Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.София,26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на пети април
през две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
При секретаря Цв.Д. като разгледа докладваното от съдия
ТАШЕВА гр. дело N 2482 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 29.10.2019 г. по гр.д. № 41775/18
г., СРС, ГО, 32 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.Д. с ЕГН **********, съдебен адрес ***,
срещу В.В.С. с ЕГН ********** с адрес ***, иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна
давност на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор № 68134.702.237 по КККР на гр. София, общ.
Столична, одобрени със заповед № РД-18-138/24.7.2017г. на изп. директор на
АТКК, няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота гр. София,
р-н Слатина, ул. *****, с площ 504кв.м., трайно предназначение на
територията:урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
стар идентификатор: няма; номер по предходен план №237, кв. 202а, парцел V, при
съседи на имота: имоти с иденфикатори №№68134.702.244, 68134.702.243;
68134.702.242; 68134.702.240; 68134.702.238, 68134.702.237
Решението се
обжалва от ищеца като неправилно и незаконосъобразно,в
противоречие с процесуалния закон и необосновано.В
жалбата си въззивникът твърди,че доводът на
съда,че не се установява начален момент на владение на процесния имот е неоснователен;показанията
на ответниковия свидетел не следвало да се кредитират,тъй като не помнел
подробности за имота,показанията му били заучени и шаблонни ;праводателите на
ответницата не били валидни собственици на имота и не могли да й го прехвърлят
валидно ;от ноември 1997 г.било позволено да тече давност върху подлежащи на реституция земеделски земи .
Моли да се отмени решението и да се уважи
предявения иск .Претендира разноски.
По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който същата
се оспорва.Не претендира разноски.
Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства,приема за установено следното:
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от
настоящите мотиви.За пълнота:
СРС е сезиран с иск за признаване съществуването на право на
собственост на ищеца върху
недвижим имот като основанието е придобиване на имота на основание осъществено
от ищеца давностно владение за периода от ноември 1997 г.до подаване
на исковата молба-2018 г.
СРС правилно е установил,че ищецът не е придобил
право на собственост върху имота на
заявеното основание -давностно владение.
Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване на право на собственост след изтичане на
известен период от време при определени условия.Общите правила на чл.79 и сл.ЗС
регламентират давностното владение като
основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот
,доколкото изрична разпоредба не изключва този способ.
За придобиване по давност на
имот следва да се установи владение с траен
характер,непрекъснато,спокойно,явно,несъмнено и с намерение вещта да се държи
като своя.Член 69 ЗС установява оборимата презумпция,че всеки ,който държи една
вещ,има намерение да я държи за себе си.
Началният момент на
придобивната давност съвпада с установяването на владението от лицето,което се
позовава на изтичането й в своя полза.
От
представените по делото доказателства се установява, че приземният етаж в сградата ,построена в имот със стар пл.№ 236,както
и ½ ид.ч.от прилежащия му двор е бил собственост на съпруга на ищцата ,а тя е
единствен негов наследник.
С
решение на ПК“Слатина №107/30.4.1993г. спорният по настоящото дело имот е
възстановен в съществуващи
(възстановими) стари реална граници на М.П.Г., ведно със скица от същата дата;
отбелязано е, че решението е влязло в сила на 17.5.1993г.; от скицата е видно,
че имот с пл.№237 е отделен от имот с пл.№236, като двата са съседни. Н.Г.Г.е
единствен наследник на М.П.Г..От договор за продажба на наследство от
20.10.2015г. се установява, че Н.Г.Г.е
продал наследството си от М.П.Г. на О.П.К., като последният въз основа на
договора се е снабдил с нотариален акт от 12.2.2018г./ нот.д. №13/2018г., т.1, per. №605 за собственост върху спорния недвижим
имот. Приет е и нотариален акт №37/27.2.2018г. , нод дело №23, рег.№824, видно
от който О.П.К.е продал имота на ответницата В.С.. Прието е удостоверение от
СО-район Слатина, видно от което открити данъчни партиди за имота е имало на
името на Н.Г., О.К.и В.С..
Представена е скица , издадена на 30.9.2011 г. от район
Слатина, отдел „Кадастър и регулация“, в която УПИ V-236,237
от кв. 202Б по регулационния план на м.
Подуене-Редута, одобрен със заповед № РД-50-09- 438/20.11.1984г. е посочено да
съдържа 887кв.м. (ПИ 236=380кв.м.; ПИ 237=507кв.м.
От показанията на св. Й.се установява, че той често ходел
на гости в къщата на ищцата и съпруга й, познавал ги от около 15г., но
последните 2г. след смъртта на съпруга, не бил ходил. Сочи, че към къщата се
намира двор с ограда, имало гараж и стълбище, което водело към къщата, а нагоре
над къщата дворът продължавал, там било вързано кучето. Дворът бил добре
поддържан тогава, имало дръвчета и два големи бора.
От показанията на св. М.се установява, че Н.Г. го бил
водил на мястото във Слатина през 1997-98г., като му казал, че е имот, върнат
на майка му. Мястото било празно, с храсталаци и боклуци, къща нямало, имало
ограда откъм къщата в дясно, но не и към улицата. Ходили да го чистят 1-2 пъти
годишно, около 10- на години, сложили мрежа откъм улицата. Никой не ги питал
кои са, нито имал претенции към мястото.
Правилно съдът е приел,че не се установява ищцата, респ. - нейният
наследодател, да са установили фактическа власт върху имота. Провеждането на
административни процедура за обединяване на двата парцела в един не
представлява начало на установяване на фактическа власт, тъй като липсва
признакът корпус, освен това такова установяване не е явно. По отношение на
свидетелските показания - съдът намира, че свидетелят добросъвестно описва
дворното място към къщата (с пл.№236), за което сочи, че е било оградено и е
прилежало е към нея, но не и съседното дворно място. От друга страна свидетелят
на ответника сочи, че в мястото, което му е показано от праводателя на
ответника, не е имало къща, било е запустяло и следвало да бъде почиствано през
определени интервали от време, което и е правено.Показанията на свидетеля не са
шаблонни,както се твърди в жалбата
,а ясни и непротиворечиви.
Следователно предвид липсата на доказване на начален момент на установяване
на фактическа власт върху имота от страна на наследодателя на ищцата/респ. на
самата ищца, както и липсата на доказване на упражняване на фактическа власт
върху този конкретен имот в продължение 10 г., искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Не се
доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.10.2019 г. по гр.д. №
41775/18 г., СРС, ГО, 32 с-в .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.