въведения правен довод от въззивника е
неоснователен.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени
такива в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съгласно чл. чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Б., ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, установителен иск за прогласяване на нищожността на Заповед за изпълнение
№ 18087/14.06.2024 г., по гр.д. № 31989/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 60
състав, издадена по реда на чл. 410 ГПК.
3
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. И. Б., ЕГН **********, да заплати на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 100 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4