Р Е Ш Е Н И Е
№1960
гр.
Перник, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 05745 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на В.Й.С. срещу
Областна дирекция на МВР - Перник, с която иска осъждане на ответника да заплати
сумата от 1282,79 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното му изплащане.
Ответната страна не подава отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител
на ответника изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не
оспорва твърденията, че ищецът се намира в служебно правоотношение с ответника,
както и че е полагал нощен труд през процесния период.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства (заповед
№ 187/01.04.2015 г. и акт за встъпване в длъжност) се установява, че считано от 24.02.2015 г. В.Й.С. е преназначен
за държавен служител в МВР
на длъжността «***» в група
«***» при Районно управление гр. б.към
ОДМВР – Перник.
По делото
е изслушано и прието заключение
на съдебно – икономическа ексепртиза, което не е оспорено
от страните по делото. От същото
се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - гр. Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното
време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице пояснява, че при
работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между
22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 - часов период.
Експертът дава
информация, че за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. ищецът е положил 1 726 часа нощен труд (между
22:00 ч. и 6:00ч.). В заключението на експертизата тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължтелност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се получавало 247 часа дневен извънреден труд.
Според вещото
лице стойността на положения извънреден
труд за процесния период възлизал
на 1714,29 лева. При изчисляването му е съобразено, че същият се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение на ищеца за съответния период. Работодателят заплатил 431,50 лева, при което
не били платени 1282,79 лева.
В съдебно заседание експертът
разяснява, че чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г. установявали един и същи начин на преизчисление на часовете нощен труд чрез превръщането им в дневни часове, т. е. получаване на един
и същи резултат при различни алгоритми. В тази връзка вещото
лице дава информация, че заключението ще е същото, ако
се приложи Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
Съдът кредира експертното заключение, тъй като е компетентно
дадено и обосновано. Същото не е оспорено и е изготвено въз основа на документи,
съставяни от представител на ответника, поради което съдyт му дава
вяра.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в
служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при
което се получава извънреден труд за процесния
период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения
извънреден труд.
Неоснователно е възражението за липса на
пасивна процесуална легитимация на ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗМВР служителите на МВР са три вида:
държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни
служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово
правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.
В процесния случай ищецът
е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР -
гр. Перник, тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на
горепосочената длъжност. Съдът намира, че ОДМВР - гр. Перник е пасивно
легитимиран да отговаря по процесния иск доколкото
същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019
по дело №1 876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна
процесуална легитимация на ОДМВР се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по
г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен
извънреден труд.
Съдът намира за безспорно, че страните са обвързани
от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния
период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР - гр. Перник. Приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 –
06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови
смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и
с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл. 187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали следните три нормативни актове,
издадени от министъра на МВР: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отменена
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила 02.08.2016 г., при приемане на
долупосочената трета наредба), Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.
60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.)
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. (отм.) предвижда, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00
ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. Подобна регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен липсва в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС) и в момента действащата Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г.
Важно е да се отбележи, че на 24.02.2015 г. ищецът е
преназначен за държавен
служител в МВР, което означава че към този момент е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и по конкретно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от нея. Тази норма предвижда към общия брой
отработени часове за отчетния период да се прибавят преизчислените часове нощен труд.
Подобна регламентация дава възможност на работника да получи по – голям размер
на трудово възнаграждение, тъй като се увеличават (чрез преизчисление
на времето положен нощен труд) отработените часове през отчетния период. С
други думи обсъжданата разпоредба има пряк ефект върху възнаграждението на
служителя. В тази насока е изразеното
становище на ответника, в което посочва следното „с цел увеличено заплащане на
нощния труд“.
Съдът намира, че трудовото възнаграждението (месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения) е основен елемент на служебното
правоотношение, тъй като е неразривно свързано с осъществяването на правото на
труд. Важно е да се отбележи, че е незаконосъобразно извършването на едностранно
изменение от работодателя на размера на получаваното трудово възнаграждение, за
което липсва съгласието на служителя. Действително
съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР работодателят има право да определя реда за
отчитане на работното време, но това не може да се прилага по начин, водещ до
намаляване възнаграждението за труд. В този смисъл съдът не споделя тезата на
ответната страна, че липсата на разпоредба в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен (с
коефициент 0,143), е израз на възложеното правомощие на министъра на вътрешните
работи да определя реда и начина на изплащане на допълнителните възнаграждения.
Това е така, тъй като по този начин ще се намали трудовото възнаграждение при
положение, че е съществувала обсъжданата регламентация при възникване на
служебното правоотношение. Това мотивира съда да приеме, че липсата на подобна
разпоредба следва да се третира като пропуск (празнота) в правилата за преизчисляване
на нощния труд в дневен, отнасяща се до съществуващите
служебни правоотношения към момента на влизане в сила на Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. За неуредените случаи следва да се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи.
При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното
(8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Този коефициент е идентичен с чл.
31, ал. 2 Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., за което дава информация вещото
лице. От заключението на експерта става ясно, че 1282,79 лева е допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд. В
този смисъл исковата претенция е основателна и като такава следва да се уважи.
По
разноските:
С оглед изход
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
заплатени направените разноски в производството. Ищецът претендира сумата от 400
лева – разноски за адвокатски хонорар, за който са представени доказателства,
че са заплатени. Поради това направените
разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд
сумата от 120 лева – възнаграждение за вещо лице и 51,31 лева - дължимата
държавна такса върху уважения размер на исковите претенции.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва
служебно да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените по
– горе суми в полза на ищеца.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.С., ЕГН **********,***«Отец Паисий» № 52, ет. 2, офис 3 сумата в размер на 1 282,79
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.С., ЕГН **********,***«Отец Паисий» № 52, ет. 2, офис 3 сумата в размер на 400
лева -
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Пернишки районен съд сумата от 120 лева - заплатено от бюджета
възнаграждение за вещото лице и 51,31
лева, представляваща дължимата държавна такса.
Допуска
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за
присъдените по – горе суми в полза на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала: В.А.