О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 07.01.2020                     Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                           Първи граждански състав

На 07.01.                                                                 Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3681 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора против Л.Г. Л.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв.Д.М..  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, да се приложи ч.гр.д.№ 1394/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, както и да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба. 

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: лихвен лист за партида 068466, квитанция №********** от 01.12.2016г. на стойност 177,06 лв. -квитанция №********** от 01.06.2017г. на стойност 54,58 лв. -квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 2,72 лв.; -квитанция №********** от 01.08.2017г. на стойност 2,72 лв. -квитанция №********** от 01.09.2017г. на стойност 2,72 лв. -квитанция №********** от 01.11.2017г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.12.2017г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.01.2018г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.02.2018г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.03.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от 01.04.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от 28.04.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от 28.05.2018г. на стойност 19,07 лв. -квитанция №********** от 28.06.2018г. на стойност 19,07 лв,карнета, извлечение от ТР, 2 бр.извлечения от ИКАР – Имотен регистър на България.

            НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил Димитров Михов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен  съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 11.02.2020 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 5085/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора против Л.Г. Л.. Ищецът твърди в исковата си молба, че с Л.Г. Л. се намирали в договорни отношения, по силата на които била открита партида на името на Л.Г. Л., с партиден №68466, за имот находящ се в общ. Стара Загора, ул. „...., във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води. През периода от 01.06.2015г. до 05.06.2018г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора доставило питейна вода по партиден №68466, за имот находящ общ. Стара Загора, ул. „.... и отвеждал канална вода, за която били издадени квитанции със следните номера и стойности: -квитанция №********** от 01.12.2016г. на стойност 177,06 лв. -квитанция №********** от 01.06.2017г. на стойност 54,58 лв. -квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 2,72 лв. -квитанция №********** от 01.08.2017г. на стойност 2,72 лв. -квитанция №********** от 01.09.2017г. на стойност 2,72 лв. -квитанция №********** от 01.11.2017г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.12.2017г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.01.2018г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.02.2018г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.03.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от 01.04.2018г. на стойност 16,34 лв.;-квитанция №********** от 28.04.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от 28.05.2018г. на стойност 19,07 лв. -квитанция №********** от 28.06.2018г. на стойност 19,07 лв. В чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи било предвидено, че потребители на ВИК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на ползване или на строеж на водоснабдени имоти, което било отразено и в чл.2, ал.1, т.1 и 2 и ал.З от Общите условия на оператора. Счита за категорично, че ответникът имал качеството на потребител на тези услуги. Твърди, че ответникът не бил заплатил стойността на квитанциите на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора. Общата стойност на горепосочените квитанции била в размер на 381,34 лв. Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят му дължал обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът му дължал по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 39,80лв., по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 02.08.2018г. Многократно служители на ищцовото дружество се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на ответника, но без резултат. Въпреки опитите за разговори за уреждане на отношенията между страните, до настоящия момент ответникът не извършил плащане на дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 381,34 лв., с включен ДДС, както и дължимата лихва в общ размер на 39,80 лв. Поради обстоятелството, че не били заплатени дължимите суми към ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, подал заявление по чл.410 ГПК против Л.Г. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело №1394/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на ответната страна при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Неизплатеното и дължимо задължение от ответника било в общ размер на 421,14 лв., от които сумата 381,34 лв., с вкл. ДДС, представляваща дължими главници по посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на 39,80 лв. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Л.Г. Л., за имот находящ се в общ. Стара Загора, ул. „...., му дължи сумите, както следва: - сума в размер на 381,34 лв., представляваща цената по следните квитанции: -квитанция №********** от 01.12.2016г. на стойност 177,06 лв. -квитанция №********** от 01.06.2017г. на стойност 54,58 лв. -квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 2,72 лв.; -квитанция №********** от 01.08.2017г. на стойност 2,72 лв. -квитанция №********** от 01.09.2017г. на стойност 2,72 лв. -квитанция №********** от 01.11.2017г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.12.2017г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.01.2018г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.02.2018г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.03.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от 01.04.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от 28.04.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от 28.05.2018г. на стойност 19,07 лв. -квитанция №********** от 28.06.2018г. на стойност 19,07 лв.; - сума в размер на 39,80 лв., представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 02.08.2018г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1394/2019г. - до окончателното й изплащане. Моли съда да му присъди направените в настоящото производство разноски в и направените по ч.гр.дело №1394/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител – адв.Д.М., в който счита, че предявените искове са неоснователни. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът и ответникът са в договорни отношения, по силата на които „ВиК“ ЕООД е открило партида на името на ответника. Към приложенията в исковата молба липсвал договор. Съгласно чл. 59, ал.2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът откривал партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. Такова заявление също не било представено.  Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги качеството „потребител“ имали юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят ВиК услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Член 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи гласял, че потребители са „собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост“. Същата легална дефиниция била дадена и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. При извършени справки по ЕГН и име на ответника в Информационната система „Икар“ липсвали записи, които да удостоверяват право на собственост и/или право на ползване на какъвто и да е имот в полза на ответника, вкл. и процесния. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение претенцията по квитанция № **********/01.12.2016 г. на стойност 177,06 лв. за потребено количество вода в размер на 65 кубика за периода 01.06.2015 г.-01.11.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК било депозирано в PC - Стара Загора на 05.03.2019 г. Видно от приложения към исковата молба карнетен лист по партида № 68466 дълго време имотът бил необитаем. Показания за ползвано количество вода били взети/снети на 02.06.2015 г. Следващият запис по карнетния лист бил от месец ноември 2016 г. Съгласно този запис за периода 01.06.2015 г. - 01.11.2016 г. била налице консумация от 65 кубика вода и въз основа на него е издадена квитанция № **********/01.12.2016 г. за дължима сума от 177,06 лв. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Общите условия на ищеца показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитали с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от: един месец за общите водомери на сгради - етажна собственост и три месеца за потребителите, ползващи ВиК услуги за питейно - битови нужди. Съгласно втората и третата алинея на чл. 23 отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществявало най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер, като в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислявал количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета или в тежест на ищеца съгласно Общите му условия било да начислява количество разходвана/потребена вода всеки месец. При спазване на това задължение той следвало да издава квитанция и/или фактура за дължимата сума всеки месец. В конкретния случай това не било така. Не било спорно, че плащанията, които следвало да се правят в полза на ищеца за предоставените от него услуги били периодични плащания. В този смисъл за тях на основание чл. 111,6. „в“ ЗЗД погасителната давност била винаги тригодишна. В конкретния случай ищецът черпел права от своето виновно поведение. Отчитайки показанията и претендирайки заплащане на ВиК услуги, не както е регламентирано в собствените му ОУ, било злоупотреба с права. Счита, че начислената за плащане консумация за периода от 01.06.2015 г. до 05.03.2016 г. е недължима за плащане поради изтекла в полза на ответника погасителна давност. Оспорва претенцията по основание и размер, тъй като от представените към исковата молба документи не ставало ясен начина на формиране, изчисляване на претенцията, не ставало ясно и основанието за претенцията. От представения карнетен лист не ставало ясно как са отчитани предоставените от оператора ВиК услуги и дали са спазени особените изисквания, предвидени за това в Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца. В графата месец ноември 2016 имало отбелязване за отчетено количество от 65 кубика разходвана вода, запис „за смяна“ и в графата „подпис“ бил положен такъв, без да се посочва чий е. В карнетния лист липсвал запис за следващите месеци, т.е. ищецът не бил извършвал отчитане. След шест месеца в графата месец май 2017 г. бил налице запис за разходвани 20 кубика вода, в графата „забележка“ неразчитаем текст и в графата „подпис“ бил положен такъв без да се посочва чий е. След това за месеците юни, юли и август 2017 г. била отбелязана разлика от по един кубик - липсвал подпис или за тези месеци операторът бил начислил за плащане консумация от един кубик. За месец септември 2017 г. липсвал запис. След това за месеците октомври, ноември и декември 2017 г. били начислени по 5 кубика консумация с отбелязване в графата „показание“ - повреден, като липсвал подпис на потребителя и/или негов представител. За останалите месеци от претенцията на ищеца липсвал карнетен лист. Общите условия на ищеца му вменявали като задължение да отчита индивидуалните водомери след общия водомер най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер, като в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислявал количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. Съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверявал съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписвал от свидетел, който можел да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочвали трите имена и адреса на свидетеля. Предвидено било само едно изключение от този ред - в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Ищецът не бил ангажирал доказателства и не твърдял, че е налице това изключение. Въпреки това обаче липсвал подпис на потребителя или на негов представител и/или подпис на свидетел с посочване на посочените данни. Във връзка с това съставения от ищеца и изходящ от него карнетен лист не отговарял на условията по Общите условия и не можел да е основание за претенцията. В квитанциите, представени към исковата молба, се сочело, че са издадени въз основа на карнет № 134/19 - такъв номер върху карнетния лист липсвал. По отношение на остатъка от процесния период от месец декември 2017 г. до 28.06.2018 г. липсвал карнетен лист. Представените квитанции за този период не били отчет по смисъла на Общите условия и не можело да удостоверят предоставена услуга или задължение за нейното плащане. Отделно от това, представеният от ищеца като писмено доказателство лихвен лист за партида 068466 по правния си характер представлявал частен свидетелстващ документ, притежаващ само формална доказателствена сила, а именно, че изявлението, което се съдържало в него е направено от лицето, което го е подписало, но не представлявал доказателство за верността на съдържанието на изявление. Лихвеният лист бил извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована страна и удостоверявал изгодни за издателя факти. Той съдържал данни, които не почивали на документи, създадени съобразно Общите условия. Представени квитанции, без какъвто и да е подпис, вкл. и на ответника също били частни свидетелстващи документи. От представените доказателства не ставало ясно и дали претенцията е за реално доставена питейна вода и отведена канална, както се твърдяло в исковата молба или е служебно начислена такава при условията на чл. 25, ал. 8, във връзка с 26, ал. 2 от Общите условия. Налице било несъответствие между записите в карнетния лист и представените квитанции. Видно от записа за месец октомври 2017 г., касаещ отчетен период месец август 2017г. - месец октомври 2017 г. в карнетния лист била посочена разлика от 5 кубика с запис в графата „показание“ - повреден. Без да се коментирала липсата на подпис не се установявало как ако е повреден водомера била установена разлика със стари показания от 5 кубика. В издадената след отчитането в тези период квитанция № **********/01.11.2017 г. било посочено, че това е реална консумация. Същият запис бил налице и за месец ноември 2017 г., касаещ отчетен период месец октомври - месец ноември 2017 г. В квитанцията№ **********/01.12.2017 г., издадена за този период като основание за плащане било посочено реално потребление на услуги. Същият запис се съдържал и в отчета за месец декември 2017 г. за отчетен период месец ноември 2017 г. — месец декември 2017 г., в издадената след отчета, обаче, квитанция № **********/01.01.2018 г. като основание за плащане било посочено не реално потребена услуга, а служебно начислена сума. Оттам нататък до края на процесния период видно от квитанциите се начислявали служебно кубици. От изложеното по-горе се налагал изводът, че ищецът се възползвал от правото си да начислява количества изразходвана вода, предвидено в чл. 25, ал. 8 от Общите му условия. От представените документи обаче не ставало ясно дали е имал право да стори това. Съгласно чл. 20 от Общите условия при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на ВиК оператора правил предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтирал пломбата на холендъра. Такова предписание не било представено по делото. Нямало данни такова предписание да е стигало до знанието на ответника, нито какъв е срокът в който следвало да се отстрани повреда, за да е налице правото на ищеца да начислява количествата изразходвана вода, както бил сторил. Действително в карнетния лист при отчета, направен през месец ноември 2016 г., имало запис „за смяна“ без посочване на причина за това - дали защото съгласно чл. 16, ал. 4 от Общите условия подлежи на метрологична проверка или защото е повреден, но отново липсвали протоколи и/или предписания, които да удостоверят констатацията и срока за изпълнение. След направения през месец ноември 2016 г. запис обаче била отчитана реална консумация от по 1 кубик и едва в отчета за месец октомври 2017 г., касаещ отчетен период 09.08.2017 г. - 13.10.2017 г., имало запис, че водомерът е повреден, без да е налице посочване на начина на установяване. Въпреки този запис, направен и в отчета за месец ноември 2017 г. (отчетен период 13.10.2017 г. - 14.11.2017 г.) и за месец декември 2017 г. (отчетен период 14.11.2017 г. — 07.12.2017 г.), едва в квитанция № **********/01.01.2017 г., касаеща отчетен период 14.11.2017 г. — 07.12.2017 г., било изрично посочено служебно начисляване на разходвана вода и така до края на процесния имот. Освен това съгласно чл. 26, ал. 10 от Общите условия при сгради - етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените по реда на чл. 26, ал. 8 (служебно начислените) количества вода се завишавали всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател. Поради това прави възражение и за неправилно извършено служебно начисляване. В конкретния случай първото служебно начисление за плащане на услуга от 5 кубика било за отчетен период 14.11.2017 г. -07.12.2017 г. (квитанция **********/01.01.2018 г.), второто било за отчетен период 07.12.2017 г. - 10.01.2018 г. (квитанция **********/01.02.2018 г.) за 5 кубика. По логиката на условията следвало да има още едно начисляване от 5 кубика и едва тогава служебно да се начисли допълнително още 1 кубик. Въпреки това съгласно квитанция **********/01.03.2018 г. за отчетен период 10.01.2018 г. - 10.02.2018 г. били начислени служебно 6 кубика. При спазване на правилата съгласно общите условия следващото повишаване с допълнителен 1 кубик до общ размер на 7 кубика следвало да е за отчетен период 04.05.2018 г. - 05.06.2018 г., а ищецът неправилно задължил ответника с общо 7 кубика още в отчетен период 04.04.2018 г. - 04.05.2018 г., съгласно квитанция № **********/28.05.2018 г. По отношение на иска за заплащане на мораторна лихва изобщо не ставало ясно кой е претендираният период по всяка една от претенциите. В обстоятелствената част на исковата молба липсвали твърдения за начина на нейното изчисляване. Не ставало ясно кога длъжникът изпадал в забава, за да се приложи чл. 44 от Общите условия, посочен в исковата молба като основание за претенцията. По отношение на претендиралите разноски прави възражение за прекомерност на претендираните разноски в заповедното производство в частта адвокатски хонорар. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2  ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1394/2019г. описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането, се носи от ищеца, който следва да установи, че за процесния период ответникът е имал качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, както и че е потребил твърдените количества вода и че е изпаднал в забава по отношение задължението си за заплащане на тяхната цена.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.

Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: