Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1075 13.05.2019 година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На седемнайсети април две хиляди и деветнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Ж.С.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 2326 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление: ...................., срещу А.В.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ..................., с която
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 9609/2017 г.
по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/ № 2 от 02.01.2018
г., за сумата от 849.64 лева/осемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и
четири стотинки/-главница, дължима по договор за потребителски кредит № 1964789
от 28.08.2015 г., сумата от 80.74 лева/осемдесет лева и седемдесет и четири
стотинки/-договорна лихва, за периода от 28.08.2015 г. до 24.10.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението-28.12.2017г.
до изплащане на вземането. Ангажира доказателства. Претендира
направените по делото разноски.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен
интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Неоснователни са
възраженията на ответната страна по допустимостта на производството по делото,
тъй като дали е възникнала и съществува договорна връзка между страните по
делото и дали е валидна процесната цесия е въпрос по съществото на спора,
предмет на решението по делото. Възраженията касаят материалноправното
основание. Допустимостта на установителните искове по делото се извлича от
твърденията в исковата молба, като ищецът е правоимащ да определи и ответника
по делото. На второ место, неоснователни са възраженията за нередовност на
исковата молба, защото е достатъчно да бъде посочен общият размер на дължимата
главница, лихвата и периодът на неизпълнението на договорното задължение, по
конкретния договор и не е необходимо формиране на задълженията помесечно.
Отнапред с договора е установена месечната погасителна вноска. Другото е
предмет на доказване по делото.
Ответникът А.Д., своевременно
с отговора на исковата молба, чрез особения представител по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете като неоснователни. Навежда
доводи, че не е уведомен за предсрочната изискуемост на дълга, не е уведомен за
цесията от стария кредитор, не е доказано месечното неизпълнение и не са
представени по делото оригинални документи от договорната връзка между
страните. Ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните, намира, че исковете по делото са неоснователни, поради
следното:
Вземането по процесната заповед № 2 от 02.01.2018 г., за
сумата от 849.64 лева-главница и лихви, заедно със законната лихва от
подаването на заявлението, е по договор за потребителски кредит № .....................
от 28.08.2015 г., сключен с ”Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, платим
до 01.08.2017 г., на 24 месечни вноски/по 56.10 лева/, което вземане е било
изкупено, с договор за цесия от 24.10.2016 г., от ответника по делото „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ” ЕАД. Твърди се в заповедното производство и в исковата молба, че
цесията е била съобщена на длъжника, по реда на чл. 99 ЗЗД, чрез препоръчана
поща с обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в договора. Признава се в исковата молба релевантният
факт, че пратката не е била доставена на адресата, поради неговото отсъствие,
като кредиторът е позована на своята добросъвестност. От представеното и прието
като доказателство по делото заверено копие от известието за доставяне/лист 9
от делото/ е видно, че реално съобщението за цесията не е било получено, с
отбелязване на връчителя „сменен адрес“.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема, че
е налице незавършен материален фактически състав на цесията/чл. 99 от ЗЗД/,
защото длъжникът не е уведомен за нея, поради което исковете по делото са
преждевременно предявени. Действително, към исковата молба е приложено уведомление
за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор от 24.10.2016 г., но въпреки това
материалният състав е незавършен, защото връчването на първоначалните съдебни
книжа е по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначения по делото особен
представител. Нормата на чл. 47 от ГПК е по съществото си процесуална фикция за
връчване, която няма действие върху материалното правоотношение на страните,
дори действително кредиторът да е бил добросъвестен, както твърди по делото. Добросъвестността
касае само изпълнената част от облигационната връзка, действително
съществувалото/чл. 63 от ЗЗД/. Няма законово и/или договорно основание да се
вмени във вина на ответника Д. обстоятелството, че е сменил своя адрес и с тази
вина да се замести незавършеният фактически състав на цесията, до което се
домогва по делото ищцовата страна. Ето защо, без да бъдат разглеждани другите
възражения против установителните искове по делото, те следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: ........................,
срещу А.В.Д., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** ............................., за приемане за
установено, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 9609/2017 г.
по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 2 от 02.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 849.64
лева/осемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и четири
стотинки/-главница, дължима по договор за потребителски кредит № 1964789 от
28.08.2015 г., сумата от 80.74 лева/осемдесет лева и седемдесет и четири
стотинки/-договорна лихва, за периода от 28.08.2015 г. до 24.10.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението-28.12.2017г.
до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия : / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.