Решение по дело №16452/2018 на Софийски градски съд

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 17.10.2019 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                 МЛ.СЪДИЯ:   КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 16452 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 469350/13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 59269/2017 г. по описа на СРС, 143 състав е признато за установено по отношение на М.М. В. - С., ЕГН **********, с адрес: ***, по исковете на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че М.М. В. – С. дължи част от сумите за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 36250/2017 г. по описа на СРС, както следва: 1243,65 лв. - главница за доставена топлинна енергия в периода от 1.5.2014 - 30.4.2015 г. в имот в гр. София, ул. „********, аб. № 205317, ведно със законната лихва върху тази сума от 2.5.2017 г. до заплащане на вземането, 276,81 лв. - лихва върху главницата за доставена енергия за периода от 15.9.2014 г. - 22.5.2017 г., 5,89 лв. - дължима сума за услугата дялово разпределение за периода 1.5.2014 -30.4.2015  г., ведно със законната лихва върху тази сума от 2.6.2017 г. до заплащането й и 1,47 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.9.2014 г. - 22.5.2017 г., като е отхвърлен като неоснователен искът за установяване дължимостта на главница за доставена енергия в периода от 1.5.2014 - 30.4.2015 г. за сумата над уважения размер от 1243,65 лв. до предявения от 3874,59 лв., както и искът за установяване дължимостта на лихва върху сумата за доставена енергия за периода от 15.9.2014 г. - 22.5.2017 г. за сумата над уважения размер от 276,81 лв. до предявения от 846,86 лв.

С постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, е осъдена М.М. В. - С., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумите -  31,62 лв.     -        държавна такса    за заповедното производство, 16,67 лв. възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, както и 36,94 лв. - държавна такса, доплатена от ищеца в исковото производство, 166,67 лв. - разноски за експертизи и 33,33 лв. - възнаграждение на юрисконсулт за исковото производство.

С постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъден „Т.С.“ ЕАД да заплати на М.М. В. - С., разноски в исковото производство в размер на 375,33 лв.

Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД, като трето лице- помагач на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове. Същото се оспорва с оплаквания за нарушения на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е обсъдил в пълнота събраните пред първата инстанция доказателства и е достигнал до погрешни изводи, че ответницата не е собственик в пълен обем на имота, за който са доставяни количества ТЕ за битови нужди, чиято стойност не е заплатена. По изложени пред първата инстанция твърдения и доводите в подадената въззивна жалба, ответницата е придобила чрез покупка ½ ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. е придобила по наследствено правоприемство от К.И.С., които обстоятелства били установени чрез ангажираните пред СРС доказателства. Според жалбоподателят, отказът на СО да предостави данни за наследниците на К.И.С. сочи за активно процесуално поведение на ищеца и полагане на дължимата грижа за снабдяване с посочения документ. Последното не било обсъдено от районния съд и не води до тълкуване в посочения смисъл.

По този начин, първоинстанционният съд е формирал неправилни изводи и е отхвърлил предявените искове. Отправя искане за отмяна на постановеното решение в посочената част и уважаване на предявените искове в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата М.М. В. - С. е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.с.” ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и  одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

В проведеното производство, съобразно правилно разпределената от първата инстанция тежест на доказване, ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на своите фактически твърдения, че ответникът е собственик на имота за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата стойност. Според признанието на факта от страна на ответника, че е собственик на 2/6 ид.ч. от имота, представляващ апартамент № 133, находящ се в гр. София, ул. "***********, с аб. № 205317, за който са били доставяни количества топлоенергия правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел за установено, че последният има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за посочената част /2/6/ от задълженията за потребена в имота ТЕ за битови нужди.

В проведеното производство са ангажирани доказателства, за това че сградата, в която се намира този имот е топлоснабдена. Тези обстоятелства са правопораждащи за установяване наличие на облигационна връзка с ответника за доставяне на топлинна енергия за битови нужди, чиято стойност е била начислявана от ищеца, съответно която е била включена в издаденото от последния съобщение към фактура с оглед нейното заплащане.

С оглед установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове за главното вземане са основателни за посочената част съобразно установеното, че ответника притежава част от собствеността на имота.

При тези констатации правилно и законосъобразно СРС е уважил в една част предявените искове за установяване съществуването на парично задължение за незаплатена стойност на топлинна енергия за посочения период.

Така, чрез приетата съдебно техническа експертиза, чийто изводи настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК,  е установено, че в имота е била доставяна и измервана топлинна енергия за сградна инсталация и битова гореща вода. Съответно, че в имота не е доставяна енергия за отопление, тъй като радиаторите са били затапени.  Според дадените констатации, доставената енергия за сградна инсталация и битова гореща вода за имота е била измервана съгласно Наредба за топлоснабдяването № 16-334/6.4.2007 г. и Методиката за дялово разпределение на топлоенергия в сгради етажна собственост, като нейната стойност възлиза на сумата 3730,96 лв.

Според констатациите на приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК,  се установява, че за периода в счетоводството на дружеството е осчетоводено вземане в размер на 3874,59 лв. за доставена топлинна енергия, 17,68 лв. - такси за услугата дялово разпределение, 849,86 лв.- лихви върху главницата за доставена енергия и 1,84 лв. - върху главницата за дялово разпределение.

При така установеното, правилно и законосъобразно СРС е приел, че за процесните периоди за главница и лихви за имота са дължими следните суми: 3730,96 лв. - за доставена енергия, 17,68 лв. - за услугата дялово разпределение, 830,43 лв.- лихви за забава върху главницата за доставена енергия и 4.04 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение.

Доколкото по делото е установено, че ответникът е собственик на 2/6 ид.ч. от имота, то същата дължи част от сумите за потребена ТЕ за битови нужди и за такса дялово разпределение, както следва: 1243,65 лв. - за доставена енергия в периода от 1.5.2014 - 30.4.2015 г., 276,81 лв. - лихва върху главницата за доставена енергия за периода от 15.9.2014 г. - 22.5.2017 г., 5,89 лв. - дължима сума за услугата дялово разпределение за периода 1.5.2014 - 30.4.2015 г. и 1,47 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.9.2014 г. - 22.5.2017 г.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.

В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. според представения списък и доказателства за заплащането му.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

               Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение № 469350/13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 59269/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу М.М. В. - С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че М.М. В. – С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, както следва: главница за доставена енергия в периода от 1.5.2014 - 30.4.2015 г. за сумата над уважения размер от 1243,65 лв. до предявения от 3874,59 лв., както и искът за установяване дължимостта на лихва върху сумата за доставена енергия за периода от 15.9.2014 г. - 22.5.2017 г. за сумата над уважения размер от 276,81 лв. до предявения от 846,86 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 36250/2017 г. по описа на СРС.

          В останалата част като необжалвано постановеното Решение № 469350/13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 59269/2017 г. по описа на СРС, 143 състав състав е влязло в сила.

      Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Т.с.” ЕООД.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, с адрес: *** ***, да заплати на М.М. В. - С., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски във въззивното производство в размер на 300.00 лв.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.