Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260084
21.08.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10146 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 е предявил против М. И.М.
ЕГН **********,*** искове за признаване на установено, че ответникът
дължи присъдените по частно гр. дело № 2274/2019 г. на ПдРС, IVбр. с-в, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК суми в размер на 183.32 лева- главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставени в обект на
потребление, находящ се в с. К., ул. ” Х.А.” № * обл. П., ИТН ***, клиентски
номер: № *** за периода от 12.04.2018г. до 11.07.2018г., както и сумата от
11.59 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 01.06.2018г. до 06.02.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда- 07.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът
в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, одобрени от ДКЕВР и надлежно публикувани, които за потребителите
влизали в сила без изрично писмено приемане. Обектът на ответника, находящ се в
с. К., ул. ”Х.А.” № *** бил общинска собственост, но ответникът бил наемател,
като за обекта бил открит клиентски номер ***.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си, предвидени във визираните
общи условия, в периода от 12.04.2018 г. до 11.07.2018 г. ищецът предоставил на
ответника електроенергия на обща стойност 183,32 лева. Поради забава в
плащането ответникът дължал на ищеца и
обезщетение за забава в размер 11,59 лева за периода от 01.06.2018 г. до
06.02.2019г. Твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК, по повод което била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2274/2019 г. по описа на ПдРС.
Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което възникнал правен интерес заявителят да предяви установителен иск относно
горепосочените вземания. Претендират се и разноските по настоящото дело, както
и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
чрез особения си представител адв. Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Посочва, че ел. захранването не било преустановено, въпреки наличието
на неплатени фактури, като продължавали да се начисляват суми за ел. енергия
ежемесечно. Твърди да са нарушени общите условия на дружеството- ищец.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII – ти гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2274/ 2019 г.
на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1385/11.02.2019 г. по чл. 410 ГПК срещу ответника за
следните суми 183.32 лева- главница, представляваща стойност на електрическа
енергия, доставени в обект на потребление, находящ се в с. К., ул. ” Х.А.” № *
обл. П., ИТН ***, клиентски номер: № *** за периода от 12.04.2018г. до
11.07.2018г., както и сумата от 11.59 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 01.06.2018г. до 06.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 07.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното производство в общ
размер на 75 лв. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В настоящото производство е приета
съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че в
процесния обект за периода от 12,04,2018 г. до 11,07,2018 г. е имало доставка
на електрическа енергия, която е в общ размер от 1002 квтч.
Прието е заключение и на съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството
консумирана електрическа енергия съвпада с претендираните от ищеца суми.
По делото като писмени доказателства
за приети фактури, нотариален акт.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор,
че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а
от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо
да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните. Не са
направени възражения от страна на ответника за това, че същият няма качеството
„потребител”.
По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС
ответникът се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ
на ЕВН ЕС при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
Ответникът не оспорва фактът, че
обектът му е бил снабден с електрическа енергия. От представения по делото
нотариален акт от 23.12.1999 г. се установява, че ответникът има качеството на
потребител. В заключението на СТЕ
изрично се отбелязва, че за процесния период има доставена електрическа енергия
до процесния имот, която е в общ размер от 1002 квтч. Заключението му не е
оспорено, няма основание същото да не се кредитира, доколкото експертът е
отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер
на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССчЕ, което
изчислява доставеното количество електроенергия на база данните от СТЕ и
нормативно определените цени за продукта. Това заключение също не е оспорено и
то следва да се кредитира като обективно изготвено.
В заключение следва да се приеме, че в полза
на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно
възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече
е била издадена заповед за изпълнение.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лв., депозит за вещи лица по допуснатите две експертизи
общо в размер на 250 лв., 150 лв. – депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа
и правна сложност.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство
разноски в общ размер на 75 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1385/11.02.2019 г., издадена по
частно гр. дело № 2274/ 2019 г. на ПдРС, М.
И.М. ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните
суми за консумирана електрическа
енергия, както следва: 183.32 лева- главница, представляваща стойност на
електрическа енергия, доставени в обект на потребление, находящ се в с. К., ул.
” Х.А.” № * обл. П., ИТН ***, клиентски номер: № *** за периода от 12.04.2018г.
до 11.07.2018г., както и сумата от 11.59 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 01.06.2018г. до 06.02.2019г, ведно
със законната лихва върху главницата,
начиная от 07.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.
И.М. ЕГН **********,***, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по
делото разноски в размер на 575 лева, както и направените по частно гр. дело №
2274/ 2019 г. на ПдРС, разноски в размер на
75 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ