№ 22762
гр. София, 06.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110167953 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 04.07.2022г. на процесуалния представител на
длъжника П. В. М. по чл.248 ГПК за изменение на определение №
15050/14.06.2022г. в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в
полза на доверителя му за платено адвокатско възнаграждение в размер на
350 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2022г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят е изразил становище, че за
подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение са
неприложими разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за изчисляване на адвокатското
възнаграждение спрямо материалния интерес. Счита, че доколкото в случая е
подадено бланкетно възражение по утвърден образец, за което не се изискват
специални знания, то по аналогия следва да се приложи чл. 6, т. 5 от Наредба
№ 1 – възнаграждение за изготвяне на други молби. Моли съда, в случай, че
счете, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на длъжника, да определи размера му по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в
законоустановения срок от легитимирано лице. По същество е основателно по
следните съображения:
Съдът е издал заповед за изпълнение от 07.12.2021г. въз основа на
заявление, подадено от „Софийска вода“ АД срещу П. В. М.. От длъжника е
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е било прието от съда,
1
поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това,
като е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са били изпълнени, поради
което с определение № 15050/14.06.2022г. заповедта е обезсилена.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
/л.22 по делото/, е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 350
лв., които са заплатени в брой.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно
исково производство за установяване на вземането не може да се развие,
поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от
съда в заповедното производство. В тази хипотеза право на разноски има
единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се
е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по
установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в
случай, че искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в
срока по чл. 415, ал. 5 ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се твърди и не се доказва от страните по
делото. Следва да се посочи, че цитираната от заявителя практика е
неотносима към настоящия случай, доколкото същата касае случаите, в които
след постъпилото възражение е бил предявен иск и по чл.422 ГПК, в която
хипотеза длъжникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение по
заповедното производство, доколкото такова се присъжда по исковото
производство.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство е установен с изрична правна норма – чл. 7, ал. 7 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината
от стойностите на претендираните суми. Нормата не съдържа ограничение,
съобразно което така уреденото възнаграждение да касае само защитата на
заявителя, доколкото защита по смисъла на чл. 7, ал. 7 НМРАВ се
осъществява и от двете страни в производството /заявител и длъжник/, макар
и на различни етапи от неговото развитие. Разграничение в размера на
2
възнаграждението не може да се провежда и съобразно вида и обема на
извършваната от процесуалните представители на страните дейност –
заповедното производство е в еднаква степен формално и за двете страни,
като защитата на заявителя в него се свежда до подаване на заявление по
образец с изложени твърдения за вземания, а защитата на длъжника – до
подаване на възражение по образец, съдържащо оспорване на тези твърдения.
Отделно от изложеното, в конкретния случай възражението е подробно
мотивирано, което сочи на извод, че процесуалният представител на
длъжника се е запознал обстойно с претенцията на заявителя, а подробното
аргументиране на възражението би могло да е причина заявителят да се
откаже от завеждане на исково производство, доколкото заявените
възражения във възражението по чл.414 ГПК следва да се съобразят в
рамките на исковото производство в случай на предявен установителен иск по
чл.422 ГПК.
По отношение на наведеното оспорване, че разноските са прекомерни,
съдът намира същото за основателно. С оглед фактическата и правна
сложност на делото на длъжника следва да се присъдят разноски в размер на
300 лв., съобразени с установения минимален размер на адвокатските
възнаграждения и съответстващи на оказаната правна помощ – изготвяне и
подаване на обосновано възражение по реда на чл.414 ГПК /в същото са
изложени подробни съображения за недължимост на дълга, релевирано е и
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност/. Относно
възможността съдът да намали адвокатските възнаграждения под минимума,
установен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на основание цитираните решения на Съда на
Европейски съюз, съдът намира, че решенията на СЕС не позволяват
неприлагане на Наредбата само поради посочената в него евентуалната
възможност за противоречие между чл.101, § 1 ДФЕС и предвидените в
националното законодателство минимални размери на адвокатското
възнаграждение, като съдът при определяне и присъждане на възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е обвързан
от предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери /в този смисъл
Определение № 28 от 21.01.2022г. на ВКС по ч.т.д. №2347/2021г., II т.о., ТК/.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за
3
изменение на Определение № 15050/14.06.2022г. в частта на разноските, като
бъдат присъдени такива на длъжника в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 15050/14.06.2022г., като ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати
на П. В. М., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4