Р Е Ш Е Н И Е
№ 261672
гр. Варна, 14.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря Христинка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7594 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Р.1“ ЕООД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя * срещу „А.К.“ ООД, с ЕИК * и седалище и адрес на
управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
18000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща незаплатена остатък от цена на
извършени доставка и монтаж на врати в общ размер на 78000 лева с включен ДДС,
дължима по договор от 21.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска -
09.07.2020г. до окончателно плащане, както и сумата от 1998 /хиляда деветстотин
деветдесет и осем/ лева, представляваща дължима неустойка за забава за периода
от 20.03.2020г. до 09.07.2020г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Страните се намирали в търговски отношения. На 21.06.2019г. между дружествата бил сключен договор, с който ищецът се задължил да достави и монтира врати Хьорман по спецификации, на посочен от ответното дружество обект. Общата стойност на извършените доставки и монтажи по договора била в размер на 78000 лева с включен ДДС. Ищцовото дружество изпълнило задълженията си по договора, което било удостоверено от подписан между двете страни приемо-предавателен протокол от 09.03.2020г. В договора между страните били изчерпателно уговорени начините, дължимите суми и сроковете на плащане от страна на Възложителя към Изпълнителя. Ответното дружество извършило плащане на първите две вноски по договора в общ размер на 60000 лева с включен ДДС, като за тази сума били издадени два броя фактури от 26.06.2019г. и 09.09.2019г. Ответникът не заплатил остатъкът от възнаграждението по договора в размер на 18000 лева с ДДС, за който била издадена фактура № **********/12.03.2020г. на стойност 18000 лева.
Въпреки проведените опити за контакт с представители на ответника относно уреждане въпроса за заплащане на сумата, такова плащане не било извършено от ответника. В началото на м. май 2020г. била изпратена нотариална покана до ответното дружество, но задължението към ищеца не било погасено към датата на предявяване на исковете.
В чл.17 от договора било уговорено, че при неспазване на срока на плащанията Възложителят дължи на Изпълнителят неустойка в размер на 0.1% от стойността на неплатената сума по договора за всеки просрочен ден. Процесната фактура била издадена на 12.03.2020г. и ответното дружество изпаднало в забава в седем дневен срок от подписване на приемо-предавателния протокол, съгласно чл.5, ал.5 от договора. Дължимата от ответника неустойка за забава за периода от 20.03.2020г. до 09.07.2020г. била в размер на 1998 лева.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски, прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който не оспорва наличието на облигационно отношение между страните, породено от сключения договор за доставка и монтаж на врати от 21.06.2019г. Не се оспорва и дължимостта на сумата от 18000 лева с включен ДДС. Ответното дружество не оспорва, че процесните фактури са осчетоводени, както и че са извършени плащания по тях. Изразява желание за сключване на извънсъдебно споразумение между страните..
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуален представител, поддържа исковите претенции и претендира присъждане на разноски. Ответното дружество се представлява от управителя Искрен Свиленов Събев, който не оспорва, че процесните суми се дължат на ищеца. Заявява, че е помолил за разбиране представляващия ищцовото дружество и обяснил причините за липсата на плащания. Тъй като страните не постигнали спогодба, то ответното дружество щяло да си търси правата за направени разходи по вина на ищеца в друго производство.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
На 21.06.2019г.
между страните е сключен Договор за доставка и монтаж на врати, съгласно който
ищцовото дружество се задължило да достави и монтира врати, производство на Хьорман по спецификация, подробно описана в приложение към
договора срещу заплащане на възнаграждение в общ размер на 78000 лева с включен
ДДС. Възнаграждението било платимо, както следва 30000 лева при подписване на
договора, 30000 лева при информация от ищеца, че съоръженията са доставени в
склада на „*“ ЕООД в гр. София, 10000 лева при информация от ищеца за доставка
на Претоварна рампа HTL-2 в склада на „*“ ЕООД в гр.София и 8000 лева с включен
ДДС до седем дни след монтаж и пуск на съоръжението с подписан приемо-предавателен протокол. В чл.17 от договора е
уговорено, че възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,1% от
стойността на неплатената сума по договора за всеки просрочен ден.
Копие от договора
между страните е приобщен към доказателствата по делото /л.6-7/.
На 09.03.2020г. е
подписан приемо-предавателен протокол към договора за
доставка и монтаж на врати от 21.06.2019г., с който е удостоверено изпълнението
на задълженията на ищеца по договора /л.8/.
На 31.03.2020г.
ищцовото дружество е изпратило на електронна поща, за която се твърди, че е на
ответника, покана за плащане на задълженията по договора в размер на 18000 лева
в едноседмичен срок, като е приложена и фактура № ********** от 12.03.2020г. на
стойност 18000 лева с включен ДДС с получател ответното дружество /л.9-11/.
С протоколно
определение от 30.11.2020г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните сключването на договор за
доставка и монтаж на врати на 21.06.2019г., изпълнението на задължението на
ищеца по договора от 21.06.2019г., издаването и осчетоводяването на фактури №№
**********/26.06.2019г. на стойност 30000 лева с ДДС, **********/09.09.2019г. на стойност 30000 лева с ДДС и
**********/12.03.2020г. на стойност 18000 лева с ДДС, както и че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 18000 лева по договора за доставка и монтаж
на врати от 21.06.2019г., за която сума ищцовото дружество е издало фактура №
**********/12.03.2020г.
От представените
доказателства се установява сключването на договора между страните, както и
изпълнението на ищцовото дружество на задължението му по договора за доставка и
монтаж на врати на 09.03.2020г. Ответното дружество признава тези факти, както
и дължимостта на претендираната сума в размер на 18000 лева с включен ДДС,
поради което и тази искова претенция се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно
уговореното между страните в чл. 5 и чл.17 от договора, ответното дружество
дължи плащане на сумите в размер на 18000 лева (трето и четвърто плащане) не
по-късно от 7 дни след монтажа и пуска на съоръжението с подписан приемо-предавателен протокол, а при забава дължи неустойка
в размер на 0,1% от просрочената сума за всеки просрочен ден. Вратите доставени
и монтирани на обекта на ответника на 09.03.2020г., като от 17.03.2020г.
ответното дружество е изпаднало в забава и дължи уговорената между страните
неустойка в размер на 0,1 % от просрочената сума в размер на 18000 лева или 18
лева за всеки просрочен ден. Ответникът се е намирал в забава за целия процесен
период от 20.03.2020г. до 09.07.2020г. – общо 111 дни, като дължимата неустойка
по чл.17 от договора за този период е в общ размер на 1998 лева. Предявената
искова претенция за заплащане на неустойка също се явява доказана по основание
и размер и следва да бъде уважена изцяло.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказано сторени разноски.
Съгласно представения списък на разноските и доказателствата към него,
направените от ищеца разноски са в общ размер на 2549 лева, включително
разноските в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д.№ 6027/2020г.
по описа на ВРС и изпълнително дело № 311/2020 по описа на ЧСИ № * *. Разноски
в посочения размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.К.“ ООД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.1“ ЕООД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление *** сумата от 18000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща незаплатена остатък от цена на извършени доставка и монтаж на врати в общ размер на 78000 лева с включен ДДС, дължима по договор от 21.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 09.07.2020г. до окончателно плащане, както и сумата от 1998 /хиляда деветстотин деветдесет и осем/ лева, представляваща дължима неустойка за забава за периода от 20.03.2020г. до 09.07.2020г.
ОСЪЖДА „А.К.“ ООД, с ЕИК * и седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.1“ ЕООД, с ЕИК * и седалище и адрес на
управление *** сумата от 2549 /две хиляди петстотин четиридесет и девет/ лева,
представляваща направени по делото разноски, включително разноските в
производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д.№ 6027/2020г. по описа на
ВРС и изпълнително дело № 311/2020 по описа на ЧСИ № *, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: